Решение по дело №3176/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261923
Дата: 18 декември 2020 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20201100503176
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета година в състав:       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3176 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №298764 от 11.12.2019г., постановено по гр.дело №14353/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, ответникът С.О.с ЕИК******** е осъдена да заплати на ищеца Х.А.А. с ЕГН ********** сумата от 15000лв.- обезщетение за неимуществени вреди от фрактура на глезена на левия крак, настъпили на 28.01.2016г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 11.03.2019г. до изплащането, като искът е отхвърлен за сумата над уважения до пълния предявен размер от 20000лв., сумата от 4342,33лв. - обезщетението за забава за периода 28.01.2016г.- 10.03.2016г., като искът е отхвърлен за сумата над уважения до пълния предявен размер от 6323,08лв., както и да заплати на адв.М.Д.   от от САК сумата от 847,50лв.- адвокатско възнаграждение.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че не е имало възлагане на работа от кмета на СО на трето лице относно процесната шахта. Твърди, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с действително претърпените болки и страдания от ищцата, както и че инцидентът настъпил в светлата част на деня и падането в шахтата би могло да се избегне, а гражданите трябвало сами да полагат грижа за своята безопасност. Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен. Евентуално претендира намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищцата чрез процесуалния си представител на адв.М.Д.        от от САК оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна- той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. За да бъде осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, е необходимо да бъде осъществен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, като вредите следва да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената му от възлжителя работа. Непозволеното увреждане, предмет на нормата на чл. 45 от ЗЗД, е сложен фактически състав, който изисква кумулативното наличие на следните юридически факти: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от неоспореното от страните заключение на изслушаната СМЕ, се установява кумулативното наличие на всички гореизброени елементи от фактическите състави на разпоредбите на чл.45 и чл.49 ЗЗД. Възраженията на ответника в тази връзка са преклудирани, тъй като отговор на исковата молба не е подаден в срок, а възраженията са въведени едва с въззивната жалба. Установява се и настъпването на твърдените от ищцата вреди и причинно- следствената им връзка с бездействието на служителите на ответника. Въведената от закона презумпция относно вината не е оборена от ответника.

В обжалваното решение първоинстанционният съд надлежно и подробно е обсъдил всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства, съгласно изискванията на чл.52 от ЗЗД- вида и характера на уврежданията, начина на настъпването им и обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. (съгласно ППВС 4/1968г.). В съответствие със събраните по делото доказателства- съдебно- медицинската експертиза и показанията на свидетеля е заключението на първоинстанционния съд относно вида и характера на уврежданията. Отчетени са възрастта на ищцата и отражението на инцидента върху психиката и. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства настоящият състав намира, че определеното от СРС обезщетение в размер на 15000 лева е справедливо и изцяло съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено като правилно в обжалванат му част.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата е оказана безплатна правна помощ от адвокат, поради което на последния следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 1110 лева- минималното съгласно Наредба №1 на ВАдвС предвид обжалваемия интерес.

По така изложените съображения, съдът

                                         

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №298764 от 11.12.2019г., постановено по гр.дело №14353/2019г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в в обжалваната му част.

ОСЪЖДА С.О.с ЕИК******** да заплати на адв.М.Д. от САК с ЕГН********** сумата от 1110 (хиляда сто и десет) лева- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/                                  2/