Р Е Ш Е Н И Е
№ 884
05.01.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №971 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на „Лозев“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.„С. С.“ №***, представлявано от управителя Г. Т. Л., с посочен по делото съдебен адрес, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №01-2600/4872#16 от 13.08.2020 г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие”.
В жалбата се твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен, поради издаването му при допуснати нарушения на процесуалния закон и в противоречие с материалния закон. Същият бил издаден от некомпетентен орган. Издалият го зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ нямал компетентност да се произнася с процесния акт, тъй като това било в компетентността на изпълнителния директор. Твърди се, че не били налице законовите предпоставки за издаване на акта. Неправилно бил приложен чл.18, ал.4, буква „а“, вр. ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., тъй като агроекологичният ангажимент не бил прекратен до края на третата година, считано от годината на първоначално одобрение по мярката, поради което не било налице основание за възстановяване на получената финансова помощ в размер на 100%. При определяне размера на сумата за възстановяване следвало да се изхожда от годината, в която е одобрено първоначалното подпомагане и годината, в която е прекратено подпомагането по мярката, с влязъл в сила акт. С оглед на това в настоящия случай била приложима нормата на чл.18, ал.4, б.„г“ от Наредбата, при която дължимата сума за възстановяване била 10% от получената финансова помощ, а не 100%. Предвид това в нарушение на материалния закон бил определен размерът на сумата за възстановяване. Навежда се и възражението, че вземането за плащане в размер на 32 272.66 лева било погасено по давност на основание чл.171 от ДОПК.
В съдебно заседание и в писмени бележки от процесуалния представител на оспорващия са доразвити изложените в жалбата съображения, като се претендира обжалваният АУПДВ да бъде отменен изцяло, или да бъде отменен частично – като частично незаконосъобразен, в частта му, с която е определено публичното задължение в размер над сумата от 3227 лева.
Ответникът, Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, не ангажира становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
От Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ („АЕП“) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2012 г., регистрирано от Държавен фонд „Земеделие“ с изх.№01-2600/4872#6 от 23.08.2016 г. Със същото ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент на „Лозев“ ЕООД, гр.С., по направление „Биологично растениевъдство“, поради това, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, които са в размер на 18.70 ха, спрямо одобрените/референтните парцели (парцелите, за които има първоначално одобрен ангажимент през 2010 – в размер на 19.5 ха и тези от разширения ангажимент през кампания 2011 в размер на 20.5 ха) за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е 88.34 %.
Уведомително писмо с изх.№01-2600/4872#6/23.08.2016 г. е съобщено на адресата си на 31.08.2016 г. и обжалвано от „Лозев“ ЕООД пред съда с постъпила в Административен съд – София-град жалба вх.№23319/12.09.2016 г. Същата жалба е изпратена по подсъдност на Административен съд – Хасково и по нея е образувано адм.дело №651 по описа на този съд за 2016 г., приложено в оригинал към настоящото дело. С Решение №454/11.08.2017 г. по адм.дело №651/2016 г., Административен съд – Хасково отхвърля жалбата на „Лозев“ ЕООД, гр.С., против Уведомително писмо изх.№01-2600/4872#6/23.08.2016 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съдебното решение е оставено в сила с окончателно Решение №7121 от 14.05.2019 г., постановено по адм.дело №279/2018 г. на Върховен административен съд.
До „Лозев“ ЕООД, гр.С. е изпратено писмо изх.№01-2600/3872 от 21.06.2019 г. на Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл.26, ал.1 от АПК адресатът се уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 с изх.№01-2600/4872#6/23.08.2016 г. Посочени са резултатите от извършена административна проверка на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се възстановят.
Писмото е получено от адресата си на 10.07.2019 г., видно от представеното Известие за доставяне.
Под вх.№01-2600/4872#15 от 18.07.2019 г. в ДФ „Земеделие“ е регистрирано Възражение, подадено от „Лозев“ ЕООД, гр.С., чрез упълномощен адвокат, в което се развиват съображенията, че производството по чл.26, ал.1 от АПК е открито незаконосъобразно, тъй като процентът на пресичане на заявените парцели през текущата кампания 2012 г., спрямо одобрените (референтни) парцели за участие през 2010 г. бил 92,87%.
Процесният Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/4872#16 от 13.08.2020 г. е издаден от Зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
С него, на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква „а“, във връзка с чл.24, ал.1 и ал.2
от Наредба №11 от 03.04.2008 г., чл.59, ал.1
и ал.2 от АПК, във вр. с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от
ЗПЗП, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент с изх.№01-2600/4872#6/23.08.2016 г., се издава по отношение на
„Лозев“ ЕООД, гр.С., Акт за установяване на публично държавно вземане,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г.,
направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2010 и 2011 във връзка с
подадените от „Лозев“ ЕООД Общи заявления за плащане на площ за 2010 г. с УИН
26/090610/55734 и 2011 с УИН 26/210611/88140 в размер на 32 272.66 лв.
В акта е посочено, че „Лозев“ ЕООД е регистриран с УРН 183828 в ИСАК, одобрен е за участие по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., с направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2010 и по негово заявление са били изплатени следните суми по мярката: през първата година от ангажимента – за кампания 2010 – АП 08 – 11 812.74 лв. и през втората година от ангажимента – за кампания 2011 – АП 08 – 20 459.92 лв. Посочено е, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх.№01-2600/4872#6 от 23.08.2016 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на „Лозев“ ЕООД. Вписано е, че общата изплатена сума по направление „Биологично растениевъдство“, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 32 272.66 лв. и в съответствие с чл.18, ал.4, буква „а“ от Наредба №11 от 03.04.2008 г. „Лозев“ ЕООД следва да възстанови 100% от тази сума. Визирано е и задължение за лихва, която се начислява върху сумата след посочения срок за доброволно плащане.
Видно от представеното Известие за доставяне, АУПДВ е получен от „Лозев“ ЕООД срещу подпис на 15.09.2020 г.
Жалбата срещу АУПДВ е подадена на 28.09.2020 г. чрез Държавен фонд „Земеделие“ където е регистрирана под вх.№01-2600/4872#17 от същата дата.
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Според чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ
редакция (изм.ДВ бр.96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), публични са
държавните вземания за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл.162, ал.2, т.9
от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите
за вземанията по т.8.
Съгласно чл.165 от ДОПК, събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго.
В чл.27, ал.3 от ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Според чл.27, ал.5 от ЗПЗП (изм.ДВ бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според чл.27, ал.7 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Според чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл.166, ал.3 от ДОПК, Актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната администрация по реда на АПК, което във връзка с чл.81 от АПК означава, че оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред.
В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №01-2600/4872#16 от 13.08.2020 г., от адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването и е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е обективиран в писмена форма и е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ П. С..
По делото е представена
Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, с която на основание чл.20, т.2 и т.3, и чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4
и ал.6 от ЗПЗП, и чл.10, т.1, т.2, т.7 и т.13, и чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на П. Д. С. – заместник
изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т.20 от
заповедта – да издава и подписва актове за
установяване на публични държавни вземания по мярка 214 „Агроекологични
плащания“.
Доколкото в съответния (по смисъла на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е определен органът, компетентен да издава АУПДВ, в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като ръководител на съответната администрация и Зам.изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния, а възражението на жалбоподателя за издаване на оспорения АУПДВ от некомпетентен орган е неоснователно.
При издаване на оспорения акт са спазени изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като в него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Като правно основание е посочена нормата на чл.18, ал.3, т.3 и ал.4, буква „а“, във връзка с чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба №11 от 06.04.2009 г.). Съгласно §6 от ПЗР, тази Наредба е издадена въз основа на законовата делегация с §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, Министърът на земеделието и продоволствието да издава наредби по прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В разпоредбата на чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие“ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал.4, когато: не са спазили изискванията на чл.24, ал.2.
В чл.24, ал.1 от същата Наредба е предвидено, че агроекологичните дейности или направления по чл.2, ал.1, т.1, буква „а“, т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а в чл.24, ал.2 – че одобрената площ за извършване на същите агроекологични дейности или направления, може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.
От фактическа страна в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. с изх.№01-2600/4872#6/23.08.2016 г., и влязло в сила съдебно решение 454 от 11.08.2017 г. по адм.дело 651/2016 г. по описа на АС – Хасково, потвърдено с Решение на ВАС №7121 от 14.05.2019 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, е прекратила агроекологичния ангажимент на „Лозев“ ЕООД.
Така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи правната норма.
В процедурата по издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и от оспорващият не се навеждат твърдения за конкретни такива. Компетентният орган е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.26, чл.28 и чл.35 от АПК, включително е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ, и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение.
По изложените в АУПДВ факти по делото няма спор и същите се доказват по несъмнен начин от приложените към настоящото съдебни дела (адм.дело №9595/2016 г. на АССГ, адм.дело №651/2016 г. на АС – Хасково и адм.дело №279/2018 г. на ВАС), от които е видно, че агроекологичният ангажимент на „Лозев“ ЕООД за кампания 2012 г. е прекратен на основание чл.24, ал.2 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. с издаденото от Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., с изх.№01-2600/4872#6 от 23.08.2016 г., което е влязло в сила на 14.05.2019 г.
Налице са предвидените в чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №11 от 06.04.2009 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице „Лозев“ ЕООД да възстанови получената финансова помощ по съответното направление, съобразно ал.4 на същата норма.
В чл.18, ал.4 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., в приложимата към датата на издаване на АУПДВ редакция (в сила от 18.03.2014 г.) е предвидено, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва:
а) до края на третата година – 100 %;
б) до края на четвъртата година – 40 %;
в) до края на петата година – 20 %;
г) след петата година – 10 %.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, а според ал.2 – срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината на подаване на „Заявление за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
При липса на спор, че годината на първоначалното одобрение по мярката е 2010 г., жалбоподателят навежда единствено възражението, че неправилно е определен размерът на сумата за възстановяване по буква „а“, вместо по буква „г“ от чл.18, ал.4 на Наредба №11 от 06.04.2009 г., тъй като агроекологичният ангажимент е прекратен след петата година.
Настоящият съдебен състав намира това възражение за неоснователно.
В случая 2010 година се явява първа, 2011 година – втора, а 2012 година – трета от агроекологичния ангажимент на дружеството по мярка 214 „АЕП“, и именно 2012 г. е годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент по смисъла на приложената разпоредба. Без съмнение Уведомителното писмо за прекратяване на ангажимента е издадено през 2016 г. и станало стабилен административен акт на 14.05.2019 г., но то касае кампания 2012 г. и агроекологичният ангажимент на дружеството не е прекратен след петата му, а след втората му година. Този извод съответства на смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №11 от 06.04.2009 г., трайно застъпено в съдебната практика (напр. Решение №3107/12.03.2018 г. по адм.дело №974/2017 г. на ВАС, III о.; Решение №13391/28.10.2020 г. по адм.дело №7569/2020 г. на ВАС, I о. и мн.др.), според която дължимият за възстановяване размер на финансовата помощ не зависи от момента, в който е издаден, или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, а от това колко години последният е изпълняван. Цитираното от пълномощника на жалбоподателя в писмените бележки граматическо тълкуване на нормата остава изолирано и не отчита периодичния характер на финансовата помощ по мярката, която се предоставя за период от пет последователни години, освен ако агроекологичният ангажимент не бъде прекратен.
Прекратяването на поетия от „Лозев“ ЕООД агроекологичен ангажимент в случая е станало до края на третата година му година, поради което и подпомаганото лице следва да възстанови 100% от получената по съответното направление финансова помощ в размер общо на 32 272.66 лв.
Като е установил публично държавно вземане в този размер, компетентният орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти.
Неоснователно е и направеното в жалбата възражение, че вземането за плащане в размер на 32 272.66 лева било погасено по давност на основание чл.171 от ДОПК. Публичното вземане, представляващо сумата, изплатена като финансово подпомагане по мярка 214 „АЕП“ е възникнало от момента на влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент – 14.05.2019 г., доколкото от този момент финансовата помощ се явява вече недължимо платена, а за получилото я лице възниква задължението да я възстанови. В тази връзка, и като се отчете, че с писмо изх.№01-2600/3872 от 21.06.2019 г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, респ. на основание чл.172, ал.1 от ДОПК давността е спряла до издаването на процесния АУПДВ, то към настоящия момент не е изтекла нито давността по ал.1, нито абсолютната такава по ал.2 на чл.171 от ДОПК.
Постановеният акт за установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лозев“ ЕООД, гр.С., против Акт за установяване на публично държавно вземане №01-2600/4872#16 от 13.08.2020 г., издаден от Зам.изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: