РЕШЕНИЕ

   №

гр.София, 30.06.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                      

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2643 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът П.Л. Пенков твърди, че с договор покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 116, том II, peг. № 2391, дело 238/2003 г. на М.И., помощник нотариус по заместване при В.И., рег. № 271 при НК, вписан в СВ с вх. № 13478, акт № 165, том XLII, дело 9940 от 2003 г., е продал на ответното дружество апартамент № 30, с идентификатор 68134.207.98.1.30, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „***********, с площ от    115,28 кв. м., заедно с таванско помещение № 5, с площ 7,23 кв. м., заедно 2,356% ид. ч. от общите части и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място. Твърди, че обективираното от продавача изявление в нотариалния акт, че продажната цена е платена е симулативно, а в действителност плащане не е извършвано. Поради това, сочи, че на 18.10.2018 г. със „С.“ ООД е подписана спогодба с нотариална заверка на подписите рег. № 26431/18.10.2018 г. на нотариус Д. А. с peг. №595 на НК, по силата на която страните са констатирали, че до настоящия момент не е платена нито договорената, нито посочената в нотариалния акт цена, и ответното дружество се е задължило в срок до 24.10.2018 г. да изплати сума в размер на 70 000 лв. Въпреки уговореното ответникът не е изпълнил задължението си да заплати договорената продажна цена, включително и след отправена до него изрична покана от 04.01.2019 г. и предоставен 14-дневен срок за плащане, което обуславя правния му интерес от предявяването на настоящия иск за разваляне на договора.

Ответникът „С.“ ООД не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК. Със становище, депозирано в съдебно заседание, ответното дружество, представлявано от новия управител А.И.А.оспорва изцяло иска, като сочи че е погасен по давност. Сочи, че към момента на сключване на договора, ищецът е договарял сам със себе си – от една страна, като физическо лице продавач, а от друга – като управител  и едноличен собственик на капитала на „С.“ ЕООД, като в случай, че има симулация и действително продажната цена не е платена, то това е следвало да бъде отбелязано във фирмените документи на дружеството. Счита, че договорената сума от 70 000 лв. в спогодбата от 18.10.2018 г., представлява нов договор и ново задължение, което не е съгласувано с Общото събрание на дружеството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за № 116, том II, peг. № 2391, дело 238/2003 г. на М.И., помощник нотариус по заместване при В.И., рег. № 271 при НК, вписан в СВ с вх. № 13478, акт № 165 , том XLII, дело 9940 от 2003 г., П.Л.Н. продава на „С.“ ООД, представлявано от П.Л.Н.,***, ж. к. „*******ет. 6, за сумата от 23 238 лв., която сума продавачът заявява, че е получил напълно и в брой от купувача, при подписване на настоящия договор.

Представена е покана, изходяща от П.Л.Н., за заплащане на сумата от 70 000 лв. , в 14 - дневен срок от получаването. На поканата е направена отбелязване, че същата е получена на 04.01.2019 г. от управителя на „С.“ ООД.

Съгласно приетото в решение № 38 от 17.05. 2017 г., по гр.д. № 3438/2016 г.,на ВКС, III ГО, оспорването на истинността на официален свидетелстващ документ /нотариален акт за извършена сделка/ е защитно средство срещу формалната и материалната му доказателствена сила, като се открива производство по чл.193 ГПК, в което в зависимост от наведените от страната твърдения се проверява дали документа е автентичен и дали удостоверителните волеизявления на нотариуса отговарят на действителното фактическо положение. Опровергаване съдържанието на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.162, ал.1, т.2 ГПК е налице когато страната цели да опровергае свои волеизявления, възприети и удостоверени от нотариуса.

Със спогодба от 18.10.2018 г., сключена между „С.“ ООД, представлявано от управителя Л.П.Н. и П.Л.Н., страните приемат, че при покупката на апартамент № 30, в гр. София, ж. к. „*******ет. *, до момента не е платена продажната цена, поради което търговското дружество следва да изплати на П.Л.Н., реално договорената цена в размер на    70 000 лв., в срок до 24.10.2018 г.  Страните са договорили, че в случай че търговското дружество не заплати горепосочената сума се задължава да предаде на П.Л.Н. недвижимия имот.

            Съдът намира, че представената спогодба от 18.10.2018 г., сключена 15 г. след подписване на нотариалния акт, не е в състояние да опровергае съдържанието на нотариалния акт, в частта касаеща заплащане на продажната цена, също така и да удостовери обстоятелството, че  действително уговорената цена е 70 000 лв. и същата не е реално заплатена от купувача. Със същата се признава задължение на търговското дружество, в много по-голям размер от договорената в нотариалния акт от 2003 г. продажна цена, като до предявяване на исковата молба не са предприети никакви действия от дружеството, представлявано от ищеца, а впоследствие и от неговия син, за разваляне на договора или за реално плащане на продажната цена, както сочи ищеца в настоящето производство. Спогодбата е подписана от сина на ищеца, в качеството му на управител на ответното дружество и удостоверява положителен за ищеца факт, който не съответства на житейската и правна логика, поради което и като съобрази останалите обстоятелства по дело, съдът намира, че е непротивопоставима на дружеството.

            Следователно предявеният иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.  

            Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от П.Л.Н., ЕГН **********,***, представляван от адв. Г.В.,***, стая 21, с правно основание чл. 87, ал. 3 ГПК, срещу „С.“ ООД, ***,  представлявано от адв. А.Ч., гр. София, бул. „********за разваляне на договор покупко-продажба на недвижими имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба № 116, том II, peг. № 2391, дело 238/2003 г. на М.И., помощник нотариус по заместване при В.И., рег. № 271 при НК, вписан в СВ с вх. № 13478, акт № 165 , том XLII, дело 9940 от 2003 г., на следния недвижим имот: апартамент № 30, с идентификатор 68134.207.98.1.30, находящ се в гр. София, ж.к. „Бъкстон“, ул. „***********, с площ от 115,28 кв.м., заедно с таванско помещение № 5, с площ 7,23 кв.м., заедно 2,356% ид.ч. от общите части и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място, поради неплащане на продажната цена.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

       СЪДИЯ: