4
С решение №38/21.04.2006 година, постановено по НАХД № 152/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Илия Христов Карамфилков от гр.Кърджали за виновен в това, че на 12.02.2006 година в гр.Кърджали управлявал МПС- лек автомобил “Ситроен” с ДК № К 17 81 АН с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 2.40 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 от НК, във вр. с чл. 78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 лева. На основание чл. 78а ал.4 от НК съдът му е наложил наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, считано от 12.02.2006 година. Въззивното производство е образувано по жалба на Илия Христов Карамфилков от гр. Кърджали, който обжалва решението относно срока на наложеното му административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, което счита за явно несправедливо. Наказанието не съответствало на ниската обществена опасност на деянието с оглед на обстоятелствата, при които било извършено, както и не било съобразено с наличните по делото многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Установило се по делото, че не се касаело за управление на автомобил в буквалния му смисъл, а само извършване на маневра с цел паркиране на автомобила на наклонено място, за която маневра бил изминал около 3 метра. Признал се за виновен пред съда, проявил самокритичност и изразил съжаление за стореното. Единствено с дейността си като таксиметров шофьор осигурявал средства за издръжката на семейството си. Моли съда на основание чл.337 ал.1 т.1 НПК да измени наложеното му наказание, като намали срока, за който му бил лишен от правото да управлява МПС. В съдебно заседание защитникът на жалбодателя поддържа жалбата. Не представя нови писмени доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваното решение на основание чл.314 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Делото е изяснено от фактическа страна, като първоинстанционният съд е събрал всички доказателства от значение за предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Установено по безспорен начин е, че на 11.02.2006 година обвиняемият Карамфилков бил с приятели в заведението „Крайпътна къща” в гр.Кърджали, като след полунощ- на 12.02.2006г. се прибрал в жилището си, находящо се в близост до заведението. В същия момент по телефона се обадил баща му и поискал да се видят, след което Карамфилков излязъл от блока, качил се в управлявания от него лек таксиметров автомобил марка „Ситроен”, модел „Саксо” с ДК № 1781 АН, собственост на Албена Славчева Чолакова от гр.Кърджали и потеглил по посока на кръстовището до бл.№2, образувано между ул.”Добри Чинтулов” и ул.”Христо Ботев”. На кръстовището, вратата на автомобила откъм водача се отворила в движение, но той продължил да се движи. Това направило впечатления на патрулиращите с полицейски автопатрул на РПУ-Кърджали полицаи- св.Жечев и св.Христов, които спрели обвиняемия за проверка. Последният бил видимо нетрезво състояние. Била му извършена проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство „Дрегер” №0178, който отчел 2.40 на хиляда. Бил му издаден талон за медицинско изследване, който Карамфилков отказал да получи. Полицаите го отвели в ЦСМП-Кърджали, където отново отказал да бъде освидетелстван, както и да даде кръвна проба за изследване и определяне на концентрацията на алкохол в кръвта му. На Карамфилков бил съставен акт № 685/12.02.2006 година за установяване на административно нарушение и със Заповед № 92/12.02.2006 година за прилагане на принудителна административна мярка на началника на РПУ-Кърджали било иззето свидетелството за правоуправление на МПС на жалбоподателя. Горната фактическа обстановка е безспорна и се установява от показанията на свидетелите Жечев, Христов, Чолаков и Краев, които са еднопосочни, безпротиворечиви и последователни, от писмените доказателства по делото и от обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство. Показанията на свидетелите опровергават обясненията на обвиняемия, дадени на съдебното следствие, че нямал намерение да се предвижва с автомобила, а само да го премести и паркира. Установява се по делото, че автомобилът се е движел и е бил спрян за проверка до бл.2 и кръстовището на бул. “Хр. БотÕв” с ул. “Добри Чинтулов”. В тази връзка съдът не възприема обясненията на обв. Карамфилков, дадени пред първоинстанционния съд, като отрича тези на досъдебното производство, в които обяснява, че баща му се обадил по телефона , след което се качил в автомобила и потеглил към блока на баща си. Няма процесуална пречка да бъдат обсъждани доказателствата от досъдебното производство, тъй като в производството по чл.375- чл. 379 от НПК, каквото е развилото се първоинстанционно, съдът не е ограничен в преценка единствено на доказателствения материал, събран в съдебното производство, а решава делото въз основа на доказателствата, събрани в цялото наказателно производство. Ето защо съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, дадени в съдебното следствие, а възприема обясненията му по дознанието. Дори и да не бъдат възприети тези обяснения, а обясненията от съдебното следствие, то от показанията на свидетелите по несъмнен начин се установява управлението на лекия автомобил от жалбодателя. Във връзка с възприетото от фактическа страна, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че обвиняемият Карамфилков е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, а именно на 12.02.2006 година в гр.Кърджали управлявал МПС-лек автомобил марка „Ситроен”, модел „Саксо” с ДК № 1781 АН, собственост на Албена Славчева Чолакова от гр.Кърджали с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 2.40 на хиляда, установено по надлежния ред. Изложените от първоинстанционния съд доводи относно съставомерност на деянието, обективни и субективни признаци на същото и умисъл за извършването му, са изцяло обосновани, подробни и правилни, подкрепят се от въззивния съд, поради което не се налага повтарянето им. Производството пред районния съд се е развило по реда на чл. 375- чл. 379 от НПК въз основа на внесено от Районна прокуратура Кърджали мотивирано постановление за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за деянието по чл. 343б ал. 1от НК. Съдът във връзка с това е отчел, че са налице кумулативните изисквания на закона за приложението на чл. 78а от НК по отношение на наказателната отговорност на обвиняемия: деянието е умишлено и за извършването му се предвижда наказание лишаване от свобода до една година; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и няма причинени с деянието имуществени вреди. Във връзка с това съдът е освободил жалбодателя от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 343г от НК, във вр. с чл. 343б ал.1, във вр. с чл. 78а ал.4 от НК му е наложил и административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една години, считано от 12.02.2006 година-датата на отнемане на свидетелството му за управление със Заповед № 92/12.02.2006 година. Въззивната жалба касае размерът на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година, считано от отнемането му, което наказание жалбодателят счита за явно несправедливо. Оплакването е неоснователно. На първо място, отречена от доказателството по делото е защитната версия, че автомобилът не бил в движение, поради което и обществената опасност на деянието била ниска. Автомобилът е бил в движение и със светеща светлинна табела, указваща, че автомобилът е таксиметров. На следващо място, установеното количество алкохол в кръвта на водача в значителна степен надхвърля минимално допустимото такова от 1.2 промила, което обстоятелство е от значение при определяне на размерът на наказанието лишаване от правоуправление. Освен това, срокът на лишаване на управление на МПС е определен далеч под размера на това по вид наказание, налагано от Кърджалийския районен съд, предвид практиката по този вид дела, като решаващият съд очевидно е съобразил обстоятелството, че жалбодателят по професия е таксиметров шофьор и с нея си осигурява средства. На следващо място, жалбоподателят сам се е поставил в невъзможност да упражнява професията си с всички неблагоприятни последици от това. С оглед на тези обстоятелства, наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година не е явно несправедливо, тъй като същото съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и на целите на наказанието. Ето защо жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/ 21.04.2006 година, постановено по НАХД № 152/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
. 2.
|