М О Т И В И
към Присъда № 197 от 17.11.2017
год. по НОХД № 1435/2017 год. на СлРС
изготвени на 21.11.2017
год.
РП – Сливен е внесла
обвинителен акт против подсъдимите Д.К.Д. и К.Д.Д. за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на
защитника на подсъдимите и на самите подсъдими, и след като установи, че
техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода
на разпоредителното заседание пострадалият И.В.Н. *** е конституиран като
частен обвинител по делото. Пострадалият се представлява процесуален
представител, които пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни, като на
всеки един от тях да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Пледира
вещественото доказателство да бъде унищожено. Пострадалият И.В.Н. пледира на
подсъдимите да бъде наложено ефективно наказание.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено
спрямо подсъдимите, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира,
предвид самопризнанията на подсъдимите и проведеното съкратено съдебно
следствие, да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 58а, ал. 4 вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК, както следва: на подс. Д.К.Д. - наказание „Пробация”,
изразяваща се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от една година и шест месеца, три пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и
шест месеца, а на подс. К.Д.Д. - наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една
година и четири месеца, три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от една година и четири месеца. По отношение на
вещественото доказателство пледира същото да бъде унищожено като вещ без
стойност.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Д.К.Д. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият К.Д.Д. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено наказание „Пробация”.
Адв.
К. *** – упълномощен защитник на подсъдимите Д.К.Д. и К.Д.Д., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на подсъдимите наказание „Пробация”, така както е предложено от
представителя на РП – Сливен, но предложените пробационни мерки да бъдат за
срок от една година. Пледира вещественото доказателство да бъде унищожено като
вещ без стойност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Д.К.Д. е с начално образование, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият
К.Д.Д. е с основно образование, неженен, не работи, неосъждан.
Подс.
Д.К.Д. и синът му подс. К.Д.Д. *** 2017 год. двамата подсъдими и свид. И.В.Н.
работели като дървосекачи в м. „Ямата” в землището на с. Ичера, общ. Сливен. По
същото време се загубил в гората един кон на свид. Н.. Впоследствие конят на
свид. Н. бил намерен, за което на 19.06.2017 год. свид. Н. се почерпил с
приятели. Около 16,00 часа в добро настроение се върнал в дома на тъща си
(свид. П.Д.У.) на *****, гр. Сливен. В един двор, но в две отделни къщи там
живеела и дъщерята на свид. П.У.– свид. З.С.У.. Двете жени били навън, когато
свид. Н. се прибрал. Подпийнал, свид. И.Н. напсувал, като обявил радостно пред
жена си, че е намерил коня. По същото време подс. Д.К.Д. като чул, излязъл от
дома си ядосан и се заканил на свид. Н. със саморазправа. Подсъдимият се ядосал
от това, че свид. Н. бил псувал и извикал и сина си – подс. К.Д.. Последният се
появил заедно с приятелката си – свид. Д.П.Е.. В това време свид. Н. се бил
качил на покрива на съседката – свид. Г.Н.С., живуща *** и се опитвал да
обясни, че не е псувал тях, но бащата и синът били разгневени. Двамата били
решени да нанесат побой на свид. Н.. За целта подс. К.Д. бил взел един дървен
кол (даяк), а баща му – брадва. Двамата подсъдими преди това заплашвали свид. Н.
с друг свой роднина, който да му навреди. Под въздействие и на алкохола свид. Н.
демонстрирал, че не го е страх, макар да бил в опасна близост с тях, намирайки
се на покрива на съседната къща. Тогава двамата подсъдими прескочили парапета
на терасата на своя дом, който граничел с покрива, където стоял свид. Н..
Отивайки при него, подс. К.Д. ударил с даяка свид. Н. в областта на тила, след
което му нанесъл удар и ниско в крака. Свид. Н. клекнал на покрива, при което
подс. Д.Д. минал зад него и нанесъл удари с тъпата страна на брадвата по
главата на свид. Н.. Подс. Д.Д. го ударил в областта на врата. Свид. Н.
започнал да губи съзнание и в този момент подс. К.Д. отново замахнал, удряйки
го пак в крака. Свид. Н. паднал в двора на свид. Г.С., като не давал признаци
на живот и това изплашило близките му. Жена му, която била свидетел на
случилото се, побягнала към мястото, но двамата подсъдими й препречили пътя. В
уплахата си тя отчаяно започнала да хвърля камъни в прозорците на дома на
двамата подсъдими. Към мястото се втурнала и лелята на свид. З.У.– свид. П.А.У.,
която също видяла случилото се с роднината им. Суматохата събудила свид. Г.С.,
която пуснала в двора роднините на пострадалия, в т.ч. сестра му свид. В.В.Н..
Последната, минавайки по улицата, чула за инцидента с брат й. Бил повикан
дежурен екип на ЦСМП – Сливен. Пострадалият свид. Н. бил изнесен от двора в
безсъзнание и откаран за лечение.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза, в
резултат на силен удар в областта на главата пострадалият И.В.Н. е получил
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в закрито счупване на основата и свода на
черепа в дясната предна половина на главата и дясната орбита с оформяне на
малък епидурален (между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа) хематом,
без клинични данни за компресия и сътресение на мозъка, което е протекло в
началото с картината на пълна загуба на съзнанието до степен на кома,
представляващо „Разстройство на здравето, временно опасно за живота”.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимите и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската
експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и
безпристрастността му.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си и изразиха
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Д.К.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
тъй като на 19.06.2017 год., в гр. Сливен, в съучастие като извършител с К.Д.Д.
***, причинил средна телесна повреда на И.В.Н. ***, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма – закрито счупване на основата и свода на черепа в
дясната предна половина на главата и дясната орбита с оформяне на малък
епидурален хематом, протекло в началото с картината на пълна загуба на
съзнанието до степен на кома, представляващо „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота”.
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият К.Д.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК,
тъй като на 19.06.2017 год., в гр. Сливен, в съучастие като извършител с Д.К.Д.
***, причинил средна телесна повреда на И.В.Н. ***, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма – закрито счупване на основата и свода на черепа в
дясната предна половина на главата и дясната орбита с оформяне на малък
епидурален хематом, протекло в началото с картината на пълна загуба на
съзнанието до степен на кома, представляващо „Разстройство на здравето,
временно опасно за живота”.
Деянието
подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици от
него. Деянието е извършено от подсъдимите при общност на умисъла, тъй като двамата
подсъдими са извършители на процесното деяние – и двамата са нанасяли удари на
пострадалия И.В.Н..
Като
смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът прецени изразеното от тях
съжаление за извършеното, добрите характеристични данни, липсата на други
образувани наказателни дела, а за подс. К.Д.Д. – и чистото му съдебно минало.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината им
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
всеки един от подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специална превенция. По отношение на подсъдимите Д.К.Д. и К.Д.Д. съдът
определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „Б” от НК, предвид изказаното от тях самопризнание и императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при
постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено
по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В
разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато
едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът
прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените
смекчаващи вината обстоятелства (изразеното от тях съжаление за извършеното,
добрите характеристични данни, липсата на други образувани наказателни дела, а
за подс. К.Д.Д. – и чистото му съдебно минало), които съдът приема като многобройни
в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимите при определяне
на наказанието им. Ето защо съдът наложи на подсъдимите наказание при условията
на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „Б” от НК.
С
оглед гореизложеното, съдът наложи следните наказания на подсъдимите:
На
подсъдимия Д.К.Д. за извършеното от него деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК – определи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от една
година и шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично
и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година
и шест месеца.
На
подсъдимия К.Д.Д. за извършеното от него деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК – определи наказание „Пробация”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от
една година и шест месеца като подсъдимият следва да се явява и подписва пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице три пъти седмично
и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година
и шест месеца.
Така
определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще въздействат
възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
На
основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК, съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото, а именно: 1 брой дървен кол, което след
влизане в сила на присъдата, следва да се унищожи, като вещ без стойност.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Д.К.Д. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 84,50 лева (осемдесет и четири
лева и петдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР –
Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият К.Д.Д. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 84,50 лева (осемдесет и четири
лева и петдесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР –
Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: