ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 833
Разград, 18.11.2024 г.
Административният съд - Разград - III състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МАРИН МАРИНОВ |
като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 253/2024 г. на Административен съд - Разград, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С. В. П. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица],срещу Заповед № 24-1873-000266 от 25.10.2024 год. на началник Сектор към ОДМВР - Разград, РУ Разград, с която му е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 1, б. „б”от ЗДвП.
С разпореждане [номер] от 13.11.2024 год. съдът е оставил жалбата без движение поради нередовност. В дадения от съда срок нередовността на жалбата е отстранена.
Жалбоподателят направил в жалбата си изрично искане съдът да разпореди на административния орган в най кратък срок да върне свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя.
Като фактическо основание за искането си е посочил, че в оспорената заповед не е вписано изрично че същата подлежи на предварително изпълнение, но въпреки това свидетелството му за правоуправление е отнето. След подаване на жалбата е поискал същото да му бъде върнато, но му било отказано. Съдът намира така формулираното искане като такова по чл. 166, ал. 4 от АПК.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установени следното:
Със Заповед № 24-1873-000266 от 25.10.2024 год. началник сектор към ОДМВР Разград, РУ Разград е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „ Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание чл. 171, т. 1, б. „б”от ЗДвП. Заповедта е връчена на адресата на 30.10.2024 год., а жалбата срещу нея е подадена на 08.11.2024 год. чрез административния орган.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Искането за спиране на изпълнението на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е процесуално допустимо- изхожда от лице, адресат на оспорения административен акт, направено е в условията на висящо производство по оспорване на административния акт. Разгледано по същество - е неоснователно, поради следното:
Според чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба срещу заповедта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от същия закон не спира изпълнението на приложената административна мярка. В разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Следователно съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на административен акт, само ако са налице предпоставките, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно: ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В настоящото производство в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на предвидените от закона предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.
Фактическото твърдение на жалбоподателя въз основа на което е поискал спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната заповед в случая не е относимо към правния спор. След като предварителното изпълнение на административния акт е допуснато от закона, то не е необходимо административният орган да го допуска и да го обосновава. Такова изискване има само в случаите, когато в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК самият административен орган разпорежда предварителното изпълнение на акта.
В разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е предвидено, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. За да аргументира необходимост от спиране на предварителното изпълнение на мярката, адресатът на акта следва да докаже с допустими и достатъчно убедителни доказателствени средства, че от изпълнението за него ще последва значителна или трудно поправима вреда – арг. чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК. В искането си жалбоподателят не е посочил нито едно фактическо основание въз основа , което да обоснована извода, че допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорената заповед би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда
По изложените съображения съдът намира искането на С. В. П. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], за спиране на допуснато от закона предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 24-1873-000266 от 25.10.2024 год. на началник Сектор към ОДМВР – Разград, издадена от Началник сектор към ОДМВР Разград, РУ Разград, за неоснователно и недоказано.
Мотивиран така и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. В. П. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], за спиране на допуснато от закона предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 24-1873-000266 от 25.10.2024 год. издадена от Началник сектор към ОДМВР Разград, РУ Разград, и връщане на свидетелството му за управление на МПС за неоснователно и недоказано.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд Разград, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
| Съдия: | |