Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 24.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. К.,  ІI – ри състав  в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                          АНД № 346  по описа

за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

И.П.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв. П. - САК е подал жалба до РС - гр. К., чрез административнонаказващия орган срещу наказателно постановление № 17 – 0286 - 000766 / 12.03.2018 г. издадено от Началника на РУ – гр. К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да  отмени  същото  изцяло.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован не се явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник – адв. П. – САК, който поддържа така подадената жалба и моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Г937498 / 25.10.2017 г., че на 25.10.2017 г. около 12.00 часа в гр. К., на ул. „Л.Ш.“, с посока на движение от гр. М. към гр. С., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „А. А 4”, с рег. № СО 31 54 ВС, собственост на С.Г.от с. И. без да е заплатил  винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1от ЗП, като по този начин е нарушил чл. 139 ал. 5 от ЗДвП.  Също така е посочено, че водачът се движи с МПС през деня, без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини, като по този начин е нарушил чл. 70 ал. 3 от ЗДвП

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началника на РУ – гр. К. издава наказателно постановление № 17 – 0286 - 000766 / 12.03.2018 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на И.П.Г., ЕГН ********** *** административно наказание : „Глоба” в размер на 300.00 / триста / лева и „Глоба“ в размер на 20.00 / двадесет / лева.   

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетелите Ц.В.Б. и И.А.П. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 12.07.2018 г., а жалбата е подадена до РС - гр. К. с вх. № 286000 - 1578 / 12.07.2018 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на административно нарушение  № Г937498 / 25.10.2017 г., намира, че същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.

Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 3 от ЗАНН т.е. в акта не посочено точно мястото, където е извършено нарушението.

С оглед на изложеното липсва едно от задължителните изисквания, на които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно нарушение  - в акта не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено  / чл. 42 т. 3 от ЗАНН /, поради което същият се явява и незаконосъобразен.

Производството по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административнонаказателно производство, наличие на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер наказание.

В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното словосъчетание в разпоредбата : „ Наказателното постановление трябва да съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42 ал. 1 т. 3  от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото от Началника на РУ – гр. К. наказателно постановление № 17 – 0286 - 000766 / 12.03.2018 г. се явява незаконосъобразно.

Съдът констатира противоречие  между описанието  на нарушението в  НП от фактическа страна -  управлява МПС  като не е купил и залепил  на предното челно стъкло валиден винетен стикер, съгл. чл.10 ал.1 от Закона за пътищата и  посочената като нарушена разпоредба на чл.139 ал.5 от ЗДвП, но със съдържание на санкционната норма на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП / отм. /.  Доколкото текстът на чл.139 ал.5 от ЗДвП сочи, че движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, а  този на чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП – че подлежи на  санкциониране с глоба от 300.00 лева водач, който управлява пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, съдът намира, че в обжалваното НП е допусната неяснота относно законната разпоредба, която е нарушена виновно.  Като не е отнесъл  релевантните за нарушението факти към съответната правна норма,  АНО е допуснал нарушение от категорията на съществените. Докато законът в чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност административно наказващият орган да издаде наказателно постановление, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното наказателно постановление, при което следва да се спазят всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от този закон.

Отделно от това както от съдържанието на АУАН и НП, така и от гласните доказателствени средства  е неясен релевантния за нарушението факт -  дали мястото, на което е констатирано нарушението, е път от списъка по чл.10 ал.3 от ЗП.  Също така в НП е посочено място на извършване на нарушението до фирма „Т.“, съдът установи, че седалището и адреса на управление на сочената фирма е гр. Б.. Неяснотата относно някой от релевантните  факти,  въз основа на които с НП се повдига обвинение  срещу дадено лице винаги води до нарушаване на правото му на защита.

По отношение на второто нарушение – чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, съдът намира, че също не е посочено мястото на извършеното нарушение.  

Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че наказателно постановление № 17 – 0286 - 000766 / 12.03.2018 г. издадено от Началника на РУ – гр. К. въз основа на акт за установяване на административно нарушение № Г937498 / 25.10.2017 г. е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло, заедно с наложените административни наказания, без да се произнася по същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

         Р     Е     Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 17 – 0286 - 000766 / 12.03.2018 г. издадено от Началника на РУ – гр. К.,  с което на И.П.Г., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания : на основание  чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП „Глоба” в размер на 300.00 / триста / лева, за нарушение на 139 ал. 5 от ЗДвП и на основание  чл. 185  от ЗДвП „Глоба“ в размер на 20.00 / двадесет / лева, за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                                      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :