Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 14.06.2019 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1428 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание с правно основание чл.448, ал.1, вр. с чл.383, ал.1 от КЗ (нов) /чл. 238, ал.1, във вр. с чл. 199а, ал.1, изр.1-во КЗ (отм.)/, предявен от М.И.Г., ЕГН: **********,***, Д.И.Г., ЕГН: ********** *** и А.И.Г., ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.С. против „Г.Ж.“ ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор С.Б..
Ищците твърдят, че
били наследници на И.П.Г., ЕГН: **********,***, починал на 28.01.2018 г. Същият
бил страна по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.04.2017 г.
с „*****“ ЕАД в размер 13160 лева, с остатък по кредита към датата на смъртта
12350.32 лева. Наследодателят им бил страна по групов договор за застраховка
„Живот, свързана с банков кредит“, покриваща риск – смърт в резултат на
застрахователно събитие, настъпила през периода на индивидуалното
застрахователно покритие. Твърдят, че по силата на договора при настъпване на
покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател застрахователят изплаща
на ползващите се лица застрахователна сума, както следва: на застраховащия (*****
ЕАД) – застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ
главница, нетрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования,
но не повече от застрахователната сума; на законните наследници на
застрахования кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници –
застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и
остатъка по кредита, включващ главница, нетрупана лихва и разноски, към датата
на смъртта на застрахования. Когато законните наследници са повече от едно
лице, дължимото от застрахователя застрахователно плащане се разпределяло
поравно между тях. Застрахователната сума била 13 000 лева.
Във връзка с настъпил застрахователен риск – смърт на застрахования, била предявена застрахователна претенция № 40080156 от 13.02.2018 г. по която застрахователят приел, че няма основание да извърши застрахователно плащане, позовавайки се на т. 11 от Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит”. Ищците считат отказа на застрахователя да извърши плащане за неоснователен. Ето защо за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищците молят да бъде осъден ответникът да заплати на „*****“ ЕАД сумата от 1000.00 лева представляваща част от дължимото застрахователно плащане в размер на 12350.32 лева по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2018 г., до окончателното плащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответното
застрахователно дружество, чрез юрк. А.К. оспорва
иска. Твърди, че ищците нямат право да претендират застрахователно обезщетение
по силата на сключения застрахователен договор, тъй като не са страни по него.
Поддържа, че смъртта И.П.Г. не е покрит риск по смисъла на договора, тъй като
при попълване на декларация относно здравословното му състояние, той е укрил
информация, че страда от заболяване – диабет, което е в причинно-следствена
връзка с настъпилото застрахователно събитие. И.П.Г. бил наясно със
заболяването си, но въпреки това не го декларирал, като по този начин заблудил
застрахователя за съществено
обстоятелство от значение за определяне
на риска. Ако укритото обстоятелство било декларирано от И.П.Г., той
нямало да бъде присъединен към групата на застрахованите лица.
Моли предявеният иск
да бъдат отхвърлен, като на ответното дружество бъдат присъдени разноските по
делото.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното заверено копие на Удостоверение за наследници № 22/31.01.2018 г. от Кметство гр. Баня, Община К., се установява, че И.П.Г. е починал на 28.01.2018 г., за което в гр. П., р-н Централен е съставен Акт за смърт №0118/29.01.2018 г. След смъртта си И. Г. е оставил законни наследници тримата ищци – децата си М.Г., Д.Г. и А.Г..
Приложени са към исковата молба заверени преписи от Договор за кредит за текущо потребление от 19.04.2017 г., Удостоверение № 075/14.09.2018 г. от „*****“ ЕАД, Сертификат № В0003386949160406 за застраховка „Живот, свързана с банков кредит”, Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит”, Писмо № УП-И-544/12.07.2018 г. От тези писмени доказателства е видно, че И. Г. е бил страна по договор за кредит за текущо потребление, сключен на 19.04.2017 г. с „*****“ ЕАД в размер 13160 лева, с остатък по кредита към датата на смъртта 12350.32 лева. Преди това наследодателят на ищците е сключил на 06.04.2016 г. групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ с „Г.Ж.“ ЕАД със застрахователната сума в размер на 13 000 лева, с покрит риск – смърт в резултат на застрахователно събитие, настъпила през периода на индивидуалното застрахователно покритие. В раздел „Застрахователни обезщетения и ползващи се лица“ на договора за застраховка е отразено, че при настъпване на покрит риск „смърт“ на застрахования кредитополучател, застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна сума, както следва: на застраховащия (***** ЕАД) – застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита, включващ главница, нетрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума; на законните наследници на застрахования кредитополучател, посочени в удостоверението за наследници – застрахователно плащане в размер на разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита, включващ главница, нетрупана лихва и разноски, към датата на смъртта на застрахования. Когато законните наследници са повече от едно лице, дължимото от застрахователя застрахователно плащане се разпределяло поравно между тях.
Представено е по делото Съгласие за включване в групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит” от 06.04.2016 г., подписано от И. Г., в което същият е декларирал, че не е боледувал през последните 5 години и в момента не боледува от хронично заболяване, и в момента не провежда медицинско или медикаментозно лечение във връзка с хронично заболяване или увреждане, както и че към датата на включването му към застрахованите лица не страда от изрично изброени заболявания, включително и диабет. И. Г. е декларирал, че му е известно, че „Г.Ж.“ ЕАД не носи отговорност по застраховка „Живот, свързана с банков кредит”, ако съзнателно е обявил неточно или е премълчал някое от обстоятелствата, упоменати в декларацията за включване в групата на застрахованите лица.
Съгласно чл.11 от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“: „Застрахователят се освобождава от задълженията си по договора, ако съществено за риска обстоятелство съзнателно е обявено за неточно или е премълчано от застрахования и то е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск“.
В чл.12.4 от Общите условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит” е отбелязано, че отговорността на застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в причинно-следствена връзка със съзнателно неточно обявено или премълчано от застрахования в декларацията за здравословно състояние обстоятелство.
По делото не е спорно, че след смъртта на наследодателя си, ищците са предявили застрахователна претенция № 40080156 от 13.02.2018 г., по която застрахователят приел, че няма основание да извърши застрахователно плащане, позовавайки се на т. 11 от Общи условия на групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит”.
Приложени са по делото медицински документи и е изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, която съдът е приел като обективна и компетентно изготвена. От експертното заключение и след изслушване на вещото лице се установи, че причината за смъртта на И.П.Г. съгласно Съобщение за смърт № 17/28.01.2018 г., е: Спиране на сърцето. Белодробна тромб-емболия. Епилептичен статус. Захарен диабет. Диабетна кетоацидоза. Артериална хипертония.
Смъртта на И.П.Г., съгласно Епикриза И.З. № 5991/28.01.2018 г. и останалите доказателства по делото е настъпила в резултат на: Окончателната Епилептичен статус Гранд Мал (големи припадъци)/Остър симптоматичен конвулсивен епилептичен статус – големи тонично-клонични припадъци. Придружаващи заболявания: Захарен диабет инсулино-зависим тип. Диабетна кетоацидоза. Хронична съдова болест. Системна алкохолна злоупотреба. Усложнения: Мозъчен оток. Съмнение за белодробна тромб-емболия. Остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според представените медицински документи от 2008 г. И.П.Г. е страдал от захарен диабет – инсулино-зависим тип. Захарният диабет е заболяване на обмяната на глюкозата в организма. Той може да бъде причина за усложнения, като диабетна ретинопатия (увреждане на съдовете на ретината), диабетна полиневропатия (увреждане на периферните нерви, най-често на долните крайници, но не и на централната нервна система), диабетна нефропатия (увреждане на съдовете на бъбрека), диабетна ангиопатия (увреждане на артериите, вкл. и коронарните). Лечението е било провеждано с апликация на инсулин, предписан от ендокринолог и под контрола на личния лекар. Няма лабораторни данни, че контролът на кръвната захар е бил лош. В момента на прилошаване са измерени стойности 2,1-2,2 ммол/л, което е под минимума от 3,78 ммол/л и възможна причина за изпадане в кома, от която е почти невъзможно да излезе. След това кръвната захар се е покачила до 17 ммол/л, което не е смъртоносна стойност.
В анализирания случай причинно-следствената връзка между захарния диабет и смъртния изход спред вещото лице не е възможно да бъде доказана.
Първо, в делото няма данни да е била извършена аутопсия на трупа и след като причината за смъртта не е установена и доказана с макроскопски и микроскопски изследвания по категоричен начин, тя може да бъде само хипотетична.
Второ, пациентът е хоспитализиран и до настъпването на смъртта е бил в съзнание, което не би било възможно при критично високи и особено при критично ниски стойности на кръвната захар.
Трето, епилептичните или по-точно епилептиформените гърчове не се наблюдават в хода на заболяването захарен диабет при посочените стойности на кръвната захар. Те се дължат на възбудни процеси в огнище от кората на главния мозък, които се разпространяват по цялата кора. Причината за тези явления са вродени аномалии в мозъка или черепно-мозъчна травма, каквито данни в делото няма. Възможна причина за появата на симптоми на епилепсия е тежката алкохолна злоупотреба.
Четвърто, следва да се посочи описанието на лекуващите лекари на картината на настъпването на смъртта, а именно - синусова тахикардия, атрио-вентрикуларен блок, посиняване на главата и гърдите. Високата честота на съкращаване на предсърдията създава условия за образуване на тромби в тях, които отиват в белия дроб и блокират функционалното кръвообращение. Смъртта настъпва бързо от блокиране на дишането. Починалите имат характерен вид - цианоза (посиняване) на лицето и горната част на тялото.
От разпита на свидетелката Б.А.К.се установява, че е майка на ищеца А.Г., като до смъртта на И. Г. е живяла с него на семейни начала, независимо, че преди това се развели. На 27.01.2018 г. свидетелката била у дома заедно с И. Г., когато около 18:00 ч. на него му прилошало – паднала кръвната му захар. От около 10 години той страдал от диабет и си поставял инсулин. Повикали Бърза помощ и след намесата на медицинския екип, състоянието на И. Г. се стабилизирало. Той останал вкъщи и до края на вечерта всичко изглеждало нормално. Със свидетелката разговаряли и гледали телевизия, а по-късно тя си легнала, защото била уморена. На следващата сутрин около 06:00 ч. свидетелката се събудила и установила, че И. Г. не е в леглото. Намерила го легнал на пода в хола. Опитала се да го събуди, но той направил гърч. Отново повикала Бърза помощ, като И. Г. бил транспортиран в болницата в К., а оттам – в УМБАЛ „Св.Г.“ – гр. П.. Свидетелката била през цялото време с линейката, като от медицинските лица разбрала, че имат съмнения за инсулт. Настанили пациента в един от кабинетите, а свидетелката изчакала да разбере резултата от лечението. В следобедните часове на 28.01.2018 г. ѝ съобщили, че И. Г. е починал от белодробна тромбоемболия. Уведомила близките на починалия и организирали погребението му. Аутопсия не била правена. Служителка на траурната агенция се извинила, че не са поставили ръцете му отпред, както е по християнски обичай, а ги сложили прибрани до тялото, защото били много посинели.
От разпита на свидетелката Б.А.К.се установява, че на датата на смъртта на И. Г. е била дежурен лекар в УМБАЛ „Св.Г.“ – гр. П.. След предявяване на Епикриза от 28.01.2018 г. се спомня отчасти за случая, макар името „И. Г.“ да не ѝ говори нищо. Според свидетелката отразеното в епикризата означава, че установената най-вероятна причина за смъртта на пациента е белодробна тромбоемболия. Констатирано е посиняване на главата и гърдите – цианоза, което се случва именно при белодробната тромбоемболия. При това състояние се получава остра дихателна недостатъчност, пациентът спира да диша, настъпва и сърдечна недостатъчност, след което много бързо настъпва смърт.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
По искането по чл. 193, ал.1 от ГПК:
Съдът разпореди да се извърши проверка на истинността на представеното от ищците Удостоверение № 075/14.09.2018 г. издадено от „*****“ ЕАД, в което е отразено с подписа на Н.Г. – мениджър на банката, клон К., че на 19.04.2017 г. на И.П.Г. е разрешен потребителски кредит в размер на 13 160 лева. Посочено е, че към 31.01.2018 г. остатъкът по кредита е бил в размер на 12 350.32 лева. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на оспорения официален свидетелстващ документ, пада върху страната, която го оспорва, а именно – ответникът. От заключението на вещото лице П.К. по допуснатата СГрЕ се установява, че подписът в оспореното удостоверение, е положен от Н.Х.Г.. С оглед изложеното съдът намира за недоказано оспорването по реда на чл. 194, вр. чл. 193 ГПК, на представеното от ищците Удостоверение № 075/14.09.2018 г. издадено от „*****“ ЕАД.
По иска с правно основание с правно основание чл.448,
ал.1, вр. с чл.383, ал.1 от КЗ (нов) /чл. 238, ал.1,
във вр. с чл.
199а, ал.1, изр.1-во КЗ (отм.)/:
Разпоредбата на чл. 448, ал. 1 от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия по застраховка „Живот“ застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор. За уважаване на иска за присъждане на застрахователно обезщетение в полза на наследниците на починало лице, върху чийто живот е сключена застраховка живот в полза на кредитор, е необходимо да са налице следните предпоставки: валидно сключен застрахователен договор върху живота на длъжник с бенефициент негов кредитор; настъпване на застрахователно събитие; реализиране на покрит застрахователен риск; уговореният със застрахователния договор размер на застрахователната сума да е по-голям от непогасената част от задължението.
Видно от представения по делото сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на кредитополучателите на „*****“ ЕАД, както и Общите условия по договора, е, че в случай на смърт, застрахователят изплаща на ползващите се лица застрахователна сума. С исковата молба се претендира плащане в полза на застраховащия – „*****“ ЕАД в частичен размер на остатъка по кредита.
Безспорно установено е наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит от застраховката риск, а именно – смъртта на застрахованото лице И.П.Г., в срока на действие на застрахователния договор – на 28.01.2018 г., както и това, че към датата на настъпването на събитието неизплатеният остатък по кредита е 12 350.32 лева, включващ главница и лихви. Застрахователната сума в размер на 13 000 лева е по-голяма от непогасената част от задължението.
Спорният и релевантен за изход на делото въпрос е дали застрахованият съзнателно е премълчал съществено за риска обстоятелство и то да е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск. В разглеждания казус настоящият съдебен състав приема за доказано, че по повод сключване на договора за кредит застрахованото лице И. Г. е попълнил декларация за здравословното си състояние, при което съзнателно е декларирал неверни данни е премълчал обстоятелства, при наличието на които застрахователят не би сключил договора. Не е спорно по делото, че И. Г. е страдал от захарен диабет от около 10 години преди датата на смъртта, т. е. около 8 години преди датата на сключване на застрахователния договор. Този факт се установява, от приложените медицински документи, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания. Заболяването е било свързано с редовен прием на инсулин и очевидно няма как И. Г. да не е знаел за него и поради това да не го е декларирал.
Не се установи обаче по делото, че заболяването на застрахования е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. От приетото заключение на вещото лице става ясно, че е невъзможно да бъде доказана причинно-следствената връзка между захарния диабет и смъртния изход. От експертното заключение, приложената, медицинска документация и показанията на св. Карчева е видно, че причината за смъртта на лицето е белодробна тромбоемболия.
В крайна сметка съдът приема, че застрахованият И. Г. съзнателно е премълчал съществено за определяне на риска обстоятелство, но то не е в причинно-следствена връзка с настъпване на покрития риск.
Поради изложеното,
съдът счита, че не са налице предпоставки да бъде отказано изплащането на
застрахователно обезщетение с изтъкнатите от ответника съображения.
Предвид основателността на иска и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищците сторените разноски по делото, за които са представени доказателства за реалното им извършване – 50 лева за платена държавна такса.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194, ал.3, вр. с ал.2, във вр. с чл.193, ал.2 ГПК, по заявеното от ответника „Г.Ж.“ ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор С.Б. оспорване на истинността на представеното от ищеца Удостоверение № 075/14.09.2018 г. издадено от „*****“ ЕАД приложено по делото в оригинал, че документът е неистински.
ОСЪЖДА „Г.Ж.“ ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор С.Б. да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1000.00 лева представляваща част от дължимото застрахователно плащане в размер на 12350.32 лева по групова застраховка „Живот, свързана с банков кредит“, сключена между И.П.Г., ЕГН: **********,***, починал на 28.01.2018 г. и Банката, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.10.2018 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Г.Ж.“ ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор С.Б. да заплати на М.И.Г., ЕГН: **********,***, Д.И.Г., ЕГН: ********** *** и А.И.Г., ЕГН ********** *** сумата от на 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ