Определение по дело №259/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба на Ю. Б. В. - П., с вх. № 1962/13.03.2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, срещу Мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ – Хасково.

Твърди се, че е направено възражение срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността, която жалбоподателят заема – „главен инспектор“, отдел „Растителна защита“, но произнасяне не било налице. Моли да бъде прогласена нищожността на мълчаливия отказ, респ. същият да бъде отменен.

С писмото, с което е изпратена административната преписка, Директорът на ОДБХ – Хасково е посочил, че по подаденото възражение срещу оценката на оценяващия ръководител „Неприемливо изпълнение“ е налице произнасяне от контролиращия ръководител – поставена е оценка „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“.

В преписката се съдържа формуляр за възражение, подадено от Ю. Б. В. – П. на 06.02.2024 г.; формуляр за оценка на изпълнението на длъжността от 31.01.2024 г. с поставена годишна оценка от оценяващия ръководител „Неприемливо изпълнение“ и поставена окончателна годишна оценка от контролиращия ръководител – „Изпълнението отговаря не напълно на изискванията“.

От жалбоподателя е постъпила молба, в която твърди, че представеният формуляр за годишна оценка на изпълнението на длъжността не е датиран от контролиращия ръководител с датата 31.01.2024 г., а изписаната дата е била положена към датата на запознаване на оценявания служител с оценката от оценяващия ръководител и е изписана не от контролиращия ръководител, а от оценявания служител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и твърденията на страните Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Жалбата е НЕДОПУСТИМА.

I. Законодателят регламентира задължението на съда да извърши проверка на редовността на жалбата /спазване на изискуемите форма, съдържание и приложения към материалния носител на волята на сезиралия съда правен субект/ преди произнасяне по нейната допустимост /съществуването и надлежното упражняване на правото на обжалване/. Нередовното и недопустимо сезиране поставя съда в състояние да не може да упражни възложената му правораздавателна власт, поради което оспорващият трябва да понесе последиците от това свое действие.

1. В конкретния случай от изложеното в жалбата се установява безспорно какъв е предметът на оспорване, респ. каква е търсената от съда защита, а именно – да бъде отменен Мълчаливият отказ на Директора на ОДБХ – Хасково.

2. Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие /компетентност/, в който смисъл е и Определение по адм. дело № 10595/2023 г., 5-чл. с-в на ВАС. Фикцията на закона /чл. 58, ал. 1 АПК/ намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган.

3. Приложение намира Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /Наредбата/, съгласно чийто чл. 16, ал. 1, т. 5 на служителя е определена годишна оценка „Неприемливо изпълнение“. Съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2, изр. Първо от Наредбата служителите, които не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител годишна оценка на изпълнението на длъжността, могат да подадат писмено възражение, в което да посочат мотивите за несъгласието си с оценката съгласно формуляра по приложение № 4, което възражение се подава до контролиращия ръководител в 7-дневен срок от датата, на която оценяваният е подписал формуляра за оценка на изпълнението на длъжността. Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. Първо от Наредбата „контролиращият ръководител е длъжен да се произнесе по възражението в 7-дневен срок от получаването му, като неговото решение е окончателно“.

В конкретния случай жалбоподателят е обективирал възражение срещу получената оценка във формуляр - приложение № 4 към чл. 23, ал. 1 от Наредбата, в 7-дневен срок от датата, на която е подписал формуляра за оценка на изпълнението на длъжността – 31.01.2024 г. Възражението е подадено до контролиращия ръководител, който е и компетентният орган да се произнесе по него.

Не се установява жалбоподателят да е сезирал сочения като ответник в спора – Директора на ОБДХ – Хасково, с искане за издаване на конкретен административен акт. Следва да се допълни и, че за посочения ответник не е възникнало задължение за произнасяне, вкл. и доколкото не е компетентният орган по смисъла на чл. 24, ал. 1 от Наредбата, и по аргумент от чл. 21 от Наредбата /вж. и чл. 76, ал. 10 от Закона за държавния служител – ЗДСл/. В този смисъл и съдът не дължи произнасяне по отношение на искането за прогласяване нищожността на оспорения мълчалив отказ. Такъв би имало, ако Директорът на ОБДХ – Хасково се произнесе по направеното възражение при положение, че законодателят изрично е посочил кой може да ревизира оценката.

Формира се извод, че не е налице мълчалив отказ, т.е. няма годен за оспорване административен акт, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК.

II. За пълнота следва да бъде отбелязано и:

1. Жалбата, с която е сезиран съдът, е подадена след законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 АПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 24, ал. 1 от Наредбата срокът за произнасяне по възражението е започнал да тече на 07.02.2024 г. и изтича на 13.02.2024 г. От следващия ден – 14.02.2024 г., за жалбоподателя е възникнало правото да оспори мълчаливия отказ, като 14-дневният срок за упражняване на това право изтича на 27.02.2024 г. В случая жалбата като подадена на 13.03.2024 г. е просрочена. Налице е самостоятелно основание за оставянето й без разглеждане като недопустима и прекратяване на производството по делото по смисъла на чл. 159, т. 5 АПК.

2. Дори да се приеме, че чл. 24, ал. 1 от Наредбата е неприложим при произнасяне от страна на Директора на ОБДХ – Хасково, т.е. за него важи общата норма на чл. 57, ал. 1 АПК, той е следвало да се произнесе до 20.02.2024 г., вкл. От следващия ден – 21.02.2024 г., за жалбоподателя е възникнало правото да оспори мълчаливия отказ, като 14-дневният срок за упражняване на това право изтича на 05.03.2024 г. И в този случай жалбата като подадена на 13.03.2024 г. е просрочена.

3. Доколкото Директорът на ОБДХ – Хасково не е компетентен орган и не е налице формиран от същия мълчалив отказ, то съдът не дължи произнасяне по възражението за неговата нищожност, съобразявайки разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК.

III. Следва да се отбележи и, че поставената годишна оценка по естеството си, дори и да засяга права, свободи и законни интереси на оценения служител или да създава за същия задължения /напр. не се увеличава възнаграждението му, същият не се повишава в ранг, прекратява се служебното му правоотношение/, не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на обжалване, както и поради липсата на пряк и непосредствен интерес, така и съобразявайки разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. При провеждане на годишното оценяване не се създава административно правоотношение, оценяващият, съответно контролиращият, ръководител и оцененият служител не са в отношение на власт и подчинение. Оценката е вътрешно-ведомствен акт, а оценяващият и контролиращият ръководител не представляват по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК административни органи. Поставената от тях оценка подлежи на контрол, вкл. и определена ли е в съответствие със ЗДСл и Наредбата, при настъпването на такива последици за оценявания служител, от които за същия по реда и условията на чл. 124 от с. з. би възникнало основание за оспорване на крайния акт, издаден във връзка с тази оценка /по аргумент и от чл. 21, ал. 5 АПК/, напр. при прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от с. з., какъвто не е настоящият случай. В този смисъл след като съдът не може да осъществи пряк контрол върху поставената от оценяващия и контролиращия ръководител оценка, то по възражение срещу тази оценка не би могло да се формира мълчалив отказ /по поставената от оценяващия ръководител от контролиращия такъв, съответно по поставената от контролиращия ръководител – от лицето, спрямо което е йерархично подчинен с оглед длъжностите в съответната администрация/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 1962/13.03.2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, подадена от Ю. Б. В. - П. срещу Мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково, по която е образувано производството по адм. дело № 259/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 259/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково.