Присъда по дело №663/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 55
Дата: 7 декември 2021 г.
Съдия: Пенко Цанков
Дело: 20214110200663
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 55
гр. Велико Търново, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Наказателно дело частен
характер № 20214110200663 по описа за 2021 година
въз основа доказателствата по делото и Закона,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ст. В. Д., ЕГН **********, роден на **** **** *****,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 10.04.2021г., в с. Ш, общ. В.Т, в присъствието на Д. В. ИВ., с
ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, да е казал обидни думи, които да са унизителни за
честта и достойнството на Д. В. ИВ., поради което и на основание чл. 304 от НПК, го
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. чл.146, ал. 1, пр. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата А.С. Д., ЕГН **********, родена на **** **** ****
българка, българска гражданка, със средно образование, омъжена, неосъждана, за
НЕВИНОВНА в това, че на 10.04.2021г.,в с. Ш, общ. В.Т, в присъствието на Д. В. ИВ., с
ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, да е казала обидни думи, които да са унизителни за
честта и достойнството на Д. В. ИВ., поради което и на основание чл. 304 от НПК, я
ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. чл.146, ал. 1, пр. 1 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия В С Д., ЕГН **********, *****, жив. в с. Ш, общ. В.Т,
******* българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан,
работещ за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.04.2021г., в с. Ш, общ. В.Т, в присъствието на Д.
В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, да е казал обидни думи, които да са
унизителни за честта и достойнството на Д. В. ИВ., поради което и на основание чл. 304 от
НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. чл.146, ал. 1, пр. 1 от НК,
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Д. В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш,
общ. В.Т, ул. ******* против Ст. В. Д., ЕГН**********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, ******* за
сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в
1
резултат на извършено от него престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1, неимуществени вреди,
като - НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Д. В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш,
общ. В.Т, ул.****** против А.С. Д., ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, ул. ****** за
сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на извършено от нея престъпление по 146, ал. 1, пр. 1 от НК, неимуществени вреди,
като - НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск, предявен от Д. В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш,
общ. В.Т, ***** против В С Д., ЕГН **********, *****, жив. в с. Ш, общ. В.Т, ******* за
сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на извършено от него престъпление по 146, ал. 1,пр.1 от НК, неимуществени вреди,
като - НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д. В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, *****, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, на Ст. В. Д., ЕГН**********, жив. в с. Ш,
общ. В.Т, ул. ****** направените по делото разноски в размер на 400,00 лева /четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА Д. В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, *****, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, на А.С. Д., ЕГН **********, жив. в с. Ш,
общ. В.Т, ******* направените по делото разноски в размер на 400,00 лева /четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА Д. В. ИВ., с ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, *****, ДА
ЗАПЛАТИ, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, на В С Д., ЕГН **********, жив. в с. Ш,
общ. В.Т, ******* направените по делото разноски в размер на 400,00 лева /четиристотин
лева/.
Присъдата подлежи на обжалване пред Великотърновския Окръжен съд в 15 дневен
срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 55 по НЧХД № 663 /2021г. по описа на РС –
Велико Търново.

Подадена е тъжба (допълнителна такава и е осъществено уточнение на тъжбата в
съдебно заседание) от адв. Й.М. (ВТАК), в качеството му на пълномощник на Д. В. И., с
ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, ****** против трима подсъдими: С. В. Д., ЕГН
**********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, ул. ****** против А. СВ. Д., ЕГН **********, жив. в с.
Ш, общ. В.Т, ****** и срещу подсъдимия В С Д., ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т,
ул. ****** за извършени от тях престъпления по чл. 146, ал. 1, пр.1 от НК.
Излагат се данни според които, тъжителят живее в с. Ш общ. В.Т. Посочено е че,
подсъдимите С.Д. и А.Д. са съпрузи, а третия подсъдим В Д. – бил техен син. Тримата не
били местни за селото, и нямали приятелски връзки. С тъжителя било имали бегло
познанство. Имотът, в който живеели бил в централната част на селото. В близост се
намирал и имот, обитаван от тъжителя.
Според Д.И., на 10.04.2021г., подсъдимите запалили в дворното си място
автомобилни гуми .Преминавайки покрай имота на тримата подсъдими, тъжителят им
направил забележка, че горенето на гуми, в населено място било забранено. Тази забележка,
според тъжителя, предизвикала негативна оценка в тримата подсъдими, при което първият
подсъдим – С.Д., започнал да обижда Д.И., като го наричал „ Помияр“, „Идиот“, „Дърт
педераст“ и „Глупак“.
В това време и подсъдимата А.Д. и третия подсъдим - В Д. го нарекли, всеки един от
тях, с думата „Глупак“.Описаните за изречени от тримата подсъдими думи, в присъствието
на тъжителя, били възприети от него като обидни и унизителни за неговата честта и
достойнство. Д.И. сочи, че не реагирал на отправените обидни думи с други такива, като
предпочел да напусне мястото. Твърди, че развилият се инцидент станал достояние на
хората живеещи в селото, поради което тъжителят се срамувал да излиза на обществени
места, в населеното място.
Претендирано е съдът да постанови присъда, с която да признае за виновни тримата
подсъдими в извършването на престъпления по чл.146, ал. 1,пр. 1 от НК, както и да им се
наложат справедливи наказания.
Наведените в тъжбата обстоятелства определят предмет на разглеждане на делото,
според който, тъжителят твърди, че е пострадал от извършено престъпление против
неговата личност, при което е засегната неговата лична чест и достойнство. Същото било
осъществено, в негово присъствие от тримата подсъдими, с казване на „обидни“, според
Д.И. думи, описани в тъжбата. При това не се твърди, деянията да са осъществени от
тримата подсъдими, в условията на усложнена престъпна дейност, във вид на съучастие, при
извършването на описаните престъпни деяния, от всеки един от тримата подсъдими.
Независимо от това, поради свързаността на деянията, по време, място и страни, а и поради
липса на законово основание за разделяне на делата, съдът разгледа описаната престъпна
деятелност - в едно наказателно производство.
По делото бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените,
от частния тъжител, против всеки един от тримата подсъдими, граждански искове за
претърпени неимуществени вреди от нанесената обида, от всеки един от тях, в размер от по
2000,00 лева, а Д. В. И. бе конституиран като граждански ищец.
Тъжителят и граждански ищец, лично и чрез упълномощения си повереник (адв.
Й.М.), поддържа тъжбата. Моли тримата подсъдими да бъдат признати за виновни по
повдигнатите им обвинения и да бъдат осъдени. Поддържа изцяло предявените граждански
1
искове, като моли да бъдат уважени в целия им претендиран размер - като основателни и
доказани. Излага доводи в тази насока.
Подсъдимият С.Д., в хода на съдебното следствие, не се признава за виновен, като
дава обяснения по делото. При това заявява, че на дата 10.04.21г., в с. Ш, не се е виждал с
тъжителя; не е имал разправия, или скандал с него и не му е отправял обидни думи - „
помияр, идиот, дърт перераст и глупак“. Подсъдимият твърди, че на 11.04.21г., в селото,
пред дома на тъжителя, находящ се на ул. ул. ***** е имало проведен разговор с участието
на подсъдимия, неговата съпруга и на сина му (подсъдимия В.В.) от една страна и тъжителя
от друга, повод, за което било обаждане на Велев до кмета на селото, с което накарал
първите двама подсъдими да загасят запаления от тях огън, при който изгаряли събрани в
двора растителни отпадъци, сухи треви и клонки. Твърди, че при това, се стигнало до
размяна на реплики между страните, но заявява, че нито той, нито съпругата му или синът
му са наричали тъжителя с думите „помияр, идиот, дърт перераст и глупак“. Сочи, че при
този разговор, тъжителят се държал, грубо и отправял към тях обидни думи, както и че бил
известен в селото като заядлив и обиждащ човек, което било известно в селото. Моли да
бъде признат за невиновен в извършването на престъплението, за което е подсъдим.
Подсъдимата А.Д., в хода на съдебното следствие, не се признава за виновна, в
престъплението , което се твърди да е извършила. Дава обяснения по делото. Твърди, че на
дата 10.04.21г., в с. Ш, не се е виждала с тъжителя; не е имала скандал скандал с него и не
му е отправяла към него думата - „ глупак“. Подсъдимата твърди, че на 11.04.21г., преди
обяд, около 11 ч., в селото, пред дома на тъжителя, находящ се на ул. ул. ***** имала
разговор с тъжителя, при който участвали и нейния съпруг (подсъдимия С.Д.) и техния син
(подсъдимия В.В.), повод, за който било оплакване на Велев до кмета на селото, който, от
своя страна накарал първите двама подсъдими да загасят запаления от тях огън, при който
изгаряли събрани в двора растителни отпадъци, сухи треви и клонки. Сочи, че от „тези“
обаждания и станало „тежко“ и тя отишла до дома на тъжителя, при което била последвана
от съпруга си и сина си, да разбере, причините за поведението му. Твърди, че при
разговорът им, е имало размяна на реплики, но заявява, че нито тя, нито съпруга и или синът
и са наричали тъжителя с думите „помияр, идиот, дърт перераст и глупак“. Заявява, че при
този разговор, тъжителят се държал, грубо и отправял към тях обидни думи. Твърди, че
негативното му отношение към тях било, защото не ги обичал, тъй като вземали много
високи пенсии. А.Д. моли, да бъде призната за невиновна в извършването на
престъплението, за което е подсъдима и да бъде оправдана поповдигнатото и обвинение.
Подсъдимият В С Д., дава подробни обяснения по делото. Не се признава за виновен.
Твърди, че на дата 10.04.21г., в с. Ш, не се е виждал с тъжителя. Известно му било, че на
същата дата, родителите му не са се виждали, също с тъжителя и не са имали скандал, или
разправия с него. Сочи, че на 10.04.21г. нито той или др. двама подсъдими не са отправяли
обидни думи - „ помияр, идиот, дърт перераст и глупак“ към личността на тъжителя.
Подсъдимият твърди, че на 11.04.21г., че е имало разговор между тримата подсъдими от
една страна, и тъжителя от друга, но при това не е имало отправяне на обидни думи. Сочи,
че около 11ч. на 11.04.21г. си бил в дома си, в с. Ш, находящ се на ул. ****** като се
подготвял за предстоящият си мач (подсъдимият е професионален футбулист). Около 11ч.
излязъл пред къщата и сядайки на пейка пред нея забелязал двамата подсъдими, в
далечината, да отиват на накъде. При това възприел, че били „афектирани“ от нещо и решил
да ги последва. Известно му било, че сутринта, двамата чистели дворното място, от
насъбрали се през зимата растителни отпадъци, сухи треви и клонки. Не бил виждал запален
огън и кмета на селото. Последвайки ги по улицата, настигнал св. Евгени М., който също
вървял след двамата подсъдими. Заговарвайки се, подсъдимия разбрал от свидетеля, че
имало проблем, тъй като тъжителя се бил обадил на кмета на селото, с оплакване по повод
на запаления огън и можело да ги глобят. Това, според свидетеля било афектирало С.Д. и
А.Д. и те били тръгнали да се срещнат с Д.И. да му поискат обяснения, защо не им е
2
направил забележка на тях, а бил тръгнал да звъни по институуции. Подсъдимият твърди, че
настигнал двамата подсъдими пред къщата на тъжителя. При това Д.В., стоял зад оградата,
като при това му се виждала само главата, до раменете. Сочи, че е имало размяна на реплики
между родителите му и тъжителя, но при тях не са отправяни обидни думи, нито от тяхна
страна, нито от негова, които да са били насочени към тъжителя. Твърди, че до този момент
са поддържали редки контакти с него, тъй като с И. се общувало трудно. Подсъдимият В. Д.
сочи, че в обратна насока, от страна на тъжителя, били отравяни, към тях (тримата
подсъдими) груби и обидни реплика, тъй като ги наричал глупави и ограничени хора.
Заявява, че не били отговорили, на тези реплики като си тръгнали и прибрали в собствения
си дом. Моли да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на тримата подсъдими - адв. В. М. от ВТАК, счита, че повдигнатите
обвинения не са доказани. Излага доводи, според които не са доказани по делото, както
времето и мястото на извършването на процесните деяния, така и на отправянето на
процесните думи,от страна на всеки един от тримата подсъдими, към тъжителя, което да е
осъществено в неговото присъствие. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
наведените твърдения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и ги прецени във връзка с твърденията в тъжбата, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимите С. В. Д. и А. СВ. Д. са съпрузи и, след пенсионирането си, живеят в
къща находяща се в с. Ш, общ. В.Търново, на ул. *****. Заедно с тях живеел и пълнолетният
им син В С Д.. И тримата се познават с частния тъжител Д. В. И., който живеел в близост до
техния дом (на ул. „Първа“ № 5), като поддържали с него, редки и спорадични контакти.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства (подробни съображения в
следващото изложение) съдът приема,че на дата 10.04.21г., в с. Ш, пред техния дом на ул.
****** тримата подсъдими, не са осъществявали контакт, разговор или пререкание с
тъжителя и не са отправяли, към него обидни думи - „помияр, идиот, дърт перераст и
глупак“, от страна на подсъдимия С.Д. и „глупак“ от страна на подсъдимите А. Д. и В. В.,
към личността на тъжителя.
На 11.04.21г., сутринта, заедно със съпругата си (подсъдимата А Д.) решили да
почистят дворното си място, което се намирало на адреса, на който са регистрирани, а
именно в с. Ш на ул. ******. За целта събрали на камара растителни отпадъци, треви и
клони и ги запалили. При почистването на двора им помагал свидетеля Е М.. Във времето
между 11 -12 часа, при тях дошъл кмета на селото, като им казал, незабавно да изгасят
огъня, тъй като тъжителят му се бил обадил и се бил оплакал за това, че нерегламентирано,
горят отпадъци. При това кметът им казал, че Д.В. се бил обаждал на някакви институции,
като подсъдимите и свидетеля Е. М. не могат да ги индивидуализират, но от там му били
казали, че огънят трябвало да се загаси. Извършените от тъжителя действия и ангажирането
на кмета на селото, в което живеели, обидили подсъдимата А. Д. и тя тръгнала към дома на
тъжителя, който бил в близост на същата улица ( *****) за да говори с него и да разбере,
защо не се е обадил на тях и не е поискал да загасят огъня, а е започнал да звъни на
различни институции. Подсъдимата възприемала, че тези му действия били неправилни и
нарушавали доросъседските им отношения. Непосредствено след нея тръгнали подсъдимия
С.Д. и свидетеля М., като в последствие ги настигнал и техния син -подсъдимия В Д..
Четиримата пристигнали пред дома на Д.В., като го извикали да говорят. Той излязъл от
домът си, като останал от вътрешната страна на ограждащата го плътна ограда (дувар), като
се бил показал над ограда , и се виждал от раменете на горе. По този начин, тъжителят
разговарял с пристигналите лица. Подсъдимата го запитала „защо прави това нещо и защо
не дойде да ни каже на нас и да се разберем…“ На отправените въпроси тъжителят
отговорил с насочени и към тримата подсъдими изрази - „ вие какви сте нямате право и не
3
може да правите каквото си искате“, „с глупаци и прости хора не искам да се занимавам“.
Думите му били съпроводени с ръкомахания и изречени на висок глас. Разговорът се водел
на висок глас, при което С.Д. започнал да дърпа съпругата си и синът си, за да не ескалира
ситуацията и да се стигне до – по – тежки резултати. През това време в разправията
помежду им се намесил и подсъдимия В. Д., който разбрал от св. Е. М. какво се било
случило и поискал от тъжителя да излезе и да се разберат помежду си. Непосредствено след
това тъжителят напуснал мястото, на което се намирал, като слязъл от оградата, при което
престанал да се вижда от страната на улицата и се прибрал в дома си. В резултат на това и
при така прекъснатия разговор и групата на тримата подсъдими и св. Е. М., си отишли в
техния дом.
По делото, не се събраха обективни данни, от които да бъде установено, че по време
на тази словесна разпра, проведена между тримата подсъдими и тъжителя, пред неговия
дом, на 11.04.21г., подсъдимият С.Д. да е нарекъл тъжителя с думите „помияр, идиот, дърт
перераст и глупак“. Не се събраха и такива, според които подсъдимите А.Д. и В Д., по
същото време и място, да са отправяли към тъжителя, отново, в негово присъствие думата
„глупак“.
В производството по делото е разпитан като свидетел И Б, който посочва, че е виждал
тримата подсъдими, но не ги познавал лично. Твърди, че към средата на месец април 2021г.,
в ден – неделя се намирал в дома на тъжителя в с. Ш, където помагал на Д.И. в къщната
работа. При това чул, че се била развила словесна разправия с участието на тъжителя, повод
за която бил запален огън и стелещия се от него пушек, и сажди. Свидетелят чул, като не
бил видял от мястото на което се намирал в къщата, че тъжителят спори с един мъж и жена,
при което последните го били обиждали с думите „простак, глупак , идиот“. Свидетелят не е
видял и не може да индивидуализира от кого са изречени отделните думи и към кого са били
насочени, но приема че били казани срещу тъжителя. Сочи, че по време на разговора, Д.И.
бил стоял от вътрешната страна на плътната ограда на къщата, при което бил стъпил на един
палет и надничал от там. Твърди, че след приключването на този разговор тъжителят бил
„зачервен, афектиран и бил вдигнал кръвно“, като за да го успокои свидетелят му давал
валидол и вода. Заявява, че след известно време, след като се успокоил, двамата говорили,
при което тъжителят му споделил, че за този пушек се бил обадил на кмета на селото, както
и че говорил със С.Д. и жена му.
Свидетелят И С сочи, че се познава с тъжителя, но не познава тримата подсъдими.
Твърди,че не е присъствал на скандал, в който да са участвали тъжителя и подсъдимите.
Заявява, че в ден - събота, в средата на месец април 2021г., е бил в дома на тъжителя, където
е ремонтирал покрива на къщата и от там, е видял запален, в близко дворно място огън
откъдето, навсякъде, се стелел пушек. При това, тъжителят бил направил коментар „тоз пак
гори огън“. Свидетелят твърди, че по това време, в къщата, са били единствено той и
тъжителя.
По делото е разпитан като свидетел Е М.. Свидетелят сочи, че през месец април бил в
дома на подсъдимите в с. Ш, като им помагал да почистят дворното място. За целта събрали
на камара растителни отпадъци, треви и клони и ги запалили. Непосредствено след това, при
тях, дошъл кмета на селото, като им казал, да изгасят огъня, тъй като тъжителят му се бил
обадил и се бил оплакал за това, че При това кметът казал, че Д.В. се бил обаждал на някъде,
но свидетеля Е. М. не може посочи. Това, според свидетеля обидило подсъдимата А. Д. и тя
тръгнала към дома на тъжителя, който бил в близост на същата улица ( *****) за да говори с
него и да разбере, защо не се е обадил на тях и не е поискал да загасят огъня, а е започнал да
звъни на различни институции. Митчев заявява, че непосредствено след нея тръгнал и той,
както и съпругът и, а пред дома на тъжителя ги настигнал и техния син (подсъдимия В. Д.).
Твърди, че подсъдимата извикала Д.И. да разговарят и той излязъл от домът си, като останал
от вътрешната страна на ограждащата го плътна ограда (дувар), като се бил показал над
4
ограда, и се виждал от раменете на горе. По този начин, тъжителят разговарял с
пристигналите лица. Според свидетеля подсъдимите Стойчо и А. Д.и били ядосани и искали
да се разберат с тъжителя. М. твърди, че по време на разговора между тях тъжителят им
казал, че били глупави и малоумни хора и не искал да се занимава с тях, като заявява, че по
време на тази словестна разпра, не бил чул някой от тримата подсъдими да го обижда.
Заявява, че В. Д., също се обърнал към тъжителя и поискал от него да излезе и да се
разберат, при което тъжителят и спрямо него заявил,че не искал да се занимава с малоумни
хора. Свидетелят твърди, че третият подсъдим, при този разговор с тъжителя, не е отправял
към него и в неговото присъствие обидни думи. При това свидетелят посочва, че тази
„разправия“ била пред дома на Д.И., около 10 -10,30ч., като в по -късен час (след 12 ч.) бил
видял тъжителя да минава покрай дома на подсъдимите. В тази връзка свидетелят посочва,
че тогава, те не са говорили, нито са обиждали тъжителя.
В дадените по делото показания свидетелката А В сочи,че се познава и с тримата
подсъдими и за процесния инцидент, станал основа за образуване на настоящето
производство била разбрала от тях. Твърди,че не е присъствала на разправията. Дава
характеристични данни както по отношение на тримата подсъдими, които описва като добри
и уважителни хора. При това свидетелката твърди, че тъжителят не се ползвал с добро име в
населеното място и създавал проблеми, тъй като постоянно подавал жалби, срещу различни
лица и поводи, до различни институции. Сочи на случаи, при които Д.И. е нагрубявал нея,
семейството и др. хора от селото.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните доказателства: наведените
в тъжбата и допълнителната такава твърдения; обясненията на тримата подсъдими,
показанията на свидетелите св. И Б, И С, Е М., А В
Така установената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че в процеса на
съдебното следствие не се доказа по безспорен и категоричен начин, с деянията си, всеки
един от тримата подсъдими - С. В. Д., А. СВ. Д. и В С Д., да са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК.
Не се събраха доказателства, че на 10.04.2021г., в с. Ш, общ. В.Т, С. В. Д., в
присъствието на Д. В. И., с ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, да е казал обидни думи -
„помияр, идиот, дърт перераст и глупак“, които да са унизителни за честта и достойнството
на Д. В. И..
При това не се събраха и такива, според които подсъдимите А.Д. и В Д., по същото
време и място, да са отправяли към тъжителя, отново, в негово присъствие думата „глупак“,
която да е унизителна за честта и достойнството на Д. В. И., което мотивира съда да ги
признае за невиновни и на основание чл. 304 от НПК, да ги оправдае по повдигнатото
обвинение по чл.146, ал.1, пр. 1 от НК.
На първо място не се доказа дата на извършване на процесните деяния, доколкото
частното обвинение твърди, че престъплението е реализирано на дата – 10.04.21г. (събота), а
по делото се установи, че на тази дата тримата подсъдими, не са се виждали с тъжителя, и
респективно не са отправяли към него обидни думи.
За среща между тях, за проведени разговори и възникнала словесна разправия се
установява, че се е развила между страните на 11.04.21г. (ден - неделя). В тази насока са
обясненията дадени както от тримата подсъдими, така и показанията на свидетеля И Б,
който сочи, че в ден неделя, някъде по средата на месец април и бил в дома на тъжителя и е
станал свидетел на възникнала разправия, по повод запален огън, в която мъж и жена
отправяли към тъжителя обидни думи „простак, глупак и идиот“. По отношение на тях
свидетеля не може да посочи, от кого са изречени, но заявява, че непосредствено след това
Д.И. бил застроен и му споделил, че бил обиждан от подсъдимите С.Д. и А.Д..
На второ място в хода на съдебното производство не се доказа - втори елемент от
5
обективната страна на процесното престъпление, а именно - мястото на извършване на
деянието. В повдигнатото и поддържано частно обвинение се твърди, че отправянето на
обидните думи от страна и на тримата подсъдими е било осъществено - пред дома им, а от
обясненията на подсъдимите, както и от показанията на свидетеля на свидетеля Е. М. се
установява, че на дати 10 и 11.04.21г., пред дома на тримата подсъдими не е имало среща
между тях и тъжителя, нито се е развила разправия, при която да са отправяни срещу
последния обидни думи от тях. При това свидетелят М. заявява, че на 11.04.21г., но след
разправията, с участието на страните, която се била случила пред дома на тъжителя, същият
ден, но в по – ранен час, свидетелят е видял тъжителя да преминава покрай двора на
подсъдимите, но при това, между тях не е имало контакт и те не са разговаряли.
Както бе посочено и по – горе, и въз основа на събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Е.М, И. Б и А В и от обясненията на тримата подсъдими, съдът
приема, че по делото е установено по безспорен начин, че разговор между тях е воден, но на
друга дата - 11.04.21г. и на друго място, а именно пред дома на тъжителя, находящ се в с. Ш,
общ. В.Т, на ул.******
На трето място, както бе прието от съда, не се установи и доказа по безспорен и
категоричен начин, че процесните обидни думи да били изречени от всеки един от тримата
подсъдими.
В частност не се доказа на 10.04.2021г., в с. Ш, общ. В.Т, С. В. Д., в присъствието на
Д. В. И., с ЕГН **********, жив. в с. Ш, общ. В.Т, да е казал обидни думи - „помияр, идиот,
дърт перераст и глупак“, които да са унизителни за честта и достойнството на Д. В. И..
При това не се събраха и такива, според които подсъдимите А.Д. и В Д., по същото
време и място, да са отправяли към тъжителя, отново, в негово присъствие думата „глупак“,
която да е унизителна за честта и достойнството на Д. В. И..
В подкрепа на повдигнатото и поддържано частно обвинение са единствено
наведените твърдения в тъжбата. В обратна насока са обясненията на тримата подсъдими, и
свидетелските показания на Е М. (свидетел очевидец на развилия се инцидент), които
навеждат доводи, според които процесните думи не са били изричани от подсъдимите.
Не допринасят са доказване на твърденията на тъжителя са и показанията на
свидетеля И. Б. От една страна, както съдът посочи по – горе, свидетелства се за събития,
които са се развили в ден – неделя, в средата на месец април 2021г., при което свидетелят не
може да индивидуализира конкретно казани думи измежду процесните такива, които да са
били изречени от всеки един от тримата подсъдими. При това, свидетелят говори за
участващи в разправията две лица – мъж и жена, които същият не е възприел лично, а е чул
разговор, в който, според него, са участвали тъжителя и още един мъж и една жена.
Косвеният характер на тези възприятия, се допълва и от факта, че относно личността на
сочените две лица, свидетелят е получил данни, в по – късен момент от самия тъжител. Тази
косвена връзка, която не се подкрепя от изложените от съда, по - горе, приети за установени
фактически данни, обуславя извод, за недостоверност, в тази насока, на фактите изнесени от
свидетеля.
При това съдът не кредитира като достоверни и показанията на св. И С, тъй като в
тях не се съдържат релевантни за делото обстоятелства.
Като такива се явяват и показанията на свидетелката А В. Свидетелката не е
присъствала на процесния инцидент и не може да изложи, във връзка с това релеванти на
предмета на доказване по делото факти. Възприемат се от съда, но като характеристични
такива, наведените от Върбанова обстоятелства свързани с личностите на тримата
подсъдими и на тъжителя.
След като призна подсъдимите С. В. Д., А. СВ. Д. и В С Д. - за невинни по
повдигнатите им с тъжбата обвинения по чл. 146, ал. 1, пр.1 от НК, съдът намери, че и
6
предявените от Д. В. И., против тях, граждански искове за репариране на претърпени
неимуществени вреди, които да са настъпили в резултат на извършеното от тях
престъпление, свързано с нанесени обиди в размер от по 2000,00 лв., за всеки един от тях са
неоснователни и недоказани. Предвид на това съдът ги отхвърли като такива.
Във връзка с постановения от съда акт, на основание чл. 190, ал.1, пр. 2 от НПК, Д. В.
И., бе осъден да заплати на С. В. Д., А. СВ. Д. и В С Д. сумите от по 400,00 (четиристотин
лева), по отношение на всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски,
във връзка с упълномощени защитници.
Водим от изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

Съдия при районен съд Велико Търново:
7
Съобщи за изтекли лични данни