Решение по дело №139/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 55 от 27.01.2025 г., постановено по анд № 20234430201618 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, Одесос, [улица], с ЕИК *********, представлявано от С. И. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. К., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита за неправилен извода на съда, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, твърди, че същият е издаден по утвърден образец, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Твърди, че в ЕФ ясно и конкретно е отразено в какво се изразява нарушението, а именно че за въпросното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване, т.е. не е заплатена таксата и не са извършени действия по установяване на размера на дължимата пътна такса – чрез използване на бордово устройство, което подава тол декларация, или използване на маршрутна карта. Сочи, че незаплащането на тол такса е административно нарушение, което се санкционира на основание чл.102, ал.2 от ЗДП, като извършеното нарушение е регистрирано в Електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, която създава доклади за всяко установено нарушение. Нарушението е установено с техническо средство в отсъствие на нарушител и наказващ орган, поради което регистрираният запис има доказателствена стойност. Санкцията е наложена на собственика на превозното средство. Наведени са подробни доводи, че административното нарушение е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана отговорността на дружеството, чрез издаване на ЕФ. За неправилен счита изводът на районния съд, че е нарушен принципът на пропорционалност, тъй като не са посочени конкретни критерии за това. Според касатора РС е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, вкл. изразходваните за държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизация на пътната инфраструктура с оглед категорията ППС и т.н., което не е сторено от съда. В заключение моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно-прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение за един адвокат.

Ответникът, чрез адв.Г., е подал отговор по касационната жалба, в който е изложил подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да остави в сила оспореното решение, претендира разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Взел е подробно писмено становище, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на ответното дружество, поради което след отмяна на оспореното решение следва да се потвърди ЕФ, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Г., който оспорва касационната жалба, моли съда да я остави без уважение, претендира разноски за един адвокат, представлявал ответника пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е отменил обжалвания ЕФ като е счел, че принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. С Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. съдът е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Въззивният съд приел, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв. Съдът направил извод, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване па съюзното законодателство - Решение от 21.11.2024г. по дело С- 61/2023г. на СЕС, съдът направил извод, че обжалваният електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Счел, че размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. На тези основания отменил оспорения ЕФ.

Решението е правилно.

Както правилно е приел въззивният съд, принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Ето защо оспореното въззивно решение, с което съдът е отменил ЕФ при съобразяване на същите изложени в настоящото решение съображения, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 550лева, съобразно нормата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 27.01.2025 г., постановено по анд №20234430201618 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Варна, [улица], ЕИК:*********, представлявано от С. Д., разноски за касационната инстанция в размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.