Р Е
Ш Е Н
И Е № 61/23.4.2020 г.
Гр.
Ямбол 20. 03. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, четвърти състав, в публично заседание на
двадесет и осми февруари две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.С.
при
секретаря Велина Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 441 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.Г.Я. ***
срещу решение № 2153-28-53/14.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, чрез
адвокат С.Е. *** със съдебен адрес ***, офис 403, с което е оставена без
уважение жалбата на оспорващата против разпореждане № РВ-3-28-00656431/02.10.2019г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, Ямбол, с което
на основание чл. 114 ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на оспорващата В.Я. да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.06.2017г.
до 26.04.2018г. в размер на 1905.78лева, от които 1586.60-главница и 319.18
лева-лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
В жалбата се твърди
се, че оспореното решение е
незаконосъобразно. Иска се неговата отмяна. Претендира присъждане на
направените по делото разноски. Излагат се подробни съображения за
немотивираност на оспореното решение. Сочи, че законодателя е възложил доказателствената тежест за установяване на
недобросъвестността на адм. орган. Излага становище,
че оспорения акт е издаден и в нарушение на чл. 35 от КСО.
В съдебно
заседание оспорващият не се явява, представлява се от адвокат Е., редовно
упълномощена, която поддържа жалбата. В
предоставения 10 дневен срок за писмени бележки, такива не постъпиха.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт С. оспорва
жалбата. Счита, че същата е неоснователна и като такава, не следва да бъде
уважавана. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя подробно
писмено становище, в което излага съображенията си за законосъобразност на
оспореното решение.
След като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
С разпореждане № РВ-3-28-00656431/02.10.2019
г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
(ДОО) при ТП на НОИ-Ямбол на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на В.Г.Я. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо
заболяване за периода от 01.06.2017 г. до 26.04.2018 г. в размер на 1905.78
лева, от които 1586.60 – главница и 319.18 лева – лихва от датата на
неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. В
разпореждането изрично е посочено, че на основание чл.
117а от КСО обжалването му не спира изпълнението му.
Периодът, който подлежи на възстановяване на недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване е от 01.06.2017 г. до
26.04.2018 г., обхваща следните подпериоди:
-
За периода от 01.06.2017 г. до 14.06.2017г.
включително лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване, съгласно БЛ № 8553989 серия E2017. Същият е издаден на
основание чл.40 ал. 1 от КСО, в качеството и на осигурено лице за общо
заболяване и майчинство в „Демирев НМ”ЕООД.
- За периода от 15.06.2017г до
09.07.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно БЛ № 8656986 серия E2017.
Същият е издаден на основание чл.40 ал. 1 от КСО, в качеството и на осигурено
лице за общо заболяване и майчинство в „Демирев НМ”ЕООД.
- За периода от 24.10.2017г до
06.11.2017г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно БЛ № 1224581 серия E2017.
Същият е издаден на основание чл.40 ал.1 от КСО, в качеството и на осигурено
лице за общо заболяване и майчинство в „Демирев НМ”ЕООД.
- За периода от 13.04.2018г до
26.04.2018г. включително лицето е получило парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, съгласно БЛ № 0350909 серия Е2018.
Същият е издаден на основание чл.40 ал. 1 от КСО, в качеството и на осигурено
лице за общо заболяване и майчинство в „Демирев НМ“ЕООД.
Мотивът послужил за издаване и посочен
в разпореждане №
РВ-3-28-00656431/02.10.2019
г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ-Ямбол, е че: „При извършването на съвместна проверка с органите на МВР, НАП и Инспекция
по труда е установено, че „Демирев НМ”ЕООД не отчита и не декларира пред
органите на НАП търговска дейност, но е подавало данни в ТД на НАП офис Ямбол — уведомления за сключени трудови договори и декларации Образец
№ 1 ”Данни за осигуреното лице” и № 6 ”Данни за дължими вноски и данък по чл.
42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ за различни лица в
т.ч и за В.Г.Я., за които не са били внасяни и дължимите осигурителни вноски.
Неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени.
Заличен е сключения трудов договор № 20 от 15.08.2016г. в ТД на НАП офис
Ямбол.“
Срещу горното разпореждане
оспорващата е подала жалба до Директора на ТП на НОИ – Ямбол (вх. № 1012-28-273/15.10.2019г.),
с което е поискала отмяна на същото като незаконосъобразно и необосновано.
С Решение №
2153-28-53/14.11.2019 г., Директорът на ТП на НОИ оставил без уважение жалбата
на В.Я., като приел, че сумите подлежат на възстановяване, тъй като след 25.07.2016 г. – датата на прехвърляне на
дружествените дялове, „Демирев НМ“ ЕООД не е упражнявало търговска/трудова
дейност и съответно няма как лица да са упражнявали трудова дейност в него, т.
е., налице е недобросъвестност у оспорващия при получаване на паричните
обезщетения за временна неработоспособност.
С писмо № 4022-28-14/26.02.2019г. Подуправителя
на НОИ уведомява ТП на НОИ, Ямбол, че ОД на МВР - Ямбол провежда разследване по
досъдебно производство за съставени неистински частни документи, които са
употребени пред ТД на НАП — Ямбол за периода 2013 г. – 2017 г. с цел ползване на осигурителни права. Установено е в хода
на разследването, че на 25.07.2016 г. в Агенция по вписванията — Търговски
регистър е извършено вписване за прехвърляне на дружествени дялове от лицето Ж.Г.Г. в качеството му на управител и собственик на „Гаджев“
ЕООД с ЕИК ********* на лицето М.Д.Н. с, в резултат на което като управител и
собственик на „Демирев НМ“ ЕООД с ЕИК ********* – правоприемник на активите и
пасивите на „Гаджев“ ЕООД, считано от 25.07.2016 г. е вписан М.Д.Н..
Дружеството след датата на прехвърлянето на дружествените дялове не отчита
извършвана търговска дейност. Съгласно подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО е
подало следните данни:
-
за 2016 г. от името на дружеството е подадена и приета декларация с вх. №
2800И0039803/29.03.2017 г., в която е декларирано, че дружеството не упражнява
дейност;
-
за 2017 г. е подадена и приета декларация с вх. № 2800И0052225/02.04.2018 г., в
която е декларирано, че е упражнявана дейност.
С
протокол № П-02002818122235-073-001/22.01.2019 г. НАП са констатирали, че в „Демирев
НМ” ЕООД се назначават работници по трудов договор от упълномощеното лице,
които се водят на работа само фиктивно, подават се декларации обр. 1 и 6 за дължимите
осигуровки и данъци в предвидените от закона срокове. Дължимите вноски по
КСО, ЗЗД и ЗДДФЛ не се внасят от задълженото лице в сроковете по чл. 5, ал. 4
от КСО и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
Предприети са действия, съгласно чл. 3 ал. 13 от
Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за заличаване на неоснователно подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с оглед ограничаване и недопускане на
неоснователно изплащане на парични обезщетения и помощи от фондовете на ДОО.
По този повод със заповед №
ЗР-5-28-00528335/21.02.2019г. е назначена проверка на „Демирев НМ“ ЕООД. За
констатациите от нея е издаден констативен протокол №
КП-5-28-00541925/22.03.2019г., в който е отразено, че съгласно собственоръчно
подписана декларация от собственика на дружеството, същият заявява, че не
познава никое от лицата назначени във фирмата, дружеството никога не е упражнявало
търговска дейност откакто той е собственик и не притежава печат на фирмата. Във
връзка с всички събрани доказателства за неупражняването на търговска дейност
на дружеството, а оттам и извода, че няма как да има лица по трудови
правоотношения с осигурителя, които да осъществяват трудова дейност при него,
след като самия той не осъществява такава и съответно не са изпълнени
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от КСО за тях, е издадено задължително
предписание № ЗД-1-28-00539206/18.03.2019г. за заличаване на подадените данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Заповедта за проверка, констативния протокол и
задължителните предписания са връчени по надлежния ред.
В
тази връзка е издадено Задължително предписание № ЗД-1-28-00539206/18.03.2019
г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в срок от 3 работни
дни, което е влязло в сила на 05.04.2019 г. Съответно задължителните
предписания не са изпълнени и са предприети действия към служебно заличаване на
данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Данните са заличени със Заявление № 1019-28-129/29.05.2019г. до
ТД на НАП - Ямбол.
С писмо № 4022-28-14#25/24.04.2019 г. е
получено уведомление №
1972/24.04.2019г., с което НАП — Ямбол уведомява ТП на НОИ, че във връзка с
писмо на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ямбол № К-3682/19.04.2019г. за
подаване на Уведомления за служебно заличаване на трудови договори на основание
чл. 402, ал. 3 КТ, сключените от работодателя
- Демирев НМ“ ЕООД с ЕИК
*********, са заличени трудови договори на 14 лица с
подадени от осигурителя декларации обр. 1 като
трудовия договор на лицето В.Я., сключен на 15.08.2016г. е между тях.
Въз основа на
горните обстоятелства е издадено процесното
разпореждане № №
РВ-3-28-00656431/02.10.2019г., с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на жалбоподателката В.Я.
да възстанови недобросъвестно получено
парично обезщетение поради общо заболяване за
периода от 01.06.2017г. до 26.04.2018г.
в размер на 1905.78лева, от които 1586.60-главница и 319.18 лева-лихва от
датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на
обжалваното разпореждане.
Видно от
Протокол за извършена проверка № 1908068/02.04.2019 г. доказателства за
изплащани трудови възнаграждения от страна на „Гаджев“ ЕООД, респ. на „Демирев
НМ“ ЕООД липсват. Впоследствие, в хода на разследването по ДП
№ 44/2018 г., Ж.Г., в показанията си, дадени
пред разследващите органи заявил, че не е сключвал трудов договор и не е
плащал заплати и осигуровки на лицето В.Я.. Същото заявил и новият собственик
на фирмата – М.Д.Н. (писмо № 1029-28-8821-7/20.06.2019 г.). Последният, в нарочна декларация от
22.03.2019 г. посочил също, че не
познава никое от лицата, които са назначавани във фирмата, откакто е собственик
на същата, както и че последната не е осъществявала никаква дейност. Нещо повече, в същия протокол за извършена проверка №
1908068/02.04.2019 г. от „Инспекция по труда“ Ямбол, Ж. Г. е заявил в досъдебно
производство № 43/2018г. по описа на ОД на МВР, Ямбол, че не само не е сключвал
трудов договор с В.Я., но и не е упълномощавал други лица от името на
дружеството. В този смисъл е направен извод, че
е липсвало основание за подаване на
уведомление за сключен договор. В цитирания протокол от 02.04.2019г. се
сочи още, че за периода 01.01.2010г.-31.07.2016г.
ведомости за заплати не са предоставени. Направен е извод в протокол за
проверка от 02.04.2019г., че трудово правоотношение между В. Я. и „Демирев НМ“
не е възниквало и не е съществувало.
От данните по делото е видно също така,
че била извършена проверка от органите на ТД на НАП, като видно от Протокол №
П-02002818122235-073-001/22.01.2019 г., „Гаджев“ ЕООД, а впоследствие „Демирев
НМ“ ЕООД е подавало нулеви декларации по ЗКПО и справки декларации от ЗДДС за периода от
2013 до 2016 г. вкл., като за 2017 г. е деклариран финансов резултат – данъчна
загуба. По данни от разследването по ДП
№ 44/2018г. на ОД на МВР Ямбол в „Демирев НМ“ в периода
25.07.16г.-22.08.2018г., въз основа на справка от НАП за нуждите на досъдебното производство и въз основа на
предходна проверка е установено, че неплатежоспособността е била настъпила.
Видно от протокол за разпит на свидетел,
М.Д.Н., при разпита си пред гл. разследващ полицай при ОД на МВР Ямбол/от
13.08.2018г./стр. 69-70 от делото заявява че не знаел, не е назначавал, не е
сключвал трудов договор с В.Я..
По делото в съдебно заседание беше
представено съдебно решение № 927 от 18.12.2019г. по гр. дело № 2439/19г. на
ЯРС, влязло в сила, с което е признато
за установено, че е съществувало ТПО между В.Я. и „Демирев НМ“, ЕООД .
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
В съответствие с разпоредбата
на чл. 168 от АПК във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му на всички основания
по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия.
За да е
законосъобразен един административен акт, е необходимо да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на
закона.
В конкретния
казус предмет на оспорване е Решение №
2153-28-53/14.11.2019г. на Директора на ТП на НОИ. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал.1, т. 2, б. „д” от КСО, пред ръководителя на
съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5, като ал. 3 от
същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите
или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
От данните по делото е видно също
така, че била извършена проверка от органите на ТД на НАП, като видно от
Протокол № П-02002818122235-073-001/22.01.2019 г., „Гаджев“ ЕООД, а
впоследствие „Демирев НМ“ ЕООД е подавало нулеви декларации по ЗКПО и справки декларации от ЗДДС за периода от
2013 до 2016 г. вкл., като за 2017 г. е деклариран финансов резултат – данъчна
загуба. За периода 01.01.2010г. -24.02.2016г. ведомости за заплати не са
представени. В досъдебно производство № 43/2018г. по описа на ОД на МВР, Ямбол,
Ж.Г. е декларирал пред съдия, че не е сключвал трудов договор с В.Я. и не е
упълномощавал друго лице друго лице да прави това от името на дружеството и от
негово име. В този смисъл е направен единствения възможен извод, че трудово
правоотношение не е възниквало.
По делото в съдебно заседание беше
представено решение № 927 от
18.12.2019г. по гр. дело № 2439/19г. на ЯРС, с което е признато за установено,
че е съществувало ТПО за периода 15.08.2016г.-14.02.2019г., 8часов работен ден,
с трудово възнаграждение 2600 лева по чл. 238 ал. 1 от ГПК, с което е признато
за установено между В.Я. и „Демирев НМ“ ЕООД е съществувало ТПО за периода
26.07.2016г.-01.10.2018г., за пълен работен ден, 8часов, на длъжност
счетоводител-отчетник, с възнаграждение 2600 лева.
С оглед конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка извършена ли е реално трудова
дейност, с оглед определението за осигурено лице в КСО.
Съгласно действащите към момента нормативни разпоредби на чл. 10, ал. 1
от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно
параграф 1, т. 3 от ДР на КСО ”осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
На
основание чл. 10 ал. 2 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които
не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 не е прекратена. В случая, за лицето В.Я., не е възникнало
осигуряване, тъй като „Демирев НМ”ЕООД
не е упражнявало трудова дейност.
Издадените адм. актове от
компетентните лица ТП на НОИ — Ямбол са напълно законосъобразни с оглед
недопускането на неправомерно изплащане на средства от фондовете на ДОО. От
събраните по административната преписка доказателства и факти е видно, че за
периода след 25.07.2016 г. - датата на прехвърляне на дружествените дялове,
дружеството не е упражнявало търговска/трудова дейност и съответно няма как
лица да са упражнявали трудова дейност в него.Във връзка с всички събрани
доказателства за неупражняването на търговска дейност на дружеството, а оттам и
че няма как да има лица по трудови правоотношения с осигурителя, които да
осъществяват трудова дейност при него след като той самия не осъществява
такава, съответно не са изпълнени разпоредбите на чл. 10 ал. 1 от КСО за тях,
поради което е и издаденото задължително
предписание № ЗД-1-28-00539206/18.03.2019г. за заличаване на подадените данни
по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, съответно данните са заличени със заявление № 1019-28-129 от 29.05.2019г. до ТД на НАП, Ямбол,
като са заличени сключените трудови договори с работодателя „Демирев НМ“, ЕООД,
с 14 лица, между които и с В.Я.. Извод,
че ТПО между оспорващата и „Демирев НМ“, ЕООД не е възниквало е направен и в
протокол за проверка от ИТ № 190868 от 02.04.2019г. От друга страна видно от
извършеното разследване по ДП № 44/2018г., в хода на същото е установено, че на
25.07.2016г. в търговския регистър е извършено
вписване за прехвърляне на дружествени дялове от Ж.Г., управител на „Гаджев“ ЕООД на лицето М.Д.Н., като собственик
на „Демирев НМ“ ЕООД, правоприемник на активите и пасивите на “Гаджев“ ЕООД,
считано от 25.07.2016г. Дружеството след датата на прехвърляне на активите и
пасивите не извършва търговска дейност.Видно от протокол за разпит на свидетел по ДП № 43/18 по описа на ОД на
МВР, Ямбол от 13.08.2018г. М. Н. е заявил, че не познава и не се е срещал с В.Я., а от протокол по ДП №
44/2018г. по описа на ОД на МВР Ямбол от 06.11.2018г. на Ж.Г., същият е заявил
че не е назначавал на работа лице В.Я.,
както и че не е упълномощавал Р.Я. да назначава лицето В.Я. в неговата фирма. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето
на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат
най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“
се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО, като е предвидено, че „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски, съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
В конкретния случай
жалбоподателят В.Я. има сключен трудов договор с „Гаджев“ ЕООД (по-късно
„Демирев НМ“ ЕООД), който към момента на
получаване на парично обезщетение поради общо заболяване, не е бил прекратен. Съгласно трайната практика на ВАС на РБ обаче, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на трудово
правоотношение не е достатъчно, за да
възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на
обезщетение. От съдържанието на цитираното
по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност
между трудовото, респективно – служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО, съобразно което осигуряването
на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1
- 3 и 5, според който за осигурителен стаж, без да се правят
осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна
неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете
до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; през което самоосигуряващите се
лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за
временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до
2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на
временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.
В настоящия казус
от данните по делото е видно, че
„Гаджев“ ЕООД, респ. „Демирев НМ“ ЕООД е подавало нулеви декларации по
ЗКПО и справки декларации от ЗДДС за
периода от 2013 до 2016 г. вкл., като за 2017 г. е деклариран финансов резултат
– данъчна загуба. Доказателства да е
била извършвана каквато и да било търговска дейност от страна на осигурителя
няма. При това положение изводът на административния орган, че трудова дейност
по силата на представения трудов договор
не е осъществявана от страна на Я. е напълно обоснован.
Видно от
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно
с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените
суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица
с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва
до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1) по чл. 40, ал. 7, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2,
т. 2; 2) когато след изплащането им са представени
нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера
и срока на изплащане и 3) на изменение или прекратяване на обезщетение или
пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на
международни договори, по които Република България е страна, или на
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Добросъвестността
по смисъла на чл. 114, ал. 2 от КСО при получаване на сумите е обстоятелство
погасяващо задължението за връщане. Тя не е дефинирана легално в разпоредбите
на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че
е налице, когато получателя е със съзнанието и субективното отношение, че
сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на
получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание,
че няма право на тях. Това отношение може да се дължи на неправилна преценка
както на фактите, така и на правото, което обаче е без значение за наличието на
добросъвестност. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде
задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания са
едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им.
Това са фактите и обстоятелствата от значение за случая, които
административният орган, съгласно чл. 35
и чл. 36 от АПК трябва изясни, преди да пристъпи към издаването на
индивидуалния административен акт.
Оспорващата твърди,
че е получила сумите добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово
правоотношение, но както правилно е посочил административният орган, реалното
полагане на труд във фирма, която не осъществява никаква дейност е
невъзможно. А обстоятелството, че труд
реално не е полаган по това трудово правоотношение, изключва добросъвестното
получаване на процесното обезщетение. С оглед
изложеното съдът намира, че оспореното
решение на Директора на НОИ – Ямбол и потвърденото с него разпореждане са
напълно законосъобразни и обосновани.
Следва да се има
предвид още, че оспорващата по никакъв начин не обори фактите, установени от адм.
орган. Както беше посочено по-горе само
факта на съществуване на ТПО, не е достатъчно за да възникне право на
осигуряване на лицето. Необходимо е да се докаже реално престиране
на труд, което по делото не беше сторено.
Предвид
изложеното подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от
горното, Я А С, четвърти състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Я.
***, чрез адв. С.Е. ***, офис 403 срещу решение № 2153-28-53/14.11.2019г. на
Директора на ТП на НОИ, Ямбол с което е оставена без уважение жалбата на
оспорващата против разпореждане № РВ-3-28-00656431/02.10.2019г. на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ, Ямбол, с което на основание чл.
114 ал. 1 и 3 от КСО е разпоредено на оспорващата В.Я. да възстанови недобросъвестно
получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.06.2017г.
до 26.04.2018г. в размер на 1905.78лева, от които 1586.60-главница и 319.18
лева-лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на
издаване на обжалваното разпореждане.
ОСЪЖДА В.Г.Я. с ЕГН: ********** да заплати на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр.
ЯМБОЛ сумата от 100 (сто) лева,
съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете