Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 04.12.2020г.
гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретар Светлана Влахова
като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 15549 по описа за 2019г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.07.2019г., гр.д.84404/17г., СРС, 81 с-в
отхвърля предявения от „Б.П.Т.“ ЕООД против „М.Г.Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата 6 614.70 лв. – обезщетение за
направени разходи по монтаж на ПВЦ дограма на входове *******. „Изгрев“,
гр.Бургас, заедно със законна лихва от предявяване на исковата молба и разноски
за обезпечително производство от 40 лв., като осъжда ищеца да заплати на
ответника сумата 1 450 лв.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ищеца „Б.П.Т.“ ЕООД. Счита, че извършените без мандат дейности по монтаж на
ПВЦ дограма, са водени уместно и добре,
в интерес на ответника, законосъобразни са, приети са от компетентните органи,
поради което се дължи обезщетение. Иска се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което да се уважи искът.
Въззиваемият - „М.Г.Б.“ ЕООД оспорва
жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК,
когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето
решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В
случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269,
изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното
решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са
представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по
съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в
частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
С договор от 21.11.2016г.,
Община Бургас възлага на ответника „М.Г.Б.“
ЕООД проектирането и изпълнението на СМР във връзка с реализация на
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради
на територията на общината по обособена позиция № 36 „Сграда с административен
адрес гр.Бургас, ж.к. „*******в срок от 9 месеца за техническия проект и в срок
от 190 дни за изпълнение на СМР.
По силата на договор за
изработка от 23.03.2017г., ответникът „М.Г.Б.“
ЕООД възлага на ищеца „Б.П.Т.“ ЕООД да изработи и достави дограми, стъклопакети
и допълнения към тях за входове 1 – 6 от същия жилищен блок, както и да
демонтира съществуващата стара дограма.
Безспорно е и от експертните заключения и
свидетелските показания се установява, че ищецът, като подизпълнител извършва
възложената работа от ответника, но и допълнителни недоговорени дейности по
монтаж на доставената дограма и стъклопакетите във входове 1 и 2.
Според първоначалната съдебно-техническа експертиза,
стойността на вложените материали и труд за извъндоговорните дейности
възлиза общо на 4 806.86 лв., без
ДДС или 5 768.23 лв., с включен ДДС. Изработеното е прието с протокол №
4/25.02.2018г., подписан от представители на Община Бургас, на етажните
собственици, строителния надзор и ответника.
Във връзка с плащането е издадена фактура от 23.03.2018г. за дължима
цена на ищеца от етажните собственици. За дейностите е изготвена необходимата
строителна документация. Същите са извършени в съответствие с изискванията на
чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ. Отговарят на минималните изисквания за качество по
БДС. Монтирането на новата дограма е било наложително, предвид демонтирането на
старата от ищеца и липсата на извършен от ответника монтаж на доставената нова
дограма. Към този момент, студеният и валежен период от годината изключва
обитаване на жилищата без надлежно изолиране от атмосферните въздействия.
В допълнителната СТЕ, стойността на материалите и труда
за дейностите в избените помещения във входове 1 и 2 е определена за общо
421.70 лв.
Изпълнението на процесните дейности от работници на
ищцовото дружество се установява чрез показанията на свидетелите И., Р. и Б.,
основани на непосредствените им впечатления като преки участници, вложили своя
труд при изработка, демонтаж и монтаж.
Въззивният съд намира, че предприетата от ищеца работа
извън предмета на договора, без нарочен мандат от ответника или от общината, е
водена с грижата на добър стопанин, както ако би бил упълномощен, предприета е уместно,
добре е управлявана в чужд интерес по смисъла на чл.60, ал.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 ЗЗД и без противопоставянето на ответника, общината или етажните
собственици. Предприета е и в собствен интерес, предвид възможността за получаване
на допълнителна печалба – чл.61, ал.2 ЗЗД.
Ответникът, обаче не е надлежна страна по спора в
материалноправен смисъл, а именно доминус, по иск с правно основание чл.61,
ал.1 ЗЗД на гестора. Това е така, защото резултатът от изпълнените монтажни дейности
не го ползва по начин, че да постъпва в неговия патримониум, нито в правната
сфера на общината, възложила му изпълнението в чуждия имот.
Увеличава се имуществения актив на етажните
собственици чрез реализираните подобрения в техните индивидуални обекти, поради
което работата е водена в техен интерес. Именно въз основа на устно възлагане от
етажните собственици, а не без мандат, ищецът извършва процесните СМР. Съществуващата
облигационна обвързаност по договор за изработка е обективирана в подписаната от
името на етажните собственици фактура, с посочено основание протокол за
приемане на монтажните дейности и дължима цена за ищеца, които са основните
елементи от същественото съдържание на договора.
Според дадения в практиката на ВКС по
реда на чл.290 ГПК отговор на правения въпрос, по който е допуснато
касационното обжалване, по договор за изработка, който е обявен за нищожен, но
резултатът от изпълнените СМР е постъпил в патримониума на собственика на
имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика
следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие -
решение № 219/04.02.14г. по т.д.№ 871/12г. на І т.о. и решение № 12/28.02.14г.
по т.д.№ 1037/12г. на І т.о. Това разрешение е приложено и по претенция за
заплащане на извършени СМР без сключен договор със собственика на имота -
решение № 89/17.08.15г. по т.д.№ 770/14г. на ІІ т.о. По отношение на правната
квалификация на иск за заплащане на СМР, извършени извън предвидените в
договора между изпълнителя и възложителя работи, ВКС се е произнесъл в решение
№ 254/13.03.15г. по т.д.№ 4121/13г. на І т.о., а за заплащане на извършени
подобрения в имот, когато договорът за придобиване на правото на собственост е
развален - в решение № 29/04.03.15г. по гр.д.№ 5189/14г. на ІІ г.о. В
посочените решения на ВКС е направено разграничение относно лицето, в чийто
патримониум е настъпил резултатът от извършените СМР и съответно качеството на
лицето, което е направило подобрения на чужд имот. Правилата за водене на чужда
работа без пълномощие по чл.60-62 ЗЗД се прилагат, когато между собственика на
имота и извършилия СМР не съществуват договорни отношения; правилата за
неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, когато СМР са извършени в имот на
възложителя по нищожен договор или извън предмета на сключения договор, а
правилата за подобряване на чужд имот по чл.74 ЗС, когато СМР са извършени от
владелец. Настоящият състав на ВКС споделя изцяло разрешенията в практиката на
ВКС и приема, че при извършени СМР от изпълнител по възлагане от собственика на
имота, но без сключен договор по предвиден в закона ред, респ. по нищожен
договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за
чужда сметка. Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността
на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително
печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе
сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на
имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които
са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР,
включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба
за изпълнителя. Отговорността на собственика на имота, който е и възложител на
работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването
и обедняването.
По тези съображения на поставения по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК правен
въпрос отговорът е в следния смисъл: По претенция за заплащане на извършени СМР
без изпълнителят да е сключил договор за изработка със собственика на обекта,
размерът на обогатяването включва стойността на материалите и труда, както и
всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха участвали при
определяне на възнаграждението, ако бе сключен действителен договор, а размерът
на обедняването включва стойността на материалите и труда, които са вложени за
извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка с СМР, включително ДДС,
ако такъв следва да се начислява, но без да се формира печалба за изпълнителя. ешение
№ 179/16.12.2016г., т.д.2235/15г., ВКС, I т.о., решение № 89/17.08.2015г., т.д.770/14г., ВКС, II т.о., решение № 117/28.10. 2020г., т.д.1034/19г.,
ВКС, II т.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012
г. на ВКС, ТО, II т.о.
Отделно, в съдебната практика е прието, че при
изпълнение на валиден договор престацията на едната от страните е за
осъществяване на резултат и той е постъпил в патримониума на трето за договора
лице, не е налице обедняване за изпълнителя. Престирането от него е в
изпълнение на задължение, произтичащо от договора. Дори и насрещната страна по
договора да не е извършила своята престация, последната се дължи и представлява
своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя. С оглед на
гореизложеното процесните подобрения са осъществени в рамките на възложеното на
изпълнителя по валиден договор с трето за спора лице, за което изпълнение е
предвидена насрещна престация от възложителя. Не е налице обедняване на подобрителя
за сметка обогатяването на собственика на имота решение от 18.12.2017г.,
гр.д.2479/16г., ВКС, 1 т.о., решение № 733/12.11.2010г., гр.д.1274/09г., ВКС,
IV г.о., решение № 223/30.01.2015г., т.д.3907/13г., ВКС, I т.о. и решение №
187/22.02.2017г., т.д. № 2724/15г., на ВКС, I т.о.
След като не се доказва пасивната
материалноправна легитимация на ответника, искът по чл.61, ал.2 ЗЗД следва да
се отхвърли като неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат, но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият претендира, но
не установява реализирани разноски, в пълномощното пред въззивна инстанция
липсват уговорка и вписване за плащане на адвокатско възнаграждение, като не представя
списък по чл.80 ГПК, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 30.07.2019г., гр.д.84404/17г., СРС, 81 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.