Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.02.2015 г. град Провадия
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Провадийският районен съд, втори състав
на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията
Иванов
гражданско дело № 62 по описа за 2008
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.А.Т.,
ЕГН **********, с адрес в гр.Девня и А.А.Т., ЕГН **********, последният
заместен в хода на производството от наследниците си по закон - Г. Я.Т., ЕГН **********,***, А.А.Й., ЕГН **********,
с адрес в гр.Варна и Я.А.А., ЕГН **********,***, всички със съдебен адрес в
гр.Провадия, ул.“*** – чрез адв.В.Д., с която при условията на обективно и
субективно кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл.
108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответниците С.М.Д., ЕГН **********,***
и З.М.М., ЕГН **********,***, че ищците са собственици на недвижими имоти,
находящи се в землището на с.С., общ.Провадия, ЕКАТТЕ 69020, а именно: 1) Друга
селищна територия, с площ от 1.168 дка, десета категория, в местността „**“,
съставляваща имот №*** по плана на землището на с.С., при граници имоти №№***,
ведно с построената в имота жилищна сграда и 2) Изоставена нива, с площ от
3.000 дка, десета категория, в местността „П.“, съставляваща имот №101009 по
плана на землището на с.С., при граници имоти №№***, както и за предаване на
владението върху така описаните имоти. Ищците твърдят, че имотите са
възстановени на Д.А.Т. и А.А.Т. по силата на проведена земеделска реституция и
в качеството им на наследници на своя баща А. Т. П., който бил придобил имотите
преди обобществяването на земята в ТКЗС. Именно наследодателят бил внесъл
имотите в ТКЗС. Ответниците били наследници на М. Д. Д., който закупил имотите
от ТКЗС „Дружба“ – с.Ветрино през 1965г. по силата на договор, който не бил
противопоставим на ищците. Ангажирани са доказателства. Моли се за присъждане
на направените съдебно-деловодни разноски.
Ответниците, чрез своите процесуални представители,
оспорват исковете като неоснователни. Ответникът Д. оспорва законосъобразността
на проведената в полза на ищците земеделска реституция. Сочи, че
възстановяването се основава на предварителен договор от 19.09.1950г. за
покупко-продажба на имот с площ от два декара, а са възстановени имоти със
значително по-голяма обща площ. Твърди, че имотът - обект на предварителния договор, е различен
от процесните, както и че общият наследодател на ищците не е бил собственик на
процесните имоти към момента на обобществяване на земята, а и имотите не са били
обект на обобществяване. Недопустимо било и признаване на право на
възстановяване в полза на ищците по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като
имотите били заявени за възстановяване пред поземлената комисия. Противопоставя
възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от месец ноември 1997г., на основание чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ. Двамата ответници претендират за отхвърляне на исковете.
Ангажират доказателства. Ответникът Д. моли за присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи
и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира
следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявен ревандикационен иск следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищците да са
собственици на имота; 2) процесният имот да се владее или държи от ответниците;
3) ответниците да владеят или държат имота без правно основание. Тежестта на
доказване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответниците следва да
докажат положителния факт на съществуване на основание да владеят имота. В
разглеждания случай фактът на осъществявана от ответниците фактическа власт
върху процесните имоти не е спорен. Този факт се твърди както от ищците с
исковата молба, така и от ответниците. Спорно е дали в полза на ищците
законосъобразно е проведена земеделска реституция, по силата на която същите се
легитимират като собственици, както и дали ответниците притежават
противопоставими на ищците права.
Ищците се легитимират като законни наследници на А. Т.
***, починал на 17.01.1975г. Процесните недвижими имоти са възстановени на
наследниците на А. Т. П. - Д.А.Т. и А.А.Т., по силата на проведена земеделска
реституция с решения на ОСЗГ – Провадия по преписка №С34/18.02.1992г., както
следва: №ВС27/28.11.2006г. – за имот №*** и №25112А/17.01.2005г. – за имот №***. В последствие за имот №*** е издаден и
констативен нотариален акт от 2008г. И
двете решения на ОСЗГ са постановени в изпълнение на съдебни решения за
признаване право на възстановяване по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, съответно
по гр.д. №259/2006г. и по гр.д. №322/2001г., двете по описа на Районен съд –
Провадия. И в двете производства ищецът А.А.Т. се е позовал на придобиване на
имотите от неговия наследодател А. Т. П. по силата на предварителен договор за
покупко-продажба от 19.09.1950г., сключен с М. М.. Копие от посочения договор е
представено по делото и от него се установява, че същият касае дворно място с
площ от два декара, съставляващо парцел II в кв.33 по тогавашния план на с.С.. Посоченият договор
не прехвърля собственост, но може да служи за доказване на началото на
установено владение. От представената преписка за възстановяване
№С34/18.02.1992г. на ПК – Провадия както и от служебна бележка на ПК – Провадия
№12/20.02.2001г. се установява, че имотът, предмет на договора от 19.09.1950г.
е бил заявен за възстановяване пред поземлената комисия. Заявяването е
установено и със заключението на назначената по делото съдебно техническа
експертиза. С оглед на това исковете по чл.11, ал.2 са били недопустими. Това
обаче не касае стабилитета и обвързващата сила на съдебните решения по
исковете. Влезлите в сила съдебни решения, макар и по недопустими претенции се
ползват със сила на пресъдено нещо и обвързват както страните по тях, така и
съдилищата и учрежденията - чл.220, ал.1
от ГПК/отм./. Поради това и възраженията на ответника Д. за недопустимост на
признатите права на възстановяване само поради недопустимостта на исковете за
признаването им не могат да бъдат споделени, още повече, че така или иначе е
признато право на възстановяване за имота, обект на предварителния договор от
19.09.1950г. както от органа по поземлена собственост, така и от съда. Актовете
на административния орган по поземлена собственост обаче са постановени в
едностранно производство, без участие на ответниците в него, поради което те не
са им противопоставими и подлежат на косвен съдебен контрол за валидност и
законосъобразност в настоящото производство по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.
Ответниците са наследници на М. Д. Д.. С нотариален
акт от 26.03.1965г. за собственост на придобит имот по Закона за реда на
прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти, Д. е закупил от ТКЗС
„Дружба“ – с.Ветрино празно място с площ от три декара в землището на с.С.,
извън регулационния план на селото. С последваща сделка от 1975г. Д. е дарил
части от този имот на двамата ответници.
От заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, кредитирана от съда като обективно и
безпристрастно изготвена, се установява, че имотът, обект на сключения от
наследодателя на ищците писмен договор от 19.09.1950г. е идентичен и покрива
изцяло площта на процесния имот №101010. Закупеният от М. Д. Д. на 26.03.1965г.
имот пък съвпада само частично с имот №101010. При това положение следва да се
приеме, че реституцията на този имот, извършена в полза на ищците е
законосъобразна и възстановяването е извършено в реални граници /макар в
решението на ОСЗГ да е посочено друго/. Решението на ОСЗГ за възстановяване е
валидно. Наследодателят на ищците действително е станал собственик на
закупените два декара с договора от 19.09.1950г., като от този момент е
установил непрекъснато владение върху имота до изтичане на предвидения в закона
десетгодишен давностен срок /§4 от Преходните правила на Закона за
собствеността/. Без значение е дали реално имотът е бил включен в ТКЗС – нито
за изтичане на давностния срок в полза на наследодателя на ищците / соглед
разпоредбата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ/, нито за реституцията - след като се
установява, че имотът на наследодателя на ищците е бил предоставен на
наследодателя на ответниците, дори и да не е бил внесен в ТКЗС, имотът очевидно
е бил отнет от неговия бивш собственик и като такъв на основание чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Не е пречка за реституцията и извършеното в имот №101010 строителство на
лятна кухня от наследодателя на ответниците. Доколкото наследодателят на
ответниците е извършил подобрения в имота, наследниците му разполагат с правото
да претендират стойността им при условията на чл.72 – чл.74 от ЗС. Ответниците черпят
правата си от извършена сделка за покупка на имота от ТКСЗ, но тези права са
непротивопоставими на ищците. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.13 от ЗСПЗЗ на възстановяване подлежат и тези земеделски земи, притежавани
от собствениците им преди образуването на ТКЗС, които са били продадени на
трети лица от тези организации, с изключение на изрично посочените в ЗСПЗЗ случаи.
Изключението е предвидено в чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, но в случая е неприложимо,
тъй като не се установява имот №101010 да се намира в строителните граници на
населеното място. Нормата на чл.10, ал.13 от ЗСПЗЗ предвижда още, че приобретателите
на имоти от ТКЗС не могат да се позовават на придобивна давност спрямо
възстановените собственици. Поради това и възраженията на ответника Д. в тази
насока са неоснователни досежно имот №***. Давност би могла да отпочне да тече
само върху вече възстановените земеделски земи /така и решение №1085/26.11.2008г.
на ВКС по гр. д. № 2898/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б./. В
конкретния случай по отношение на имот №*** евентуалната давност би могла да
отпочне най-рано от 28.11.2006г. – датата на издаване на решението на ОСЗГ за
възстановяване, и владението на ответниците би могло да бъде само
недобросъвестно. Така за придобиване на собствеността следва да е изтекъл
десетгодишен срок. Този срок не е изтекъл към датата на предявяване на
ревандикационния иск – 27.02.2008г., с което действие давността се прекъсва. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира предявената
ревандикационна претенция по отношение на имот №*** за основателна. Ето защо
същата следва да бъде уважена, като бъде постановено предаване на владението
върху имота.
По отношение на имот №*** обаче искът за предаване на
владението не може да бъде уважен. Това е така, защото от една страна от
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че
площта на имот №*** се покрива изцяло от
площта на имота, закупен от наследодателя на ответниците от ТКЗС през 1965г.,
но съвпада само частично с имота, придобит от наследодателя на ищците,
собствеността върху който се възстановява. Доколкото имотът на наследодателя на
ищците е възстановен в реални граници /с предоставянето на имот №***/, друго
възстановяване е недопустимо, макар решенията на органа по поземлената
собственост да са постановени в обратен хронологичен ред. Поради това и настоящият
съдебен състав намира решението на ОСЗГ за възстановяване на имот №*** за незаконосъобразно, поради което и същото не
може да легитимира ищците като собственици. Поради това и предявеният
ревандикационен иск по отношение на посочения имот следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора съдът намира, че направените
от страните разноски следва да бъдат понесени от тях така, както са направени.
Мотивиран от горното, Провадийският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 от ЗС,
по отношение на ответниците С.М.Д., ЕГН **********,*** и З.М.М., ЕГН **********,***,
че ищците Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес в гр.Д., Г. Я.Т., ЕГН **********,***,
А.А.Й., ЕГН **********, с адрес в гр.Варна и Я.А.А., ЕГН **********,***, всички
със съдебен адрес в гр.П.,– чрез адв.В.Д., са собственици на недвижим имот,
находящ се в землището на с.С., общ.Провадия, ЕКАТТЕ 69020, а именно: Друга селищна територия, с площ от
1.168 дка, десета категория, в местността „П.“, съставляваща имот №*** по плана на землището на с.С., при
граници имоти №№***, ведно с построената в имота жилищна сграда, придобит на
основание проведена земеделска реституция с решение №ВС27/28.11.2006г. на ОСЗГ –
Провадия по преписка №С34/18.02.1992г., като ОСЪЖДА ответниците С.М.Д., ЕГН ********** и З.М.М., ЕГН **********,
да предадат на ищците Д.А.Т., ЕГН **********,
Г. Я.Т., ЕГН **********, А.А.Й., ЕГН ********** и Я.А.А., ЕГН **********, владението
върху така описания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес в
гр.Девня, Г. Я.Т., ЕГН **********,***, А.А.Й., ЕГН **********, с адрес в
гр.Варна и Я.А.А., ЕГН **********,***, всички със съдебен адрес в гр.П. – чрез
адв.В.Д., против С.М.Д., ЕГН **********,*** и З.М.М., ЕГН **********,***, за
приемане на установено, че ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в
землището на с.С., общ.Провадия, ЕКАТТЕ 69020, а именно: Изоставена нива, с площ от 3.000 дка, десета категория, в
местността „П.“, съставляваща имот №***
по плана на землището на с.С., при граници имоти №№***, придобит на основание проведена
земеделска реституция с решение №25112А/17.01.2005г. на ОСЗГ – Провадия по
преписка №С34/18.02.1992г., както и за предаване на владението върху така
описания имот.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................