№ 70
гр. Дупница, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510102049 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Й. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, чрез упълномощения адв. Н. Н., с адрес за
призоваване: гр. ***, е предявил срещу Община Дупница, ЕИК: *********, с адрес: гр.
Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета П.А.Д., положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на триетажна сграда с идентификатор №
68789.19.176.1, със застроена площ от 93 кв.м., с предназначение: жилищна сграда-
еднофамилна, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68789.19.176 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-
5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
Дупница, ул. „Калина“ №34, с площ от 1736 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 5290, при настоящи граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори:
68789.19.260, 68789.19.258, 68789.19.175 и 68789.19.177.
Тъй като е владелец на поземлен имот с идентификатор № 68789.19.176, в
продължение на повече от 10 години, ищецът счита, че е придобил същият по давност,
поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община Дупница, че е собственик гореописания поземлен имот.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който същият
твърди, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ищецът не е придобил право на
собственост върху процесния имот на соченото в исковата молба основание-придобивна
1
давност. Сочи, че с Акт за частна държавна собственост № 440 от 25.10.1951 год. е актувана
нива в местност „Вълча поляна“ от 15 дка, която попада в обхвата на „Гиздова махала“,
където е разположен и процесният имот. В последствие и със Заповед № 1837/24.03.1958 г.
на Зам. министър на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството е
одобрен регулационния план на гр. Дупница, съгласно който процесният имот попада в
обхвата на урегулиран поземлен имот (УПИ) XII, кв. 283. На основание § 42 от Преходните
и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската
собственост (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.), съгласно
който застроените и незастроените парцели и имоти – частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Изложените в искова молба обстоятелства, че ищецът се е грижил за имота, полагал е
грижи за неговото облагородяване, защита и др. не навеждат на извода, че в негова полза е
текла придобивна давност. С § 1 ЗР на ЗД на ЗС /ДВ, бр. 46 /2006 г./ е постановено спиране
на давността за определен период от време за придобиване на имоти частна държавна или
общинска собственост, удължено впоследствие до 31.12.2017 г. С изменение на § 1 ЗР на ЗД
на ЗС - ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., този срок е продължен до 31.12.2022 г. С
оглед т. нар. мораториум и изрична забрана за придобиване по давност на имоти общинска
собственост, ответникът счита, че процесния имот не може да се придобие чрез
десетгодишно давностно владение от ищеца, тъй като в изрично посочения от него период -
2013 година, такъв срок не е започнал да тече.
На следващо място не е налице и субективния признак на владението, а именно у
владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя. В случая ищецът е бил и с
ясното съзнание, че този имот е общинска собственост. Доказателство за това е подадената
от него Данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/31.01.2024г., където е
посочил, че имотът е общински. Излага подробни правни съображения за невъзможността да
се придобиват общински имоти по давност.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от представения с отговора на
исковата молба Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследство, извършено строителство по ЗТСУ /отм./ във вр. с §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (констативен) № 16, том І, рег. №0204, дело №12/26.01.2024г.,
съставен от С.М.-Нотариус с район на д-вие ДРС, се установява, че ищецът е собственик на
сграда с идентификатор № 68789.19.176.1, , построена в общински ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 68789.19.176, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Дупница, одобрени със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Калина“ №34, с площ от 1736 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
2
застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 5290, при настоящи граници и съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатори: 68789.19.260, 68789.19.258, 68789.19.175 и
68789.19.177.
Видно от представения с отговора на исковата молба и приет като доказателство по
делото Акт №440/25.10.1951г. за държавна собственост, със същия е актувана нива в
местност „Вълча поляна“ от 15 дка, която попада в обхвата на „Гиздова махала“, където е
разположен и процесният имот. В последствие и със Заповед № 1837/24.03.1958 г. на Зам.
министър на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството е одобрен
регулационния план на гр. Дупница, съгласно който процесният имот попада в обхвата на
урегулиран поземлен имот (УПИ) XII, кв. 283.
По делото е представено Удостоверение за търпимост № УТ-360/29.12.2023г., видно
от което жилищната сграда на ищеца представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1
от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като сградата е построена през 1981г. от А. А.
Ш.. Приета е като доказателство и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № **********/31.01.2024г., както и писма с вх. №
13247/09.12.2024г. във връзка с искане за предоставяне на справка, видно от което Й. А. А. и
А. А. Ш. не са подавали заявление за възстановяване на земеделски земи в землището на гр.
Дупница.
По делото са разпитани свидетелите С.Д. Ш.-брат на дядото на ищеца и А.А.Д.. От
свидетелските им показания се установява, че бащата на ищеца-А. А. Ш. и неговият дядо-А.
Ш. са построили къщата си в процесния имот преди повече от 40 години и оттогава ползват
поземления имот като дворно място, има градина, овощни дръвчета и лозница.
Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, предложение 2-ро от ГПК-
положителен иск за собственост, по който ищецът трябва да установи правния си интерес от
предявяване на иска, както и да докаже при условията на главно и пълно доказване
придобивното основание, по силата на което е станал собственик на процесния имот. Целта
на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските
отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което
спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото
на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху
същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика (Тълкувателно решение
№ 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК).
В настоящия случай такова оспорване на правото на собственост на ищеца е налице,
видно от Акт №440/25.10.1951г. за държавна собственост, с който процесният Поземлен
имот е актуван като държавна собственост. В последствие и със Заповед № 1837/24.03.1958
г. на Зам. министър на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството е
одобрен регулационния план на гр. Дупница, съгласно който процесният имот попада в
3
обхвата на урегулиран поземлен имот (УПИ) XII, кв. 283.
За да бъде уважен разглеждания положителен установителен иск ищецът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване
на въведените от него придобивни основания. Именно установеността на правото на
собственост на ищеца към момента на приключване на устните състезания по делото,
определя изхода от спорното правоотношение.
В случая ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност. По
своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно право, на което
владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав
на придобивната давност изисква наличие на два елемента: 1) владение, което да е
постоянно, непрекъснато, явно (да не е установено и да не е упражнено по скрит начин),
спокойно (неустановено с насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен
период от време, като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е установено
фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга
страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за
другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото
и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собствеността по давност. Само ако държателят промени намерението си и
превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В
този случай за да е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да
намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин (ППВС № 6/1974г., ТР № 4/2012г. ОСГК на ВКС).
Определянето на лицето, упражняващо фактическа власт на чужда вещ като владелец
или държател се базира на субективният признак. Това е характеристика на едно субективно
/лично/ поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя
е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е собственик – титуляр
на вещното право. Намерението е психическо, душевно, субективно състояние. За
доказването, законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 ЗС според
която „предполага се, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я
държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази презумпция
е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си - т.е. презумпцията размества тежестта на доказване
(реда на чл. 290 ГПК Решение № 106 от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на
ВКС, II г.о., ГК).
4
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства, а и от
твърденията на самия ищец в исковата молба, се установява по безсъмнен начин, че той
осъществява фактическа власт върху процесния поземлен имот със съзнанието, че му е
отстъпено право на строеж върху общинска земя. Това съзнание на ищеца, че притежава
само правото на строеж върху чужд имот, се потвърждава по безсъмнен начин и от
подаденото от самия него Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху
недвижимите имоти с вх. № **********/31.01.2024г., както и от съставения за собствената
му сграда Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
наследство, извършено строителство по ЗТСУ /отм./ във вр. с §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127
от ПЗР към ЗИД на ЗУТ (констативен) № 16, том І, рег. №0204, дело №12/26.01.2024г.,
съставен от С.М.-Нотариус с район на д-вие ДРС, от който е видно, че ищецът е наясно, че
собствената му сграда е построена в общински ПОЗЕМЛЕН ИМОТ.
Следователно, ищецът в нито един момент не е имал намерение да свои имота,
никога не е упражнявал фактическата власт върху него със съзнанието, че е собственик на
поземления имот, а със съзнанието, че е негов ползвател, въз основа на учредено му право
на строеж, и следователно има качеството на държател, а не на владелец на имота. Не са
налице събрани доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, за осъществена
промяната в намерението на А. фактическата власт върху имота да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си, и тази промяна да е намерила външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик.
Този извод не се разколебава и от показанията на разпитаните свидетели, които дават
показания за собствеността на сградата, но не и относно собствеността върху поземления
имот.
Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.124 от ГПК
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Ищецът не е доказал твърдяното придобивно
основание за собственост - изтекла в негова полза придобивна давност.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл.124 от ГПК, с който Й. А. А., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, е поискал от съда да признае за установено по отношение на Община Дупница,
ЕИК: *********, с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от Кмета П.А.Д.,
че е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68789.19.176 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрени със заповед № 300-
5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
Дупница, ул. „Калина“ №34, с площ от 1736 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план: 5290, при настоящи граници и съседи на поземления имот: ПИ с идентификатори:
5
68789.19.260, 68789.19.258, 68789.19.175 и 68789.19.177, на основание изтекла в негова
полза придобивна давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6