РЕШЕНИЕ

 

 

№ 2215

 

гр. Пловдив,  31.10. 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 1808 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с  чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано е по жалба на Т.И.Б., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Заповед № 435/25.04.2018 г., издадена от кмета на община Родопи, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Пристройка към южната част на жилищната сграда“, находящ се в южната част на жилищна сграда , изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. П., община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: **.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Сочи се, че разпоредената за премахване пристройка няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ. Възразява се, че нито имотът на оспорващата, нито установеният незаконен строеж са идентифицирани с кадастрален идентификатор. Поддържа се, че пристройката е изпълнена от наследодател на оспорващата, разположена е изцяло в притежавания от нея недвижим имот и е допустим строеж по смисъла на всяка една законова разпоредба. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

 3. Ответникът – кмет на община Родопи, чрез процесуалния си представител адвоката Н. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост, тъй като не отговаря на изискванията за разположение спрямо регулационните линии. Иска се присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Оспорената заповед е обжалвана в предвидения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. По силата на нотариален акт № 147, том XIII, дело № 4450/1983 г., Т.И.Б. е придобил чрез дарение от баща си И.Б.Б.½ и.ч. от дворно място, цялото с площ 765 кв.м., съставляващо парцел VIII – 774, в кв. 77 по плана на с. П., заедно с ½ и.ч. от застроената в парцела едноетажна полумасивна жилищна сграда 

С влязло в сила решение № 2921/10.07.2012г. на Районен съд – Пловдив, по гр. дело №   14220/2011г. В.Д.К. от с. П. е осъдена да предаде на  Б.И.Б. и Т.И.Б. владението върху ПИ № 59032.501.1025 по КК на с. П., Пловдивска област, УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на селото, с площ 647 кв.м., ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с площ 58 кв.м.

Според нотариален акт № 158, том III, рег. № 2758, дело № 418/2018 г., Т.И.Б. е придобил чрез покупко – продажба от сестра си Б.И.Б. ¼ и.ч. от поземлен имот с к.и. 59032.501.1025 по КККР на с. П., община Родопи, област Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. на ИД на АГКК, целият с площ 647 кв.м., ведно с построената в него сграда с к.и. 59032.501.1025.1 с площ 58 кв.м. ведно с всички подобрения, приращения и пристройки в имота, с административен адрес: ул. ******, с. П., община Родопи, област Пловдив.

7. Според скица № 30660/02.10.2013 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, по Кадастралната карта на с. П., одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в имот к.и. 59032.501.1025 (съответстващ по предходен план  на  имот № 774, кв. 77, парцел VIII) е нанесена жилищна сграда с к.и.  59032.501.1025.1; застроена площ 58 кв.м.; брой етажи 1.

В кадастралния регистър като собственици на имота са вписани: И.Б.Б.на 7/12 и.ч., площ от 560 кв.м. по силата на н.а. №   3, том XCI, рег.26295, дело 20823 от 26.09.2006г.; Т.И.Б. и ******без данни за идеални части по силата на н.а. № 197, том 13, рег. 7663, дело 4950 от 03.11.1983г. и н.а. № 162, том 7, рег. 4836, дело 2637 от 06.06.1983г.

Според удостоверение № 509/12.07.2013г. законни наследници на И.Б.Б.– починал, са Б.И.Б. и Т.И.Б..

8. Видно от комбинирана скица № 1485/17.12.2013г. южната имотна граница на ПИ с к.и. 59032.501.1025 по Кадастралната карта на с. П., одобрена със Заповед № РД-18-86/10.12.2007г. не съвпада с южната улична регулационна линия, която е с отстъп навътре в имота и допира югоизточния зид на отразената в него сграда.

9. На 20.04.2017 г. длъжностни лица в служба „Контрол по строителството“ при община Родопи, в отсъствие на собствениците, са извършили проверка на строеж: „Пристройка към южната част на жилищната сграда“, намираща се в **, южно от УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. П., община Родопи, одобрен със заповед № 167/1969г. В резултат на проверката е съставен Констативен протокол № 32/20.04.2017 г., в които е отразено, че строежът е извършен от И.Б.Б.и е собственост на Т.И.Б., за който не са представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано като: изградена пристройка към южната част на жилищна сграда в УПИ VIII – 774, кв. 77, с дължина 13 м и ширина в западната част 2 м, а в източната около 1,2 м, с височина 2,1 м; покривът е едноскатен, с наклон на юг, покрит с етернитови плоскости. Изготвена е и графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно строителство и неговият обем.

При тези данни проверяващите са установили, че строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Актът е връчен на Т.И.Б. на 03.04.2018г., срещу подпис, която е отбелязала възражение, че пристройката е направена преди двадесет години от баща й И. Б.  и площта й е декларирана ведно с тази на жилищната сграда.

По делото е представена нотариално заверена декларация /л.171/ с дата 02.07.2018г., в която Т.И.Б. и С.П.Р. са удостоверили, че съществуващият строеж „пристройка към южната част на жилищната сграда“, изградена в УПИ VIII – 774, кв. 77 по регулационния план на с. П., община Родопи, област Пловдив, с административен адрес: **, е изпълнена през 1991 г. от И. Б. б., бивш жител ***. Посоченият период е удостоверен и по отношение на пристройките към северната и източната част на жилищната сграда.

10. Със Заповед № 435/25.04.2018 г. кметът на община Родопи е наредил да се премахне процесният незаконен строеж като в мотивите си е приел, че същият е V-та категория и е изпълнен е без строителни книжа и разрешение за строеж. По отношение на търпимостта е посочил, че не трябва да се изследва, тъй като собственикът на строежа не е предоставил декларация за годината на изграждането му.

11.  По делото бе допусната съдебно – техническа експертиза с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице от огледа на място се установява, че строежът разпореден за премахване е едноетажен, с размери в план: дължина 12,85 м /еднаква с дължината на жилищната сграда в имота/ и ширина 1,70 м по източната ограждаща стена и 2,00 м по западната;  в западната страна височината е 2,30м, в източната 2,35м и 2,50м. Изпълнена е като пристройка към съществуваща едноетажна жилищна сграда с размери 12,85м/4,50м. За стена от север пристройката има каменната стена на жилищната сграда, дозидана на места с тухли в горния си край. От двете къси страни ограждането е с тухлена зидария от плътни керамични тухли. От юг, където пристройката граничи с естествените скали е изпълнена стоманобетонова стена до тях, играеща ролята и на подпорна стена, тъй като отвън терена е на нивото на покрива на пристройката. За покрив е изпълнена дървена конструкция с греди напречно на дължината на пристройката, стъпили върху каменния зид на жилищната сграда и подпорната стена до ската, с дъсчена обшивка по тях и покритие от вълнообразен етернит. Пристройката няма вътрешни преградни стени, ползва се като домакински склад. Според категоризацията по чл.137, ал.1 от ЗУТ пристройката попадат в разпоредбата на т.5, буква "б" - жилищни сгради с ниско застрояване.

Действащ ПУП - ЗРП за процесния имот е одобрен със Заповед №167/03.12.1969г. В кадастралната основа на плана е отразена само съществуващата едноетажна жилищна сграда. В застроителния план за имота е предвидено петно за основно застрояване, отдръпнато навътре в имота от уличната регулационна линия. Допълващо застрояване не е предвидено. В кадастралната основа на плана е отразена една съществуваща сграда в имота, едноетажна жилищна със сигнатура "пМЖ", югоизточният ъгъл на която е разположен видимо почти на южната имотна граница на имот №774, а югозападният ъгъл отстои от нея на около 2,50м. При такова разположение на съществуващата жилищна сграда, процесната пристройка частично излиза извън границите на поземления имот по ПУП - ЗРП в югоизточния си ъгъл, където е предвидена и уличната регулационна линия. Вещото лице е установило, че границите на имот №774, за който е отреден УПИ VIII-774, кв.77 по плана на с. П. в кадастралната основа на действащия ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед №167/03.12.1969г.  са различни в сравнение с границите на ПИ с идентификатор 59032.501.1025 в одобрената Кадастрална карта на с. П. със Заповед №РД-18-86/10.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК. При отчитане на границите на имота по кадастралната карта от 2007г., процесният строеж попада изцяло в границите на ПИ с идентификатор 59032.501.1025, но неговият югоизточен ъгъл отново е извън УПИ VIII-774 по действащия регулационен план и попада в отреждане за улица. Същото е онагледено на комбинирана скица – приложение № 5 от експертното заключение.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че премахването на пристройката по никакъв начин не би оказало влияние върху конструкцията на основното застрояване. При премахване на пристройката, в частност на южната й стена, която е стоманобетонова подпорна стена, за подпора ще останат естествените скали. Премахването частично на обема от пристройката в югозападната й част технически би довело до нарушаване на цялостната конструкция, поради което експертизата счита, че това е невъзможно.

12. По делото се събраха показанията на свидетелите В.А.А. и С.И.И. – съседи на жалбоподателката.

Свидетелят В. А. сочи, че по-голяма част от живота си е живяла в село П., на 20 метра от имота на Т.. Била в приятелските отношения с И., бащата на Т.. Преддверието пред къщата било съществувало някъде към 1988 г. Свидетелят С. И., сочи че имотът им граничи с този на госпожа Б., в който до 2000 г. имало жилищна постройка и отпред нямало никакви постройки, нито отстрани, нито отзад. Сега има общо три пристройки - две са към улицата и една е към техния имот, като и трите са строени след 2000 година. Свидетелката потвърждава, че отношенията й с Т. са влошени и водят съдебни спорове.

ІV. За правото:

13. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

14. По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.

15. Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

16. При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява пристройка към жилищна сграда, част от основното застрояване, V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ във вр. т. „г“ от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност.  

17. Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.

18. Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Според ал. 2 на същата норма, в случай на смърт на някои от посочените в чл. 225, ал. 6 от ЗУТ лица отговорността се поема от техните наследници съгласно Закона за наследството.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателката притежава процесното строителство и терена, върху който е изпълнено като същата не отрича обстоятелството, че ползва постройката. При това положение съдът намира, че правилно е определен и адресатът на обжалвания административен акт. Доколкото при упражняване на правомощията си по реда на ЗУТ органите за контрол на строителството действат в условията на оперативна самостоятелност и предвид липсата на преклузивен срокове за провеждането на производството съдът, намира че забавеното с една година връчване на констативния протокол от проверката не представлява съществено процесуално нарушение. На оспорващата е предоставена възможност да даде възражения, също така е изискана и декларация за установяване годината на извършване на строежа, която е представена след издаването на заповедта. Тук следва да се отбележи, че липсата на тази декларация към момента на произнасяне на административния орган не го освобождава от задължението, при отчитане на всички релевантни за съответния случай факти и обстоятелства, да извърши преценка за търпимостта на установеното незаконно строителство.

19. След като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от  ПР на ЗУТ.

Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон.

Тук следва да се има предвид, че доколкото нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния административен съд /.

Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.

20. В представената по делото декларация установеното незаконно строителство е заявено като изпълнено през 1991г. Така декларираните обстоятелства не съответстват изцяло на събраните свидетелски показания сочещи като релевантен период 1988г., респ. след 2000 година. Тези противоречия поставят под съмнение сочената в декларацията година на изграждане. Тук следва да се съобрази, че свидетелката В. А. не отрича влошените си отношения с жалбоподателката, поради което показанията й също следва да бъдат ценени критично. От друга страна нито в документите за собственост на оспорващата, нито в Кадастралната карта (към 2007 г.) се съдържат данни за процесното строителство в настоящия му вид, конфигурация, площ и разположение. Горната фактическа обстановка по-скоро дава индикации, че строежът в настоящия си вид е изграден в периода след 31.03.2001 г. Въпреки това, за да извърши императивно изискуемата преценка за търпимостта на строежа, съобразно относимите към годината на застрояване материални правни норми, съдът следва да установи по безспорен начин, ако не точната година поне релевантен период на извършване на строежа. В случая самият оспорващ сочи, че строежът е изграден през 1991 г., т.е. неотносими са правилата на § 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗИД на ЗУТ. Това обстоятелство поставя процесният строеж под режима на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Каза се, предпоставките за прилагане на тази хипотеза кумулативно е необходимо: 1) наличие на незаконен строеж, започнат в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконен до влизането в сила на този закон, допустим по действащите подробни градоустройствени планове (да е бил предвиден в ПУП) и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон (допустим по преките норми като отговарящ на техническите изисквания за конкретния вид строеж) и 2)  строежът да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Тоест необходимо е освен съответствие с действалите технически правила и норми и надлежно „деклариране” на незаконния строеж в определения преклузивен срок, а когато това условие не е налице - съответният незаконен строеж не е търпим /така Решение №9155 от 04.07.2018 по адм. дело № 5136/2018 г. на Върховния административен съд;  Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4290 от 05.04.2017 г. по адм. д. № 11368/2016 на Върховния административен съд; Решение № 5670 от 15.05.2008 г. на ВАС по адм. д. № 1362/2008 г., II о/.

В случая оспорващият нито твърди, нито са налице данни строежът да е бил деклариран от собственика му в посочения срок. В този смисъл за съда не стои и задължение по служебен почин да изследва наличието на фактически обстоятелства, за които оспорващият дори не поддържа да са част от обективната действителност. Още повече, на жалбоподателя изрично бе указно, че носи доказателствената тежест да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Тук следва да се отбележи, че макар и оспорващият да е придобил собствеността върху незаконния строеж в един по-късен етап това не изключва необходимостта съшият да е бил деклариран от предишния собственик, за да се приложи режимът на търпимост. Само предвид липсата на предпоставката, касаеща декларирането му в рамките на нормативно установения времеви интервал, е достатъчно да се заключи, че процесният строеж е нетърпим.

Въпреки горния извод, каза се, съдът е задължен да изследва и наличието на останалите предпоставки за търпимост. В тази връзка, следва да се направи уточнението, че дори и да е търпим процесният строеж ще остане незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ с ограничението, че не ще подлежат на премахване и всяко трето лице ще следва да се съобразява с това фактическо положение. В тази насока на първо място следва да бъде направено разграничение между разпоредбите на чл.225, ал.2 от ЗУТ и тези на §16 и §127 от ЗИД на ЗУТ, тъй като първата допуска наличието и на „част от строеж, който да бъде незаконен, а другите две допускат придобИ.е статут на търпимост единствено по отношение на цял строеж. Според настоящият съдебен състав смисълът на първата разпоредба се определя от хипотезите на нейната ал.2, според която е възможно само част от принципно законен строеж да е извършена в отклонение от разрешението за изграждането му или само за част от него да са използвани  строителни материали, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1 от ЗУТ, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на закона и т.н. Не така стои въпросът с разпоредбите на § 16 и §127 от ЗИД на ЗУТ. Доколкото попадащите в тези хипотези строежи са изначално незаконни в тяхната цялост и продължават да бъдат такива и занапред (при текущите норми на ЗУТ), за тях законодателят не е предвидил възможност за частична търпимост, т.е. такава на част от съответния незаконен строеж и това е обяснимо, тъй като основен принцип на ЗУТ е недопустимостта (фактическа и правна) на незаконните строежи (т.е. правилото е, че те следва да бъдат премахвани), като институтът на фактическата търпимост е единственото възможно изключение. В тази връзка, след като целият строеж е незаконен и след като целият подлежи на премахване, е правно обосновано същият да не бъде премахнат единствено и само ако в своята цялост отговаря на условията за търпимост. Изключение евентуално би било допустимо единствено при наличие в обема на незаконния строеж на отделни самостоятелни „обекти“ по смисъла на §5 т.39 от ДР на ЗУТ в хипотезите, в които той представлява „реална част от строеж“, в които той би могъл да съществува и да е търпим самостоятелно, стига да отговаря на изискванията на същата норма, т.е. да притежава самостоятелно функционално предназначение  и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър.

По аргумент на чл. 6, ал. 1 и чл. 10 във вр. чл. 16 от действалата към момента на изграждане на строежа Наредба № 5 /обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г./ за правила и норми по териториално и селищно устройство, външната строителна линия може да съвпада с уличнорегулационната линия или да се намира на определено разстояние от нея навътре в парцела, а при застроени парцели разстоянието между сградите от уличната регулация се определя със застроителен и регулационен план съобразно установените строителни линии.

Според § 174 от Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на населените места /обн. ДВ, бр. 76 от 20.11.1960 г./ всички строителни работи трябва да бъдат съобразени с действащите градоустройствени, улично и дворищнорегулационни, нивелетни, кварталнозастроителни, уличнофасадни и други застроителни планове, а по ред на § 63 от същия нормативен акт уличнорегулационният план влиза в сила от деня на одобрението му. Правилото на § 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ предвижда, че действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. По делото не се формира спор, че процесната пристройка е изпълнена по време на действието на ПУП – ПРЗ одобрен със Заповед №167/03.12.1969г., който е действащият план на с. П. и към настоящия момент При тази фактическа и правна обстановка се установява, че процесната пристройка не отговаря на нормативите за разположение спрямо предвидените с действащия ПУП -  ЗРП улични регулационни линии, тъй като югоизточният й зид пресича уличната регулация. Тоест установява, се че не са спазени в цялост техническите изисквания за конкретния вид строеж. Този извод е релевантен и по отношение на правилата на чл. 26 от ЗУТ, доколкото същият не предвиждат по-благоприятен режим. Не на последно място, следва да бъде отчетено обстоятелството, че не е спазено и изискването на §16, ал.2 от ЗУТ построеното да е било допустимо и по действащите подробни градоустройствени планове. Видно от действащия ЗП предвиденото петно за основно застрояване в имота е отдръпнато от имотната граница и уличната регулационна линия. В този аспект е ирелевантно за правния спор обстоятелството дали целият незаконен строеж се намира в границите на имот № 774 – както сочат данните от кадастралната карта, или част от него пресича имотната граница, както се установява по плана от 1969г. Каза се, "правилата и нормативите" по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ представляват техническите, строителни такива, а не нормативните, изискващи съгласие на собственика, респ. съсобственика на имота, за извършване на строежа. Липсата на такова не е сред обстоятелствата по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, квалифициращи строежа като незаконен и по аргумент на противното строителството изцяло върху собствен терен също не е от значение при преценката за наличие на търпимост. Иначе казано процесният строеж ще бъде нетърпим дори и да е изпълнен с целият си обем в границите на притежавания от оспорващата имот, след като част от него пресича уличната регулационна линия. Именно тук следва да се съобрази, че незаконната пристройка не е отразен в кадастралната карата, няма самостоятелен идентификатор и частичното й премахване е невъзможно от конструктивна гледна точка.

21. В резултата на горния анализ става ясно, че в случая липсват и трите кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал. 2 от ЗУТ за търпимостта на спорния строеж, поради което същият се явява нетърпим по смисъла на закона и следва да бъде премахнат в цялост.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че подвеждането на горната фактическа обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ не би довело до различен краен резултата, тъй като, както вече бе отбелязано, с тази разпоредба не се изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново основание за търпимост на строежите. Извън обсъдените хипотези всеки строеж, изграден след 31.03.2001 г., не може да бъде признат за търпим.

V. За разноските:

22. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски  е основателна. Същите са доказани в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Б., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.С., срещу Заповед № 435/25.04.2018 г. на кмета на община Родопи.

ОСЪЖДА Т.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на община Родопи, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи съдебни разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

ПК