№ 36558
гр. София, 16.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110104569 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по предявени при условията на обективно съединяване от
ищеца А. Г. А. срещу ответника „................ искове за прогласяване за
нищожни на клаузите на чл. 1, ал. 3 и на чл. 4, ал. 2 от Договор за
потребителски кредит № 5886521/30.12.2022 г., сключен между страните,
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и неравноправност, както и осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50,00 лева, представляваща частична
претенция от сума в общ размер на 118,38 - недължимо платена сума за такса
за отпускане на кредита, за допълнителна услуга за експресно разглеждане и
за договорна неустойка по Договор за потребителски кредит № 5886521,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата
молба – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.12.2022 г. е сключил Договор за потребителски
кредит № 5886521/30.12.2022 г. с „................, като му бил отпуснат заем в
размер на 500,00 лева, при брой погасителни вноски – 7, двуседмични, като
размерът на годишния лихвен процент бил 40,32 %, а на годишния процент
на разходите – 49,39 %. По силата на договора му била начислена такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на
106,47 лева. Било предвидено, че ищецът следва да обезпечи заема с
поръчител - физическо лице, който следва да отговаря на множество
изисквания, като при неизпълнение на това задължение от страна на
заемателя в тридневен срок от сключване на договора, същият дължи
неустойка в размер на 70,98 лева. Както таксата за експресно разглеждане,
така и начислената неустойка, били разсрочени за изплащане заедно с
погасителните вноски. Поддържа се, че е погасил изцяло дължимите суми по
договора, а именно на 30.12.2022 г. сумата от 5,00 лева - такса за отпускане на
заем, на 05.01.2023 г. - сумата от 200,00 лева, и на 06.01.2022 г. - сумата от
413,38 лева. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1, вр. чл.
1
22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма –
договорът не бил написан по ясен и разбираем начин, шрифтът не бил не по-
малък от 12, на ищеца не били представени копия от Общите условия и
погасителния план. Поддържа се, че договорът е нищожен, тъй като ГПР бил
посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване. На следващо място,
твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е грешен, като
действителният бил в пъти по-висок от посочения и нарушавал разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита се, че в договора не била посочена каква е
договорната лихва, която следвало да се плати. Твърди се, че е налице
изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок
поръчител, отговарящ на изискванията, поради което договорът бил нищожен
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че с клаузата за
неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичали вреди. Счита се, че подобно кумулиране на неустойка с лихва за
забава било недопустимо. Твърди се, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, както и че
не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. Посочва, че
разпоредбата за заплащане на възнаграждение за експресно разглеждане е
нищожна и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че в ГПР не
са включени разходите за заплащане на неустойка и услугата за експресно
разглеждане, с което се заобикалял закона. Поддържа се, че грешното
посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. целият договор
следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Нереалното посочване на ГПР съставлявало заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Договорът бил
нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва била нищожна
поради противоречие с добрите нрави, а оттам – и целият договор. В размера
не били включени начислената неустойка и допълнителната такса за
експресно разглеждане. В договора липсвали условията за прилагането на
възнаградителната лихва – базата, върху която се начислява лихвеният
процент (остатъчната главница или целия размер на кредита), какъв е общият
размер за целия срок на договора и съотношението с главницата по
кредита. Направено е възражение за нищожност на целия договор за
потребителски кредит, евентуално негови клаузи, а именно неустоечна клауза
и клаузата за начислена такса за експресно разглеждане. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорват предявените искове. Поддържа се, че предявените установителни
искове са недопустими, тъй като има идентичност на спора по предявените
установителни и осъдителни искове. Сочи, че ищецът разполага с осъдителен
иск и предявяването на установителен такъв представлява злоупотреба с
право. Счита се, че договорът за заем е сключен съгласно изискванията на
2
ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци. Поддържа се, че в
договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент, както и условията за
прилагането му. Счита, че клаузата, предвиждаща заплащане на
възнаградителна лихва, е действителна, като същата не надвишава петкратния
размер на законната лихва, като за преценката следвало да се вземе предвид и
спецификата на пазара и разходите за отпускане на кредита. Поддържа се, че
ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в
Приложение 1 към ЗПК начин, както и че в него не следва да бъде включена и
уговорената неустойка. Посочва се, че при изчисляване на ГПР е спазена
разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК. Цитира се практика на СЕС, според
която в договора за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
вноски, не трябвало да се уточнява под формата на погасителен план каква
част от съответната вноска била предназначена за погасяване на главницата.
Сочи се, че договорът не бил сключен при общи условия, за да бъдат
предоставяни те на ищеца, а в чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 от договора изрично били
посочени броя на вноските и датите на плащане, поради което не бил
изготвян погасителен план. Намира, че не е налице и частично
недействителност на договора по отношение на атакуваните клауза, касаеща
заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение, както и
клаузата, предвиждаща заплащане на таксата за експресно разглеждане на
документите за паричен заем. Уговорената неустойка била предназначена да
обезщети евентуалните вреди от неизпълнение на договора като обичайни
вреди, а услугата за експресно разглеждане нямала общо с отпускане на
кредита, а с факта дали потребителят желае документите му да бъдат бързо
разгледани. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. Исковете са допустими, а тъй като исковата молба не
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, то на ищеца са
дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:
- по исковете по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - сключването на Договора потребителски
кредит № 5886521/30.12.2022 г. със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи;
- по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – извършено
плащане на исковата сума в полза на ответника на основание процесните
договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на
основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно
валидно обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на
отпуснатия заем в размерите на така извършеното плащане.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи
доказателства за твърденията си за извършени плащания по процесния
3
договор за кредит.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 23.11.2023 г. от
10.10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в частта относно
осъдителния иск.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение в писмена молба до съда С ПРЕПИС ЗА
ОТВЕТНАТА СТРАНА да посочи как е формирана частичната му
претенция в размер на 50,00 лева – каква част от нея да се отнесе към
недължимо платена сума за такса за отпускане на кредита, към
допълнителна услуга за експресно разглеждане и към договорна
неустойка. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба
подлежи на връщане в тази част, а производството – на прекратяване в
тази част.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че
на 30.12.2022 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № 5886521
между А. Г. А. и „................ със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
заем в размер на 500,00 лева.
ДОПУСКА събирането на представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени материали.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК „................ в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение да представи
заверено копие от кредитното досие на А. Г. А., вкл. и извлечение от
счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни
нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводните книги по Договор за потребителски кредит 5886521, вкл. да
предостави копие от договора. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 от
ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието
доказване страната е създала пречки. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца в останалата част.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно
– счетоводна експертиза за първото открито съдебно заседание.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ищеца в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящото определение да представи заверено
копие стандартен европейски формуляр, доколкото ответникът е изложил
твърдения, че същият е изготвен в един екземпляр и същият е предаден на
ищеца. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 от ГПК може да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала
пречки. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника в останалата част.
4
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение в писмена молба до съда да конкретизира искането
си за издаване на съдебно удостоверение, като посочи кои свои твърдения ще
доказва с искането си за събиране на информация за всички сключени
договори между страните по делото (т.е. и за тези, които не са в предмета на
делото). При неизпълнение на указанията в срок съдът ще остави без
уважение искането като неконкретизирано и оттам – неотносимо.
ПРЕПИС от отговора на ответника и приложенията към него да се връчи
на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В тази
връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
9,00 до 17:00 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5