№ 341
гр. Пловдив, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело №
20245300900574 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. С. А.,
чрез адв. К., против ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, за осъждане да и заплати сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки,
страдания и психически стрес, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП
на 13.11.2018 г., предизвикано от водач на автобус марка Исузу, с peг. № ***, за
отговорността на водача на който е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на исковата молба 09.11.2023 г., до окончателното изплащане на
обезщетението.
В исковата и уточняващата молба се твърди, че на 13.11.2018г. на ул. Ландос в
гр. Пловдив е настъпило ПТП, поради това, че при управление на моторно превозно
средство водачът на автобус марка и модел „Исузу Новосити“ с peг. № ***, Б. Т. П.,
притежаващ валидна застраховка „Граждпаска отговорност” полица №
BG/23/117003244841 при ОЗК - Застраховане ЕАД, е нарушил правилата за движение
по пътищата, чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗДП, като не е спазил задължението си да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни превозни средства, и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на П. С. А., ЕГН **********, изразяваща се в
счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната
половина на тазовия пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно затрудняване
1
движенията на долен десен крайник, както и контузия на главата с мозъчно
сътресение.
В следствие на получените травми се твърди ищцата да е търпяла значителни
болки и страдания, болката от счупените ребра затруднявала дишането й, главоболието
в резултат от мозъчното сътресение било трудно поносимо и не се повлиявало от
болкоуспокоителни лекарства, изпитала затруднение в изпълнение на ежедневни
битови дейности, била обездвижена заради счупената тазобедрена става за период от
два месеца, което изострило зависимостта и от околните. Преживяното с оглед дългият
период на възстановяване, обездвижването, търпените болки, зависимостта и от
околните, довело до значителни физически и психически страдания, които не били
отшумели, намалено самочувствие и увереност в собствените й сили.
Въпреки, че в изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ била депозирана
пред ответното дружество застрахователна претенция, то не било определено и
изплатено застрахователно обезщетение до изтичане на законово определен срок за
това. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за
причинените и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и заплащане на сторените в производството разноски и определяне на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита, на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, чрез адв. Ш., в който се изразява становище за недопустимост на
исковата претенция, поради това, че застрахователната претенция е заявена от лице без
представителна власт, като адв. Д.Й. не бил упълномощен, а адв. К. не била надлежно
упълномощена, доколкото ищцата, доколкото страда от психично заболяване, не е
могла да разбира смисъла и значението на действията си и съзнателно да ги ръководи,
като се оспорва и полагане на подпис под пълномощното от ищеца. Освен това счита,
че липсата на представени доказателства за проведено рекламационно производство
пред застрахователя обуславят недопустимост на иска. Моли производството да бъде
прекратено.
Евентуално спорва основателността на исковите претенции, поради липса на
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, а именно вина на застрахования водач. Твърди, че с
влязла в сила присъда водачът е признат за невиновен в това да е причинил средни
телесни повреди по непредпазливост, при управление на моторно превозно средство,
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, а именно движение с
несъобразена скорост и неизпълнение на задължението да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като е оправдан по повдигнатите му обвинения по АНД
№ 7813/2020 г. по описа на РС Пловдив. Оспорва описания от ищеца механизъм на
2
ПТП в представения протокол, наличие на виновно и противоправно поведение на
застрахования водач, което да може да се квалифицира като деликт, както и твърдяната
причинно-следствена връзка с настъпилите за ищцата вреди.
Прави възражение за съпричиняване на ПТП и вредите от страна на ищцата,
която е нарушила разпоредбите на ЗДП, като е навлязла на платното за движение
внезапно, на необозначено за това място, като не се е съобразила с приближаващото се
пътно превозно средство, с което сама е поставила в опасност живота и здравето си.
Освен това, с оглед заболяването от което страда – лека умствена изостаналост,
ищцата не е могла да възприеме адекватно пътната обстановка и да предприеме
логични действия за запазване на своето здраве и живот, като по този начин е
допринесла за собственото си увреждане. Твърди също, че съпричиняване е налице и
поради непровеждане на лечение за получените травми.
Възразява и срещу претендирания размер на обезщетение, като прекомерно
завишен, доколкото счита същият несъобразен със законовото изискване за
справедливост.
В подадената допълнителна искова молба се оспорва твърдението за
невъзможност на ищеца да изразява правно валидна воля, доколкото същият не е
поставен под запрещение, счита неоснователно оспорването на представения протокол
за ПТП.
В отговор на допълнителна искова молба, ответникът заявява, че поддържа
всички направени твърдения, възражения и искания, като отново ги мотивира.
В хода по същество страните поддържат исканията си. Ищецът, в писмена
защита, обосновава тезата си, че влязлата в сила присъда не обхваща посоченото от
ищеца нарушение на закона по чл. 5, ал. 2 ЗДП, поради което е налице противоправно
деяние, за което вината се презумира, на осн. чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Счита иска основателен
и доказан от събраните по делото доказателства и моли да бъде уважен изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, че на 13.11.2018 г., около 18:15 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“ №
10, водач на автобус марка Исузу, с peг. № ***, Б. Т. П., движейки се направо, блъска
пешеходката П. А., пресичаща в тъмната част на денонощието, на неосветено и
необозначено място пътното платно. Посочено е, че водача на автобуса има валидна
застраховка гражданска отговорност с ОЗК Застраховане. Сочи се също, че
пострадалата е получила сътресение на мозъка, фрактура на ребра 8, 9 и 10 и фрактура
на таз, срамна кост.
Установява се от приложената към застрахователната претенция справка от ГФ,
3
удостоверено и в горецитирания констативен протокол, неоспорен от ответника факт,
че за водача на автобус марка Исузу, с peг. № ***, е имало действащ договор с
ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От представеното от ответника копие на застрахователна претенция е видно, че на
12.10.2023 г. е била отправена застрахователна претенция от ищеца, чрез упълномощен
представител, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени щети,
причинени при процесния инцидент, която не е била уважена.
От приложеното към настоящото производство АНД 7813/2020 г. е видно, че
същото е приключило с влязло в сила решение, с което обвиняемия Б. Т. П. е признат
за невиновен в това, на 13.11.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“, при управление на
МПС – автобус марка и модел „Исузо Новосити“ с peг. № ***, да е нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ Чл. 116,
пр. 1-во от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора.“ и по непредпазливост да е
причинил средна телесна повреда на П. С. А., изразяваща се в счупване на три ребра,
довело до трайно затрудняване движението на снагата и средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на тазови кости в областта на дясната половина на тазовия
пръстен, до тазобедрената става, довело до трайно затрудняване движенията на долен
десен крайник, поради което и на осн. чл. 304 от НПК е оправдан за повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1
от НК.
От приетите по делото медицински документи – епикриза от клиника по
неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, медицинска документация
– изпратена от РЗОК Пловдив и РЗИ Пловдив, както и от приетата без възражения на
страните СМЕ, чието заключение съдът изцяло възприема, като обосновано и
компетентно, се установява, че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на
горното рамо на дясната срамна кост, т.е. счупване на кост на таза, довело само по себе
си до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, за лечението на
която е бил назначен постелен режим в болнична и домашна обстановка в рамките на
45-50 дни, а счупването е свързано с болки и страдния, както и с неудобство при
ежедневните битови дейности, прием на аналгетици. Причинено било и неусложнено
4
закрито счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в ляво по линията на лопатката, което
също довело само по себе си до трайно затрудняване на движенията на снагата, силни
болки и страдания в рамките на 15-30 дни и е завършило с пълно оздравяване.
Полученото лекостепенно мозъчно сътресение при ПТП протекло с лекостепено
зашеметяване, без загуба на съзнание, като се е проявило с главоболие и световъртеж,
които са отшумели още първите дни след травмата. Всички травми били лекувани
консервативно в болнична и домашна обстановка, като за същите не се предвиждат
специални рехабилитационни процедури, освен вертикализация и общо раздвижване,
което става след изтичане на срока на легловия режим, като вещото лице подчертава,
че се касае за счупвания на плоски кости на гръдния кош и таза, които след
зарастването си не оказват сериозно влияние върху дейността на околните мускули.
Относно интензитета на търпените болки и страдания и обичайния период
възстановяване от получените от ищцата травми в причинна връзка с ПТП вещо лице
отговаря, че непосредствено след травмата ищцата е изпитвала значителни по сила
болки и страдания в областта на главата, гръдния кош и таза, като болковият синдром
е бил купиран в болницата с аналгетици, болките са били със затихващ характер, като
в рамките на 40-60 дни те са отшумели.
От приетата по делото СПЕ, чието заключение съдът възприема изцяло като
обективно, пълно и обосновано, компетентно и убедително защитено в съдебно
заседание, се дава отговор на поставените от ответника въпроси с какво се
характеризират от медицинска гледна заболяванията лека умствена изостаналост,
шизофренна психоза и състоянията на личностова и интелектуална непълноценност.
Дава се категорично заключение, че наличието на Лека умствена изостаналост със
значимо нарушение в поведението изискващо грижи или лечение при А. е от най ранна
възраст и не прогресира, но е трайно и хронично като ход на протичане, поради което
са налице личностова и интелектуална непълноценност, без да са налице
фундаментални разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да са
нарушили в значителна степен възможността и да възприема адекватно заобикалящата
я среда. Сочи се от експерта, че предвид нейното интелектуално развитие ищцата
може да възприема като цяло фактите и обстоятелствата по делото, тъй като не са
свързани със сложни обстоятелства и не изискват многопластово и логично мислене,
разбира същността и последствията от делото - да получи обезщетение, това е
достъпно за нейната разсъдъчна дейност, но и е необходимо подпомагане в процеса на
администриране, желае да участва в процеса. След случилото се няма данни при
ищеца да е налице влошено психично състояние. В съдебно заседание пояснява, че
състоянието и не пречи да разбира упълномощаването, както и да упълномощи
защитник, доколкото това не е сложно за разбиране действие за ищеца, въпреки, че е
лице с лека степен на олигофрения.
Разпитан като свидетел по делото с оглед въведените от ответника възражения е
5
водача на автобуса, чиито показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл. 172
ГПК, като отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля, поради стремежа да
бъде оневинен, но прие истинни, доколкото кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. От дадените под страх от наказателна отговорност показания се
установява, че ищцата е изскочила между казаните и се е затичала срещу автобуса,
поради което и свидетелят първоначално не е могъл да я види, а след като я видял не
успял да избегне удара, въпреки, че забил спирачките и завъртял волана вляво
напълно, но не могъл да я избегне.
Приета без възражения на страните е и САТЕ, чието заключение съдът
възприема изцяло като компетентно, обосновано и категорично, според което
механизмът на ПТП се състои във внезапно и неосигурено навлизане на пешеходка по
платното за движение при ограничена осветеност и липса на видимост, в момент
когато автобусът се е движел с технически допустима скорост. Разглежда две хипотези
на движение на пешеходеца - диагонално и перпендикулярно движение, като
направените и при двете изчисления сочат, че дори при най-благоприятни стойности
за скорост на пешеходката, водачът на автобуса нямал реална техническа възможност
да предотврати удара. От друга страна сочи, че пешеходката е имала теоретична и
техническа възможност да предотврати удара, но е възможно поради своето състояние
и поведение да не е могла да я реализира практически.
Разпитан по делото е и свидетелят Й.Д., ** на ищцата, чиито показания съдът
също прецени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, поради заинтересоваността му от
изхода на делото, като прие истинни в частта им, в която се подкрепят от
медицинската документация и СМЕ. От показанията му се установява, че след ПТП
ищцата не можела да се движи, поради което със специализиран транспорт била
заведена в **, където за нея се грижила ** и. Повече от месец не можела да става,
изпитвала силни болки, приемала обезболяващи медикаменти, като не можела да
става, за да отиде до тоалетна, да се храни и поради това била обгрижвана на легло.
След около два месеца се раздвижила била напълно самостоятелна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Установи се по делото, че ищцата не е поставена под запрещение, като
заболяването и не и пречи да извършва упълномощаване и да разбира последиците му
за нея, поради което и не е налице липса на представителна власт както пред съда, така
и в процедурата за извънсъдебно предявяване на претенциите пред застрахователя.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три
месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
6
обезщетение. В конкретния случай застрахователят е бил сезиран извънсъдебно от
ищеца, чрез упълномощен представител, но не е определил и изплатил обезщетение.
Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ допустим.
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Между собственика на МПС, с което е причинено
ПТП е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, което е установено с представените по делото
писмени доказателства и не е спорно между страните. По силата на този договор
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство
на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички
лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило ПТП, поради
което, доколкото е възникнала отговорност на водача на застрахования автомобил за
вреди, в резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие, то същите
подлежат на обезщетяване от застрахователя. Елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане следва да се установят по несъмнен начин от събраните
доказателства по делото, а това са противоправно деяние - действие или бездействие;
вреда; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която се
предполага. Ако една от тези предпоставки липсва, липсва деликт, а оттук следва, че
няма основания да се ангажира отговорността на застрахователя. Доколкото вината при
деликт се предполага, то в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
несъмнен начин противоправното поведение на водача на МПС, довело до възникване
на ПТП и причинените му неимуществени вреди. Такива доказателства в настоящото
производство не са събрани.
От една страна, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на водача, участвал в пътния инцидент, са установени с влязлото в сила
Решение № 351 от 11.03.2024 г., постановено по административно наказателно дело №
7813/2020 г. на РС Пловдив, с което застрахования водач е бил признат за невиновен и
на осн. чл. 304 от НПК е оправдан за повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно за това,
7
на посочената в исковата молба дата и място, при управление на МПС – автобус марка
и модел „Исузо Новосити“ с peг. № ***, да е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 и чл. чл. 116, пр. 1-во от ЗДвП, и по непредпазливост
да е причинил средна телесна повреда на ищцата П. С. А.. Съгласно т. 15 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, решението по чл.78а НК, каквото е и цитираното, е
приравнено по значение на влязла в сила присъда, а последната, на осн. чл. 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Поради това и гражданския съд не може да пререшава тези
въпроси в настоящото производство, с оглед задължителната сила на решението на
наказателния съд. Действително, както се твърди и от пълномощника на ищеца в
писмената защита, съдът не е обвързан от присъдата на наказателния съд, ако
обезщетението се претендира за вреди от деликт, противоправно деяние, установено е
в хода на гражданското производство, но което не е било предмет на наказателното
такова, включително, ако се касае за вредоносен резултат, причинен в следствие
извършени действия при управление на МПС, при нарушение на правилата за
движение по пътищата, от които са произтекли вреди, за които не е било повдигнато
обвинение на делинквента. Такъв не е процесния случай. Действително, не е изрично
повдигнато обвинение на водача на автобуса за неспазване на разпоредбата на чл. 5,
ал. 2 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Това е общо правило
за поведение, с оглед и мястото му в раздел първи – общи правила, на глава втора от
закона – правила за движение по пътищата, което е конкретизирано в нормата на чл.
116 от ЗДвП, явяваща се специална по отношение на него, според която водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се
движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун, и към
престарелите хора. Видно от приложеното наказателно производство, на водача на
автобуса е било повдигнато обвинение при нарушение на чл. 116, предложение първо,
а именно за нарушение на задължението да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, което обхваща и цитираната от ищеца разпоредба. Поради това и
въпросът дали при управление на МПС при инцидента водачът е нарушил
задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците не може да бъде
пререшавано от гражданския съд.
От друга страна от приетото без възражение на страните заключение по САТЕ е
видно, че водачът на автобуса е нямал реална техническа възможност да предотврати
удара, поради което инцидента се е случил не защото действията му са били в
8
нарушение на правилата за движение по пътищата, а защото пешеходецът е навлязъл в
опасната зона на движение на автобуса по начин, по който е било невъзможно за
водача му да предотврати удара, поради липса на техническа възможност за това.
Поради това съдът намира, че не е доказано по делото противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, а доколкото отговорността на
застрахователя е функционално свързана с отговорността на делинквента за
причинените противоправно и виновно вреди, то и ответникът не отговаря за
настъпилите такива за ищеца. От горното следва, че обективните предпоставки на иска
по чл. 432 КЗ не са налице в конкретната хипотеза и така предявените искове се явяват
недоказани по своето основание. Поради това и същите следва да бъдат оставени без
уважение изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното от ответника искане за
присъждане на разноски, следва да бъде осъден ищецът да му заплати сумата от общо
6722 лв., съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК, срещу който няма възражения от
насрещната страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. С. А., ЕГН **********, адрес: **, чрез адв. Ц. К.,
АК – **, ***, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, гр. София
ул. "Света София" № 7, етаж 5, представлявано от адв. Н. Ш., АК – **, със съдебен
адрес ***, искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ, за заплащане на
сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 13.11.2018 г., в гр. Пловдив,
ул. „Ландос“, с автобус марка „Исузу“, с peг. № ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН **********, адрес: **, чрез адв. Ц. К., АК – **, ***, да
заплати на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК *********, гр. София ул. "Света
София" № 7, етаж 5, представлявано от адв. Н. Ш., АК – **, със съдебен адрес ***,
сумата от 6722 лв. (шест хиляди седемстотин двадесет и два лева) направени
разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9