РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201529 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. * против Наказателно постановление
№ 36-0000738/20.09.2021 г., издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел
„Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив,
с което на жалбоподателя „Т.“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл.
104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за извършено
административно нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006
във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е
формулирано искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено
становище, в което излага съображения за незаконосъобразност на
1
атакуваното наказателно постановление. Моли наказателното постановление
да бъде отменено, като постановено при съществени нарушения на
материалните и процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена
административнонаказателната преписка, изразява становище за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становището на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.08.2021 г. в офиса на „Т.“ ЕООД, находящ се в с. К., обл. П., ул.
„*****“ №**, била извършена комплексна проверка на дружеството –
жалбоподател от свидетелите И. Г. С. – старши инспектор и И. Д. М. – главен
инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив.
В хода на проверката, от предоставените от превозвача данни от дигиталната
карта на водача К.Н.К., било установено, че на 17.03.2021 г., около 18:55 часа,
в гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, превозвачът „Т.“ ЕООД, притежаващ лиценз №
22191 за международен превоз на товари, не е организирал работата на водача
К.Н.К. по такъв начин, че той да спазва изискванията на Регламент (ЕО)
561/2006. За период от 24 часа, започващ на 17.03.2021 г. в 02:17 часа, след
края на предходната дневна почивка, при извършване на управление, водачът
К.Н.К. не ползвал дневна почивка от поне девет часа. Водачът ползвал
почивка с продължителност 6 часа и 11 минути, която била със 169 минути
по-кратка от изискуемото.
Установеното било преценено от проверяващите органи – свидетелите
И. Г. С. и И. Д. М., и двамата служители в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Пловдив, като нарушение по чл. 10, § 2 от
Регламент (ЕО) 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. За
констатираното нарушение свид. И. Г. С. съставил срещу Т.“ ЕООД АУАН
№ 290310 от 27.08.2021 г., екземпляр от който бил връчен на А.Н.Д. -
упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. АУАН бил
2
подписан с изявлението „имам възражения“, без да са изложени конкретни
такива. В законоустановения срок не били подадени писмени възражения по
АУАН, съгласно чл. 44 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), което било връчено на дружеството-
жалбоподател, чрез управителя му Д.А.Д., на 29.09.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят И. Г. С.
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Свидетелят И. Д. М., присъствал при установяването на нарушението,
разказва за случая, като изложеното от него кореспондира с показанията на
актосъставителя и събраните по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително
показанията на свидетелите И.С. и И.М., тъй като същите са последователни,
логични и непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Д.Р.С. – Началник
на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ -
Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. И. Г. С.,
3
заемащ длъжността „старши инспектор“ при Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив. Компетентността на
актосъставителя следва от чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, а тази на
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП - от чл. 92, ал. 2
от ЗАвПр и представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на
нарушител и на свид. И.М., който е присъствал при установяване на
нарушението. Актът е подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в
него, като същият е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието
му и е подписан от неговия упълномощен представител – А.Н.Д., съгласно
пълномощно с рег. № 253/30.01.2020 г. на Нотариус П.М., с рег. № 168 по
регистъра на НК.
Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в
хода на административнонаказателното производство, при съставянето на
АУАН и издаването на обжалваното НП, е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на
атакуваното НП. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа
на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните
реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на
нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
4
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953 г., съгласно които
всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако
в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за
дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на
вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния
резултат).
В теорията и съдебната практика е изведен следният практически
критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за
съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат
за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената
правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност
за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не
са предявени на дееца. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
5
му.
Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр при извършване на превози на
пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно
или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса
над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата
по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.
Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския
парламент и на Съвета, транспортното предприятие организира работата на
водачите, посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да
спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.
Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва
редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) №
3821/85 и глава II от настоящия регламент.
В процесния случай в обстоятелствената част на АУАН и НП не е
посочено в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Изпълнителното деяние е формулирано с израза „не е организирал работата
на водача... “, като е посочено името на водача, без данни за управлявания от
него автомобил. Отделно от това не е отразена продължителността на
дневната почивка, която водачът е ползвал за 24-часовия период, започващ на
17.03.2021 г. в 02:17 часа. Обстоятелството, че водачът К.Н.К. е ползвал
почивка с продължителност 6 часа и 11 минути, която е била със 169 минути
по-кратка от изискуемото се установява от приобщените по делото писмени
доказателства и показанията на актосъставителя И.С., но такава информация
не се съдържа нито в АУАН, нито в НП.
При това положение, първо не се разбира в какво точно се изразява
липсата на организиция от страна на дружеството-жалбоподател на работата
на водача К.Н.К., назначен във фирмата – в непровеждането на надлежен
инструктаж на водача или неизвършването на редовни периодични проверки
за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от
6
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, или и в
двете, което несъмнено накърнява правото на защита на санкционираното
лице да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана
отговорността му. Административнонаказващият орган не е посочил в какво
се състои бездействието на жалбоподателя, с което е нарушил правото му на
защита.
На следващо място, не е установен автомобила, който е управлявал
К.Н.К., както и товароносимостта на същия. Неизясняването на
обстоятелството относно допустимата максимална маса на превозното
средство, което е управлявал водача К.Н.К. се явява съществена пречка да се
прецени дали е налице извършено нарушение по чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, в
който е предвидено задължение за превозвачите и водачите при извършване
на превози на товари с автомобили да спазват изискванията на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, в случай че
автомобилът, самостоятелно или в състав от пътни превозни средства, има
допустима максимална маса над 3,5 тона.
Отделно от това, от съдържанието на АУАН и НП не се установява за
24-часовия период, започващ на 17.03.2021 г. в 02:17 часа, почивка с каква
продължителност е ползвал водача К.Н.К., респ. с колко минути тази почивка
е по-кратка от изискуемата почивка от последователни непрекъснати девет
астрономически часа.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че е накърнено правото на
защита на жалбоподателя да разбере кои са фактическите положения, за
които е ангажирана отговорността му.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В този смисъл съдът
намира, че липсата на минимален обем от факти, относим към състава на
вмененото нарушение, представлява съществено нарушение на изискванията
относно съдържанието на АУАН и НП, визирани в чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от
ЗАНН. Същото води до невъзможност да бъде извършена преценка за
законосъобразността на атакуваното НП и несъмнено възпрепятства
жалбоподателя да организира в пълна степен защитата си.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото наказателно
7
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, право на разноски има въззивника - жалбоподателя. Същият не е
направил своевременно искане за присъждане на разноски и не е
ангажирал доказателства за реалното извършване на такива, поради което
разноски не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000738/20.09.2021 г.,
издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя „Т.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.“ № **,
ет. *, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвПр, за
извършено административно нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) №
561/2006 на Европейския парламент и на Съвета вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от
ЗАвПр.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8