РЕШЕНИЕ
№235
гр.
Враца, 10.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 20.06.2023г. /двадесети юни две хиляди двадесет и трета
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в присъствието
на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН
дело № 217 по описа на АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от „Ц.Е.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В. Т. Г.. – *, против
Решение № 2600003 от 01.03.2023г., постановено по АНД № 161/2021г. по описа на
Районен съд – Мездра. С оспореното решение е изменено НП № 1-10-РВ от 26.02.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите - Враца, с което на касатора
на основание чл. 162а, ал.1 във вр. с чл.44 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която с Решението на РС-Мездра е
намалена на 10 000 /десет хиляди/ лева.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при
постановяването му, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска
се отмяна на решението на първата съдебна инстанция и вместо него да бъде
постановено друго, с което наказателното постановление да се отмени.
Подадена
е касационна жалба и от Директора на РИОСВ - Враца, който оспорва решението на РС-Мездра, в частта относно
изменението на процесното наказателно постановление, а именно намаляване на
размера на наложената имуществена санкция.
В жалбата се излагат доводи, че решението е правилно по отношение на
извода за извършено нарушение от „Ц.Е.“ ООД ***, но извода, че не са налице
вредни последици върху околната среда в района на замърсяване, както и липса на
данни за други нарушения на ЗООС е
неправилен, поради което неправилно е прието, че имуществената санкция е
завишена и е намалена от 30 000 лева на 10 000 лева. Желае се отмяна
на обжалваното решение на РС –Мездра, в частта относно изменение на
имуществената санкция, като касационния съд потвърди изцяло НП № 1-10-РВ от
26.02.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – Враца. Иска се с акта, касационната инстанция да присъди юрисконсултско
възанграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на другата страна.
Участващият по делото
прокурор от ОП – Враца дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационните жалби са подадени в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същите са допустими.
Разгледани по
същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 1-10-РВ
от 26.02.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната
среда и водите - Враца, с което на касатора на основание чл. 162а, ал.1 във вр.
с чл.44 от ЗООС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 30 000.00 /тридесет хиляди/ лева.
При осъществен
контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените доказателства,
районният съд е приел, че при реализиране на административно - наказателната
отговорност не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството по налагане на
административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението,
описано в НП, но е приел че наложената имуществена санкция е завишена, поради
което я е намалил на 10 000 лева.
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за
установено, че на 29.01.2021г., в база за производство на биогаз, собственост
на „Ц.Е.“ ООД ***, намираща се в землището ***, *** е настъпила производствена
авария, вследствие на което е започнало изтичане на ферментационен продукт,
класифициран като отпадък /вторична биомаса/. За аварията РИОСВ са били
уведомени по телефона от служител на „Ц.Е.“ ООД, след което е изпратено и
съобщение по електронната поща на инспекцията. На тази база служители на
институцията, съвместно с представители на БДДР*** и на регионална лаборатория ***
извършили проверка на място. Констатирало се че аварията е на резервоара за
съхранение на отпадъци /вторична биомаса/, собственост на „Ц.Е.“ ООД ***, и е
причинена от изпуснал анкерен болт на планката, свързваща приспособлението за
източване /кран и тръба/ към железобетонната конструкция на съхранителният
резервоар, вследствие на което се е получил отвор, през който свободно изтича
несепарирана фракция вторична биомаса и по естественият наклон на терена
отпадък се е изтичал в р. ***, намираща се на около 100 м. от резервоара.
Проверяващите извършили обход и оглед на р. *** в района на инсталацията за
производство на биогаз и по течението надолу до вливането й в р. *** /дължина
2187 м./, както и по р.** до вливането й в р. ** /дължина 3231 м./, при което
било констатирано, че р. ** след инсталацията за биогаз до вливането й в р. **
е видимо силно замърсена. Р. ** след вливане в р. ** надолу по течението до
вливане в р. ** също била видимо силно замърсена с вторична биомаса. При това
положение били взети водни проби за анализ в Регионална лаборатория *** от
седем пункта по течението на реките, както следва: р. *** преди биоцентралата;
р.*** непосредствено под биоцентралата; р. ** след биоцентралата; р. ** след
вливане на р. *; р. ** преди вливане в р. **; р. *преди вливане в р. ** и р. *
след вливане на р. **. Резултатите от лабораторните анализи на взетите водни
проби, описани в Протокол от изпитване № 060012-А/31.01.2021 година на
Регионална лаборатория ***показали, че р. *** и р. *** до вливането й в р. ***
са силно замърсени. От констатациите на проверяващите ставало ясно, че
операторът на инсталацията за производство на електроенергия от биогаз е
допуснал изтичане на отпадък от съоръжение за съхраняване на отпадъци в р. ***
и в р. **, в резултат на което е причинено замърсяване и увреждане на компонент
на околната среда-водни обекти с обща дължина 5 418 м.
Прието е от РС Мездра, че гласните и писмени
доказателства установяват фактическата обстановка на нарушението отразено в НП.
Безспорно е установено, че „Ц.Е.“ ООД *** е
собственик на инсталацията за производство на електроенергия от биогаз.
Безспорно е установено, че от получилият се отвор на съхранителния резервоар,
свободно е изтекла несепарирана фракция вторична биомаса по естественият наклон
на терена, който отпадък се е изтичал в р.*, намираща се на около 100 м. от
резервоара в резултат на което е довело до замърсяване на компонент на околната
среда, какъвто представляват водните обекти в района на инсталацията.
Решението
на РС Мездра е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се
споделят от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото
доказателства и с приложимото право, а възраженията на както на единия касатор
– „Ц.Е.“ ООД, така и на другия касатор – РИОСВ – Враца са неоснователни.
Първоинстанционният съд правилно е възприел
фактическата обстановка и подробно и мотивирано е обсъдил всички доказателства
по делото, като е обвързал изводите си с фактите по делото.
При издаване на НП и АУАН, и в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразността на
постановлението. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, компетентността на длъжностните лица е
надлежно установена. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на НП,
районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт.
В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно
законосъобразността на наказателното постановление в потвърдената част.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на
РС-Мездра, че от страна на РИОСВ-Враца не е допуснато съществено процесуално
нарушение, както в АУАН, така и в НП, както и че е налице административно
нарушение именно по смисъла на чл.
44 от ЗООС. Правилно е изменен размера на „имуществената санкция“ до минималния
размер – сумата от 10 000 лв. съгласно чл. 162а, ал.1 от ЗООС.
Настоящият
касационен състав счита направените в касационната жалба възражения за
неоснователни. Районния съд е обсъдил всички доказателства, изложил е мотиви в
подкрепа на решението си за законосъобразност на НП в потвърдената част и е
обсъдил доводите и възраженията на касатора.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил
валидно, допустимо и материално законосъобразно решение.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че
касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото разноски неоснователно се явява искането от РИОСВ-Враца
за присъждане на разноски, претендирани с касационната жалба и в съдебно
заседание.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260003 от 01.03.2023г. на Районен съд – Мездра, постановено
по АНД № 161 по описа на съда за 2021г., с което е изменено НП № 1-10-РВ/26.02.2021г.
издадено от Директора на РИОСВ-Враца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.