Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 20.05.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
23.04. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 23 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5 срещу М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, п.к. 2650, ул. „Джуганица” № 14.
Ищецът
твърди, че между страните в производството са сключени следните договори: 1.
Договор за мобилни услуги № ********* от 31.12.2011 г. за предоставяне на
мобилен телефонен номер **********; 2. 3аявление за смяна на номер № *********
от 07.05.2012г., съгласно заявлението мобилен номер ********** е заменен е
мобилен номер **********, за който продължават да се прилагат условията,
договорени между страните, с Договор за мобилни услуги № ********* от
31.12.2011 г.; 3. Допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 19.11.2012 г., съгласно което
допълнително споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план; 4. Допълнително споразумение по програма „Заедно” към договор
за мобилни/фиксирани услуги № ********* от 26.04.2014 г., съгласно което
допълнително споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план; 5. Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и Договор за лизинг от 31.08.2015 г., съгласно което
допълнително споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат Sony Xperia М4 Aqua Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 505, 77 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 21, 99 лв. с вкл. ДДС (18,33 лв. без ДДС)
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно със сметките за ползваните
през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от М.Г. мобилен номер и мобилно устройство
на лизинг се прилагат следните условия: за мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 31.12.2011 г.,
изм. с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 31.08.2015 г.; за мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black -
условията, договорени в Договор за лизинг от 31.08.2015 г. Твърди, че
ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури,
издадени в периода м. май 2016 г. - м. август 2016 г., както следва:
1. Фактура № **********/25.05.2016г. е издадена за отчетния период 25.04.2016 - 24.05.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1, 66 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black 18, 33 лв., които, след приспадане на отстъпка 0, 92 лв., са в краен размер на 35, 73 лв. без ДДС - 42, 87 лв. с вкл. ДДС, общата сума, начислена във фактурата, е 42, 87 лв., като, след приспадане на 0, 04 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендиралата сума по фактурата е 42, 83 лв.;
2. Фактура № **********/25.06.2016г. е издадена за отчетния период 25.05.2016 -
24.06.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 16, 66 лв., такса за спиране на номер 0, 75 лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1, 66 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black 18, 33 лв., които са в краен размер на 37, 40 лв. без ДДС - 44, 87 лв. с вкл. ДДС, общата сума, начислена във фактурата е 44, 87 лв.;
3. Фактура № **********/25.07.2016г. е издадена за отчетния период 25.06.2016 -
24.07.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса (-5,55) лв., такса за услугата детайлна справка за потреблението 1,66 лв., лизингова вноска за мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black 18, 33 лв., които са в краен размер на 14, 44 лв. без ДДС - 17, 32 лв. с вкл. ДДС, като отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период, а общата сума, начислена във фактурата, е 17, 32 лв.
Твърди, че след предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и М.Д.Г. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/25.08.2016г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номер ********** в размер на 228, 75 лв., в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Sony Xperia М4 Aqua Black в общ размер на 285, 87 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на тринадесет неначислени лизингови вноски. Сочи, че сумата от 228,75 лв., представляваща задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез номер **********, не е била предмет на частното гражданско дело и не се претендира в настоящото производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата е 514, 62 лв., а претендираната сума по фактурата е 285, 87 лв. Предвид твърдяното не плащане от страна на ответника моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 390, 89 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/25.05.2016г., фактура № **********/25.06.2016г., фактура № **********/25.07.2016г., фактура № **********/25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело № 2242/2018г. по описа на РС – Дупница и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни,
както и размера на претенциите си.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установяват наличните облигационни отношения между страните. Ответникът не е оспорил предявените срещу него претенции нито по основание, нито по размер.
На 13.05.2019г. ( след приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция) ответникът е депозирал в Районен съд – Дупница преводно нареждане вх. 6651/13.05.2019г., видно от което е наредил плащане по сметка на ищеца в размер на 775, 85 лева, която сума покрива претендирана от ищеца главница в рамките на настоящото производство и направени от него разноски по ч.гр.дело № 2242/2018г. по описа на РС – Дупница, при което исковете – предмет на настоящото производство следва да се отхвърлят – с оглед направеното плащане от страна на длъжника към кредитора – ищец в производството, което следва да се вземе предвид от съда на основания чл. 235, ал. 3 ГПК.
Предвид факта, че ответникът макар да е платил дълга си към ищеца след депозиране на настоящата исковата молба, е дал повод за образуване на настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 2 на ищеца следва да се присъдят направените в настоящото исково производство разноски за държавната такса – 25, 00 лева, а отделно от това и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния й представител, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, но същото с оглед цената на иска, признанието на дълга от страна на ответника и липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде определено в размер на 100, 00 лева - минималният такъв според чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 чрез адв. З.Й.Ц. – САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул. „Александър Жендов“ № 6, ет. 5
срещу М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, п.к. 2650, ул. „Джуганица” № 14
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 390, 89 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно
фактура № **********/25.05.2016г., фактура № **********/25.06.2016г., фактура №
**********/25.07.2016г., фактура №
**********/25.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.11.2018г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 2242/2018г. по
описа на РС – Дупница, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, п.к. 2650, ул. „Джуганица” № 14 да заплати на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6 направените в производството разноски в размер на 125, 00 лева, от които 25, 00 за държавна такса и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: