№ 5944
гр. София, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110155720 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано въз основа на исковата молба от И. П. В. с ЕГН **********, Р. В. Н.
с ЕГН **********, В. И. В. с ЕГН ********** и И. И. В. с ЕГН **********, и
четиримата с адрес ., съдебен адрес . (ищци), действуващи чрез упълномощения
процесуален представител адв. В. В.. Ищците твърдят, че на 28. 08. 2022 г. предприели
семейно пътуване със собствения на ищеца И. В. автомобил марка и модел „Мерцедес
Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер .. Били придружавани и от други две приятелски семейства,
които също се движели с автомобили. Около 11, 00 часа се движели по
републиканския път III-54-Камен Горна Оряховица – Велико Търново, при което
автомобилът бил управляван от ищцата Р. Н.. Времето било ясно, слънчево и топло.
През време на движението в пътния участък 46 км + 850 м отдясно на автомобила
внезапно се стоварило огромно сухо дърво, което го смачкало. Четиримата ищците
много се изплашили, децата се разплакали и разпищели, ищцата Р. Н. се разстроила и
започнала да обяснява как щели да умрат, а ищецът И. В. изживял изключителен стрес,
представяйки как губи семейството си и живота си по подобен нелеп начин.
Автомобилите на приятелите им били пълни и нямало места за още пътници. Обадили
се на телефон 112. Пристигнали служители на ОДМВР – Велико Търново, които
съставили протокол за пътнотранспортно произшествие. След това се прибрали в
София и ищецът И. В. сторил разходи в размер на 7 482 лева и 15 стотинки с ДДС за
отстраняването на следните увреждания по автомобила: преден капак, десен фар,
централна решетка, воден радиатор, радиатор за климатика, десен калник, дясно
огледало, дифузьор, маркуч, две панти за преден капак, два държача за радиатор (труд
и части втора употреба). Ищците твърдят, че недвижимият имот, в който се е намирало
падналото изсъхнало дърво, е собственост на ответника „.“ АД, поради което на
основание чл. 92 ЗС и дървото е негова собственост. Освен това излагат доводи, че
действащите от името на ответникът „.“ лица не положили дължимата грижа за
поддържане на дърветата в притежавания от дружеството имот в добро състояние и не
1
са положили дължимата грижа да проверят има ли изсъхнали дървета, та да поискат от
ответника . издаването на разрешение за премахването на процесното дърво.
Съответно излагат доводи, че имотът представлява гора и следователно дълготрайна
декоративна растителност по смисъла на пар. 1, т. 3 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на ., че лица, действащи от името и за
сметка на общината са били длъжни да извършват регулярни проверки за състоянието
на дърветата, намиращи се в частни имоти в непосредствена близост до пътищата, но
не са го сторили и общината е пропуснала да издаде предписание на собственика на
недвижимия имот да премахне изсъхналото дърво. Искат от съда да осъди ответника
„.“ АД, съответно евентуално ., да заплати на ищеца И. П. В. сумата 7 482 лева и 15
стотинки, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съответно
на този ищец и на всички останали ищци – по 1 250 лева, представляващи обезщетения
за претърпени неимуществени вреди. Претендират разноски, както и заплащане на
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител (адвокат) за
безвъзмездна правна помощ.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., макар и преписите от исковата молба
и нейните приложения да му бяха редовно връчени съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ., БУЛСТАТ .,
адрес ., действуваща чрез Даниел Панов, кмета на общината. Оспорва предявения
срещу нея иск като процесуално недопустим, съответно като неоснователен. Излага
доводи, че е налице противоречие в исковата молба, поради което не може да бъде
дадена точна правна квалификация на предявения срещу нея иск. Поддържа, че
доколкото пътят, на който се твърди да е настъпило пътнотранспортното
произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, то задължение на Агенцията
„Пътна инфраструктура“ е да поддържа републиканските пътища, както и да
сигнализира за препятствия върху тях и да ги отстранява във възможно най-кратък
срок. Намира, че ищците не са представили достатъчно доказателства, за да установят
настъпването на твърдяното от тях пътнотранспортно произшествие. Заявява, че не са
изяснени характеристиките на процесното дърво (размер, разположение спрямо пътя,
дали е страдало от болест, дали не е било отрязано механично, дали не се е
прекършило вследствие на непреодолима сила и т. н.). Изтъква, че собственик на
дървото, предизвикало настъпването на вредите, е другият ответник – търговско
дружество. Твърди, че водачът на автомобила е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, движейки се със скорост, при която не е бил в състояние да спре или да
преодолее препятствието без да нанася поражения върху превозното средство (принос
за настъпване на деликта). Допълва, че ищците не са представили и достатъчно
доказателства, за да установят твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди
(като посочва, че последните не са достатъчно конкретизирани по продължителност и
интензивност). Иска от съда да остави без уважение предявения срещу нея иск.
Претендира разноски.
В откритото съдебно заседание на 11. 10. 2023 г. съдът допусна въз основа на чл.
214, ал. 1 ГПК изменение на всички искове за обезщетяване на имуществени вреди,
като те бяха увеличени на 7 642 лева и 82 стотинки.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересовани страни чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
2
държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания
на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение тя е редовна, а предявените с нея искове
– процесуално допустими.
Ищците предявяват обективно (евентуално) и субективно съединени осъдителни
искове с правни основания чл. 50 ЗЗД, съответно чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Главни са исковете срещу ответника „.“ АД с правно основание чл. 50 ЗЗД. Евентуални
спрямо тях са исковете срещу същия ответник с правно основание чл. 49 във връзка с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Евентуални спрямо и първите, и вторите, са исковете срещу . с правни
основания чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответникът . прави евентуално
възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване,
че на 28. 08. 2022 г. през време на движение по републиканския път III-54-Горна
Оряховица – Велико Търново са претърпели пътнотранспортно произшествие, при
което дърво, растящо в поземления имот с идентификатор ., се е стоварило върху
моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер ., че
моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . е
собственост на ищеца И. П. В., наличието на пряка причинна връзка между
пътнотранспортното произшествие и вътрешните свойства на дървото или между
пътнотранспортното произшествие, че дървото е било собственост на ответника „.“ АД
и противоправно поведение (бездействие) на физически лица, на които ответниците са
възложили надзора на дърветата край републиканския път и отсичането им,
настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно
доказване, че физическите лица, на които са възложили надзора на дърветата край
републиканския път и отсичането им, са бездействували невиновно. В тежест на
ответника . е да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът на
моторното превозно средство е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), движейки се със скорост, при която не е бил в
състояние да спре или да преодолее препятствието без да нанася поражения върху
превозното средство, както и наличието на причинна връзка между това нарушение и
настъпването на имуществените и неимуществените вреди.
Анализирайки събраните по делото доказателствени материали,
първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът
И. П. В. фактически съжителствал с ищцата Р. В. Н., като от фактическото им
съжителство се родили техните деца – ищците В. И. В. и И. И. В.. Ищците били
семейни приятели със свидетелите К.Й.З. и М. В. Р. и техните семейства. През август
2022 г. предприели семейно пътуване до град Велико Търново. На път за там
пренощували в град Горна Оряховица. На следващата сутрин, 28. 08. 2022 г.,
потеглили с автомобилите си от град Горна Оряховица към град Велико Търново. През
нощта не било валяло, времето било сухо и ясно. Нямало вятър. Пътували в колона от
автомобили, като четиримата ищци се предвижвали с моторното превозно средство
марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер .. То било собственост на ищеца И.
П. В., но се управлявало от ищцата Р. В. Н.. Четиримата ищци били в същото моторно
средство и се движели със скорост от порядъка на 50 – 60 км/ч съобразно
ограничението на скоростта в отсечката от републиканския път III-54-Горна
Оряховица – Велико Търново на 46-ия километър. Пътят бил двулентов, като
моторното превозно средство на ищците се движело в дясната лента в посока към град
Велико Търново, а в колона зад техния автомобил пътували още три автомобила на
3
семейните им приятели.
В участъка 46 км + 850 м голямо изсъхнало дърво, което се намирало в
поземления имот с идентификатор ., намиращо се вдясно от пътното платно и лентата
им за движение и извън тях, внезапно се стоварило върху автомобила на ищците.
Ищцата Р. В. Н. незабавно спряла. Автомобилите на семейните им приятели също
спрели, като подали авариен сигнал и за останалите участници в движението.
Внезапният удар с падащото дърво не причинил травматични увреждания на когото и
да е от четиримата ищци, но и четиримата изпитали чувства на силен страх и шок от
случилото се, като децата (ищците В. И. В. и И. И. В.) се разплакали и трябвало да
бъдат утешавани и успокоявани. Вследствие на удара моторното превозно средство
марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . било увредено. По-точно
уврежданията по него били деформация на предния капак, счупване на десния преден
фар, деформация на решетката и бронята на предния капак, увреждане на водния
радиатор и на кондензатор, счупване на дясното огледало за странично виждане,
увреждане на дифузьор, водно съединение, пантите на предния капак, държача,
рамката на десните врати, деформация на десните калници и десните врати.
Стойността за възстановяването на тези имуществени вреди, определена по средни
пазарни цени, възлизала на 7 642 лева и 82 стотинки.
След пътнотранспортното произшествие ищцата Р. В. Н. и ищецът И. П. В. в 11,
19 часá се обадили на спешния телефон 112. В 12, 00 часá местопроизшествието било
посетено от Йордан Илиев, полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ към
Областната дирекция на вътрешните работи – Велико Търново, който съставил
протокол за пътнотранспортно произшествие № 1850852 и описал видимите щети по
моторното превозно средство на ищците. След това ищците продължили с моторното
превозно средство към град Велико Търново, а сетне се върнали и в град София, като
през цялото време се движели с много бавен ход, защото се притеснявали от
уврежданията по автомобила.
Тази фактическа обстановка съдът приема за непротиворечиво установена въз
основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени
материали, а именно протокол от пътнотранспортно произшествие, съставен от
служител на Министерството на вътрешните работи, свидетелските показания на
свидетелите К.Й.З. и М. В. Р., писмото от Националния институт по метеорология и
хидрология, експертното заключение по автотехническата експертиза, както и
звукозаписът от Дирекцията „Национална система 112“ и експертното заключение по
компютърнотехническата експертиза, а също така и заверените преписи от
удостоверенията за раждане на ищците В. И. В. и И. И. В.. Множеството доказателства
са еднопосочни и взаимно се допълват и установяват по несъмнен начин така
описаната фактическа обстановка. От практическо значение за правилното
разрешаване на делото са също така и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1204, т. 7-и, рег. № 7541, дело № 947 по описа на нотариус Татяна
Братванова, ареал на действие Великотърновския районен съд, за 2007 г., писмо от
Агенцията „Пътна инфраструктура“ и скицата на поземлен имот, издадена от Службата
по геодезия, картография и кадастър – град Велико Търново.
При така направените фактически констатации първостепенният съд достигна
до следните правни изводи.
Налице са всички елементи от правопораждащия фактически състав по чл. 50
ЗЗД на главните искове. Падналото дърво представлява вещ, която до падането си е
била трайно прикрепена към поземления имот с идентификатор .. Щом то е било
4
трайно прикрепено към поземления имот, то дървото е било собственост на
собственика на поземления имот на основание чл. 92 ЗС. А от съвкупната преценка на
нотариалния акт, писмото от Агенцията „Пътна инфраструктура“ и скицата на
поземления имот се установява, че поземленият имот е бил собственост на ответника
„.“ АД (в нотариалния акт от 2007 г. поземленият имот е описан с номер ., който
съвпада с номера по предходния план, посочен в скицата на поземления имот от 16. 10.
2023 г.). Падането на дървото, собственост на ответника „.“ АД, се дължи на
вътрешните му свойства – след като от писмото от Националния институт по
метеорология и хидрология се установява, че през деня на пътнотранспортното
произшествие времето е било ясно и сухо, а освен това е нямало вятър, то падането на
дървото би могло да се дължи единствено и само на неговото боледуване и изсъхване и
собствената му тежест. В пряка причинна връзка с тези качества на дървото то е
паднало и е причинило имуществени вреди на ищеца И. П. В. в размер на 7 642 лева и
82 стотинки. Следователно съответният главен иск по чл. 50 ЗЗД за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди срещу ответника „.“ АД следва да бъде уважен изцяло.
Щом като този иск следва да бъде уважен изцяло, то не се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането и произнасянето и по другите
евентуални искове за обезщетяване на имуществени вреди.
В пряка причинна връзка с тези качества на дървото и възникналото
пътнотранспортно произшествие са и претърпените от четиримата ищци
неимуществени вреди, изразяващи се в силен страх, шок и безпокойство.
Обезщетението за тези неимуществени вреди съдът трябва да определи по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона
не е абстрактно, но е свързано с преценката на редица конкретни фактори във всеки
отделен случай (т. II от Постановление № 4 от 23. 12. 1968 г. на Пленума на ВС). В
конкретния случай падането на дървото не е причинило каквито и да било
травматични увреждания на ищците благодарение на здравината на шасито на
моторното превозно средство. Причинени са обаче все пак психични вреди, изразяващи
се във внезапен и силен страх от непосредствена опасност за живота и здравето по
време на управление на моторно превозно средство. Ищците И. П. В. и Р. В. Н., макар
и да не са били така силно разстроени както децата си, също са били силно
развълнувани, което личи от стенограмата на разговора им с оператора на телефон 112
в експертното заключение по компютърнотехническата експертиза. При все това те са
решили да продължат пътуването си до град Велико Търново вместо да се върнат у
дома в София, при това без да потърсят услугите на пътна помощ. Това тяхно
поведение обуславя присъждането на обезщетение по справедливост в по-нисък
размер от претендирания, а именно в размер на по 800 лева. Що се отнася до ищците
В. И. В. и И. И. В., съдът държи сметка, че към момента на произшествието те са били
на 10-годишна, съответно 6-годишна възраст. Тази тяхна възраст обуславя по-голяма
степен на интензивност на отрицателното психично преживяване от тази при първите
двама ищци. Така от показанията на свидетелите и от стенограмата на разговора с
оператора на тел. 112 се установява, че те са плачели и пищели, съответно имали са
нужда да бъдат успокоявани и утешавани. Освен това произшествието несъмнено е
оказало отрицателно въздействие върху процесите им на психично развитие, като
според показанията на свидетелката Р. ищцата В. И. В. продължава да си спомня
произшествието. При това положение първостепенният съд намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди е в размер на 1 250 лева,
колкото и те претендират. След като исковете на ищците В. И. В. и И. И. В. за
обезщетяване на неимуществени вреди следва да бъдат уважени в пълен размер, то не
5
се сбъдва вътрешнопроцесуалното условие и съдът не дължи разглеждане и
произнасяне и по останалите техни евентуални искове за обезщетяване на
неимуществени вреди.
От гледна точка на процесуалния закон, доколкото главните искове за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищците И. П. В. и Р. В. Н. се
оказаха частично основателни, първостепенният съд все пак намира, че се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие и че следва да бъдат разгледани по същество и
евентуалните им искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Във
връзка с това съдът приема, че елементите на правопораждащите фактически състави
по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД спрямо двамата ответници „.“ АД и . също са
налице. Първият ответник е длъжен да поддържа собствеността си в такова състояние,
че тя да не съставлява опасност за околните. Вторият ответник е длъжен да осигури
сигурна и безопасна зелена среда на територията на .. Така съгласно чл. 39, ал. 2, т. 1
от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ., „по
изключение растителността се премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета,
както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите и безопасността на
движението“. За основателността на иска по чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
ирелевантно кое точно физическо лице (служител на „.“ АД, кмета на ., друг кмет на
кметство на територията на общината) е бездействувало предвид разясненията, дадени
с Решение № 27 от 1982 г. по гр. дело № 126 от 1981 г. на ОСГК на ВС. Ответниците не
обориха презумпцията за вина на съответните физически лица по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Освен това ответникът . не представи каквито и да било доказателства в подкрепа на
възражението си за съпричиняване – според единствените събрани по делото
доказателства водачът на моторното превозно средство ищцата Р. В. Н. се е движила
със скорост, съобразена както с ограничението за съответния пътен участък, така и с
атмосферните и пътните условия. За пълнота следва само да се отбележи, че
конкретният размер на падналото дърво е правноирелевантен.
Въпреки всичко изложено обаче евентуалните искове с правно основание чл. 49
във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва все пак да бъдат отхвърлени. Това е така, защото в
разглеждания случай от полезрението на материалния закон става въпрос за
конкуренция на притезания. Казано иначе, ищците И. П. В. и Р. В. Н. разполагат с
няколко притезания за обезщетяването на едни и същи неимуществени вреди, като
правопораждащите фактически състави на всяко едно от тези притезания са
осъществени. Съдът обаче вече прецени за частично основателни претенциите им за
обезщетяване на неимуществени вреди по главните искове с правно основание чл. 50
ЗЗД срещу предпочетения ответник „.“ АД. Така присъденото по справедливост
обезщетение е пълно и обхваща целите претърпени неимуществени вреди (restitutio ad
integrum). Да се уважат дори и частично останалите евентуални искове би довело до
неоснователно обогатяване на тези ищци. Затова първостепенният съд намира, че
трябва да отчете частичното уважаване на главните искове по чл. 50 ЗЗД на ищците И.
П. В. и Р. В. Н. като материалноправно погасяване на всички останали техни
притезания за обезщетяването на същите неимуществени вреди. Поради тези
съображения евентуалните им искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал.
1 ЗЗД трябва да бъдат отхвърлени.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да присъди разноски.
Ищците са сторили разноски за държавна такса за разглеждането на исковете в
размер на общо 505 лева и 71 стотинки, включително съобразявайки увеличението на
иска за имуществени вреди. От така внесената държавна такса 305 лева и 71 стотинки е
6
свързана с главния иск за обезщетяване на имуществени вреди от ищеца И. П. В., а
останалите 200 лева са сбор от държавните такси в минимален размер по главните
искове на всеки един от ищците за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди. Освен това е представен документ за внесен депозит за възнаграждение на
вещото лице по автотехническата експертиза в размер на 300 лева, за държавни такси
за издаване на съдебни удостоверения в размер на 10 лева и за депозит за
възнаграждение на вещото лице по компютърнотехническата експертиза в размер на
300 лева. Разходите за възнаграждения на вещите лица и за издаването на два броя
съдебни удостоверения са свързани с всички искове и следва да бъдат съответно
разделени поравно (тоест по 122 лева за всеки един от четиримата ищци, един от които
е предявил два главни иска – за обезщетяване на имуществени и за обезщетяване на
неимуществени вреди). При това положение и предвид изхода на делото пред първата
инстанция в полза на ищците следва да се присъдят разноски както следва:
1. в полза на ищеца И. П. В. във връзка с иска за обезщетяване на претърпени
имуществени вреди срещу ответника „.“ АД – 305 лева държавна такса и 122 лева
разходи за вещи лица и съдебни удостоверения; а за иска за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди пропорционално на основателната част на
главния иск – 32 лева държавна такса и 78 лева и 8 стотинки разходи за вещи
лица и съдебни удостоверения; тоест общо 537 лева и 8 стотинки.
2. в полза на ищцата Р. В. Н. във връзка с иска за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди срещу ответника „.“ АД, пропорционално на уважената
част – 32 лева държавна такса и 78 лева и 8 стотинки разходи за вещи лица и
съдебни удостоверения, тоест общо 110 лева и 8 стотинки;
3. в полза на ищцата В. И. В. във връзка с иска за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди срещу ответника „.“ АД – 50 лева държавна такса и 122
лева разходи за вещи лица и съдебни удостоверения, тоест общо 172 лева;
4. и в полза на ищцата И. И. В. във връзка с иска за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди срещу ответника „.“ АД – 50 лева държавна такса и 122
лева разходи за вещи лица и съдебни удостоверения, тоест общо 172 лева.
Ответникът „.“ АД нито претендира разноски, нито има данни да е сторил
такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъждани.
Ответникът . е сторил разноски, които се свеждат до размера на
юрисконсултското възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност
на делото и процесуалната пасивност на юрискосултите на ответника (подадено едно-
единствено становище по хода на делото) съдът определя тези разноски на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК в размер 50 лева. Тези разноски следва да бъдат понесени поравно от
четиримата ищци, тоест всеки следва да заплати 12 лева и 50 стотинки.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът трябва да присъди и
адвокатско възнаграждение в полза на адв. В. В., който е осъществявал безвъзмездна
правна помощ в полза на ищците. Това адвокатско възнаграждение се заплаща на
адвоката от ответника. По отношение на иска за обезщетяване на претърпените
7
имуществени вреди минималният размер на адвокатското възнаграждение предвид
цената на иска съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение (Наредбата) възлиза на 1 064 лева и 28 стотинки. По отношение на
исковете за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищците И. П. В. и
Р. В. Н., минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от тях съобразно
Наредбата възлиза на по 425 лева, но пропорционално на уважените части следва да се
присъдят по 272 лева. Що се отнася до исковете за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди от ищците В. И. В. и И. И. В., за всеки от тях следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер на по 425 лева. Така общо
ответникът „.“ АД трябва да заплати в полза на адв. В. възнаграждение в размер на
2 458 лева и 28 стотинки без ДДС. Понеже адв. В. е представил доказателства, че е
регистриран по ЗДДС, и предвид пар. 2а от Допълнителните разпоредби към
Наредбата ответникът „.“ АД трябва да бъде осъден да заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 2 949 лева и 94 стотинки с ДДС.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите в
полза на ищеца И. П. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 7 642
лева и 82 стотинки, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на падане на болно и изсъхнало дърво върху
моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег.
номер . на 28. 08. 2022 г. на 46-ия километър от републиканския път III-54-
Горна Оряховица – Велико Търново, ведно със законовата лихва от 28. 08.
2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите в
полза на ищеца И. П. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 800
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на падане на болно и изсъхнало дърво върху моторното превозно
средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . на 28. 08. 2022
г. на 46-ия километър от републиканския път III-54-Горна Оряховица –
Велико Търново, ведно със законовата лихва от 28. 08. 2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 800 лева
до пълния претендиран размер 1 250 лева.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите в
полза на ищцата Р. В. Н. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 800
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
8
вследствие на падане на болно и изсъхнало дърво върху моторното превозно
средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . на 28. 08. 2022
г. на 46-ия километър от републиканския път III-54-Горна Оряховица –
Велико Търново, ведно със законовата лихва от 28. 08. 2022 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 800 лева
до пълния претендиран размер 1 250 лева.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите в
полза на ищцата В. И. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 1 250
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на падане на болно и изсъхнало дърво върху моторното превозно
средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . на 28. 08. 2022
г. на 46-ия километър от републиканския път III-54-Горна Оряховица –
Велико Търново, ведно със законовата лихва от 28. 08. 2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите в
полза на ищцата И. И. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата в размер на 1 250
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на падане на болно и изсъхнало дърво върху моторното превозно
средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . на 28. 08. 2022
г. на 46-ия километър от републиканския път III-54-Горна Оряховица –
Велико Търново, ведно със законовата лихва от 28. 08. 2022 г. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищеца И. П. В. с
ЕГН **********, адрес ., срещу ответниците „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес
на управление ., и ., БУЛСТАТ ., адрес ., за присъждането на сумата 1 250
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно бездействие на техни служители да
премахнат болно и изсъхнало дърво в поземления имот с идентификатор ..
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове с правно основание чл. 49 във връзка
с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищцата Р. В. Н. с
ЕГН **********, адрес ., срещу ответниците „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес
на управление ., и ., БУЛСТАТ ., адрес ., за присъждането на сумата 1 250
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразно бездействие на техни служители да
премахнат болно и изсъхнало дърво в поземления имот с идентификатор ..
9
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати в полза на ищеца И. П. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата 537
лева и 8 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати в полза на ищцата Р. В. Н. с ЕГН **********, адрес ., сумата 110
лева и 8 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати в полза на ищцата В. И. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата 172
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати в полза на ищцата И. И. В. с ЕГН **********, адрес ., сумата 172
лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищеца И. П. В. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза
на ответника ., БУЛСТАТ ., адрес ., сумата 12 лева и 50 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищцата Р. В. Н. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в
полза на ответника ., БУЛСТАТ ., адрес ., сумата 12 лева и 50 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищцата В. И. В. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в
полза на ответника ., БУЛСТАТ ., адрес ., сумата 12 лева и 50 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ищцата И. И. В. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в
полза на ответника ., БУЛСТАТ ., адрес ., сумата 12 лева и 50 стотинки,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление .,
да заплати в полза на адв. В. А. В., член на Софийската адвокатска колегия,
адрес ., сумата 2 949 лева и 94 стотинки, представляваща адвокатско
възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното
производство с включен ДДС.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11