№ 117
гр. Ихтиман, 09.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200091 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. СТ. К. против Наказателно постановление
№ 21-1204-000806 от 22.06.2021 г. на началника група към ОДМВР – София,
сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като
неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила,
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Претендират се сторените разноски по списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Депозирана е молба, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и
недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно
обжалване.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 14.06.2021 г. свидетелят П.П. в качеството на младши
автоконтрольор при ОДМВР – София, в присъствието на свидетеля В.А.,
съставил Акт № 322082 от 14.06.2021 г. за установяване на административно
1
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП срещу жалбопоодателката В.К. за това, че
на 14.06.2021г. в 14:30 часа в община Ихтиман по път автомагистрала № А-1
жалбоподателката, в качеството на водач при управление на л.а. марка „....“
модел „....“ с рег. № ..... в района автомагистрала „Тракия“ на 34 км. с посока
на движение към гр. София, поради движение с несъобразена скорост с
атмосферните условия, дъжд и стичаща вода през платното за движение, се
удря в ляво по посока на движение в еластична мантинела.
Актът е подписан без възражения от въззивницата.
Въз основа на акта е издадено обжалваното в производството
Наказателно постановление № 21-1204-000806 от 22.06.2021 г. на началника
група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 200 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява единствено от АУАН,
който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена
стойност. Същият е подписан без възражения от жалбоподателката. Не е
оборен от други доказателства и намира подкрепа в показанията на свид. П. и
А.. Те не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, а са
контатирали последиците от него, които свид. П. пресъздал в процесния
АУАН. Свидетелите нямат ясен спомен за процесното деяние, но това е
обяснимо предвид изтеклия значителен период от време (приблизително 1
година) между нарушението и разпитите им. Обяснимо е и с естеството на
работата им, която предполага констатиране на множество разнородни
нарушения всеки ден, поради което е невъзможно да имат спомен за всяко
едно от тях. В случая съществено е, че и двамата свидетели поддържат изцяло
написаното в акта, както беше посочено той е подписан без възражения от
жалбоподателката, следователно няма причина да се счита, че посочените в
него фактически обстоятелства са извратени от полицейските служители. При
това положение АУАН следва да се кредитира в цялост. Същият намира
частична подкрепа в справката от Националния институт по метеорология и
хидрология, филиал Пловдив, която потвърждава, че на 14.06.2021 г.
следобедните часове има регистриран валеж. Макар да не е посочено, че е
регистриран валеж към 14:30 часа от това не може да се направи извод, че
такъв не е имало, тъй като справката дава обща информация за съответните
географски райони и е абсолютно точна единствено за местата, където има
поставени метрологични средства за измерване. Лисват данни такива да са
поставени на 34-ти км. от АМ „Тракия“. Доколкото полицейските служители
непосредствено са се уверили в състоянието на пътното платно и
атмосферните условия, то няма пречка възприятията им, обективирани в
процесния АУАН, да не бъдат кредитирани.
Въз основа на посочените по-горе доказателствени източници съдът
изгради фактическите изводи, които съвпадат изцяло с възприетите от
административнонаказващия орган.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
2
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.
58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.
Нарушението е описано с всички съставомерни признаци. Несъставянето на
АУАН в присъствието на втори свидетел не представлява съществено
процесуално нарушение, още повече, че същият е подписан бе възражения от
въззивницата. Изложеното важи и за необсъждането в НП.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е
ангажирана.
Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да
причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП), е санкционирано с
разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно
нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на
ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост.
Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
3
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) е изяснено още,
че в първата хипотеза на чл. 20 ЗДвП се предвижда задължение на водачите
за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението,
маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движението. величината на скоростта трябва да
бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, колкото повече
и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да
бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените
такива.
Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение
съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят
както всички характеристики на пътната обстановка и движението на
автомобила, така и на причинените повреди, като последните обаче не са
съставомерен признак на административното нарушение, поради което за
последните е необходимо да има данни дори да не са изрични описани. В тази
насока следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от
който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване.
При конкретния вид нарушения в съдебната практика по
административнонаказателни дела е изяснено, че е достатъчно от формална
страна да бъде посочено, че скоростта не е съобразена с обстоятелствата, за
да са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (Решение № 2348 от
17.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2658/2020 г. и Решение № 685
от 7.08.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 401/2017 г.).
В случая това е изпълнено като е посочено, че скоростта не е била
съобразена с атмосферните условия – дъжд и стичаща се вода през платното
за движение. Несъмнено установено по делото е, че на мястото, където е
настъпило ПТП, са налични тези неблагоприятни фактори. Водачката
жалбоподател не е съобразила скоростта си с тях, загубила е контрол над
управлението на автомобила и е реализирала ПТП, като се е ударила в ляво по
посока на движението в еластичната мантинела. Може да се направи извод,
че единствената пряка и непосредствена причина за този резултат е движение
с несъобразена скорост, както е приел актосъставителят, а впоследствие и
АНО. Причинени са вреди, както на мантинелата, т.е. стопанисващия пътя
АПИ, така и на управлявания автомобил. При това положение правомерното
поведение, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е предполагало
движение с по-ниска скорост, която да позволява безопасно преминаване на
участъка.
С оглед изложеното жалбоподателката законосъобразно е наказана на
основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП за това, на 14.06.2021 г. в 14:30 часа в община Ихтиман по път
автомагистрала № А-1 жалбоподателката, в качеството на водач при
управление на л.а. марка „....“ модел „....“ с рег. № ... с посока на движение
към гр. София, в района автомагистрала „Тракия“ на 34 км. с посока на
движение към гр. София, поради с несъобразена с пътните и атмосферни
условия скорост, дъжд и стичаща вода през платното за движение, се удря в
ляво по посока на движение в еластична мантинела.
4
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост във
форма на вината небрежност. Жалбодателката не е предвиждала настъпването
на последиците – загубване на контрол на автомобила и реализиране на ПТП
вследствие на избраната скорост, но е била длъжна и е могла да ги предвиди,
ако е взел предвид дъжда и стичащата се по пътното платно вода.
Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи. За конкретния състав няма предвидено
изключение, с оглед на което административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е правилно ангажирана.
За прецизност е нужно да се посочи, че в АУАН и НП ненужно е
възпроизведена и втората хипотеза на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачът да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, тъй като в случая не е избрана
съобразена скорост, т.е. първата хипотеза на цитираната норма. Така или
иначе допуснатата неточност не представлява съществено процесуално
нарушение и вмененото нарушение, посредством описанието му, е ясно.
Не може да се твърди, че случаят е маловажен. Касае се до загуба на
контрол на управлението над автомобил, който е се е ударил в ляво по поска
на движението в еластичната мантинела. Извън съставомерните последици е
създадена реална опасност от увреждане на живота и здравето на други
участници в движението на автомагистралата в и без това затруднената пътна
обстановка поради влошени метрологични условия. С оглед на това случаят
не може да бъде квалифициран като маловажен.
Твърденията, че процесният пътен участък се характеризира с висока
концентрация на ПТП, развити в жалбата, са недоказани. Дори обаче те да
бяха доказани и да се приеме, че участъкът е такъв, характеризира се с често
образуване на локви, има условия за авкапланинг, замъгляване, задимяване,
това още веднъж потвърждва, че жалбоподателката е следвало да управлява
автомобила със скорост, която и позволява да контролира непрекъснато
автомобила и да премине безопасно през участъка. Като не го е направила, тя
е извършила вмененото нарушение, което както беше посочено поради
обществената опасност на деянието и създадената опасност за другите
участници в движението, не може да се приеме за маловажен случай.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП наказание глоба.
Размерът на наказанието е правилно определен съобразно абсолютно
определения в нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП. Поради изложеното
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за
процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е
представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено
5
посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-000806 от
22.06.2021 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна
полиция“.
ОСЪЖДА В. СТ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „...“ бл.
..., ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – СОФИЯ сумата от 50 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6