Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна ..................2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с
участието на прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №113/2023 г. на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от зам. – кмет на Община Варна, срещу Решение № 1375/20.10.2022 г. постановено
по АНД №20223110202956/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 022/19.01.2022 г. на
заместник – кмет на Община Варна, с което на Н.Т.Н. ЕГН ********** е наложено
наказание „глоба” в размер на 50 лв., за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП,
на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП.
Жалбоподателят
чрез процесуален представител – юрисконсулт С.Д. сочи, че НП е издадено при
спазване на процесуалните правила и материалния закон. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответник
– Н.Т.Н., чрез Т.Н. оспорва касационната жалба. Намира оспореното решение за
законосъобразно отделно от това НП е издадено и в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Моли за оставяне сила на
оспореното решение и присъждате на адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна, счита касационната жалба за неоснователна и моли оспореното решение да
бъде оставено в сила.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е приел за
установено следното:
На 28.07.2021г. , около 00,15 ч. в изпълнение на служебните си
задължения, на Крайбрежната алея в гр. Варна, полицейски служители при Общинска
полиция - Варна, установили, че л.а. „Ауди“ с рег. № **********е паркиран на
кръстовището между Крайбрежната алея и подход към „Приморски парк“, до
заведение „Борисовата воденица“. Установили, че е собственост на Т.Н. и против
него е издаден глоба с фиш, с бланков № **********/28.07.2021 г. за допуснато
нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДП, за което пък била наложена „Глоба“ в размер
на 100 лв. Било оставено и уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП. На
05.08.2021 г. Т.Н. депозирал възражение против съставения фиш до ОД на
МВР-Варна- група „Общинска полиция“. На 19.08.2021 г. по ел. път Т.Н. депозирал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че на 27.07.2021 г. в
09.00 ч. е предоставил за ползване автомобила на Н.Н., който му го върнал на
29.07.2021 г. в 17.00 ч. Към декларацията било приложено и копие от
свидетелството за управление на МПС Н.Н.. На 23.08.2021 г. ст. полицай в група
„Общинска полиция“- Варна, съставил против Н.Н. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, за това, че на 28.07.2021 г., около 00,15 ч.
на Крайбрежна алея с подход към Приморски парк, до заведение „Борисова
воденица“ е паркирал ла. „Ауди“ с рег. № **********, на кръстовище, с което
създава пречка за останалите участници в движението – нарушение на чл.98 ал.1
т.6 от ЗДвП. Н.Н. не бил поканен за съставяне на акта, като след това били
предприети действия за връчването му. С писмо от 24.08.2021 г. АУАН бил
изпратен до кмета на гр. Тервел, като от страна на общинската администрация
били предприети съответните действия. Дома на Н.Н. бил посетен на 31.08.2021 г.
и на 07.09.2021 г., където нарушителят не бил открит, за което били изготвени и
съответните протоколи. След това материалите били върнати в Община Варна. С
писмо № ЗК21001422ВН_004 ВН/21.09.2021г. актът отново бил изпратен за връчване
на Кмета на Община Тервел. Служител на общинската администрация отново посетил
дома на Н.Н. на 27.09.2021 г., 06.10.2021 г., 28.10.2021 г. и 05.11.2021 г.
като нарушителят не бил открит и били изготвени протоколи. Материалите пак били
върнати на Община Варна. С писмо № ЗК21001422ВН_006 ВН/08.12.2021г. актът за
пореден път бил изпратен за връчване на Кмета на Община Тервел. С писмо
РД-25-6162 от 05.01.2022 г. от Община Тервел, на Община Варна бил изпратен
подписан „Отказ на нарушителя“. Писмото било регистрирано в Община Варна с №
ЗК21001422ВН_007 ВН/07.01.2022 г. Въз основа на съставения акт против Н.Н. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган
възприел описаните в него фактически констатации и правната квалификация на
нарушението по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП
била наложена „Глоба“ в размер на 50 лв.
РС – Варна е приел от правна страна, че НП е издадено от
компетентен орган, в установения срок и деянието правилно е квалифицирано като
нарушение по на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Приел е, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушителят
Н.Н. е бил известен, поради което чл.40 ал.2 от ЗАНН е неприложим и е следвало
да бъде поканен за съставяне на АУАН, което е самостоятелно основание за отмяна
на АУАН. Последното изпращане на акта за връчване от кмета на Община Тервел е
било осъществено с писмо № ЗК21001422ВН_006 ВН/ 08.12.2021 г. на Община Варна. То
е било получено в Община Тервел на 10.12.2021 г., видно от направеното в него
вписване. С писмо РД-25-6162 от 05.01.2022 г. от Община Тервел, акта е бил
върнат на Община Варна, като в писмото било посочено, че е надлежно подписан
„Отказ на нарушителя“ със свидетел Калоян Стефанов - техн. сътрудник в Дирекция
„АПИООП“ при Община Тервел, който пък е осъществял предходните посещения до
адреса на Н.Н., видно от приложените по преписката протоколи. Протокол за
посещение на адреса, при което нарушителят да е бил установен и да е отказал да
получи акта, по делото не е приложен. В самия акт не е посочена и датата, на
която е бил документиран съответния отказ. Такава не се съдържа и в писмото от
Община Тервел. Поради това съдът е приел, че липсват доказателства за спазване на чл.43 ал.2 и
ал.4 от ЗАНН, поради което наказващият орган е следвало да изпълни задължението
си по чл.52 ал.2 от ЗАНН и да го върне на актосъставителя, респективно за пълно
документиране на отказа от връчване. С неизпълнение на посочените задължения е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Решението
е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба са изложени само доводи за
законосъобразност на НП, но не са изложени доводи, за незаконосъобразност на
изводите на РС – Варна относно допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила при връчване на АУАН съответно издаване на НП. Настоящата
инстанция проверява законосъобразността на решението на РС – Варна по арг. на
чл.208 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН. Поради това в настоящото производство на
основание чл.218, ал.2 от АПК следва да бъде проверена валидността, допустимостта и съответствието на
решението на РС – Варна с материалния закон, за което настоящото инстанция
следи и служебно.
Съдът на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща и
към мотивите на първоинстанционния съд, тъй като същите са законосъобразни и
изцяло се споделят от настоящото инстанция.
Издаденият АУАН №
0001263/23.08.2021 г. за нарушение извършено от Н.Н. е съставен в нарушение на
чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като нарушителя е бил известен, но не е поканен по
надлежен ред за съставяне на АУАН.
Съставения АУАН не е бил
връчен в съответствие с чл. 43, ал.2 и 4 от ЗАНН поради това, че отказа на Н.Н.
да получи АУАН е установен със свидетел, но не е посочена дата на отказа. Следвало
е административнонаказващият орган съобразно чл.52, ал.2 от ДАНН да върне АУАН
на актосъставителя, за да бъде предявен на нарушителя. Допуснатите процесуални
нарушения са съществени, защото са нарушили правото на защита на наказаното
лице и са пречка за установяване спазването на чл. 34, ал.3 от ЗАНН.
Оспореното решение е
валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Предвид
изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 63д,
ал.4 от ЗАНН.
Ответникът
е бил представляван от адв. Т.Н.. Съгласно Договор за правна защита и
съдействие на същия е заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 600 лева.
Жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност за стореното
възнаграждение за адвокат, поради което съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН съдът не
следва да го намалява до предвидения минимум от 400 лева, предвиден с чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. Община Варна следва да
бъде осъдена за заплати в полза на Н.Т.Н. сумата от 600 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №1375/20.10.2022 г., постановено по АНД
№20223110202956/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на
Н.Т.Н. ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.