Русенска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия
Г.В.К.:
В това, че на 19.10.2016 г. в град Русе, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамско портмоне и парична сума в
размер на 80 лева – всичко на стойност 84 лева, от владението на Л.С.Е. ***,
без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК.
В това, че на 19.10.2016г.
в град Русе, в условията на продължавано престъпление- на три пъти, използвал
платежен инструмент- дебитна карта № ***, издадена от „ОББ“ АД на името на Л.С.Е.,
ЕГН: ********** ***, без съгласието на титуляра й, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление и получената сума е в общ размер на 30 лева - престъпление
по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Съдебното следствие се проведе по
реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимията
се признава за виновен и моли да му бъде определено по-леко наказание. Служебният
му защитник адв. В. Г. от РАК изразява становище, че подсъдимият следва да бъде
признат за виновен по двете обвинения, като с оглед мотивите за извършване на
престъпленията, следва да му бъде определено минимално наказание, по подробно
изложените съображения.
Прокурорът
поддържа обвиненията. Изразява становище, че подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по двете обвинения, като му бъде наложено наказание, по реда на
чл.54 от НК, ориентирано около 3 години лишаване от свобода, за всяко едно от
престъпленията, което да бъде редуцирано, по реда на чл.58а ал.1 от НК. За
престъплението по чл.249 ал.1 от НК да му бъде наложено и наказание глоба в
минимален размер. Да бъде определено едно общо наказание, по реда на чл.23 ал.1
от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим. На
основание чл.23 ал.3 от НК към наказанието лишаване от свобода да бъде присъединено
наказанието глоба.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.В.К.
е роден на *** ***. Има основно образование, не е женен, не работи. Към датата
на инкриминираните едяния е осъждан 17 пъти за извършени кражби, след деянията
е осъждан още веднъж с влязла в сила присъда. Последното му осъждане, преди
деянията, предмет на настоящото производство, е със Споразумение № 111/10.09.2014г. по НОХД
№ 325/14 по описа на РС – Нова Загора , с което за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, при „строг“
режим на изтърпяване. Това наказание, впоследствие с Определение №
361/22.10.2014г., по ЧНД № 426/14 на РС Нова Загора, е било групирано с
наказания по други осъждания на подсъдимия. Наказанието е изтърпяно на
12.06.2015г.
На 19.10.2016г.,преди обяд, подсъдимият
К. ***. Около 11.00 часа той влязъл в
магазин за дрехи в търговски комплекс „В.“
в ж.к. „Дружба-3“. По това време свидетелката Л.С.Е.-продавач-консултант била
на работното си място.Тя била поставила
портмонето си- червено на цвят с парична сума от 80 лева и лични документи-
лична карта, СУМПС, дебитна карта с № ****, издадена на нейно име от банка
„ОББ“ АД, лист хартия, на който бил написан ПИН-кодът и кредитна карта,
издадена от банка „БНБ Париба“ върху щанд в магазина.
Подсъдимият забелязал портмонето и решил да го открадне с вещите в
него. За да отклони вниманието на свидетелката, подсъдимият я помолил да му
покаже няколко детски рокли. След като не ги одобрил, я помолил да смъкне рокля от манекен, който се намирал в
отдалечена част на магазина. Когато свидетелката се обърнала с гръб и отишла да донесе дрехата, подсъдимият взел
портмонето й и го прибрал в себе си. След това взел детската рокля, която
свидетелката междувременно донесла и за да прикрие липсата на портмонето, я
поставил на мястото, откъдето го взел.Обяснил, че не е сигурен дали дрехата ще
хареса на дъщеря му и напуснал магазина с откраднатите вещи.
След като излязъл от сградата на
търговския комплекс, подсъдимият проверил съдържанието на отнетото портмоне,
при което установил сумата от 80 лева, дебитната карта № 5574770113300670,
издадена от банка „ОББ“ АД с листчето, на което бил написан ПИН-кодът за нея,
както и другите описани по-горе вещи. Решил да използва дебитната карта, като
изтегли наличните в нея пари за свои нужди. В изпълнение на взетото решение, той
се качил в лекия си автомобил, който бил паркиран пред търговския комплекс и се
отправил към района на автогарата в гр. Русе, тъй като знаел, че там има АТМ
устройство. Подсъдимият спрял автомобила на бул. „Цар Освободител“ в гр.Русе и
отишъл пред АТМ устройство, което било с № AFIB7011, на Първа инвестиционна банка АД, находящо се на
бул.“Цар Освободител“ № 156, до аптека „Вита“. Използвайки
дебитната карта и въвеждайки пин-кода за нея, в 11.08 часа на 19.10.2016 г. подсъдимият
опитал да изтегли парична сума от 100 лева, но поради недостатъчна наличност,
осъществената операция била неуспешна. Веднага след това, в 11.09 часа, по
описания начин подсъдимият осъществил две успешни транзакции, като изтеглил
съответно сумите от 20 лева и от 10 лева, които прибрал в себе си.
Известно
време след излизането на подсъдимия от магазина, св. Л.Е. установила липсата на
портмонето си. Била убедена, че подсъдимият го е взел, тъй като бил единствения
клиент за периода. Тя веднага се обадила в банка „ОББ“ АД, откъдето я
уведомили, че от дебитната й карта е изтеглена сумата от общо 30 лева. По искане
на свидетелката дебитната й карта била блокирана.
Пострадалата подала
съобщение за извършените престъпления, приложено на л.11 от ДП. В хода на ДП тя
е разпознала извършителя на кражбата, за което е изготвен протокол за
разпознаване на лица, приложен на л.45 от ДП.
От неоспорената от страните
съдебно-ценова експертиза е установено, че общата стойност на отнетите от подсъдимия
К. вещи – портмоне, в което се намирали лична карта, СУМПС, дебитна карта,
издадена от банка „ОББ“ АД, кредитна карта, издадена от „БНБ Париба“ и
паричната сума от 80 лева, възлиза на 84 лева, към датата на извършване на
деянието. Това е стойността на паричната сума и тази на портмонето, тъй като
личните документи, дебитната и кредитна карта са вещи без парична равностойност.
От неоспорените от
страните две технически експертизи се установява възпроизведеното на хартиен носител съдържание
на предоставените за изследване оптични носители. Това са оптичен носител CD-R, марка „hp”, съдържащ снимки от охранителните видеокамери в
комплекс „В.“, находящ се в гр.Русе, ж.к. „Дружба 3“ от 19.10.2016г. и оптичен
носител CD-R EMTEC, съдържащ снимки от АТМ устройството, находящо
се в гр. Русе, бул.“Цар Освободител“ № 156, до аптека „Вита“ от 19.10.2016г.
Отнетите пари и вещи и
изтеглената сума пари не са върнати или възстановени на пострадалата.
Тази фактическа
обстановка съдът приема за доказана
според признанията на подсъдимия и показанията на свидетелите И.Й.Е.
/полицейски служител/ и Л.С.Е. /пострадала от престъпленията/, както и от
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: справки
за извършени транзакции, писма от банка „ОББ“ АД, от „ПИБ“ АД, протокол за
разпознаване на лица, справки от ОИМ, две технически експертизи, съдебно-ценова
експертиза, автобиография, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, справка за съдимост, справка за движение на л.а на подсъдимия
с рег. № В 99-36 ВХ на 19.10.2016г. и други, както и от приложените по делото веществени
доказателства: оптичен носител CD-R,
марка „hp”, съдържащ снимки
от охранителните видеокамери в комплекс „В.“, находящ се в гр. Русе, ж.к.
„Дружба 3“ от 19.10.2016г.; оптичен носител CD-R EMTEC, съдържащ
снимки от АТМ устройството, находящо се в гр. Русе, бул.“Цар Освободител“ №
156, до аптека „Вита“ от 19.10.2016 г.
По делото няма спор относно изложената
по-горе фактическа обстановка, като в тази насока всички писмени и гласни
доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Самоличността на подсъдимия,
факта че именно той е извършил кражбата и впоследствие тегленето на пари от
дебитната карта на пострадалата, времето, мястото и начина на извършване на деянията,
както и предмета на престъпленията, са установени по безспорен начин от
писмените, гласните и веществените доказателства, както и от заключенията на
посочените експертизи, които съдът намира за обективни, последователни, логични
и непротиворечиви, а експертизите за обосновани и компетентни. С оглед
обстоятелството, че производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно доказателствата по делото.
Анализа
на кредитираните доказателства,налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимият Г.В.К. е осъществил състава на
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК,
тъй като на 19.10.2016г. в гр.Р., в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. дамско портмоне и парична сума в размер на 80 лева –
всичко на стойност 84 лева, от владението на Л.С.Е. ***, без нейно съгласие, с
намерението противозаконно да ги присвои.
Кражбата е извършено в условията на
опасен рецидив, по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б.“ от НК, тъй като видно от
приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият е извършил настоящата кражба,
след като е бил повече от два пъти за престъпления от общ характер, като са му
налагани наказания лишаване от свобода, които не са били отложени по реда на
чл.66 от НК и не е изтекъл срокът по
чл.30 от НК от изтърпяването им.
От субективна страна подсъдимият е
извършил кражбата с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния характер на
деянието,предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Той много добре е разбирал, че отнема чуждо портмоне с намиращите се в него вещи, че вещите са чужди и
той няма никакво основание да ги отнема от владението на св.Е.. Но воден от
желанието да се снабди с парични средства, по бърз и лесен начин, той е отнел
вещите, като отдалечавайки се от магазина е установил своя фактическа власт
върху тях, с което кражбата е довършена. Впоследствие се е разпоредил с вещите
и е изхарчил парите за свои нужди, което е била и неговата цел.
От обективна страна подсъдимият Г.В.К. е осъществил състава и на престъплението
по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК,
тъй като на 19.10.2016 г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление -
на три пъти, използвал платежен инструмент- дебитна карта № ****, издадена от
„ОББ“ АД на името на Л.С.Е., ЕГН: ********** ***, без съгласието на титуляра й,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление и получената сума е в общ
размер на 30 лева.
Налице е продължавано престъпление, по
смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е използвал дебитната карта
на три пъти, тъй като е извършил три отделни транзакции /две от които успешни и
една неуспешна/, всяка от които осъществява състава на горното престъпление.
Деянията са извършени през непродължителен период от време, при еднородна
фактическа обстановка и при общност на умисъла, поради което всяко деяние се
явява продължение на предходното.
Престъплението е довършено, тъй
като данните от платежния инструмент реално са ползвани. Това е така с извършените
от подсъдимия действия, свързани с поставянето на дебитната карта в банкомата и
въвеждането на персоналния идентификационен номер на картата. В резултат на извършените
две успешни транзакции са реално изтеглени пари от дебитната карта на пострадалата,
в общ размер на 30 лева.
Касае се за платежен инструменти,
по смисъла на чл.93 т.24 от НК, какъвто се явява дебитна карта № ***, издадена от
„ОББ“ АД на името на Л.С.Е. ***. Използвани са данни от тази карта- нейния
персонален идентификационен номер. Безспорно
подсъдимият е ползвал дебитната карта и персоналния номер на същата, без съгласието
на титуляра на картата, тъй като тя е била открадната от св.Е. по-рано същия
ден.
Деянието на подсъдимия не
съставлява друго по-тежко престъпление, по смисъла на особената част на НК.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Той е съзнавал обществено-опасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е
искал тяхното настъпване. Той много добре е разбирал, че използва дебитна карта,
която не е негова, а е на друго, непознато за него лице и той няма никакво
право да използва нейния персонален идентификационен номер. Въпреки това,с намерение
да изтегли пари от картата, той е използвал същата, като е успял да изтегли
пари от нея.
С
оглед гореизложеното, подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден за
двете извършени от него престъпления.
При
индивидуализацията на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, за извършеното престъпление по чл.196
ал.1 т.1, вр.чл.194 ал.1 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
обстоятелства: направените от подсъдимия признания; ниската стойност на
предмета на престъплението. В същото време съдът отчете не голямата тежест на
посочените смекчаващи отговорността обстоятелства. Признанията направени от подсъдимия
са декларативни и реално не са способствали за разкриването на обективната
истина по делото. От друга страна те се отчитат при разглеждането на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, в резултат на което наказанието се
редуцира. Ниската стойност на предмета на престъплението не следва да се
абсолютизира, тъй като предвид начина на извършване на кражбата, подсъдимият не
е знаел какви вещи и пари има в отнетото портмоне.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете: наличието на множество предходни осъждания, извън тези взети предвид
при квалификацията на престъплението, като извършено в условията на опасен
рецидив, което сочи на трайно създадени престъпни навици; упоритостта в умисъла
на подсъдимия, предвид начина на извършване на кражбата, при която той
няколкократно е карал продавачката да показва детски дрехи от отдалечени места,
за да отклони вниманието й; наличието на невъзстановени щети за пострадалата, освен
оценените в пари и такива свързани с отнетите й карти и документи и множеството
проблеми и неудобства, свързани с тяхното набавяне.
Никое от посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства не се явява изключително, нито са налице
многобройни такива,което да налага определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. Наказанието съдът определи по реда на чл.54 от НК, при лек превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, между минимума и средата на предвиденото
в текста, а именно четири години лишаване от свобода /или 48 месеца/. На основание
чл.58а ал.1 от НК намалява това наказание с 1/3 /намалява го с 16 месеца/, като
определя окончателен размер на наказанието за извършената кражба на 32 месеца
лишаване от свобода или ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
за извършеното престъпление по чл.249 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, съдът взе
предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: направените от подсъдимия
признания; ниската стойност на изтеглените пари от картата. В същото време
съдът отчете не голямата тежест на посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства. Признанията направени от подсъдимия са декларативни и реално не
са способствали за разкриването на обективната истина по делото. От друга
страна те се отчитат при разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие, в резултат на което наказанието се редуцира. Ниската стойност на изтеглената
сума пари не следва да се абсолютизира, тъй като подсъдимият е изтеглил само 30
лева от дебитната карта на пострадалата само и единствено поради факта, че в
нея не е имало повече пари.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете: наличието на множество предходни осъждания, общо 17 присъди, към
момента на извършване на настоящето престъпление, което сочи на трайно
създадени престъпни навици; факта на извършените три отделни операции с
дебитната карта, всяка една от които е достатъчна за съставомерността на
деянието по посочения текст; причинените имуществени щети от престъплението,
предвид факта, че реално са изтеглени пари от картата; наличието на
невъзстановени щети от това престъпление.
Никое от посочените смекчаващи отговорността
обстоятелства не се явява изключително, нито са налице многобройни такива, което
да налага определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. Наказанието съдът определели
по реда на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
над средата на предвиденото в текста, а
именно четири години лишаване от свобода /или 48 месеца/. На основание чл.58а
ал.1 от НК намалява това наказание с 1/3 /намалява го с 16 месеца/, като
определя окончателен размер на наказанието за това престъпление на 32 месеца
лишаване от свобода или ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
При
наличието на посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и
като съобрази разпоредбата на чл.47 от НК, съдът определи наказанието глоба, за
извършеното престъпление по чл.249 от НК, в минимално предвидения в закона
размер от 100 лева.
На
основание чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ-
по-тежкото от двете, а именно две години и осем месеца лишаване от свобода. На
основание чл.23 ал.3 от НК към него ПРИСЪЕДИНЯВА наказанието ГЛОБА в размер на
100 лева, която следва да бъде заплатена в полза на Държавата.
С
оглед съдебното минало на подсъдимия не са налице предпоставките на чл.66 от НК и така определеното общо наказание
лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.2 буква „б“ от ЗИНЗС, съдът
определя първоначален СТРОГ РЕЖИМ за неговото изтърпяване.
Не са налице предпоставките на чл.24 от НК за
увеличаване на определеното общо наказание, с оглед ниската стойност на
предмета на престъплението и направените от подсъдимия признания.
С така определеното наказание, по вид и
размер, за всяко едно от отделните престъпления и общото такова, ще се
постигнат целите на генералната и лична превенция. Подсъдимият ще има
възможност да преосмисли поведението си занапред, ще се постигне възпиращ и превъзпитаващ
ефект спрямо него, като той бъде изолиран от обществото за определен период от
време, с което ще му се отнеме възможността да продължава да върши
престъпления, в същото време това наказание се явява адекватно на обществената
опасност на дееца и на конкретните извършени от него деяния.
С оглед изхода на делото подсъдимият дължи
направените по делото разноски, в посочения в присъдата размер.
Не са налице основанията, посочени в
чл.53 от НК, за отнемане на оптичните носители, поради което същите следва да
бъде върнати на техните собственици.
Мотивиран
така,съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: