Решение по дело №423/2016 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 26

 

гр. Тутракан, 31.05.2017 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на девети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 423/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „Е. М.“ ЕООД, представлявано от  юрисконсулт Г. В. А., в качеството му на цесионер, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 436/16.08.2016 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 310/2016 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати:

1.1. част от равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10937298 от 29.09.2014 г., сключен между “БНП П. П.Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитодател и Г.А.С., в качеството й на кредитополучател, която е станала изискуема в периода 20.07.2015 г. - 20.06.2016 г. и която сума възлиза на 2 717,96 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата по договора за периода: 20.07.2015 г. - 20.06.2016 г. в размер на 413,07  лв. ;

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.08.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.4. Твърди се, че на 29.09.2014 г. ответната страна в производството е сключила с „БНП П. П.Ф.” ЕАД, Договор за паричен кредит PLUS-10937298, с което между страните била възникнала облигационна връзка, регулирана от посочения договор. Основното задължение на дружеството било да предостави парична сума в размер на 12 000,00 лв., като страните уговорили от предоставения размер на кредита Кредиторът да удържи директно сумата от 1 151,69 лв. във връзка с погасяването на задължения на Кредитополучателя по договор CREX-10597368, а остатъкът, след заплащане на застраховка „защита на плащанията“ директно на застрахователния агент „Д. С.“ ЕАД, е изплатен на банкова сметка, *** Г.А.С., като това плащане съставлявало изпълнение на задължението на „БНП П. П.Ф.” ЕАД да предостави кредита. Кредиторът бил заплатил пълния размер на кредита, както е уговорено в договора. Общото крайно задължение, съгласно договора възлиза на 17 047,20 лв., която сума била разсрочена на 48 погасителни месечни вноски в размер на 355,15 лева. Съгласно договора за кредит всяка вноска съставлявала част от главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора и определена печалба, имаща характер на възнаградителна лихва. Към датата на изготвяне на заявлението, вноските до 20.06.2016 г. са с настъпил падеж и Г.А.С. не ги е погасил съгласно погасителния план, считано от 20.07.2015 г.

1.5. С Договор за цесия от 11.02.2016 г. Кредиторът „БНП П. П.Ф.” ЕАД бил прехвърлил вземанията си по горепосоченото правоотношение на заявителя, за което длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал 3 от ЗЗД.

2. Ответникът Г.А.С. не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение сочи, че не разполага с финансови средства за заплащане на цялото задължение, тъй като мъжът й получил инсулт, а дъщеря й била подложена на онкологична операция. В съдебно заседание ответника моли задължението да бъде разсрочено. Сочи, че може да заплаща вноски от около 60 - 70 лв. месечно.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

3. На 29.09.2014 г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10937298 от 29.09.2014 г. между „БНП П. П.Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. (л. 26 и сл.). Заетата сума – 12 000 лв., е получена от ответника, удостоверено с полагането на подписа под договора съгласно последното изречение от същия.

4. На 02.06.2015 г. е сключен Рамков договор за цедиране на задължения от „БНП П. П.Ф.” ЕАД на ищеца (л. 5 и сл.). Видно от Анекс 1А към Протокол № 9/11.02.2016 г. към рамковия договор (л. 18) процесното вземане е прехвърлено с договора на ищеца. В рамките на същият договор ответника е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците за цесията (л. 20). По делото не са налице данни за уведомяването на длъжника за извършената цесия.

5. По отношение на възможностите на ответника да заплаща сумите по кредите се установява следното:

5.1. С Решение № 1362/21.05.2015 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Силистра” АД е установена 56 % намалена работоспособност на ответника.

5.2. Кредитополучателя получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 137,17 лв. (л. 62).

5.3. Няма данни за реализирани други доходи от лицето през 2016 г. (л. 59).

5.4. Притежаваното от нея дворно място и построени в нея жилищна сграда, пристройка, стопанска сграда и гараж, намиращи се в гр. Главиница са ипотекирани в полза на „Банка ДСК” ЕАД (л. 67 - 69). 

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

 

II.Относно извършената цесия

7. Налице е валидно сключен договор за потребителски кредит между „БНП П. П.Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател. Установено е, че кредитодателя е изпълнил задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

8. В резултат на сключените договори за цесия на осн. чл. 99, ал. 2 от ЗЗД вземанията по процесният договор са преминали върху „Ф. И." ЕАД.

9. Съдът приема, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия преди завеждането на делото.

10. В съдебната практика е прието, че длъжникът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия и когато цедента извърши уведомяването в хода на процеса (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о.; С Решение № 3/16.04.2014 г., по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.).

11. На цесионерът (ищец по делото) е предоставено правото да уведоми длъжниците по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия от името на цедента (Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). Поради тази причина следва да се приеме, че с връчването на исковата молба и приложените към нея доказателства ответникът е могъл да се запознае с упълномощителната клауза в договора за цесия и изявлението на цедента за прехвърляне на вземането, материализирано в представеното удостоверение.

12. В този смисъл съдът счита, че с получаването на исковата молба длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, от който момент същата има действие спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и което обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

III.Заета сума

 

13. В резултат на сключеният договор за кредит е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД да върне сумата, съгласно инкорпорирания в договора погасителен план.

14. По делото кредиторът твърди, че не са заплатени вноски № 9 (с падеж 20.07.2015 г.) - № 20 (с падеж 20.06.2016 г.), вкл. в размер на общо 12 х 355,15 лв. =      4 261,80 лв.

15. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства, че заплатил съответните суми.

16. В тази връзка съдът приема, че сборът от вноските се дължи, а в него е инкорпорирана част от главницата, равняваща се на: 10 346,52 лв.[1] - 7 628,56 лв.[2] =         2 717,96 лв.    

17. Падежът на релевираните вноски № 9 - № 20 е настъпил.

18. Следователно искът за връщане на заетата сума се явява основателен.

 

IV. Възнаградителна лихва

 

19. Възнаграждението по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се дължи на кредитодателя срещу предоставената от него възможност кредитополучателя да ползва определена парична сума за определен период от време. 

20. Както е прието по - горе ответникът не е погасил горепосочените вноски, като според настоящия състав на съда инкорпорираната част от възнаградителната лихва за периода възлиза на 4 261,80 лв. -  2 717,96 лв. =  1 543,84 лв.

21. От страна на ищеца се претендира по - малък размер, поради което и този иск следва да бъде уважен изцяло.

 

V.Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

22. Вноските за процесният периода са падежирали, поради което на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи обезщетение за забава върху размера на погасителните вноски респ. върху инкорпорираната в тях главница.

 

Разноски

 

23. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъден размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), доколкото и двете касаят едно производство по арг. от чл. 422, ал. 1 от ГПК.

24. В пълен размер следва да бъде удовлетворен размера на заплатените държавни такси - 158,72 лв.

25. Дължимото юрисконсултско възнаграждение обаче следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК на 150 лв., от които:

25.1. за заповедната фаза на осн чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 50 лв.;

25.2. за исковата фаза на осн чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ  - 100 лв.

25.3. В тази връзка общият размер на разноските възлиза на 308,72 лв.

 

Изпълнение на решението

 

26. От Експертното решение на ТЕЛК при „МБАЛ Силистра” АД се установява, че на ответника е определена 56 % трайно намалена работоспособност.

27. Доходите на ответника се изчерпват с получаваната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 137,17 лв.

28. С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът действително е финансово затруднен да покрие напълно задълженията си по договора за кредит. Изпадането в забава се дължи очевидно не на неглижирането на задълженията му, а на финансовата му невъзможност да  ги изпълнява, обусловена от здравословното му състояние и ограничените възможности да полага труд.

29. Поради тази причина съдът счита, че на ответника следва да бъде предоставена възможност за погасяването на задълженията му към ищеца на равни месечни вноски в предложеният от самият ответник размер - 60 лв., до който размер на осн. чл. 241, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде разсрочено изпълнението на решението.

30. Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд е компетентен да се произнесе относно разсрочването.  

31. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Г.А.С., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***********, че съществува вземането срещу него на ищеца „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, в качеството му на цесионер, за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 436/16.08.2016 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 310/2016 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати част от равностойността на заета сума (главница) по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-10937298 от 29.09.2014 г., сключен между “БНП П. П.Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитодател и ответника Г.А.С., в качеството му на кредитополучател, която част от главницата е станала изискуема в периода 20.07.2015 г. - 20.06.2016 г. и която възлиза на 2 717,96 лв. (две хиляди седемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки); възнаградителна лихва върху главницата по договора за периода 20.07.2015 г. - 20.06.2016 г. в размер на 413,07  лв.  (четиристотин и тринадесет лева и седем стотинки); законната лихва върху процесната част от главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.08.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА ответника Г.А.С., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК ********, направените по делото разноски в размер на 308,72 лв. (триста и осем лева и седемдесет и две стотинки).

 РАЗСРОЧВА на осн. чл. 241, ал. 1, предл. 2 от ГПК изпълнението на всички установени с настоящото решение вземания, като постановява ответника да заплаща ежемесечно до 10-то число сумата от 60 лв. (шестдесет лева), считано от месеца, следващ влизането на решението в сила, до окончателното погасяване на вземанията.  

           

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

 

                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: