Решение по дело №16303/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262477
Дата: 8 ноември 2021 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20205330116303
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 262477

 

 

гр. Пловдив, 08.11.2021 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесет и първа година

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16303 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от И. С. Л. с ЕГН ********** с адрес *** чрез  адв. Т. и адв. Т. против "КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалищее и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „ Лозарска" № 12, представлявано от ***** В. М. И. за провъзгласяване нищожността на договор за кредит от ******г. поради противоречие със закона-ЗПК, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави.Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ******г. между страните е сключен договор за паричен заем № ******, за сума от 4 000 лв. при 24 месечни погасителнати вноски от по 246.48 лв., ГПР 49.364 %, месечен лихвен процент 3.400 %, и обща сума за плащане 5. 915.62 лв. Елементите на договора  не са в еднакъв по вид, формат; а и видимо размерът шрифта е по-малък от определения от закона минимум 12. Общия размер на кредита не е посочен коректно, нито условията. В договора е записана сума 5 915.62 лв., а в приложения погасителен план- 9 192 лв. Не се съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Посочения ГПР не отговаря на реалния такъв. В него е включен само лихвения процент по заема годишното оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита-кои компоненти са включени и как се формира посочения в договора ГПР от 49,364%. Не е ясно, при какви условия може да бъде упражнено правото на отказ на потребителя от договора, срока, информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. Не са подписани Общите условия и всяка страница от договора. Клаузата за дължимост на неустойка при неизпълнение на задължение за гарантиране на вземането с предвидено обезпечение е нищожна.  С нея се цели натоварване на кредитополучателя с допълнителни финансови разходи, което противоречи на материалния закон.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора при заявените клаузи. Посочва, че са извършвани плащания на в общ размер от 866,40 лв. Спазени са разпоредбите на ЗПК. Шрифта е 12. Неустойката няма характер на лихва. Лихвения процент е фиксиран за целия срок. Общия размер на дължимата сума по погасителния план включва и неустойката.

         Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от ******г., погасителен план; Общи условия, РКО от ******г.е видно, че на ******г. на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от 4000 лева, дължима на 24 месечни вноски от по 246,48 лв., при 3,4% лихва-фиксирана месечно; 49,36 % ГПР. Съобразно допълнителните условия се дължи обезпечение при определени в общите условия параметри. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер от 3276,38 лв. Същата се дължи на вноски заедно с тези по изплащане на заемната сума. Общия размер на погасителна вноски с неустойка е 383 лв. Заемната сума е усвоена.

От изготвеното заключение от 28.09.2021 г. по извършената СТЕ е видно, че размера на шрифта в договора за кредит е 11,60 pt.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,36 %, а възнаградителната лихва- 3,4 % месечно, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

С оглед изготвеното заключение по извършената СТЕ, което се кредитира от съда като компетентно осъществено, настоящия състав намира, че установената разлика между размера на шрифта на договора -11,6 и императивно предвиденият минимален размер от 12 в чл. 10, ал. 1 от ЗПК налагат извод за нарушение на изскванията към този вид договори, което от своя страна води до неговата недействителност.

Макар и посочените по горе изводи да са достатъчна предпоставка за определяне на процесния договор като недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, съдът намира, че за пълнота на изложението следва да  се посочи, че наличната в договора клауза за плащане на неустойка от заемополучателя при непредставяне на надлежно обезпечение противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност и съответно като нарушение на добрите нрави се явява нищожна и въведеното с нея задължение не поражда правни последици.

Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 236,62 лв. за държавна такса и 234 лв. за възнаграждение на вещо лице и 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. С. Л. с ЕГН ********** с адрес *** и "КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалищее и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „ Лозарска" № 12, представлявано от ***** В. М. И. сключения между тях договор за кредит от ******г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

 

ОСЪЖДА "КРЕДИ ЙЕС” ООД, ЕИК: *********, със седалищее и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „ Лозарска" № 12, представлявано от ***** В. М. И. да заплати на И. С. Л. с ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 970,62 лв. (деветстотин и седемдесет лева и 62 ст.) за разноски за производството.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.