П Р
И С Ъ
Д А
№ 70, 11.04.2018 г., гр.
Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, на единадесети април две хиляди
и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Божидарка Йосифова
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
Прокурор Г. СВЕТОСЛАВОВ,
като разгледа докладваното от председателя Йосифова НОХД № 284 по описа за 2017 г.,
П Р И
С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимият Д.Н.М. – роден на *** г. в гр. М., живущ ***, българин, бълг. гр.,
основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 28.10.2017
г., около 20,40 ч., в гр. Б., обл. В., по ул. «К. Б. ..», срещу Дом № …, с посока на движение към площад «…………», управлявал лек автомобил – “Рено Канго”, с рег. № ВН 62 99 АВ, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 на хиляда,
установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК, поради което
и на същото основание, във вр. с чл. 36, във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 НК, го НАКАЗВА с "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА» за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА,
при режим на изтърпяване «строг» - на осн. чл. 57, ал.1, т. 2, б. «б» ЗИНЗС,
както и с Глоба в размер на 100 лв. – на осн. чл. 55, ал. 2 НК.
На
осн. чл. 70, ал. 7 НК, подсъдимия Д.Н.М. /със снета по делото самоличност/, следва изтърпи отделно и неизтърпяната част от наказанието по Определение №
2038/ 07.06.2016 г. по ЧНД № 1687/ 2016 г. на СГС, в сила от 20.07.2016 г., изтърпяването на което е било отложено
по силата на
Определение № 40/ 27.01.2017 г. по ЧНД № 22/ 2017 г. на
ОС – Враца, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и
17 /седемнадесет/ дни, при режим на изтърпяване “строг”.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ към
присъда № 70/ 11.04.2018 г. по НОХД № 284/ 2017 г. по описа на БРС, 3 – ти състав.
Районна прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение
срещу Д.Н. ***, за това, че на 28.10.2017 г., около 20,40 ч., в гр. Б., обл. В., по ул. «К. Б. ..», срещу Дом № …, с посока на движение
към Площад «……………», управлявал лек
автомобил – “Рено Канго”, с рег. № ВН 62
99 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 на
хиляда, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК.
В
съдебно заседание, Прокурора при БРП, поддържа обвинението, повдигнато на подс.
М.. Пледира, че е обвинението е доказано от обективна и субективна страна.
Пледира съда да му наложи наказание от вида „Лишаване от свобода”, като
конкретния размер – предоставя на съда.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите на
обвинението В.Т.В., Д.С.Д., Г.С.Г. – всички служители в РУ – Белоградчик.
Приобщени по делото, са материалите по ДП № 289/ 2017 г. по
описа на РУ – Белоградчик.
Подсъдимият
Д.Н.М. е защитаван от адв. К.А. от ВАК.
Подсъдимият
М. не се признава за виновен и отрича да е извършил деянието, в което е
обвинен. Твърди, че сина му – св. С.Н. всъщност е управлявал автомобила, но той
– подсъдимия е поел вината вместо него, тъй като сина му е непълнолетен.
Защитата на подсъдимия, в хода на
съдебните прения пледира съда да оправдае подзащитния му, поради недоказаност
на обвинението досежно авторството на деянието. Подробни доводи са изложени в
пледоарията на защитника на подсъдимия.
По искане
на защитника на подс. М., по делото са допуснати и разпитани свидетелите Т.И.А.,
С.Т.И. и С.Д.Н. – последния син на подсъдимия.
Тъй като св. С.Н. е непълнолетен, разпита на същия е
проведен в присъствието на психолог.
Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Д.Н. ***, заедно с трите си деца. На 28.10.2017 г., в същото село, подсъдимия
заедно със свои приятели седнали да се почерпят и същия употребил алкохол. Не
след дълго, бил помолен от децата си да ги закара в гр. Б., тъй като майка им си била дошла от чужбина – Италия и
им донесла подаръци. Подсъдимият и майката на децата му са разделени.
Подсъдимият М. се съгласил, и той заедно с трите си деца тръгнали за гр.
Белоградчик, с лек автомобил „Рено Канго”, с рег. № ВН 62 99 АВ, като автомобила бил управляван от
подсъдимия М..***,40 ч. и движейки се по ул. „К. Б. ..”, посока Площад „………….”, автомобила, управляван от
подсъдимия бил изпреварен от друг автомобил, управляван от св. Т.А., като
последния пътувал със сина си св. С.И.. Св. А. и И. забелязали, че от
автомобила, в който пътувал подсъдимия заедно с децата си, излизал дим. Двамата
свидетели дали знак на подс. М. да спре, тъй като видели повредата. Последния
спрял и видял, че от предния капак на автомобила излиза пушек. Всички бързо
излезли от автомобила и с помощта на св. А. и И. се опитали да загасят пожара,
но тъй като не успели, едно от децата на подсъдимия, което е пътувало в
автомобила тръгнало към полицейското управление в гр. Белоградчик, което е в
близост до мястото, за да потърсят помощ.
Междувременно,
в момента, в който автомобила управляван от подсъдимия преминал пред
Полицейското управление в града, преди да бъде спрян от свидетелите А. и И.,
пред управлението стояли св. Д.Д. и Г.Г. – и двамата служители на РУ – Белоградчик – дежурен наряд в същата вечер.
Двамата полицаи забелязали, че автомобила се движи криволичейки по пътя и от
предния му капак излиза дим. Поради това, полицейските служители, имайки пряка
видимост към мястото, където спрял автомобила, веднага тръгнали към него.
Същите били пресрещнати от едно от децата на подсъдимия, което ги помолило за
помощ, тъй като автомобила започнал да гори. Св. Г. веднага се върнал в
полицейското управление, взел голям пожарогасител и загасили пожара в МПС – то.
И двамата полицейски служители забелязали, че преминавайки покрай тях, водач на
автомобила бил подсъдимия. Видели го и че слиза от шофьорското място на
автомобила.
Св. Г.
и Д. забелязали, че подс. М. има нестабилна походка и лъха на алкохол. Поради
това извикали дежурния КАТ към РУ – Белоградчик – св. В.В.. Същият пристигнал
на място и изпробвал водача – подс. М. за употреба на алкохол с помощта на
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410”, с инв. № АRSM 0038,
при което светлинната скала отчела 1,33 на хиляда алкохол в издишания въздух.
Св. В. съставил на подсъдимия АУАН бланков №
134839 от 28.10.2017 г. и му
връчил талон за медицинско изследване № 006779. След това, подс. М. бил
съпроводен от ФЦСМП – Белоградчик, където дал кръвна проба.
Видно
от Протокол за химическо изследване № 669 от 01.11.2017 г. /л. 19 от ДП № 289/
2017 /, в получената за изследване кръв взета от подсъдимия Д.М., е установен
етилов алкохол в концентрация 2,23 промила.
При
извършена Справка в масивите на КАТ, органите на МВР установили също така, че
водача е неправоспособен водач на МПС и не притежава СУМПС.
Горната
фактическа обстановка, съдът възприе, въз основа на свидетелските показания на
свидетелите на обвинението – В.В., Д.Д. и Г.Г., които съдът изцяло кредитира,
от Протокол за химическо изследване,
както и предвид събраните на ДП писмени доказателства.
Разпитан
на ДП, подсъдимия М. признава вината си и потвърждава фактическата обстановка.
В
съдебно заседание, същия промени процесуалната си позиция, като не се признава за виновен и отрича авторството
на деянието. Твърди, че сина му – св. С.Д.Н. е управлявал автомобила, но пред
органите на МВР, както и на ДП е поел вината, за да оневини сина си, който е
непълнолетен и неправоспособен водач.
От правна страна :
Подсъдимият Д.Н.М. – роден на *** г. в гр. М., живущ ***, българин, бълг. гр.,
основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********.
Предвид
описаната по – горе фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Д.Н.М., от
обективна и субективна страна, е осъществил състава на чл. 343 б, ал. 1 НК.
От
обективна страна – на 28.10.2017 г., около 20,40 ч., в гр. Б., обл. В., по ул. «К. Б. .», срещу Дом № …, с
посока на движение към площад «…………», управлявал лек автомобил – “Рено
Канго”, с рег. № ВН 62 99 АВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна страна – деянието е осъществено при
форма на вина – пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието.
При анализа на събрания в хода на
ДП и в хода на съдебното следствие доказателствен материал, съдът прие, че
обвинението е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл, съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелите на обвинението при постановяване на
съдебния си акт. Показанията на свидетелите Д. и Г. – и двамата служители на РУ
– Белоградчик, са еднопосочни и безпротиворечиви досежно установяваните от тях
факти. В детайли, и двамата свидетели установиха пред съда всички подробности
около установяването на нарушението.
При
подробния им и обстоен разпит в хода на съдебното следствие всеки един от
свидетелите с категоричност установи, че е видял, че автомобила, преминавайки
пред полицейското управление, е бил управляван от подсъдимия М.. Нито един от
свидетелите не се поколеба при установяване на факта – кой е бил водача на
автомобила. Още повече, че между визията, ръста и тегло на подсъдимия и неговия
син, има съществена разлика. Показанията на свидетелите на обвинението са
безпротиворечиви и досежно факта, че след като автомобила е спрял, поради
аварията, са имали пряка видимост към мястото и дори за момент не са изгубили
автомобила от погледите си. Видели, че от автомобила – от мястото на водача е
слязъл именно подсъдимия, а не неговия син, както защитата твърди. Разказаха
детайлно и подробно личните си непосредствени възприятия. Поради това, съдът
няма причина да не кредитира показанията им или да приеме, че същите са
пристрастни и неправдоподобни. Предвид заеманата от тях длъжност, предвид на
това, че същите са полицейски служители и основното им задължение, е да следят
за спазване на законите на Република България от гражданите, съдът не може да
приеме, че показанията им са повлияни от някакво обстоятелство и целят
осъждането на подсъдимия, без основания за това. Така, свидетелите на
обвинението обориха защитната теза на подсъдимия че не той е бил водач на
автомобила, тъй като безпротиворечиво установиха, че през цялото време са
виждали МПС – то, предвид равния участък на улицата на която са стояли.
Нещо
повече – и тримата свидетели на обвинението установиха, че първоначално
подсъдимия се е опитал да отрече авторството на деянието, след което е признал,
че именно той е водача на автомобила. Подписал е АУАН без възражения и също без
възражения е отишъл в болничното заведение да даде кръвна проба за химическо
изследване. В този смисъл са и обясненията му дадени в хода на ДП – същия е
признал вината си и авторството на деянието.
По
отношение на показанията на другата група свидетели – тези на защитата, съдът
прие следното:
Свидетелите
Т.А. и С.И. описаха фактическа обстановка единствено досежно факта, че в
автомобила, управляван от подсъдимия е имало пожар и те му дали знак да спре.
Нито един обаче от двамата свидетели не можа да установи кой е бил водача на
автомобила. Всеки един от свидетелите заяви, че не е видял, кой е управлявал
МПС – то. Поради това, показанията им не можаха да потвърдят тезата на
подсъдимия, че автомобила е бил управляван от сина на подсъдимия – св. С.Н..
Единственият
свидетел, който поддържаше тази теза, е именно св. С.Н. – син на
подсъдимия. Съдът обаче прие, че не
следва да кредитира показанията на този свидетел. Същият е син на подсъдимия и
повече от обяснимо е, че същия цели неговото оневиняване. Това на практика е
единственото доказателство, събрано в хода на съдебното следствие, в смисъл,
различен от целия останал доказателствен материал. Поради угрозата, че
подсъдимия може да отиде в Затвора, е изградена защитната теза на подсъдимия
към датата на провеждане на съдебното следствие. Нито в момента на установяване
на деянието, нито в хода на ДП, подсъдимия е заявил, че сина му, а не той е
управлявал автомобила. Към настоящия момент, почти шест месеца след датата на
деянието, е изградена защитната теза, че лице, различно от подсъдимия е
управлявал автомобила в този момент, именно с една единствена цел – да го
оневини.
Подсъдимият,
осъзнавайки сериозността на последствията, както самия той заяви, е изградил
теза за своето оневиняване, сочейки сина си за водач на автомобила тогава,
които доказателства обаче останаха само на фаза твърдения. Тези показания обаче са единствените в този
смисъл, които са дадени от заинтересован от изхода на делото свидетел и които
не корелиларт с останалия събран доказателствен материал.
Показанията
на този свидетел обаче не са достатъчни и достоверни, на които съдът да изгради
крайния си извод, тъй като е очевидно, че целят да обслужат защитната версия на
подсъдимия.
При изложените по – горе мотиви, съдът възприе
така описаната фактическа обстановка, като кредитира показанията на свидетелите
на обвинението, както и събраните на ДП писмени доказателства, като не зачете
показанията на сина на подсъдимия – св. С.Н..
Кръвната
проба на подсъдимия е взета при спазване на реда и правилата на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/ или
наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 г.
Установено
е по безспорен начин от Протокола за химическо изследване от 01.11.2017 г., че в
получената за изследване кръв взета от подсъдимия Д.М., е установен етилов
алкохол в концентрация 2,23 промила или над 1,2 на хиляда, което нарушение е
инкриминирано като престъпление в чл. 343б, ал. 1 НК.
При
тези мотиви, съдът прие, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен
начин, както от обективна, така и от субективна страна.
Предвиденото
по закон наказание за престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК, е „Лишаване от
свобода” от една до три години и Глоба от 200 до 1 000 лв.
При
определяне на вида и размера на наказанията, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът
отчете тежкото материално положение на подсъдимия. Същият е безработен и сам
полага грижи за трите си деца, тъй като майка им е в чужбина. Съдът отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че в хода на ДП, подсъдимия е признал
вината си и е съдействал на разследващите органи. Съдът не отчита като
отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че в хода на съдебното следствие същия
отрича вината си и авторството на деянието, като прие, че по този начин е
реализирал гарантираното му от закона право на защита. Съдът отчете и факта, че
подсъдимия е бил емоционално повлиян от своите три деца, които са го помолили
да ги закара в гр. Белоградчик, за да видят своята майка, с която са разделени
и която живее в чужбина. Освен това, подсъдимия е ангажиран с всички
отговорности по отглеждането и възпитанието на децата си, тъй като другия им
родител е в чужбина.
При
тези съображения, съдът определи наказанието на подсъдимия под
законоустановения минимум, предвиден за извършеното от него престъпление с
приложение на чл. 55, ал.1, т. 1 НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от
седем месеца. Съдът прие, че с налагането на наказание в този размер, ще
подейства предупредително и превъзпитателно на подсъдимия, като ще му се отнеме
възможността да върши други престъпления от общ характер, а също така ще му
осигури възможност да полага грижи за своите деца, които имат нужда от него.
Предвид
предходните осъждания на подсъдимия – Справка л. 26 – 29 от ДП № 289/ 2017 г.,
последното от които и с ефективно изтърпяване, съставляват законова пречка
съдът да приложи разпоредбата на чл. 66 НК и да отложи изтърпяването на така наложеното
наказание. Поради това, същото следва да бъде изтърпяно ефективно в местата за
лишаване от свобода.
По силата на Определение № 40/
27.01.2017 г. по ЧНД № 22/ 2017 г. на ОС – Враца, влязло в законна сила на
06.02.2017 г., подсъдимия М. е бил освободен условно предсрочно от
изтърпяването на наказанието по Определение № 2038/ 07.06.2016 г. по ЧНД № 1687/ 2016 г.
на СГС, в сила от 20.07.2016
г., с остатък „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и
17 /седемнадесет/ дни. Със същото определение и на осн. чл. 70, ал. 6 НК, е
определен е изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, а
именно „Лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/
година, 2 /два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни и са му наложени пробационни
мерки. Определението е влязло в законна сила на 06.02.2017 г.
Видно е, че деянието, предмет на
настоящото дело е извършено в изпитателния срок на условното предсрочно
освобождаване – на 28.10.2017 г. Поради това и на осн. чл. 70, ал. 7 НК, подсъдимия
М. следва да изтърпи отделно от така наложеното наказание по настоящото дело и неизтърпяната част от наказанието по Определение №
2038/ 07.06.2016 г. по ЧНД № 1687/ 2016 г. на СГС, в сила от 20.07.2016 г., изтърпяването на което е било отложено
по силата на
Определение № 40/ 27.01.2017 г. по ЧНД № 22/ 2017 г. на
ОС – Враца, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, 2 /два/ месеца и
17 /седемнадесет/ дни.
При съобразяване с разпоредбата
на чл. 57,
ал.1, т. 2, б. «б» ЗИНЗС, съдът определи режим на изтърпяване на наказанието
«Строг».
Предвид на това, че съдът приложи
чл. 55 НК по отношение на наказанието от вида «Лишаване от свобода», съдът
определи и другото комулативно предвидено наказание за извършеното престъпление
– «Глоба» с приложение на чл. 55 НК. На осн. чл. 55, ал. 2 НК, съдът наложи
наказанието от вида глоба в размер на 100 лв., като слезе под най – ниския
предел с една втора. Съдът отчете тежкия социален статус на подсъдимия. Както
бе посочено по – горе, същия е безработен, не реализира никакви доходи, живее в
беден край на страна, а същевременно полага грижи за трите си деца.
Съдът не постанови наказание по
чл. 343г НК, във вр. с чл. 37, т.7 НК, тъй като се установи, че подсъдимия е
неправоспособен водач на МПС, поради което съдът не може да го лиши от права,
които не притежава.
Съдът
счете, че с определяне на наказания в този размер, ще бъдат постигнати и целите
на генералната превенция, като се подейства предупредително и превъзпитателно,
както на подсъдимия, така и на останалите членове на обществото.
Разноските
по делото няма, поради което съдът не присъжда такива.
При горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :