Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, ……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 29.04.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на
секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 880 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са евентуално обективно
съединени искове с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, чл. 135, ал. 1 ЗЗД, чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано по ИМ на А.Д. и К.М. – заедно упражняващи правомощията на синдик на
„К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност (по-долу КТБ АД (н.), ЕИК *******. Твърдят в ИМ
и в 2 бр. уточнителни молби по делото, че с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д.
№ 7549/2014 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав, била обявена
неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 22.04.2015 г., открито било
производство по несъстоятелност за банката, същата била обявена в
несъстоятелност.
Сочат, че с Решение № 1443 от
03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд,
Търговско отделение, 3 състав, било отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено
по т.д. № 7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, като с
решението на САС се определяла начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД
- 20.06.2014 г., както и че решението било вписано по партидата на банката в ТР
на 08.07.2015 г., вписване № 20150708150128.
Поддържат, че с оглед на откритото
производство по несъстоятелност на банката синдикът е легитимиран да предяви
специалните искове по ЗБН и че същите били предявени в законоустановения срок.
Твърдят, че на 16.05.2012 г. между КТБ
АД /н./ и ответника „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, бил сключен договор за
спонсорство. Сочат, че съгласно чл. 1 от договора КТБ АД /н./, като официален
спонсор, се задължава да предостави на спонсорираното лице - „Е.М.” ЕООД,
сумата в размер на 15 000 евро без ДДС, както и че целта на спонсорирането е да
се подпомогне провеждането на международната енергийна конференция „Проучване и
производство на нефт и газ - новата технологична граница. Увеличаване на
регионалното богатство. Стъпка напред към енергийна независимост”. Поддържат,
че ответникът се задължил да окаже съдействие на банката за популяризиране на
името, марката и престижа й, по начин, определен в договора, както и че
доказателства за изпълнение на това задължение на ответника не били налични.
Сочат, че съгласно чл. 2, ал. 1 от договора сумата от 15 000 евро без ДДС (18
000 евро с вкл. ДДС) била преведена на 22.05.2012 г. изцяло от банката на „Е.М.”
ЕООД, като 18 000 евро се равнявали на 35 204,94 лв., по фиксирания курс на
евро спрямо лев от 1, 95582 лева за едно евро, с основание: „плащане по фактура
172/16.05.2012 г., по договор от 16.05.2012 г.”.
По отношение на главния иск по чл. 60,
ал 1, т. 3 ЗБН ищците твърдят, че процесната сделка от 16.05.2012г. била
извършена в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността на банката, че
сделката била извършена с цел да се увредят кредиторите на банката, че
увреждането на кредиторите, като елемент от фактическия състав на иска, било от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че с извършеното действие
длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, че в случая
спонсорирането предполага намаляване на актива на длъжника, който именно актив
би послужил за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността, както и че
по този начин от патримониума на банката излязъл актив без адекватна насрещна
престация. Поддържа, че задълженията на ответника не били равностойни на
полученото от него по сделката, а всъщност липсвало въобще изпълнение по
договора от ответника, т.е. липсвали ефективни рекламни действия от негова
страна. Поддържат, че сключването на договори за спонсорство не било част от
обичайната дейност на банката.
По отношение на евентуалния иск по чл.
135, ал.1 ЗЗД твърдят, че сключването на процесния договор за спонсорство
представлявало действие по смисъла на горепосочената норма, че договорът бил
сключен с цел да се увредят кредиторите на банката, че с оглед на това са
намалели активите на банката, без да е налице адекватна насрещна престация.
Поддържат, че доколкото с договора единствено се намалявали активите на
банката, то същият увреждал кредиторите на банката, както и че било налице
знание на банката и спонсорираното лице за увреждащия характер на сделката,
доколкото страните били наясно с липсата на насрещна престация по договора,
която да предпостави разпореждането с актив от патримониума на банката.
Поддържат, че в списъка на приетите вземания, обявен в ТР, били посочени всички
кредитори на банката, които били увредени с процесния договор за спонсорство,
както и основанието, съответно размера, на техните вземания.
Предвид изложеното, ищците
молят да се обяви на осн. чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН недействителността по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./ на договор за
спонсорство от 16.05.2012 г., както и да бъде осъден на осн. чл. 55 ЗЗД
ответникът да заплати на банката сумата в размер на 15 000 евро, равняващи се
на 29 337,45 лева, като сума получена без основание, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане. В условията на евентуалност молят да се обяви на осн. чл. 135 ЗЗД
недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД
/н./ на договор за спонсорство от 16.05.2012 г., както и да бъде осъден на осн.
чл. 55 ЗЗД ответникът да заплати на банката сумата в размер на 15 000 евро,
равняващи се на 29 337,45 лева, като сума получена без основание, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане. Претендират направените разноски в настоящото
производство.
Ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Счита, че ищецът не е представил доказателства за неизпълнение на договора от
страна на ответника, липсвали доказателства КТБ АД (н.) да е предоставило на
организатора необходимите материали и информация, не била представена от ищеца
и фактура, издадена от ответника, каквото задължение било предвидено в раздел
втори от процесния договор.
Намира, че 5-годишният срок за
предявяване на иска от страна на КТБ АД (н.) е изтекъл на 23.06.2012 година.
Постъпила
е допълнителна искова молба,с която упражняващите правомощията на синдик на КТБ
АД (н.) подържат предявените искове.Сочат практика на ВКС, съгласно която
увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Намират, че увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да и начин затруднява удовлетворението
на кредитора.
Счита, че изпълнението от страна на ответника по
процесния договор за спонсорство следва да бъде доказано от него, а не от
страна на ищеца да се доказва неизпълнение на договорно задължение на
ответника.
Оспорва като неоснователно възражението на
ответника, че исковете не са предявени в установения от закона срок.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно
вписването в ТР(№
20150422120046 от 22.04.2015 г.)
с Решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 състав на
СГС е открито производство по несъстоятелност на КТБ АД,
банката е обявена в несъстоятелност и е постановено осребряване на имуществото.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д. №
2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3
състав, било отменено Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №
7549/2014 г. по описа на СГС, VІ-4 състав в обжалваната част, като с решението
на САС се определяла начална дата на неплатежоспособността на КТБ АД -
20.06.2014 г., както и че решението било вписано по партидата на банката в ТР
на 08.07.2015 г., вписване № 20150708150128.
Между страните не се спори
относно наличието на сключен на
16.05.2012 г. между тях договор
за спонсорство. Съгласно чл. 1 от договора КТБ АД, като официален спонсор, се
задължава да предостави на спонсорираното лице - „Е.М.” ЕООД, сумата в размер
на 15 000 евро без ДДС, както и че целта на спонсорирането е да се подпомогне
провеждането на международната енергийна конференция „Проучване и производство
на нефт и газ - новата технологична граница. Увеличаване на регионалното
богатство. Стъпка напред към енергийна независимост”. Видно от договора, ответникът
се задължил да окаже съдействие на банката за популяризиране на името, марката и
престижа й, по начин, определен в договора. Видно от приетата по делото ССЕ,
която не е оспорена от страните, сумата
от 15 000 евро без ДДС (18 000 евро с вкл. ДДС) е била преведена на 22.05.2012
г. изцяло от банката на „Е.М.” ЕООД, като 18 000 евро са се равнявали на 35
204,94 лв., по фиксирания курс на евро спрямо лев от 1, 95582 лева за едно
евро, с основание: „плащане по фактура 172/16.05.2012 г., по договор от
16.05.2012 г.”
При така установената фактическа обстановка
съдът намери от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 62, ал.1
ЗБН, иск по чл. 59, ал. 3 или 5, както и исковете по чл. 60, по чл. 60а и по
чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени освен
от лицата по чл. 60, ал. 3 и от всеки кредитор на банката в 5-годишен срок от
откриването на производството по несъстоятелност за банката, а исковете по чл.
60, ал. 5 - в 6-месечен срок от извършването на сделката или действието.
В
съотвествие с правилото на чл. 60, ал.1, т.3 от ЗБН, освен в предвидените от закона случаи, могат
да бъдат обявени от съда по несъстоятелността за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността следните сделки и действия, извършени от
банката сделка или действие, извършени в 5-годишен срок преди датата на неплатежоспособността,
с намерение да се увредят кредиторите на банката;
C ДВ
бр. 34 от 2020 г., обн. 09.04.2020 г. и в сила от същата дата е изменен Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно посоченото изменение,
съгласно чл. 3, т. 3 от закона, „За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти“.
Извънредното
положение е отменено, считано от 13.05.2020 г.С оглед на
горното
депозираната на 19.05.2020 г. искова молба е подадена в
рамките на предвидения в чл. 62 от ЗБН срок, от процесуално легитимиран ищец, налагащо извода за допустимост на исковете.
Съгласно
разясненията дадени в Решение № 140/27.05.2020 г. по т.д. 3106/2018 г. по описа
на ВКС, I ТО, искът по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН има характер на отменителен,
основан на установения в чл. 135 от ЗЗД модел на противоправността. Като такъв,
спрямо иска по чл. 60, ал. 1, т. 3 от ЗБН са приложими разрешенията, дадени в
практиката на ВКС по чл. 135 от ЗЗД, а именно, че увреждащо кредитора действие
е всеки правен и фактически акт, с който се осуетява или затруднява
осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да и начин затруднява удовлетворението на кредитора
Относно
съдържанието на понятието намерение за увреждане на кредиторите е отбелязано,
че то следва да е включено в целта, за
чието осъществяване е сключена сделката, съответно извършено действието.
Субективното отношение на представляващите банката лица, в тази хипотеза,
предполага съзнателно насочване към причиняването на съответното увреждане,
изразяващо се в намаляване на имуществото на банката или затрудняване
удовлетворението на нейните кредитори. Увреждането може да съставлява крайна
цел или неизбежен резултат, но при всички случаи следва да е налице съзнание за
сигурното бъдещо настъпване на неблагоприятните последици за кредиторите като
пряк резултат от сключването на сделката или извършването на действието.
Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се
осуетява или затруднява осъществяването на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да и начин затруднява удовлетворението
на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
Намерението
за увреждане трябва да бъде установено. То не се предполага, а подлежи на
доказване и доказателствената тежест е за ищеца. То не следва от самото
увреждащо действие, а от обкръжаващите обстоятелства, при които действието е
извършено. Пълно доказване може да се проведе и чрез косвени доказателства и за
да е успешно, предполага установяване на верига от косвени доказателства.
Именно поради спецификата си на косвени доказателства /дават указания за
основния факт само косвено, установяват странични обстоятелства, непосредствено
свързани с основния факт, отделното косвено доказателство не е от естество само
да установи основния факт пряко/, за да може да се изгради единен и
безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди всичко
съобразяването им в тяхната съвкупност. Освен, че трябва да са установени по
безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго, че да
доказват без съмнение главния факт.
В
правната доктрина договорът за спонсорство е
определян като двуастранен, тъй като от него
възникват права и задължения и за двете страни, различаващо го от дарението.
С него едно физическо или юридическо
лице се задължава с рекламна цел да подпомогне имуществено дейност или изява
със спортен, образователен, научен, културен, социален или филантропичен
характерна друго физическо или юридическо лице, което се задължава лично да
извърши определено действие или да постигне определен резултат, като посочи
рекламата на спонсора Подпомаганото лице по договора поема насрещно задължение
към подпомагащия. Това задължение може да има за предмет извършването на лични
действия, постигането на определен духовен резултат или извършването на
определени действия в полза на подпомагащия. В сравнение с договора за дарение
при спонсорския договор имущественото съдействие не се прави с намерение за
даряване, а с рекламна цел. Подбудите за спонсорирането са чисто комерсиални За
разлика от дарението, спонсорският договор е синалагматичен, подпомаганият има
определено задължение към подпомагащия. Това задължение обаче по начало не е
равностойно на подпомагането, в много случаи то има неимуществен характер (
ТАДЖЕР, В. - "ДОГОВОР ЗА СПОНСОРИРАНЕ" ПИС Сиела).
В настоящия случай насрещните
задължения на спонсорирания са определени в чл.4 от договора и се свеждат до
конкретни действия по рекламиране на банката. Следователно не се касае за
договор за дарение, а за двустранен такъв за спонсорство.
Неимуществения характер на насрещната престация
не променя вида на правната връзка. Следователно насрещно задължение е
налице, противно на твърденията на ищеца.
По
делото не се установи наличие на
намерение за увреждане на кредиторите. То трябва да е налице към момента на
възникване на правната връзка, за което доказателства по делото липсват. Ищецът
е извел този елемент от фактическия състав от последващи действия на
спонсорирания – не е провел мероприятието, съответно не е изпълнил задълженията
си по него.
Макар
в хода на съдебното дирене ответникът да не е доказал изпълнение, от този факт
не следва соченият от ищеца извод. Неизпълнението на задължение по двустранен
договор е факт пораждащ в полза на кредитора определени права, но от него не
следва нито логическия, нито правния извод за намерение за увреждане към момента на сключването му. При неизпълнение на престацията
по договор в полза на изправния кредитор възникват различни по своя характер
права: да упражни правомощията си,
например по чл.3, ал.1 от договора за
възстановяване на сумата; по чл.79 ЗЗД за разваляне и искане на връщане на
даденото и пр., но от нова не следва направения от ищеца извод за противоправно
намерение.
Предвид
неоснователността на предявения конститутивен иск евентуалния осъдителен иск по чл.5 ЗЗД не следва да се разглежда.
По
иска по чл.135 ЗЗД
Поради
сбъдване на вътрешно процесуалното условие – отхвърляне на иска по чл.60, ал.1,
т.3 ЗБВ, следва да бъде разгледан евентуалния иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Искът
е процесуално допустим поради изложеното по-горе.
Съгласно
нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД,
кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Следователно препоставките
пораждащи потестативното право са: да е извършено увреждащо действие ;
длъжникът да е знаел за увреждането при извършване на атакуваното действие; при
възмездна сделка, както е в настоящия случай, знание за увреждането у третото
лице, с което длъжникът е договарял.
В
случая е налице разпореждане с имущество, което е излязло от патримониума на
несъстоятелното дружество, но не се установява съдоговорителят
да е знаел за увреждането. Следва да се
отбележи, че искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е предявен във връзка с
производството по несъстоятелност на
" К. Т. Б. " АД (в несъстоятелност), допустимо съгласно нормата на чл. 62, ал. 1 от ЗБН. Това определя и
спецификата му. Тук интересът обхваща всички кредитори, а нарушението е
относно имущество, част от масата на несъстоятелността.
Това
налага извода за неоснователност на предявения иск.
Предвид
неоснователността на този евентуалнен иск, евентуалния по отношение на него иск
по чл.55 ЗЗД за връщане на даденото не
следва да се разглежда.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Д. и К.М. – заедно
упражняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *******
срещу „Е.М.” ЕООД, ЕИК ******* искове: главен иск с правно основание чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН, евентуален иск с
правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, за обявяване на за недействителен по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на Договор за спонсорство от 16.05.2012 г.
Осъжда „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност, ЕИК ******* да заплати на СГС сумата 1 408,19 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: