Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 316 гр.Бургас 12.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 463 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по
редовна и допустима искова молба на С.Т.Ц. с ЕГН **********, представлявана от адв.
Панайот Велков- АК Бургас, съд. адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет.4,
офис 6 против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с ЕИК *********,
представлявана от Димитър Тонев и Николай Генчев чрез юк Весела Динева, адрес
гр. София, ул. Тодор Александров № 18.
Ищцата твърди, че на 16.12.2018 г. в ***, ок.
16:30 часа на ул. Ал. Георгиев-Коджакафалията е настъпило ПТП. Л.а. марка
Фолксваген, модел Пасат с № ******** управляван от П.Б. извършил неубедителна маневра на заден ход,
при което блъска ищцата. Вследствие на удара тя паднала на земята и прегазена
от автомобила през долните крайници. Последвало второ прегазване след промяна
посоката на автомобила от заден ход в ход напред. Водачът не останал на
мястото. Пострадалата била внесена в къщата си от минувач. На водача е съставен
АУАН от 17.12.2018 г. Еким на ЦСМП отвел ищцата в „МБАЛ Бургасмед“, където била
приета за лечение. Според епикризата е установена открита рана ок. 10 см. по
дорзалната повърхност на дистална лява подбедрица със засягане на подлежащи
мускули. Множество открити рани по дясна предмишница и дясна длан. Съгласно
оперативен протокол на ищцата е проведено съответното лечение. Поставена е
окончателна диагноза: травма на мускули и сухожилия от предната мускулна група
на подбедрица. Установено е счупване на кониеформента /клиновидна кост на лява
стъпало. Дефект на меките тъкани в преден аспект на дясна талокрурална става.
Престоят в болницата е бил от 16.12.2018 г. до 21.12.2018 г.
На 08.01.2019 г. постъпила за последващо лечение в Клиника по съдова
хирургия в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД. Постъпила е по повод оток и тежест в двата
долни крайника в областта на ходилата с давност няколко седмици. Окончателната
диагноза е лимфедем /лимфедема крурис/. Проведено е лечение с престой от
08.01.2019 г. до 10.01.2019 г.
На 21.03.2019 г. ищцата постъпва за последващо лечение в същата клиника
за консервативно лечение по повод болка след натоварване, а напоследък и при
движение на лявото ходило и подбедрица с давност няколко месеца -трудно
зарастваща рана на подбедрица. Окончателната диагноза е: емболия и тромбоза на
артерии на долните крайници. Извършено е медикаментозно лечение с престой от
21.03.2019 г. до 26.03.2019 г. На 09.04.2019 г. в МБАЛ Бургас е извършен преглед и е установен оток на десен и ляв крак,
придвижване с две патерици.
Между ответника и причинителя на ПТП Би. е
имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ с покритие от 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г.,
което се установява и от данни от Информационния център на ГФ. Застраховката
покрива отговорността на собственици и ползватели на автомобила и на
упълномощени лица. На основание на договора застрахователят отговаря при
причинен деликт извършен в обема на застраховката. За извършеното ПТП е образувано
ДП № 2089/2019 г. на РП-Бургас, по което е установена вината на водача и
настъпилите вреди. На 09.04.2019 г. ищцата подала до застрахователя заявление
за претенцията с приложени изискуеми документи. По заявлението е образувана
претенция с посочен номер. Обезщетението и до момента не е заплатено. Ищцата
твърди, че причинените вреди са пряка и непосредствена причина от ПТП.
Претърпяла е значителни физически болки и страдания чиято продължителност
повлиява на душевното й състояние. Лекувана в болнична обстановка с последващ
тежък възстановителен период. Болките са били интензивни в първите 6 месеца,
през които се придвижвала само с чужда помощ. Свободното движение и към момента
е силно ограничено и болезнено. Има болки и отоци в крайниците. Ищцата търпи
ежедневни неудобства, невъзможно е да се самообслужва. Травмата повлияла
негативно на нейния живот и на семейството й. Освен физическата болка ищцата
преживява отрицателни психически и емоционални състояния. Преживява
принудителна неработоспособност, безсъние, безпокойство, тревожност. Станала е
сприхава, затворила се е в себе си.
Ищцата отправя
искането: да бъде осъдено ответното дружество да й заплати
обезщетение в размер на 40 000 лв.
– неимуществени вреди представляващи болки и страдания от претърпяно ПТП
на 16.12.2018 г., ведно със законна лихва от 16.12.2018 г. до изплащането.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства,
на които ответникът възразява:
Оспорва размера на иска като силно
завишен и не отговарящ на причинените увреждания.
Признава факта на сключения договор „гражданска отговорност“ и срока на
покритие. Признава факта на заведената щета № 18412390004 и незаплатено към
момента обезщетение, тъй като ищцата не е представила достатъчно документи по
чл. 106, ал.3 и чл. 108, ал.3 КЗ установяващи основанието и размера на
претенцията. Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата. Няма данни
ищцата да е пресичала на определеното за това място. Налице са основания поради
това за намаление размера на обезщетението. Претенцията е завишена. Законовото
изискване за справедливост изисквало да се изхожда конкретно от възрастта на
пострадалия, характера и степента на уврежданията и продължителността на
страданията. В случая завишения размер представлява санкция, а не обезщетение.
В допълнителна
искова молба ищцата
поддържа изцяло исковата си молба и оспорва възраженията на ответника. Твърди,
че ответника не е оспорил автентичността на ПТП, установено с акта за
установяването му. Механизма му е безспорно установен. Няма данни за
съпричиняване, няма и конкретен твърдян факт, който да го установява.
В допълнителен
отговор ответникът
поддържа възраженията си. Механизмът на ПТП не следва да се приема съгласно
протокола, тъй като същия е неясен. Същият не е изготвен веднага след
настъпването на ПТП, в него липсва и графично изобразяване. В случая механизма
следва да бъде установен с експертиза. Твърди, че не е отказал да плати, а е
изискал допълнителни документи установяващи вредите, което е негово право по
закона. Ищцата е имала възможност да се сдобие с исканите документи. Поради
това се оспорва искането за мораторна лихва от датата на ПТП. По чл. 497 КЗ
лихвата за забава се дължи с изтичане на 15-дневен срок от сезирането на
застрахователя, като законът свързва датата да се плати лихва след представяне
на всички документи или с изтичане на тримесечен срок. Ищцата е заявила претенция
на 09.04.2019 г., ответника е поискал документи с писмо от 12.04.2019 г. Тези
документи не са представени от ищцата, поради кото с уведомление от 04.07.2019
г. застрахователят е отказал да плати. По тези причини лихва се дължи от датата
на иска.
Правна квалификация: искът има осн. в чл. 432, ал.1 КЗ.
В съдебно заседание чрез адв. Велков искането
се поддържа, ангажират се доказателства и се пледира за уважаването му.
Ответната
страна чрез юк Динева оспорва иска, пледира за отхвърляне, евентуално за редуциране
на размера.
Фактическа обстановка:
Установява се от Констативен
протокол с пострадали лица № 346 р-12028/19.12.2018 г. на РУ МВР-Созопол, че на
16.12.2018 г., ок. 16.30 часа в ***, ул. Ал. Георгиев - Коджакафалията е настъпило ПТП, като
управляващия л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ********, П.Б., извършил неубедителна маневра на
заден ход и блъснал пешеходката С.Ц. – ищцата, след което напуснал
местопроизшествието.
Не се спори, че по
възникналото ПТП е образувано и висящо ДП № 2089/2019 г. по описа на РП Бургас,
което е приложено в заверени преписи.
Назначената от
съда съдебно-автотехническа експертиза потвърждава констатираното в протокола.
Вещото лице дава заключение, че автомобилът е бил паркиран с предната част към
бетонна стена. Ищцата пресичала площада, водачът се качил в автомобила и
веднага маневрирал на заден ход без да се съобрази с преминаващата ищца. В
резултат ищцата била съборена, а автомобилът преминал през долните й крайници.
Установява, че водачът е имал обективна възможност да предвиди удара с ищцата,
но не предприел спиране на автомобила, а потеглил и напуснал
местопроизшествието. Според вещото лице причина за възникналото ПТП е
единствено поведението на водача на автомобила. Той е следвало да бъде
внимателен, при положение че наоколо не е имало други обекти и субекти и да се
убеди, че пешеходката е извън периметъра на пространството, в което той е
възнамерявал да изпълни маневрата „движение на заден ход“. Задължението му,
като водач на МПС след прегазването на ищцата е било да окаже първа помощ на
пострадалата, а не да напуска мястото на ПТП. Ищцата е пресичала пространството
на място без да създава проблеми за безопасността на движението.
Вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза, при съобразяване с приложената като
доказателство по делото медицинска документация, е дало заключение, че
пострадалата от ПТП ищца е получила травми на мускули и сухожилие на предна
мускулна група на лява подбедрица със счупване на клиновидната кост на лявото
стъпало, кръвонасядания и отоци на долните крайници. През януари 2019 г.
развила лимфедем с давност от няколко седмици и наложило се болнично лечение.
През март 2019 г. развила емболия и тромбоза на артерии на долните крайници с
атонична рана на лява подбедрица с давност от няколко месеца, което също
наложило болнично лечение – оперирана със зашиване на мускули и сухожилие на
лява подбедрица. Уврежданията на ищцата са резултат от притискане /прегазване/
на долните крайници от ПТП. Травмите на левия крак са довели до затрудненото му
движение за срок от 2, 5 месеца. В началото се е нуждала от чужда помощ, която
впоследствие не била необходима. Към момента функцията на крайника е
възстановена, но все още има болки в двата крака.
Съдът е разпитал
свидетели. Св. Д. потвърждава състоянието на
ищцата след ПТП установено от вещото лице. Дава показания за болничното й
лечение веднага след ПТП за период от шест дни. Потвърждава и последващи
лечения в резултат на усложнения и престой в болница. Към момента продължава да
приема медикаменти предвид отоци по краката й. Ищцата непрекъснато говорила за
катастрофата, плаче, тежко й е когато си спомня за нея, не иска да остава сама.
Св. Б., водача на автомобила,
потвърждава установения механизъм на ПТП. След маневрата ударил ищцата и тя
паднала. Била взета на ръце от близки. Посетил я в болницата.
Със заявление от
09.04.2019 г. до застрахователя ищцата поискала заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди – душевни болки и страдания, резултат от ПТП. Към
заявлението приложила: констативния протокол с пострадали лица ; епикриза от
16.12.2018 г. от отделение Ортопедия и травматология при МБАЛ Бургасмед ЕООД. ;
епикриза от 08.01.2019 г. от Клиника по съдова хирургия при УМБАЛ Дева Мария ЕООД ; доказателства за
застрахователен договор. Застрахователят разгледал приложенията по образуваната
преписка по заявената претенция и с отговор от 12.04.2019 г. поискал
представяне и на: крайния влязъл в сила акт от образуваното наказателно
производство и автотехническа експертиза. Тези поискани документи не били
представени, поради което на 04.07.2019 г. застрахователят, като се позовал на
чл. 106, ал.3 КЗ и чл. 108, ал.3 КЗ, отказал на ищцата изплащане на обезщетение по заявената
претенция.
Правни изводи:
При съобразяване с
относимите доказателства – констативен протокол, представляващ официален
документ и заключението на експерта по съдебно-автотехническата експертиза
следва да се приеме, че процесното ПТП е било осъществено от П.Б. в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Същият е следвало да прояви внимание и при положение, че
наоколо е нямало други субекти и обекти, да се убеди, че пострадалата е извън
периметъра на пространството необходимо за предприетата от него маневра
„движение на заден ход“, след което да я изпълни. Управляваният автомобил е бил
застрахован с редовен и валиден към момента на произшествието договор
„гражданска застраховка“, по което не се спори. При редовен договор застрахователят
следва да покрие отговорността на застрахования за причинените от него вреди.
Ищцата е предявила пряк иск против застрахователя по чл. 432 КЗ, който дължи
обезщетение за причинените вреди. Поради това искът е доказан по основание.
Размерът на
неимуществените вреди съдът следва да определи по справедливост в приложение на
чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на
обезщетението съдът се съобразява с ППВС № 4/68 г. и № 17/63 г., както и с
константната съдебна практика на съдилищата при сходни сходни случаи и
съблюдава следните критерии в тази връзка: възрастта на пострадалата, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди съдът
определя съвкупно за цялостните претърпени от ищцата болки и страдания. В случая съдът отчита доказаните по делото
увреждания –травми
на мускули и сухожилие на предна мускулна група на лява подбедрица със счупване
на клиновидната кост на лявото стъпало, кръвонасядания и отоци на долните
крайници ; развитие на лимфедем с давност от няколко седмици и наложило се
болнично лечение ; развитие на емболия и тромбоза на артерии на долните
крайници с атонична рана на лява подбедрица с давност от няколко месеца, което
също наложило болнично лечение ;
оперативна намеса със зашиване на мускули и сухожилие на лява подбедрица
; затруднено движение на левия крак за ок. 2, 5 месеца с чужда помощ, както и
остатъчни болки и подувания към момента. Съдът съобразява и възрастта на ищцата –77 години към датата на
ПТП, общия лечебен ефект, възстановителния период за ок. два месеца и половина, наличие на усложнения, обществено-икономическите условия към
датата на ПТП. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че справедливата
обезвреда за претърпените неимуществени вреди следва да е в размер от 20 000 лв., като в останалата част искът се
отхвърли.
Съдът не приема за доказано направеното от
ответника възражение за съпричиняване. При съобразяване с доказателствата и
заключението на вещото лице следва да се приеме, че причина за възникналото ПТП
е единствено поведението на водача на автомобила, докато пострадалата ищца е
пресичала пространството на място без да създава проблеми за безопасността на
движението.
Основателно е възражението по отношение искът
за лихви. Отговорността на застрахователя е предпоставена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.
Деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането, но съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Искането е постъпило при застрахователя на 09.04.2019
г., като последния е поискал допълнителни доказателства с отговор си от 12.04.2019
г. В случая застрахователя не е имал основание по закона да иска допълнителни
доказателства към искането, тъй като към същото са били представени всички
необходими документи според приложението. При това положение лихва върху
присъденото обезщетение се дължи от 28.04.2019 г., когато застрахователят по
същество е отказал да плати обезщетение, до изплащането. Поради това искът за
лихви следва да се отхвърли за времето от датата на ПТП 16.12.2018 г. до
27.04.2019 г.
При това
разрешение на спора и на осн. чл. 78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски, каквито са поискани, съобразно уважената част от иска. Разноски за
адвокат са поискани на осн. чл. 38, ал., т. 1 от ЗА и съответната наредба. В
случая, предвид уважената част от предявения иск и приложен списък, адвокатския
хонорар е в размер на 915 лв., за каквато сума ответника следва да се осъди да
заплати на адвоката. Предвид освобождаването на ищеца от заплащане на
държавната такса, същата следва да се заплати от ответната страна на осн. чл.
78, ал.6 ГПК в размер на 1 600 лв., за каквато сума да се осъди да заплати
по сметка на съда
Като се води от тези мотиви съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с ЕИК *********, представлявана от Димитър Тонев и Николай
Генчев чрез юк Весела Динева, адрес гр. София, ул. Тодор Александров № 18 да заплати на С.Т.Ц. с ЕГН **********,
представлявана от адв. Панайот Велков- АК Бургас, съд. адрес гр. Бургас, ул.
Васил Априлов № 18, ет.4, офис 6 сумата от 20 000 лв.,
обезщетение за причинени неимуществени вреди – душевни болки и страдания,
резултат от пътно-транспортно произшествие от 16.12.2018 г. на основание
застраховка „гражданска отговорност“ по полица № 182394S0229 със срок на покритие 30.08.2018 г. до 29.08.2019 г., ведно със законна
лихва от 28.04.2019 г. до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 20 000 лв. до
претендирания размер от 40 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 16.12.2018 г. до 27.04.2019 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“
АД с ЕИК *********, представлявана от Димитър Тонев и Николай Генчев чрез юк
Весела Динева, адрес гр. София, ул. Тодор Александров № 18 да заплати на адв. Панайот Велков- АК Бургас, съд. адрес гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет.4, офис 6 сумата от 915 лв. на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с ЕИК *********, представлявана от Димитър Тонев и Николай
Генчев чрез юк Весела Динева, адрес гр. София, ул. Тодор Александров № 18 да заплати на Бургаски окръжен съд сумата от 1 600 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: