Решение по дело №54564/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14968
Дата: 13 септември 2023 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20221110154564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14968
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110154564 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:


Предявени, в условията на евентуалност, са искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл, първо ЗЗД и чл. 22 ЗПК - за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит, респ. обявяването му за недействителен. При условията на евентуалност се иска
прогласяване нищожността на отделни клаузи от договора, а именно чл. 6, както и клаузата
регламентираща лихвения процент по договора. Нищожността на отделните клаузи се
претендира на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето вр. с предл. първо ЗЗД.
В съдържанието на исковата молба ищцата И. Е. И., с ЕГН **********, чрез
адв. Б., твърди че на 12.05.2022 г. е сключила договор за потребителски кредит № .. с
ответника „...“ ООД. По силата на сключения договор ответникът е поел задължението да и
предостави в заем сумата от 1200.00 лв. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора ищцата се е
задължила да представи обезпечение във връзка с заетата сума, като в ал. 2 на посочения
член от договора било предвидено, че в случай на неизпълнение на това задължения същата
следвало да заплати неустойка в размер на 2422.14 лв. Ищцата твърди, че посоченото
задължение противоречи на разпоредбите предвидени в ЗПК И ЗЗП, поради което поддържа,
че договора е нищожен, респ. недействителен. Като аргумент в подкрепа на твърдението, че
договорът за потребителски кредит е недействителен сочи разпоредбата на чл. 22 ЗПК и по-
конкретно неспазването на законовите изисквания предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и
чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, доколкото твърди, че в договора не е предвиден срок, като счита че
погасителния план не следва да се тълкува като срок. Навежда доводи във връзка с липсата
1
на методика за изчисляване на референтния лихвен процент, както и описание във връзка с
предвидения в договора годишен процент на разходите /ГПР/. Като основание за
недействителност на договора се посочва и противоречието с изискванията по чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК. Ищцата твърди, че изготвеният погасителен план не е в съответствие с
нормативно установеното му съдържание, както и че в договора не са разяснени подробно
правата й като потребител. В допълнение, като аргумент в подкрепа на твърдението, че
сключеният договор е недействителен посочва, че не са и предоставени Общи условия към
договора. Във връзка със заявеното искане за прогласяване нищожността на чл. 6 от
договора посочва, че дължимата неустойка противоречи на добрите нрави, доколкото
същата надвишава двукратно размера на получената в заем сума. Посочва, че чл. 6 от
договора на практика вменява неизпълнимо задължение, както и че стойността на
дължимата неустойка се явява скрита добавка към възнаградителната лихва в полза на
ответника. Поддържа, че нищожна поради противоречие с добрите нрави е и клаузата, с
която се урежда фиксираният годишен лихвен процент на стойност 40,05 %. Моли
съда да постанови решение, с което да постанови недействителност, респ. нищожност на
договора за потребителски кредит поради противоречието му с императивни законови
разпоредби. Като в условията на евентуалност моли съда да постанови нищожността на
клаузите по чл. 6 от договора, както и клаузата уреждаща фиксирания годишен лихвен
процент по договора. Претендира разноски. Заявява, че не възразява делото да се гледа в
нейно отсъствие, в случай че е налице невъзможност да се яви.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Л. В., е депозирал
отговор на исковата молба. Поддържа, че предявените искове са неоснователни и
недоказани. По отношение на твърдението на ищеца относно нищожността на клаузата,
уреждаща възнаградителната лихва по договора, посочва че уговореният размер не
противоречи на добрите нрави. Твърди, че сочените от ищеца основания в подкрепа на
гореизложеното почиват на отменени нормативни актове и не са в съответствие с
настоящата правна уредна и икономическа среда. Поддържа, че договорната лихва не е
прекомерна. Оспорва твърдението, че уговорената неустойка представлява по същността си
„скрита лихва“. Поддържа, че предвидената неустойка е изискуема с оглед неизпълнението
на договорно задължение и няма общо с възнаградителната лихва, която кредиторът
получава за отпускането на кредита. Твърди, че уговорената неустойка по никакъв начин не
излиза извън рамките на присъщите й функции, като целта на договарянето й е защита на
интересите на кредитора. Ответникът сочи, че доколкото размерът на възнаградителната
лихва е фиксиран и ясно определен към момента на сключване на договора, то клаузата, в
която е предвиден, не следва да се тълкува като неравноправна. Поддържа, че са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото с оглед Приложение № 1 към
договора ясно е посочена методика за изчисляване на ГПР. Твърди, че изявлението на
ищеца, че не е подписал Общи условия към договора, е несъстоятелно. Във връзка с
посоченото намира, че твърдението на ищеца за неизпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 2 ЗПК е
неоснователно, доколкото в Общите условия е налице подробно разяснение на правата на
кредитополучателя в качеството му на потребител. Моли съда да отхвърли изцяло
2
насочените спрямо „...“ ООД искови претенции, доколкото същите са неоснователни и
недоказани.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:

Представен по делото е препис от договор за потребителки кредит №../12.05.2022 г.
С определение от 03.04.2023 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за потребителски
кредит №../12.05.2022 г.
Съдът намира, че същият е сключен в изискуемата, съгласно чл. 10 от ЗПК, форма и
съдържа необходимите за действителността на тези договори реквизити. Шрифтът, на който
е изписан е достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на
съдържанието на договора. В договора е посочен размерът на общия дълг, както и ГПР.
Кредитът следва да бъде върнат на 18 вноски, с посочен в договора уговорен погасителен
план.
Изискването на закона за посочване на годишния процент на разходите има за цел да
защити правата на потребителите на услугата като гарантира информирането им за
максималната цена, която те биха заплатили за услугата, за периода на погасяване на
кредита. Тази цена включва всички оправдани разходи за кредитодателя, които той, като
професионалист в тази област, следва да предвиди към момента на сключване на договора,
примерно изброени в чл. 19, ал. 1 от ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора). В чл. 19, ал. 3 от ЗПК са посочени изключенията и те са свързани с
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит, разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо
дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; и разходите за поддържане на сметка
във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
За да се прецени дали неустойката за непредоставяне на поръчителство е част от общите
разходи по кредита, следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, б. "ж" на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
3
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. Според тази норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора /с изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването
на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването
му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия
предполага предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение /такса
за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по кредита, който следва да бъде
включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се
включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му/ е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

В този смисъл исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, а в
полза на ищеца да бъдат присъдени разноски.




При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, по предявен от И. Е. И., ЕГН **********, срещу „..."
ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес, иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, ал. 1 ЗПК, сключения между И. Е. И., ЕГН
**********, и ..." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес
договор №../12.05.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит.
ОСЪЖДА "..." ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
адрес, да заплати на И. Е. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.


4


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5