№ 36558
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110104569 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно съединяване от
ищеца А. Г. А. срещу ответника „................ искове за прогласяване за
нищожни на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 5886521/30.12.2022 г., сключен между страните,
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и неравноправност, както и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща частична
претенция от сума в общ размер на 118,38 - недължимо платена сума за такса
за отпускане на кредита, за допълнителна услуга за експресно разглеждане и
за договорна неустойка по Договор за потребителски кредит № 5886521,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.12.2022 г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 5886521/30.12.2022 г. с „................, като му бил отпуснат заем в
размер на 500,00 лева, при брой погасителни вноски – 7, двуседмични, като
размерът на годишния лихвен процент бил 40,32 %, а на годишния процент
на разходите – 49,39 %. По силата на договора му била начислена такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
106,47 лева. Било предвидено, че ищецът следва да обезпечи заема с
поръчител - физическо лице, който следва да отговаря на множество
изисквания, като при неизпълнение на това задължение от страна на
заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи
неустойка в размер на 70,98 лева. Както таксата за експресно разглеждане,
така и начислената неустойка, били разсрочени за изплащане заедно с
погасителните вноски. Поддържа се, че е погасил изцяло дължимите суми по
договора, а именно на 30.12.2022 г. сумата от 5,00 лева - такса за отпускане на
заем, на 05.01.2023 г. - сумата от 200,00 лева, и на 06.01.2022 г. - сумата от
413,38 лева. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл.
1
22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма –
договорът не бил написан по ясен и разбираем начин, шрифтът не бил не по-
малък от 12, на ищеца не били представени копия от Общите условия и
погасителния план. Поддържа се, че договорът е нищожен, тъй като ГПР бил
посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване. На следващо място,
твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е грешен, като
действителният бил в пъти по-висок от посочения и нарушавал разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита се, че в договора не била посочена каква е
договорната лихва, която следвало да се плати. Твърди се, че е налице
изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок
поръчител, отговарящ на изискванията, поради което договорът бил нищожен
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че с клаузата за
неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичали вреди. Счита се, че подобно кумулиране на неустойка с лихва за
забава било недопустимо. Твърди се, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и че
не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Посочва, че
разпоредбата за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане е
нищожна и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че в ГПР не
са включени разходите за заплащане на неустойка и услугата за експресно
разглеждане, с което се заобикалял закона. Поддържа се, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор
следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Нереалното посочване на ГПР съставлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Договорът бил
нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, а оттам – и целият договор. В размера