№ 3725
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря П.Ц.Р.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110149373 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 05.03.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести февруари две хиляди двадесет и пета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.
Секретар П.Р.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 49373 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Производството е образувано по искова молба на „..................” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”................” № 23 Б, с ЕИК ................., представлявано от
изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., исковата молба подадена от надлежно
упълномощен процесуален представител, против М. С. С., с ЕГН **********, от гр. София,
ж.к. „................. Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 27.10.2022 г.
дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК за сумата от общо 3 623,88 лв., от която: сумата от 3 119,70 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември
2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 475,69 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 23,53 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 4,96
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия
за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к.
„..............., с абонатен № 368473, но не заплащал дължимата цена за посочения период, като
задължението възлизало на общо 3 623,88 лева. Също така излага твърдения, че етажната
собственост е сключила договор с „.................” ООД за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране
на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали
през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради
което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на М. С. С., че същият дължи на „..................” ЕАД – гр.
София сумата от общо 3 623,88 лв., от която: сумата от 3 119,70 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември
2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 475,69 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 23,53 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. и сумата от 4,96
лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, дължима за периода от
31.10.2019 г. до 06.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по
делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба от ответника М. С. С., с който оспорва исковите претенции като
неоснователни. Оспорва качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот,
поради липса на доказателства за собственост или ползване на имота от ответника. Оспорва
изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за наличие на договорни
отношения между страните. Оспорва претенции за главница за дялово разпределение и
лихви за забава. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции,
претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на исковата молба. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
С определение от 10.06.2024 г. „.................” ООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице помагач „.................” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 58378/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
29.11.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която М. С. С. е осъден да заплати на „..................” ЕАД сумата от 3 119,70 лв. –
главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „.................., ап. 8, абонатен № 368473 за
периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 475,69 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., сумата от 23,53 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 4,96
лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до
06.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 27.10.2022 г. до
изплащане на вземането, а също и сумата от 122,48 лв. – направени по делото разноски, от
които: сумата от 72,48 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в
предвидения едномесечен срок заявителят “..................” ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “..................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „..................” АД и одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
3
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 09.06.2020 г., сключен
между ищеца и „.................” ООД, се установява, че последното се е задължило да извършва
услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна
собственост, а “..................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № ТС22от 19.09.2000
г., сключен между „.................” ООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „Сухата река“, бл. 116, вх. Б, е видно, че страните са се договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и
извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от
представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на
проведено Общо събрание на собствениците.
От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че
„.................” ООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период
относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.
От представената справка и приложена към нея декларация по чл. 14 от ЗМДТ се
установява, че недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, ж.к.
„.................., е деклариран от М. С. С. и Н.И.И., придобит по наследство при равни квоти.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се
установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва
през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си
вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна
енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания,
последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление,
съобразно с действащите нормативни документи, като от „.................” ООД са били
изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за
сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 3 119,70 лв., от които начислената сума по
фактури е в размер на 3 083,04 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 36,66 лв.
Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са
приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната
станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с
изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 17.06.2023 г.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за
абонатен № 368473, за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. са в размер
на 3 143,23 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 475,69 лв. – лихва за забава,
като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице
също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на
4
настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “..................” ЕАД е дружество, регистрирано
по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 8, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „.................., на който адрес е открита партида на абонатен № 368473. По делото
не се спори, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Спори се за квотата
на собственост и размера на доставената топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният
топлоснабдяван недвижим имот е деклариран на името на М. С. С. и Н.И.И., придобит по
наследство при равни квоти. Представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ е
индиция за частта на ответника от процесния недвижим имот. Ето защо съдът приема, че
ответникът е собственик на 1/2 идеална част от процесния отопляван недвижим имот.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
5
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответницата, както и стойността на топлинната енергия. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, за процесния отопляван имот е потребена
топлинна енергия в размер на 3 119,70 лв., от които начислената сума по фактури е в размер
на 3 083,04 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 36,66 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за процесния имот за
претендирания размер от 3 119,70 лв. За 1/2 част от имота задължението възлиза на 1 559,85
лв., като за разликата над посочената сума до пълния размер от 3 119,70 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност в
подаденото възражение срещу заповедта по чл. 410 от ГПК, съдът намира следното: Съдът
приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД.
Задължението по чл. 155, ал. 1 от ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй
като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в
посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия, действали към момента на
възникване на задълженията в началото на претендирания период, месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно, за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна
енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срока за тяхното плащане. Това означава, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 27.10.2022 г. тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение на вземането до месец август 2019 г. включително, като вземането за
месец септември 2019 г., което е станало изискуемо в средата на месец ноември 2019 г.,
както и вземанията след тази дата, не се считат погасени по давност. Ето защо съдът намира
за неоснователно направеното от ответника възражение за погасителна давност по
6
отношение на претендираната главница.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. Процесуалният представител на ответницата е направила възражение за
погасителна давност и досежно претендираните лихви. Съобразно с чл. 111, б. ”в” от ЗЗД
задълженията за лихви се погасяват с тригодишна давност. Следователно задълженията за
лихва за забава върху главниците за периода преди месец август 2019 г. са погасени по
давност. Доколкото претенцията за главница не е погасена по давност и се претендира лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., то същата е основателна за посочения
период, като съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
лихвата за забава възлиза на 475,69 лв. За 1/2 част от имота задължението възлиза на 238,85
лв., като за разликата над посочената сума до пълния размер от 475,69 лв. претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно претендираната главница в размер на 23,53 лв. за разпределение на
топлинна енергия за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., съдът
намира, че същата сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга
дялово разпределение. Вещите лица по делото установяват, че за процесния период услугата
дялово разпределение е била извършвана от „.................” ООД. Липсват доказателства за
възлагане събирането на тази сума от „.................” ООД в полза на ищеца. Ето защо съдът
намира, че исковата претенция като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на 4,96 лв.
върху главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 31.10.2019 г. до
06.10.2022 г., съдът намира следното: С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата се явява основателно от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, поради което същото следва да бъде уважено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на
60,76 лв. от общо направените разноски в размер на 122,48 лв., от които: сумата от 72,48 лв.
– платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с уважената част от исковите претенции, като в полза на
7
ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер от 505,12 лв. от общо направените
разноски в размер на 1 018,25 лв., от които: сумата от 118,25 лв. – платени държавни такси,
сумата от 800 лв. – платено възнаграждение за вещи лица и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски. Ответникът
има право на разноски на адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на длъжника безплатна правна помощ по
реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100,79 лв.
от общия размер от 200 лв., определено от съда, съобразно с фактическата и правната
сложност на заповедното производство.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съобразно с отхвърлената част от исковите претенции, като в полза
на ответника следва да бъдат възложени направените по делото разноски. Ответникът има
право на разноски на адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ответника безплатна правна помощ по
реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 333,80 лв.
от възнаграждение в размер на 662,39 лв., представляващо минималното такова към
момента на сключване на договора и при съобразяване на фактическата и правната
сложност на делото.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „..................”
ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „...............”,
ул.”................” № 23Б, представлявано от изпълнителните директори А.С.А. и И.И.Е., против
М. С. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че
М. С. С. дължи на „..................” ЕАД сумата от 1 559,85 лв. /хиляда петстотин петдесет и
девет лева и осемдесет и пет стотинки/ – главница, представляваща стойността на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021
8
г., сумата от 237,85 лв. /двеста тридесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/ - лихва за
забава за периода от 15.09.2020 г. до 06.10.2022 г., както и законната лихва върху главницата,
дължима от предявяване на заявлението – 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 23,53 лв. /двадесет и три лева и
петдесет и три стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец септември
2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 4,96 лв. /четири лева и деветдесет и шест стотинки/
- лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 06.11.2022 г.,
сумата за главница за сумата над 1 559,85 лв. до първоначално претендирания размер от
3119,70 лв. /три хиляди сто и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/, и за сумата за лихва
за забава за сумата над 237,85 лв. до първоначално претендирания размер от 475,69 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА М. С. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, ДА ЗАПЛАТИ
на „..................” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „...............”, ул.”................” № 23Б, представлявано от изпълнителните директори
А.С.А. и И.И.Е., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 505,12 лв. /петстотин и
пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА М. С. С., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „................, ДА ЗАПЛАТИ
на „..................” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „...............”, ул.”................” № 23Б, представлявано от изпълнителните директори
А.С.А. и И.И.Е., на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
60,76 лв. /шестдесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща направени по
делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 34333 от 29.11.2022 г. по гр.д. № 58378/2022 г. по описа на
СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „..................” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „...............”, ул.”................” № 23Б, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К., от САК, с адрес: гр. София,
ул. „...............“ № ................., сумата от 100,79 лв. /сто лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 34333 от 29.11.2022 г. по гр.д. № 58378/2022 г. по описа на СРС, 155
състав.
ОСЪЖДА „..................” ЕАД, с ЕИК ................., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „...............”, ул.”................” № 23Б, представлявано от изпълнителните
директори А.С.А. и И.И.Е., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. К. К., от САК, с адрес: гр. София,
ул. „...............“ № ................., сумата от 333,80 лв. /триста тридесет и три лева и осемдесет
стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „...............” ООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „............”, ул. ”.................” № 85, с ЕИК ...............,
9
представлявано от управителя Н.Г.Ж., в качеството му на трето лице помагач на страната на
„..................” ЕАД, с ЕИК ..................
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10