Присъда по дело №630/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 9
Дата: 16 април 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Николай Борисов Борисов
Дело: 20203330200630
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Разград , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
и прокурора Недка Петрова Георгиева (РП-Разград)
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Наказателно дело от
общ характер № 20203330200630 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. В., роден на 18.12.1980 година в гр. Разград,
постоянен адрес гр. Разград, ********************, български гражданин, със средно
образование, разведен, работещ, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в
периода 01.01.2019 година до 01.08.2020 година включително, в с. Липник, общ. Разград,
след като е осъден с решение № 430/18.01.2018 година по бр.д. № 2257/2017г. по описа на
Районен съд-Разград, влязло в сила на 06.02.2018г., да издържа своя низходяща –
малолетното си дете С. В., родена на 25.08.2016 година, като му заплаща месечна издръжка
в размер на 200.00 лв., чрез неговата майка и законен представител Р. Ф. А. от с. Липник,
общ. Разград, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
вноски, а именно – 20 месечни вноски, на обща стойност 4000.00 лв. – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54 и чл. 36 от НК му налага НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което
ОТЛАГА за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен съд гр. Разград.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 9/15.04.2021г. по НОХД № 630/20г. по описа на РС – Разград

Повдигнато е обвинение срещу А. М. В. ЕГН **********, за това, че в периода
01.01.2019 година до 01.08.2020 година включително, в с. Липник, общ. Разград, след като е
осъден с решение № 430/18.01.2018 година по бр.д. № 2257/2017г. по описа на Районен съд-
Разград, влязло в сила на 06.02.2018г., да издържа своя низходяща – малолетното си дете С.
В., родена на 25.08.2016 година, като му заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лв.,
чрез неговата майка и законен представител Р. Ф. А. от с. Липник, общ. Разград, съзнателно
не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две вноски, а именно – 20
месечни вноски, на обща стойност 4000.00 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Производството по делото се развива в отсъствие на подсъдимия, в условията на
чл. 269, ал.3, т.4, б. а от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е
доказано по безспорен начин. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „
лишаване от свобода „ в размер на шест месеца, изтърпяването, на което да бъде отложено
по реда на чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Зашитата на подсъдимия счита, обвинението за доказано, безспорно е установено,
че подсъдимия не е изпълнил задължението си за плащане на издръжка. Прави възражение,
че подсъдимият е искал да заплати целия размер на дължимата издръжка, но поради липса
на съдействие от страна на бившата си съпруга не е сторил това. Предлага на съда да
определи наказание „ лишаване от свобода „ в размер на четири месеца, като отложи
изпълнението на наказанието за изп. Срок от три години.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 16 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. М. В. е роден на 18.12.1980 година в гр. Разград, постоянен
адрес гр. Разград, ********************, български гражданин, със средно образование,
разведен, работещ, осъждан, ЕГН **********.
Подс. А. М. В. и св.Р. Ф. А. са бивши съпрузи. От брака си имат родено едно дете
- С. В., родена на 25.08.2016г. С решение № 430/18.01.2018г. по бр.дело № 2257/2017г. по
описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на 06.02.2018г., подс. А. В. бил осъден да
заплаща на малолетното си дете С. В., месечна издръжка, в размер на 200,00 лева, платима
чрез неговата майка и законен представител - Р. Ф. А. от с. Липник, общ. Разград.
В периода от 01.01.2019г. до 01.08.2020г. включително, в с. Липник, общ.
Разград, подсъдимият не изпълнил задължението си да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си С. В., чрез неговата майка и законен представител - Р. Ф. А., в размер на повече от
две месечни вноски, като съзнателно не заплатил 20 месечни вноски, на обща стойност 4
000,00 лева.
Подсъдимият А. В. е осъждан.
По доказателствата:
1
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие и по реда на чл. 283 НПК: Решение
№ 430/18.01.2018г. по бр.дело № 2257/2017г. по описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в
сила на 06.02.2018г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка на подсъдимия, показанията
на св. Р. А., Справка от НАП за регистрирани трудови договори, Справка от Служба по
вписванията – Разград, Справка от Дирекция „ Социално подпомагане „ – Разград, Справка
от Дирекция „ Бюро по труда „ – Разград, Справка от Отдел „ ПП – КАТ „ при ОДМВР –
Разград, Справка от ОД „ Земеделие „ – Разград.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият А. В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1
НК.
Обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Престъплението по чл. 183 НК е от категорията на т. нар. продължени
престъпления. От обективна страна то се характеризира с това, че през периода на
бездействие, деецът осъществява непрекъснато състава на престъплението, което се
преустановява или с предприемане на дължимото активно поведение или с преустановяване
на престъпното състояние поради независещи от извършителя обстоятелства. За
съставомерността на деянието е достатъчно да е налице неизпълнение на две или повече
месечни вноски. В случая е налице съставомерно деяние, изразяващо се в бездействие –
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер на 20 месечни вноски, за
период от 01.01.2019 година до 01.08.2020 година включително.
Задължението за издръжка е основно и безусловно задължение и възниква за
родителите от правопораждащият юридически факт от категорията на юридическите
събития, който в случая е раждането на децата. От този момент, за всеки един от двамата
родители възниква задължение да издържат децата си. Предвид факта, че се касае за
издръжка на малолетно дете не е налице ограничението, свързано със затрудненията, които
се създават на правно задълженото лице. Обстоятелството, че интересите на децата са от
първостепенно значение във всички действия, отнасящи се до децата, както и че същите са
основна грижа за родителите е видно и от разпоредбите на чл. 3, т. 1 и чл. 18, т. 1 от
Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с
решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991
г., в сила от 3.07.1991 г.
С оглед изложеното ирелевантно за отговорността на родителя дължащ издръжка
е обстоятелството дали същият реализира достатъчно доходи, необходими за неговата и на
негови деца издръжка, доколкото не са налице никакви обективни пречки същия да полага
труд и да реализира доходи, които да му позволяват да доставя дължимата за децата
издръжка.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение всички елементи на състава на
престъплението, за което е предаден на съд, а именно, че е осъден да издържа свои
низходящ от първа степен, който е малолетен, както и че не е изпълнил задълженията си
през инкриминирания период, като във волево отношение, подсъдимият пряко е целял
2
настъпването на общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното
настъпване.
Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3
НК, тъй като подсъдимият вече се е възползвал от тази привилегия.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода до една година или пробация.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност, която разкрива
конкретното деяние, и която степен на обществена опасност намира за по-висока, с оглед
дългия период от време, през който детето е било лишено от необходимите средства, за
задоволяване на преки и непосредствени нужди от първа необходимост за храна и облекло.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната страна на деянието,
които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на деянието, а така също и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при
индивидуализацията на наказанието и невключени като елементи на престъпния състав,
възведени съобразно неговата квалификация.
При отчитане на всички тези обстоятелства съдът намира, че наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да бъде определено съобразно правилата на
чл. 54 НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни, нито едно, но
изключително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелство, което
да обуславя приложението на чл. 55 НК. В този смисъл намира направеното от защитата
искане за приложение на чл. 55 от НК за неоснователно.
В този смисъл съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца, изтърпяването, на което отложи за изпитателен срок от три години. Съдът намира,
че така наложеното наказание е съответно на извършеното деяние, мотивите и подбудите
доВ. до осъществяването му, както и с оглед личността на дееца и ще осъществи целите си
по чл. 36 от НК.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
3