№ 74
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500029 по описа за 2022 година
за да се проезнесе, взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 29/2022 г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК .
Образувано е по въззивната жалба на ЗК“ БУЛ ИНС“АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника адв. П., против решение №112/01.11.2021 г.
по гр.дело №705/2020 г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с
която е осъдено дружеството да заплати на Д.Д.С. сумата над 70 000 лв . до
присъдения размер от 130 000 лв., на К. К. К. сумата над 70 000 лв. до размера
от 120 000 лв. и на В. Д. Б. сумата над 70 000 лв. до присъдения размер от 160
000 лв. и на М. К. СТ. сумата от 40 000 лв. – обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на К.К.К., тяхна дъщеря, майка и сестра. В частта, с която е
присъдено обезщетението на родителите и на сина на загиналата счита
решението за частично необосновано и незаконосъобразно поради
несъобразяване с критериите за справедливост и съразмерност. По
отношение на присъденото на М. К. СТ., счита, че не е налице правно
основание за уважаване на този иск. Навеждат се оплаквания, че съдът не е
отразил обстоятелството, че на Д.С., на К.К. и на В.Б. дружеството е
изплатило по 10 000 лв. Не е отчетено обстоятелството, че родителите на
загиналата са разведени от 2007 г., към тази дата тя е била на 18, но е
останала да живее със своята майка, което е отслабило връзката с бащата, още
повече, че той е живял и работил в чужбина след развода. Не е отчетено, че
към датата на смъртта на К.К. синът и В. е бил тригодишен, т.е не е било
възможно да изгради толкова силна емоционална връзка, прекъсването на
1
която да доведе до изключителни негативни вреди за него в определения от
съда размер. Твърди, че децата нямат възприятие и разбиране за смъртта до
петата си годишнина и поради това В.Б. не би следвало да изпита негативни
усещания в интензитета, описан в исковата молба, а обезщетението следва да
съответства на действителните вреди. То следва да е съобразено и с
икономическата конюнктура в страната. Според въззивника от решението е
неясен механизмът на определяне на обезщетението. По отношение на
ищцата М.К. се оспорва извода, че е установено изключението, предвидено в
ТР по ТД№1/2016 на ОСГНТК на ВКС - трайна и дълбока емоционална
връзка между сестрите, надхвърляща обичайната.
В отговор на въззивната жалба, подаден от Д.Д.С., К. К. К., В. Д. Б. и М.
К. СТ., чрез техния пълномощник адв. Т., се иска оставянето й без уважение
като неоснователна. По отношение на малолетния В. Д. Б. твърденията в
жалбата се сочат като несъстоятелни. Излагат се доводи, че възрастта на
детето сочи най – силна физиологична и емоционална връзка с неговата
майка. Загубата й, както и липсата на мъжка фигура в живота на детето са
довели до застой в неговото психо-емоционално развитие. Установени са
неблагоприятните и тревожни тендеции в развитието и поведението на
детето, които се задълбочават с тръгването му на училище. Сочи
новонастъпили обстоятелства, които свидетелстват за неотшумяване на
травмата, свързани с адаптацията на В. в училищната среда , въпреки, че
детето посещава редовно психолог и логопед. Независимо от ежедневно
оказваната му помощ от неговата леля, му е зачислен ресурсен учител, а
детето нарича М.К. ту „лельо“, ту „ мамо“, не умее да се застоява на място и е
насочено към консултация с детски психиатър. В подкрепа на изложеното
представя актуално становище от детски психолог. Счита присъденото на
В.Д. обезщетение за съобразено с константната практика на ВКС. Оспорва
твърденията във въззивната жалба, че съдът не е взел предвид заплатено от
застрахователя обезщетение на родителите и на сина на пострадалата. Счита,
че съдът е изследвал задълбочено и всестранно връзката между сестрите и
основателно е констатирал, че тя надхвърля обичайната съгласно
доказателствата по делото. Относно присъденото обезщетение на родителите
на загиналата сочи, че загубата на дете не може да бъде остойностена, но
търпените от тях страдания са доказани по делото. Оспорва твърденията за
връзката „баща – дъщеря“ изложени във въззивната жалба, като сочи, че К.К.
е поддържал непрекъснат контакт с К. и със своя внук, подпомагал е
семейството със средства и е запазил своето жилище за да може да пребивава
продължително със своите дъщери и внуци. Моли да бъде потвърдено
решението и на въззиваемите да бъдат присъдени разноските за въззивното
производство.
Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания
и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение, окръжният съд е присъдил различни по размер
обезщетения на родителите, детето и сестрата на починалата при настъпване
2
на застрахователно събитие – ПТП, причинено от виновните действия на
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при въззивника, водач
на лек автомобил.
За да уважи прекия иск на увредените лица по чл. 432 КЗ съдът
последователно е разгледал, както обстоятелствата около произшествието,
така и възникналите вредни последици, като ги е индивидуализирал по вид и
обем на вредите.
Предявени са по делото четири субективно съединени иска против
ответната застрахователна компания с искане да бъдат обезщетени вредите от
настъпването на едно застрахователно събитие, ведно с акцесорните искови
претенции за присъждане на лихва за забава.
По делото не е спорна фактическата обстановка, свързана с
обстоятелствата около възникване на застрахователното събитие,
представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД – пътнотранспортното
произшествие, механизма на осъществяването му, вината на застрахования
водач, причинната връзка с настъпилата смърт на К. и отсъствието на данни
за приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По тези въпроси са представени писмени доказателства, като с оглед
пълното съвпадение на изводите на настоящата инстанция по фактите, с тези
в обжалвания акт, съдът препраща на основание чл. 272 ГПК към подробните
мотиви в тази част от решението.
Спорни по делото са обстоятелствата, от значение за определяне на
размерите на отделните парични обезщетения.
Установени са действителните взаимоотношения в семейството.
Двамата родители са отглеждали двете си дъщери К. и М. до раздялата си
през 2007 г. Последното обстоятелство не е променило бащинските
отношения на грижи и внимание от страна на ищецът. Раздялата на
родителите не е допринесла за настъпване на отчужденост между бащата и
децата му – общували са, той се е прибирал в града няколко пъти в годината,
цялото семейство се е събирало заедно, помагал е според възможностите си за
отглеждане на внуците.
При определяне на размера на конкретните обезщетения по чл. 52 ЗЗД
съдът отчита следните обстоятелства, от значение за определяне на размера
на паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са възприети в
съдебната практика като общ комплекс, удовлетворяващ изискването за
справедливост - внезапна и при трагични обстоятелства смърт на най-близък
родственик, едва на 28 години; негативните изживявания на родителите и
сестрата на починалата, които са задълбочени от ежедневните възприятия,
които имат и от поведението на малолетното дете на починалата; животът на
всички ищци, който е променен необратимо.
Ищците изтърпяват мъки и терзания, душевна празнота, безнадежност и
всякакви други психически страдания и неблагополучия. Извън обичайните
за ситуацията вреди в емоционалната и психична сфера на пострадалите
могат да възникнат и други вреди, за които следва да се представят
3
доказателства и те да получат своето отражение в размера на обезщетението.
В конкретния случай разпитаната свидетелка установява с висока степен на
конкретност преживяванията на ищците след смъртта на тяхната дъщеря,
сестра и майка, които напълно съответстват на паричния еквивелент,
определен в обжалваното решение.
Следва да се бъде отчетено и направеното от застрахователя
извънсъдебно плащане на всеки от ищците, без М.С. в размер на по 10 000лв.,
което не се оспорва. След определяне на общия размер на обезщетението
съдът го намалява с вече получените от тримата ищци суми и присъжда
разликата.
Неоснователно е въззивното оплакване за необосновано завишен размер
на присъденото обезщетение на ищеца К. К. К. и за ищцата Д.С..
В случаите, в които се оспорва правото на обезщетение на лицата от
най-близкия кръг родственици - родители, поради естеството на
взаимоотношенията, които традиционно и човешки са основани на силна
привързаност и обич, ответната страна е тази, която да установи отсъствието
на близост до степен да се отрече причиняването на вреди, представляващи
болки и страдания от загубата на дете – прекъсване на контакти,
отчужденост, нетърпимост в отношенията. В настоящия случай не се
представят доказателства в тази насока. Позоваването на физическата
отдалеченост на бащата в условията на свободното движение на хора, не
следва да се цени като факт, от който непременно да следва извод за
отчужденост и това да води до намален размер на обезщетението.
Майката и бащата на пострадалата са приели внезапната смърт на
дъщеря си като тежък удар с необратими последици в емоционалното им
състояние. Пострадалата е загинала на възраст 28 години, в самото начало на
най-активната част от живота. Страданието при такава загуба винаги е
опустошително и продължително, като се има предвид и мъчителността на
съзнанието за последиците върху психиката и бъдещето на детето й, което
остава на техните грижи.
Ето защо въззивният съд намира, че и за двамата родители на
пострадалата К. обезщетението следва да бъде в еднакъв размер по 140 000
лв., но по този въпрос съдът не е сезиран с въззивна жалба от страната, която
има право на това.
По оплакването в жалбата по отношение на размера на обезщетението
на малолетното дете В..
Оспорва се, че поради ниската си възраст (3 години) към момента на
събитието не е било възможно детето да изгради толкова силна емоционална
връзка, прекъсването на която да доведе до изключителни негативни вреди за
него в определения от съда размер. Твърди се, че децата нямат възприятие и
разбиране за смъртта до петата си годишнина и поради това В.Б. не би
следвало да изпита негативни усещания в интензитета, описан в исковата
молба, а обезщетението следва да съответства на действителните вреди.
По отношение на това възражение съдът следва да поясни, че
4
обезщетение се дължи за всички понесени вреди, които са в причинна връзка
с настъпилото застрахователно събитие. В конкретния случай детето макар и
на ниска възраст продължително и силно усеща липсата на майка си, още
повече ,че не познава баща си. Тази силна негативна емоция по-скоро се
засилва с възрастта и осъзнаването на последиците от загубата на майката.
Въззивният съд споделя извода в обжалвания съдебен акт, че най-тежки са
моралните вреди за малолетното дете на починалата – ищеца В.Б.. Детето е
било на възраст от 3 години към момента на загубата на майка си, получило е
психична травма вследствие на нея, която се е отразило на общото му
здравословно състояние и налага системна психологична помощ – видно
представената психологична оценка от психотерапевт. В последната са
констатирани силна тревожност, липса на концентрация, застой в
психоемоционалното му развитие вследствие на загубата. При отчитане на
тези конкретни обстоятелства, сочещи на особено интензивни и тежки вреди
за детето, съдът намира, че следва да му определи обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 160 000лв. Подобен извод е възприет и от
съдебната практика, обективирана напр. в р е ш е н и е № 4215.05.2017 г. по
т.д. № 60102/16 г. на ВКС.
По отношение на сестрата на пострадалата е въведено въззивно
оплакване за отсъствие на основание да бъде признато право на обезщетение
за неимуществени вреди.
Въззивният съд намира оплакването за неоснователно.
Налице е изградена дълбока емоционална връзка между двете сестри,
които са израснали заедно, в обща семейна и приятелска среда, не са се
разделяли и до смъртта на К. и са живели заедно със своята майка, като са се
подкрепяли взаимно с грижи и внимание. Установено е по делото, че тези
отношения се характеризират с по-голяма от обичайната привързаност, обич
и подкрепа. В случая връзката е засилена от обстоятелството, че всички са
живели заедно в общ дом и домакинство. След смъртта на сестра си ищцата,
освен мъката от внезапната загуба, страда и от това как детето й В. възприема
загубата на своята майка. Тя е поела заедно с майка си Д. пълните грижи за
неговото отглеждане и възпитание, оказва всяческа подкрепа на племенника
си, за да може да преодолее негативното отражение от случилото се върху
неговата неукрепнала психика. По свидетелски показания, неоспорени от
страните, ищцата води детето да си играе в дома на своята приятелка, за да
може да се усамоти и то да не вижда как тя плаче и страда. Обективните
обстоятелства – общ дом и отглеждане на детето, определяне на ищцата за
настойник на малолетното дете В., съзнанието за пълната отговорност за
неговото отглеждане, поради практическото отсъствие на баща (установено е
лишаването му от родителски права и пълната липса на интерес и внимание)
мотивират настоящата инстанция да приеме за установена особено близката и
дълбока емоционална връзка между двете сестри, вследствие на която
действително са претърпени продължителни болки и страдания от ищцата,
представляващи неимуществени вреди, за чиято обезвреда следва да бъде
5
ангажирана отговорността на ответника.
Неоснователно е оплакването и по отношение на присъдения размер в
полза на ищцата М.С.. Както съдът посочи, връзката между двете сестри е
било особено близка. Ищцата е тази, която след смъртта на сестра си поема
настойничеството над малолетния си племенник и това я изправя пред
ежедневни спомени за случилото се. По данните от показанията на
разпитания свидетел ищцата все още тъгува. Сумата от 40 000лв.
представлява по смисъла на чл. 52 ЗЗД справедливо обезщетение за
понесените неимуществени вреди.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи
за неоснователност на въззивната жалба и потвърждава обжалваното решение
като правилно.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112/01.11.2021 г. по гр. дело № 705/2020
год. по описа на Сливенския окръжен съд в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6