Р Е Ш
Е Н И Е
София, 28.02.202019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 16292/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са
искове от Н.Х.Ч., ЕГН **********,
чрез адв. В.З., със съдебен адрес:***
против Н.Б.НА Б.А.З./НББАЗ/, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*********с правно основание
чл. 284 и чл. 285 от КЗ /отм./ за
сумите, както следна: - 40
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на
13.12.2014 г., претендирано
пряко от застрахователя,
и - 256 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/, ведно със законната лихва, считано от
27.08.2016 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.12.2014 г.
около 07,00 ч. по път І-7, км. 317+370 м., на територията на Община Елхово,
област Ямбол, Н.М.М., гражданин на Р.България и
Р.Турция, при управление на МПС с турска регистрация - товарна композиция,
включваща влекач марка „Ивеко”, Рeг.
№*******и полуремарке, Рeг.
№ *******нарушил правата за движение по пътищата като навлязъл в насрещната
лентата, в която ищеца управлявал собственият си лек автомобил „Ситроен С5” с
рег. № РР *******и реализирал ПТП, в резултат на което ищецът твърди, че са му
причинени телесни повреди.
Ищецът заявява, че с ЕР № 1108/0918/13.05.2016 г. бил инвалидизиран на 100 %.
С присъда № 16/18.04.2016 г. на Районен съд - Елхово по
НОХД № 837/2015 г. Н.М.е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343
ал. 1 б.”б” от НК.
Според ищеца, отговорността на водача е застрахована по
застраховка „Гражданска отговорност” в Р. Турция, съгласно полица №
TR/2/3460639/14.11.2014 г. при „G.S.” А.S. и, поради факта, че
последното няма представител на територията на Република България,
застрахователното обезщетение следва да бъде изплатено от ответника.
С искане вх. № 2-3356/27.06.2016 г. ищецът твърди, че е
поискал от ответника определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв. По образуваната щета № 05-15-11-147-TR му било
определено и изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 40 000 лв.
В тази връзка е предявил настоящия
иск срещу НББАЗ с правно основание чл.
284 и чл. 285 от КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер исковата
сума, ведно със законните последици – законна лихва и
сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискал е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
експертиза.
Ответникът СДРУЖЕНИЕ НББАЗ оспорва предявеният иск изцяло по
основание и размер. Претендира разноски в това число и адвокатско
възнаграждение.
На първо място счита предявения иск за имуществени вреди
за недопустим.
Оспорва по основание и размер претенцията за
неимуществени вреди от още 40 000 лв., освен изплатените извънсъдебно от НББАЗ
40 000 лв., поради факта, че при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди Управителния съвет на Бюрото е взел пред вид същите факти и обстоятелства, които се
претендират и в настоящото производство.
Оспорва твърдението, че претърпените от ПТП травматични
увреждания са станали причина за освидетелстване на ищеца със 100 % трайна
неработоспособност без чужда помощ.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Н.Ч., който е управлявал
собствения си л.а „Ситроен С5" с превишена скорост от 115.2 км/ч, което му
е попречило да реагира своевременно и да предотврати настъпването на ПТП.
Оспорва изцяло претенцията за лихва от 27.08.2016 г.
Възразява срещу искането на ищеца, НББАЗ да бъде
задължено да представи в цялост образуваната пред него щета.
Поставил е въпроси към
поисканата от ищеца съдебномедицинска експертиза, поискал е назначаване на автотехническа такава.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че 13.12.2014 г. около 07,00
ч. път І-7, км. 317+370 м., на територията на Община Елхово, област Ямбол, е
станало ПТП, като Н.М.М., гражданин на Р.България и
Р.Турция, при управление на МПС с турска регистрация - товарна композиция,
включваща влекач марка „Ивеко” с peг.
№*******и полуремарке с peг.
№ *******, нарушил правилата за движение, навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил насрещно движещия л. а. „Ситроен С5” с рег. № *******,
управляван от ищеца.
При станалото ПТП е пострадала ищецът, на когото, в
резултат на получените травми, с ЕР № 1108/0918/13.05.2016 г. бил инвалидизиран на 100 %.
По делото не се спори, а и това се доказва от приложените
писмени доказателства, че с присъда № 16/18.04.2016 г. на Районен съд - Елхово
по НОХД № 837/2015 г. Н.М.е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.343 ал. 1 б.”б” от НК.
Не се оспорва
обстоятелството и съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” в Р. Турция,
съгласно полица № TR/2/3460639/14.11.2014 г. при „G.S.” А.S.
Не се оспорва и обстоятелството, че по образуваната при ответника
преписка по Щета № 05-15-11-147-TR, във връзка с подаденото от ищеца искане вх.
№ 2-3356/27.06.2016 г., застрахователят определил и изплатил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.
От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал,
се установява, че, в резултат на катастрофата, ищецът е получил следните
травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: -
Счупване на лявата ключица, което е реализирало медико- биологичния критерий,
трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, - Счупване
на голямопищялната кост в ляво, в долната трета,
което е реализирало медико-биологичния критерий, трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни.
От
приложената медицинска документация, заявява експертът, е видно, че консолидацията
на счупването в областта на лявата подбедрица е
протекло протрахирано и към 25.05.2015г. все още не е
зарастнало напълно. Към дата 11.10.2017г. движенията
в лявото рамо са били болезнени, а в областта на лявата глезен на става е имало
лек оток с болезнени и ограничени движения. Проведен е и курс лечебна
физкултура и локално приложение на Дипрофос и Лидокаин. Предстои хоспитализация за отстраняване на металната остеосинтеза.
За продължителен период от време - в рамките на около 3 години, ищецът е търпял
болки и страдания, като за първите два месеца след травмата, те са били с интензивен
характер.
От приложеното решение на ТЕЛК е видно, че при ищеца е
констатирано злокачествено новообразувание на ректосигмоидната област и общо заболяване: Злокачествено новообразувание на ректосигмоидната
област Т4 N1 МО. Състояние след лапароскопска резекция и ПХТ (м. 10.2015г.). ИБС. САП III ф.к. Стар
долен миокарден инфаркт с Ку
зъбец (1998г.) състояние след ПТКА и имплантиране на 3 стента.
Състояние след АКБ на 4 коронарни артерии (2011г.). Хипертонична болест III стадий,
умерена степен. Перикарден излив.
СН II ф.к. Състояние след ОСМ по повод фрактура на лява тибиална
кост. Постоперативна контрактура на лява глезеннастава. Язвена болест на дуоденума
- в ремисия. Състояние след гастректомия
по повод кървяща стомашна язва (2007г.). Холелитиаза.
По
повод травматичните увреди,
получени от него при
процесното ПТП, му е определена 100 % трайна неработоспособност.
Вещото лице по назначената и приета съдебна автотехническа експертиза, дава
заключение, че произшествието е настъпило на път I-7 км. в близост до разклона за с.
Лесово обл. Ямбол. В района на произшествието няма
действащи пътни знаци. Пътното платно е разделено на две еднакви ленти за
движение чрез бяла единична, непрекъсната линия. Широчината 7,20 метра. От
лявата и дясната страна пътното платно завършва с банкет следван от
отводнителни канавки. Широчината на левия и
десния банкет е по 1,50 м. всеки. Пътната
настилка е била асфалтова, суха, гладка,
запазена, без неравности и побитости по нея, с ясно
различима хоризонтална маркировка, имало е добра видимост.
Произшествието
е настъпило извън населено място на първокласен път, където максимално
допустимата скорост на превозните средства е, както следва: – за леки автомобили
категория Б – 90 км/ч, за пътни превозни средства категория Д – 80 км/ч, а
такива с категория Д+Е - 70 км/ч.
Вещото лице е изчислило и скоростта,
с която са управлявали непосредствено преди ПТП участниците в него – л.а. „Ситроен
С5” и товарната композиция, като е достигнало до извода, че лекият автомобил в
района на произшествието се е движил със скорост около 115 км/ч, а товарната
композиция – с 80 км/ч.
В момента,
в който композицията е навлязла в лентата за насрещно движение, лекият
автомобил се е амирал от мястото на удара на около 50
м., което означава, че разстоянието между двете превозни средства в този момент
е било около 85 м. В района на произшествието на са установени спирани следи
оставени от л.а. „Ситроен С5” на мястото на ПТП.
Опасната зона за спиране на лекия
автомобил при скорост на движение 90
км/ч в конкретната пътна обстановка е била 81-82 м., а при скорост на движение 115 км/ч около 121м.
Сравнението на опасната зона за спиране
81...82 м. при 90 км/ч и 121 м. при 115 км/ч с отстоянието
на л.а. от мястото на удара, определено в отговора на предната задача – 50
метра, показва, че водачът на лекия автомобил не е разполагал с техническа
възможност да спре преди мястото на удара.
Според вещото лице, произшествието
не би настъпило, при условие че водачът
на товарната композиция е управлявал превозното средство без да навлиза в
лявата лента за движение, предназначена за насрещно движещите се превозни
средства.
Водачът на
лекия автомобил не е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с
товарната композиция.
В допълнителното си заключение автоекспертът заявява, че ударът между лекия автомобил и
товарната композиция е челен за лекия автомобил и челен, предимно в предната
лява част на влекача. В резултат на този удар, кинетичната енергия на лекия
автомобил е изцяло погасена и той се е върнал назад с едновременна ротация по
посока обратна на часовниковата стрелка. При този механизъм, в резултат на
бързото намаляване скоростта на движение
на лекия автомобил, вследствие на инерционните сили, тялото на Н.Ч. е със стремеж за движение
напред и изместване в същата посока напред, и всъщност това е основната
действаща сила със значителна големина при катастрофата. Впоследствие при
ротацията тялото залита наляво. Ускорението по дефиниция представлява изменение
на скоростта за определено време. Времетраенето при удар между автомобили е в
границите 0,03 до 0,17 секунди. В случая времетраенето на удара е почти едно
също при скорост на лекия автомобил 90 -115 км/ч и скорост на композицията 80
км/ч. Оттук следва, че ускорението което би получило тялото на ищеца, е
по-малко ако ударът беше настъпил при движение на л.а. „Ситроен С5” 90 км/ч
отколкото при удар в композицията със 115 км/ч. По принцип колкото е по-голямо ускорението, което би получило тялото на Н.Ч.
при удара, би следвало травматичните увреждания да са по-големи.
До
момента на приключване на устните състезания плащане на исковата сума от страна
на ответника – застраховател не е настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл.
284 и чл. 285 от КЗ /отм./ са за изплащане от застрахователя НББАЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищеца от станалото на 13.12.2014 г. ПТП, изразяващи се в
болки и страдания в размер 40 000 лв., ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
При наличие на валидна застраховка „гпажданска
отговорност“, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Безспорно се
установява и наличието на застрахователно правоотношение по отношение на
товарния автомобил, чиито водач е причинил катастрофата, по полица №
TR/2/3460639/14.11.2014 г. при „G.S.” А.S., както и фактът, че това
застрахователно дружество няма представител на територията на Р. България,
поради което застрахователното обезщетение следва да бъде заплатено от
ответника, съобразно нормите на чл.
284 и чл. 285 от КЗ /отм./, валидни към
момента на катастрофата.
Доказа се и фактът, че, във връзка с образуваната при
него щета, ответникът е изплатил на ищеца обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер 40 000 лв.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие получените от
катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищеца са причинени сериозни
физически травми, които са довели до болки и страдания през много
продължителен период – 3 години и, в крайна сметка, - до неговата инвалидизация 100 % - обстоятелство, което се установява от
събраните и неоспорени писмени доказателства и медицинска експертиза.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението.
Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента,
които представляват средни телесни повреди, съответно трайно затруднение в
движенията на снагата за повече от 30 дни, всяка от тях, като към момента на
изготвяне на заключението не медицинската експертиза се предполага, че
последиците от тях не са отшумели и пълно възстановяване не се предвижда, както
бе посочено по - горе.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.
На база на приложените две заключения на съдебно – автотехническата
експертиза – първоначално и допълнително такова, и извода на вещото лице, че по
отоншение на водача на лекия автомобил – ищеца,
ударът е бил технически непредотвратим, съдът приема, че това възражение на
застрахователя не бе доказано.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2014
г. и към настоящия момент, както и заплатената от ответника
като обезщетение сума от 40 000 лв. по образуваната щета, намира,
че обезщетение в размер още 40 000
лв. – така, както е предявена претенцията, би била адекватна
обезвреда за претърпените
от ищеца
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло.
Върху присъдената сума като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на събитието – 13.12.2014 г., до
окончателното издължаване.
Претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечението след катастрофата, в размер 256 лв.,
със законните последици, следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 600 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З., София,
ул. „********, да
заплати на Н.Х.Ч.,
ЕГН **********, чрез адв. В.З.,
съдебен адрес:***, чл.
284 и чл. 285 от КЗ /отм./
сумата
40
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 13.12.2014 г.,
претендирано пряко от застрахователя,, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта
за сумата 256 лв. - обезщетение за
претърпени имуществени вреди /разходи за лечение и медикаменти/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З.да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 1 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: