Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 01.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 116/2022г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 135/05.07.2022г., постановено по НАХД № 89/2022г.,
Ловешки районен съд, втори състав е изменил Електронен фиш за налагане на глоба
Серия К № 5116807, издаден от ОД на МВР
Ловеч, с който на Б.В.С., ЕГН: ********** *** е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП,
като преквалифицирал нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и потвърдил
електронния фиш в останалата част, като законосъобразен.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Б.В.С., страна по н.а.х.д. № 89/2022г. по
описа на Ловешки РС, чрез упълномощен адвокат.
В касационната жалба се излага, че решението на
районният съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че посочената цифрова квалификация
на нарушението не кореспондира със словесното му описание, което несъответствие
представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано с
изменение на обжалвания електронен фиш от въззивната инстанция. Твърди се, че
при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване на
електронен фиш и следва административнонаказателната отговорност да се реализира
по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита, че представеният по
делото протокол за използване на автоматизираното техническо средство е без
дата на проверка и липсват доказателства за компетентност на длъжностното лице,
извършило проверката, съответно за спазване на изискването на чл. 13, т.3 от
Наредбата за условията и реда за използването им. Моли се да се отмени
оспореното решение и обжалвания електронен фиш. Претендират се разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. С молба вх. № 3564/25.10.2022 г. депозирана от
упълномощен процесуален представител, не възразява да се даде ход на делото в
негово отсъствие, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и
претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не
ангажира становище.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 02.08.2021г. в 15:44 ч. на първокласен път I-4, при км. 34+900, в с. Микре, област Ловеч с АТСС „CORDON-M2”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки,
при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч въведено с ПЗ Д-11 и
приспаднат толеранс от 3 км. или 3 % е извършено нарушение за скорост с МПС лек
автомобил „Рено Каджар“ с рег. № ********, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство № MD1195. За
нарушението, на 09.08.2021г. бил съставен
електронен фиш серия К № 5116807 на Б.В.С..
В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от
72 км/ч след отчетен толеранс минус 3 км/ч, като е налице превишаване на
разрешената скорост с 22 км/ч.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че електронният фиш е издаден от компетентен орган, притежава
изискуемите по закон реквизити, както и че е съставен при пълно изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните
писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване,
преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че
нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно водачът
на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация друго
лице, което да го е управлявало на процесната дата.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е изменил ЕФ, преквалифицирайки
нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е потвърдил ЕФ в останалата му част районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни
възраженията на касатора, че посочената цифрова квалификация на нарушението не
кореспондира със словесното му описание, което несъответствие представлява
съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано с изменение на
обжалвания електронен фиш от въззивната инстанция. Правилно от събраните
писмени доказателства първоинстанционния съд е установил, че вмененото
нарушение се изразява в управление на лекия автомобил в населено място със
скорост над максимално разрешената от 50 км/ч, като същата е законово регламентирана
в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В ЕФ, обаче е посочено, че е нарушен чл.21,
ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от
посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Пътният знак за
ограничаване на скоростта следва да е от група „B“, с който се въвежда забрана и съответно се отменя
въведената забрана, а не с пътен знак Д11, който означава „Начало на населеното
място“. Първоинстанционният съд правилно е установил, че със знак Д11 не се
въвежда забрана, която да е относима към разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, а
е налице нарушение на забраната да се превишава стойността от 50 км/час за
населено място въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
разпоредбите на чл.63, ал.2, т.4 и ал.7, т.1 от ЗАНН и Тълкувателно решение № 8
от 16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС в правомощията на районния съд е да
измени електронния фиш. Наред с възможността да намали размера на наказанието,
правомощието на районния съд да измени електронния фиш включва и възможност за
преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие.
Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да измени
електронния фиш е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че
при упражняване на своите правомощия по чл.63, ал.1, изр. 1 от ЗАНН районният
съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество,
която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни
правомощието си да измени съставения електронен фиш, а не да го отменя като
незаконосъобразен. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за
субсидиарно приложение само на чл.337, ал.1, т.2 от НПК, т.е. за
преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, е съобразена и забраната за влошаване на положението на
жалбоподателя. В случая правилно първоинстанционния съд в изпълнение на
правомощията му дадени от закона е изменил ЕФ в частта касаеща цифровата
квалификация на нарушението, като вместо нарушение по чл.21, ал.2 във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП е преквалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При постановяване на решението си районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства. Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП,
при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от
същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая
то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от
състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират
нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа
всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на
нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то
е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. От АНО са представени
безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в
обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е
установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която
е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е
приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото
средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от
одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване
на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. В него се
съдържа ясно и непротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление
на МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен участък.
Оспореното решение е постановено и в съответствие с
материалния закон. Нарушението е извършено на 02.08.2021г. С изменението на
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19
от 2015г., бр. 101 от 2016г., в
сила от 21.01.2017г., бр. 54 от 2017г.) е предвидено при
констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Т.е. законодателят е изменил към датата на извършване на нарушението, чл.189,
ал.4 от ЗДвП, като съдът приема, че издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато
нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо
средство или система, функциониращи автоматично при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. С отпадането на изискването
нарушението да се установява само със стационарно техническо средство, което е
предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган то и постановеното в тази насока ТР №1/2014г. на ВАС е загубило своето
правно действие. Единственото изискване, за да се издаде ЕФ, е нарушението да е
установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция на АТСС се съдържа
в § 1, т.65 от ДР на ЗДвП, и според нея те са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни
– прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни
– прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Не се спори и се установява от доказателствата,
приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на управлявания от С. автомобил
е установено с преносима видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип CORDON M-2
№ MD1195. Последното, видно от справка от Български институт
по метрология на л.13 от делото на РС София е одобрен тип средство за
измерване, вписано на 06.07.2018г. с валидност до 13.06.2027г.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018г., в сила от
16.01.2018г. С нея се уреждат условията и редът за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.
3 предвижда, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата
могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Поради това в случая
не е бил приложим общия предвиден в ЗАНН ред за ангажиране на отговорността на
нарушителя, а законосъобразно в съответствие със ЗДвП и Наредбата, е ангажирана
отговорността на С. чрез издаване на електронен фиш. В Наредбата изчерпателно
са посочени и изискванията относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване на АТСС и автоматизирания режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл.9 ал.2 от Наредбата). С оглед на това следва
да се приеме, че електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето и с мобилно автоматизирано техническо средство или
система, при условие че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
Правилно решаващият съд е приел за неоснователни
възраженията относно опорочената доказателствена стойност на протокола-приложение
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР (л.19 от делото на
РС – София). В тази връзка техническите параметри на мобилната система за
видеоконтрол на скоростния режим тип CORDON M-2 са такива, че не позволяват манипулации и намеса в
автономността на работата й и според протокола-приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР (л.19), на 02.08.2021г., пътният
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на касатора е бил
контролиран за времето от 15:10 часа до 16:30 часа, като установените от
системата нарушения на скоростния режим са били общо 25 броя.
Установено от съдържанието на протокола, освен мястото
на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през
който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване,
който в случая е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е
била насочена в двете посоки. При това обосновано решаващият състав е приел, че
отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата данни следва да се приемат
за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен
документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Видно е
от приложения по делото Протокол, който съдържа данни за служителя от „Пътна
полиция“, който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място
същият се е подписал, след което документът е официално заведен с
регистрационен № 906р-6373/03.08.2021г., поради което и няма съмнение кой е
неговия автор. Този факт удостоверява и обстоятелството, че въпросният
полицейски служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима
система за контрол на скоростта, с която е било извършено заснемането. В
протокола за използване на АТСС изрично са означени обстоятелствата, че в
конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на превозните
средства, обхващайки трафика в двете посоки, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен“
режим на измерване. Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава
изводите на РС, че процедурата по
издаване на електронния фиш не е опорочена или материалния закон е приложен
неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във
вещественото доказателство (л.15 от делото на РС – София) - 15:44:26 попада в
периода, през който системата е била експлоатирана - 15:10 часа до 16:30 часа,
като е била извършена последваща проверка на 03.08.2021г. от съответното
структурно звено – в настоящия случай от П.С., Инспектор сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Ловеч.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно
предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която за
превишаване на разрешената скорост в населено място от 21 км/ч до 30 км/ч
наказанието е глоба в размер на 100 лв.
Въззивният съд е отговорил изключително подробно на
всички възражения, поставени от жалбоподателя пред него, включително и относно
правната квалификация и правото на защита на наказаното лице. Изложените
съображения и направените от въззивния съд правни изводи се споделят от
настоящата касационна инстанция, поради което на основание чл.221, ал.2 от АПК
съдът препраща към мотивите на въззивната инстанция.
При постановяване на решението си районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което
същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението,
съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 135 от 05.07.2022г., постановено по НАХД № 89/2022г. по описа на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.