№ 217
гр. Варна, 07.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20223001000208 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
Въззивникът ЗАД“ДаллБогг:Живот и здраве“ АД гр. София, редовно
призован, не се явява представител.
Съдът докладва постъпила молба с вх. № 3516/06.06.11 г. от
пълномощника му адв. Бикова за разглеждане на делото в нейно отсъствие, с
изразено становище по същество, с приложен списък за разноски и с
направено евентуално възражение за прекомерност на адв. хонорар на другата
страна.
Въззивникът Д. ИЛ. Ш., редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. А., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Адв.А.:- Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВИ ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ И ЧАСТНАТА ЖАЛБИ И
ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с определение № 320/10.05.22 г., постановено по реда на
чл. 267 ГПК.
1
Адв.А.: - Поддържам жалбата и частната жалба, оспорвам жалбата на
ответника по иска. Моля да считате, че твърдението в исковата молба и в
жалбата е, че сме приспаднали платеното от застрахователя преди завеждане
на иска, но поддържаме твърдението във въззивната жалба, че
застрахователят към датата на плащането е бил в забава и съм посочил
датата, на която е изпаднал в забава, поради което съгласно Кодекса за
застраховането той дължи лихва в размер на законната лихва. Представям
списък за разноските с приложени фактура и две платежни нареждания. Няма
да соча други доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв.А.: - От името на моя доверител поддържам жалбата и моля да
приемете, че при постановяване на решението от ВОС са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са описани
подробно в обстоятелствената част на въззивната жалба и които смятам, че се
доказват от събраните по делото доказателства. На първо място считам, че
съдът изобщо не е обсъдил никакви критерий, въз основа на които той счита,
че определеното от него обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде в този размер. Налице е доста богата съдебна практика, в която
много пъти са излагани критериите, при които следва това да стане. На първо
място, това е свързано с личните преживявания на пострадалото лице, които
смятам, че са установени по несъмнен и категоричен начин с оглед на
събраните по делото гласни доказателства и посредством
съдебномедицинската и съдебнопсихиатричната експертиза. Доверителят ми
се намира в сравнително напреднала възраст, от което нормално и обичайно
следва загубване на увереност и появяване на различни страхови психози,
които са предизвикани точно от претърпяното ПТП. Тези белези, от около
година и половина, две след инцидента продължават да са налице и са
установени от съдебно – психиатричната експертиза. От друга страна са
налице и многобройни соматични увреждания, които имат значение за
определяне на размера на дължимото обезщетение. Не мога да си представя и
нямам обяснение защо ОС - Варна не разбра, че състоянието, което е
2
предизвикано в резултат на това ПТП е било животозастрашаващо. Само и
единствено навременната намеса на свидетелите на инцидента и бързото
отзоваване на пътна помощ са предотвратили настъпването на фатален изход,
защото при толкова много счупени ребра и при получаване на така наречения
„гръден капак“ има реална опасност някое от счупените ребра да проникне в
сърцето или в белия дроб, от което вече настъпва задължително летален
изход. В тази връзка искам да обърна внимание на АС – Варна върху
показанията, които даде и причинителят на ПТП, който беше причината за
отлагане на делото много пъти, но беше призован по искане на ответника по
иска. Този човек при разпита си заяви, че никога през живота си не е
преживявал такъв ужас. Точно това бяха думите му, които той каза пред
съдебния състав на ОС – Варна. Ако съпоставим това преживяване на
шофьора, който не е пострадал, вярно, той е причинителя на инцидента и има
много причини да се страхува от поледиците от неговото деяние, но ако
самият той заявява, че не е преживявал по – голям ужас в живота си от това,
което му се е случило тогава, какво да си мислим за преживяванията и
болките на този човек, който се е намирал затиснат под кардана на микробуса
и който е бил в абсолютно безпомощно състояние. За съобразяването на този
факт е необходимо да се отчете обстоятелството, че това състояние не е било
мимолетно, то е продължило няколко минути, повече от пет минути според
мен, защото е оказало, че шофьорът на микробуса не е разполагал с крик,
което е наложило търсенето на крик от друг негов колега, с който въпросното
МПС да бъде повдигнато и едва тогава доверителят ми е бил могъл да бъде
освободен и вече транспортиран за лечение. Само наличието на това
обстоятелство, образувалия се „гръден капак“, придава значителен
интензитет на болките и страданията и съчетано с осъзнаването на факта, че
можеш да загубиш живота си точно в този миг и точно при тези
обстоятелства е достатъчно основание, за да се търси само за тази телесна
повреда и само заради това преживяване обезщетение много по – високо от
определеното от ОС – Варна. На следващо място в решението изобщо не са
отчетени последиците от причинените множество телесни увреждания. Както
изясни съдебно – медицинската експертиза, болките и страданията са
спонтанни, защото дишането е спонтанен процес и то не може да бъде
контролирано. При всеки дъх доверителят ми е изпитвал изключителна болка
и страдание и това показват медикаментите, които е бил принуден да взема,
3
защото тези болки са били перманентни. Дори и в съня си е изпитвал тези
болки и страдания и не е могъл дори да спи. Отделно другите обстоятелства,
които се изясниха и доказаха, че той не могъл да полага грижи за себе си, не е
могъл да се предвижва или остатъчните страхове, които съществуват и до ден
днешен. Всички тези фактори в своята съвкупност предопредлят определяне и
уважаване на иска изцяло, а не определяне на някакъв размер по
справедливост, защото няма никакви мотиви как е определен този размер.
Искам да се спра на едно обстоятелство, което според мен представлява
проблем в правосъдието или поне по начина, по който го е разгледал ОС –
Варна. Представил съм доказателства, че преди завеждане на иска,
доверителят ми е направил разноски, като ми е заплатил възнаграждение в
размер на 1000 лв. Вярно е, че ВОС попита изрично с определение дали
претендираме имуществени вреди или не претендираме такива. Отговорих, че
не претендираме такива поради разбирането, че тези вреди се включват към
разноските и върху тях не следва да се дължи държавна такса, защото какво
искаше да кажа ОС – Варна, че искам 1200 лв за имуществени вреди, за да
платя още 4 % държавна такса върху тях, защото за да могат да бъдат
разглеждани тези вреди по този начин, по който иска, съдът трябва да се
платят въпросните 4 %. Ще Ви обърна внимание на още едно обстоятелство,
гледали сте хиляди такива дела, по тях рядко се плаща държавна такса, докато
в случая ние сме избрали да ни шиканираме по този начин и да не разчитаме
на това колкото присъдят и другото ще вземем и ще го платим на ответника.
Не, преди заведа иска с клиента сме обсъдили подробно всички „за“ и
„против“ определянето на този размер на иска, като съм се съобразил и с
наличната практика на ВОС и на АС – Варна, вкл. и на ВКС, но тя е малко
извън нашия район и доколкото тенденцията е, че имало значение по региони
какви са стандартите на живот, затова бях се концентрирал върху ВОС. В
Кодекса на застраховането, посочил съм в частната жаба и във въззивната
жалба съществува изрична норма, която казва, че пострадалият има право на
разумните разноски, които е сторил, за да реализира застрахователната си
претенция, поради тази причина считам, че е налице пълно основание тези
разноски да бъдат включени в разноските по повод водене на делото, защото
те са толкова разноски, както и тези по чл. 78 ГПК. Не е необходимо
пострадалият да плаща държавна такса и върху тези разноски, освен това,
съдът може да реши евентуално, че те отново са несправедливо определени,
4
защото са прекомерни. Поради тази причина и на основание Кодекса на
застраховането считам, че тези разноски следва и могат да бъдат включени в
размера на адв. възнаграждение. Впрочем, въпреки, че беше сезиран с
нарочна жалба по този въпрос, ВОС не пожела да каже абсолютно нищо.
Дружеството, което издава платежния документ е регистрирано по ЗДДС. Аз
длъжен ли съм да си плащам сам данъка след като е ясно за всички, че този е
косвен данък и аз съм длъжен да го събера от клиента. Има практика на ВКС
по въпроса, какво включва адв. възнаграждение и какво се присъжда. Моля в
този смисъл да ревизирате решението и определението на ОС Варна и да
присъдите на доверителя ми и разноските, които той е направил разумно за
защита на неговите права и интереси. Определеното възнаграждение не е
прекомерно, поддържаме виждането си и твърдението си, че делото
представлява фактическа сложност, защото всички тези неща, моите
уважения към Вас, които се поднасят сдъвкани на съда под формата на искова
молба са събрани от някъде и на мен това ми струва време и усилия. Не може
с лека ръка да си четем закона и да казваме „ама не само в размера на
минималните възнаграждения“, защо? Вижда се, че някаква работа е
свършена, водена е кореспонденция със застрахователя, проучвал съм
наказателното дело, проучвал съм практиката и т.н., защо трябва да ми се
определи възнаграждение в минималния размер, а то е очевидно, че тази
работа е свършена и сме положили всички възможни усилия да не стигаме до
съдебен процес, но когато ти определят обезщетение от 14 000 лв. трябва да
имаш и добрината да си понесеш последствията от безотговорното поведение.
Моля да постановите решение в този смисъл. Поддържам всички доводи,
които съм изложил в жалбата и моля да присъдите на доверителя ми
направените по делото разноски и за тази инстанция.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в
определения от закона срок.
Разглеждането на делото приключи в 15:28 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5
6