Решение по дело №1026/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1157
Дата: 20 юни 2022 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20227180701026
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 април 2022 г.

Съдържание на акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1157

 

гр. Пловдив, 20 юни 2022 г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                               ПЕТЪР КАСАБОВ

 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от чл. съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА КАНД № 1026 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от В.А.К., с посочен в жалбата адрес гр. Пловдив, ул. “Крайна” № 14, чрез пълномощника му адвокат Д.Б., против Решение № 388 от 22.02.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, I н.с., постановено по АНД № 537 по описа на същия съд за 2022 г., потвърждаващо Наказателно постановление (НП) № 21-3389-000037 от 09.02.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на К., на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месец, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, както и да се отмени НП.

3. Ответникът по касационната жалба  - 06 РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, не взема конкретно становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. 

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА. 

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от В.А.К., срещу НП № 21-3389-000037 от 09.02.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което, в частта му по т. 1, на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месец, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН серия АА № 55 и бл. № 939142 от 24.01.2021 г., съставен от С. Р. С. – мл. експерт при 06 РУ към ОД на МВР гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 24.01.2021 г., около 18,20 часа в гр. Пловдив на ул. „Крайна“ до № 2, К. управлявал личния си лек автомобил „МЕРЦЕДЕС С 350“ с рег. № РВ***ХТ, в посока запад, като използва пътища отворени за обществено ползване за други цели, като извършва резки маневри и преднамерено извежда автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните гуми, както и не носи контролния талон от свидетелството за управление, с което виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да потвърди процесното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на вменените му административни нарушения, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

ІV. За правото:

8. На първо място следва да се констатира, че жалбоподателят е оспорил процесното НП единствено в частта по т. 1, относно наложените му на основание чл. 175а, ал. 1, пр. трето от ЗДвП, ГЛОБА в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месец за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като искането отправено до съда е било именно за отмяна на процесното наказателно постановление в тази част. Недопустимо обаче, съдът се е произнесъл и е потвърдил НП № 21-3389-000037 от 09.02.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, включително и в частта му по т. 2, с която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да е бил сезиран с такова искане.

При това положение, оспореното решение в обсъжданата част се явява недопустимо като постановено по непредявена жалба (налице е произнасяне свръх петитум), а това има за последица обезсилването му в тази част.

9. В останалата част решението е неправилно.

В конкретния случай, не е съобразено, че спорното в процеса НП е издадено при грубо нарушаване на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, както и в нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Първоинстанционният съд неправилно е възприел и ценил установените по делото факти, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до необоснованост на съдебния акт.

9.1. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, предвижда, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.

Именно в нарушение на цитираната норма, административнонаказващият орган изцяло е игнорирал подаденото от К. възражение и обективираните в него искания за извършване на проверка и разпит на изрично посочени свидетели на твърдяното нарушение. Отказът на административнонаказващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства и най-вече да предприеме необходимите действия за приобщаване към административнонаказателната преписка на видеозаписа на процесното нарушение (който впоследствие се оказва унищожен), е довело до сериозно накърняване правото на защита на наказаното лице. Наложителността на събирането на това доказателствено средство, е обусловено от факта, че К. изцяло отрича да е извършил соченото в акта нарушение и единственият възможен начин административнонаказващият орган да установи факта на извършване/неизвършване на процесното деяние е бил да се снабди с въпросния видеозапис. Като не е сторил това, наказващият орган е издал спорното НП в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗАНН (според която наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя), тъй като очевидно не е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Това от своя страна е допринесло за нарушаване и на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

9.2. За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

Неспазването на така установените нормативни изисквания, има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на наказателното постановление е една от гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите, страни в административно-наказателното производство.

9.3. В разглеждания случай, от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно нито какви са били извършените от лицето резки маневри, нито в какво се изразява загубата на сцепление на задните гуми, посредством които преднамерено е извел автомобила извън контрол, за да се обоснове извод, че К. е използвал пътя за други цели, различни от предназначението му за превоз на хора и товари. Впрочем в акта и НП други обстоятелства относно извършеното нарушение, не са описани. В тази връзка следва да се добави, че управляването на МПС и извършването на резки маневри и загубата на сцепление на задните гуми (дори в конкретния случай да беше установено по несъмнен начин), само по себе си не води до извод, че конкретният път, отворен за обществено ползване, не се използва по предназначение от водача на автомобила, т.е. не води до извод, че е осъществен състав на нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП, доколкото извършването на резки маневри и загубата на сцепление на задните гуми, би могло да се дължи на различни причини (на мокро пътно платно; на неравности по пътя; на пътната настилка; на състоянието на гумите; на моментно несъобразено подаване на газ особено, когато водачът на МПС следва бързо да предприеме маневра, за да не затруднява движението по пътя и др. под.). Следователно, начинът и обстоятелствата, при които маневрите са извършени, са от съществено значение за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП.

Съществено в случая е и обстоятелството дали изобщо процесното МПС е в състояние да извърши въпросните маневри по начина, по който са описани в НП. В тази връзка по делото е разпитан свидетеля П. Г. Д. , чиито показания обаче са изцяло игнорирани от съда (дори не се споменават в оспорения съдебен акт), а същите подлагат на основателно съмнение констатациите на контролните органи.

9.4. Дори и да се приеме, че обстоятелствата при извършване на нарушението съответстват на показанията на разпитаните по делото свидетели Сариев и Спасов (а именно, че К. е управлявал автомобила по начин, предизвикващ занасяне на задницата му), тези обстоятелства следва да се съдържат в АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Казано с други думи, свидетелските показания не могат да допълват съдържанието нито на акта за нарушение, нито на наказателното постановление. Съвсем отделен е въпросът, че същите не само не дават яснота относно обстоятелствата при извършване на нарушението, но внасят допълнително объркване, тъй като от една страна се твърди, че автомобилът е направил пълен кръг от 360 градуса, а от друга, че е направил обратен завой, който завой, както правилно е отчел и ПРС, не може да се приеме за кръг от 360 градуса, а завъртане на 180 градуса.

Ето защо, така описано, разглежданото деяние, не може да се квалифицира като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

9.5. Смисълът на точното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено, и посочването на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, се състои в това нарушителят да бъде запознат със съдържанието на акта и така да бъде наясно за какво конкретно нарушение ще му се търси отговорност, за да може да реализира пълноценно правото си да възрази срещу обвинението, което му се отправя, тъй като съставеният акт има и тази функция – официално обвинение в извършване на правонарушение. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Изразява се във възможността, нарушителят да направи срещу обвинението, че е извършил административно нарушение, съответни възражения. Предварителната защита обхваща първо, правото на възражение още при съставянето на акта за нарушението и, второ, правото на възражение непосредствено след това (в тридневен срок от подписването на АУАН  - чл. 44, ал. 1 от ЗАНН). Ето защо, за да се реализира същата пълноценно, още в АУАН следва да е налице точно посочване на нарушените законни разпоредби, пълно описание на нарушението и на обстоятелства, при които то е извършено. Това е така защото те не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Ето защо, наведените в касационната жалба доводи се явяват основателни.

9.6. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен в обсъжданата част. Това има за последица и отмяна на оспореното НП, досежно коментираното нарушение.

 

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 388 от 22.02.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, І н.с., постановено по АНД № 537 по описа на същия съд за 2022 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-3389-000037 от 09.02.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, досежно наложеното на В.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП, административно наказание - ГЛОБА в размер на 10 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Решение № 388 от 22.02.2022 г. на Районен съд гр. Пловдив, І н.с., постановено по АНД № 537 по описа на същия съд за 2022 г., в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 21-3389-000037 от 09.02.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, досежно наложеното на В.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, административно наказание – ГЛОБА в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месец, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-3389-000037 от 09.02.2021 г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, РУ 06 Пловдив, в частта, с която на В.А.К., с адрес ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 3 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месец, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

/ОСОБЕНО МНЕНИЕ/

 

                                                                                            2.

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на Председателя на  съдебния състав, постановил Решение № 1157/ 20, 06, 2022 г. по  КАНД  № 1026/ 2022 г.  по описа  на  Административен съд – Пловдив:

Подписвам  Решение № 1157/ 20, 06, 2022 г. по  КАНД  № 1026/ 2022 г.  по описа  на  Административен съд – Пловдив  с особено мнение, предвид следното:

 Решението и в частност неговите мотиви , относно „грубо нарушаване на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН  е неправилно. Считам , че първоинстанционният съд правилно е възприел и ценил установените по делото факти и е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Административнонаказващият орган е отказал разпит на изрично посочени свидетели на твърдяното нарушение, които впоследствие са разпитани пред ПРС. К. не е поискал в своето възражение  от 26,01,21г.  от Административно наказващият орган да предприеме необходимите действия за приобщаване към административнонаказателната преписка на видеозаписа на процесното нарушение, въпреки че в своята докладна записка от 24,01,21г. полицая Сариев изрично е подчертал , че  „цялата проверка бе записана  на видеорегистратора на автомобила“.

Не е накърнено правото на защита на наказаното лице, тъй като административнонаказващият орган  е извършил проверка по възражението на К. и  е издал процесното НП, след извършена проверка от НАЧАЛНИК СЕКТОР ОП - Главен Инспектор К. Р. ,  и след изготвянето на две докладни от полицай Сариев.

В случая  няма противоречие между обстоятелства  отразени в  АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като считам  че от текстовото изписване на нарушението става ясно , че „К. е извършил резки маневри и преднамерено е извел автомобила извън контрол,  чрез загуба на сцепление на задните гуми“.

РС  правилно не е кредитирал  показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от К. , като е обсъдил същите съобразно с другите събрани по делото доказателства.

Въз основа на събраните пред ПРС доказателства процесното действие безспорно се квалифицира като нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Поради изложеното подписвам Решение № 1157/ 20, 06, 2022 г. по  КАНД  № 1026/ 2022 г.  по описа  на  Административен съд – Пловдив   по описа  на  Административен съд – Пловдив с особено мнение.

20,06,2022г.                                                           СТОИЛ БОТЕВ /