Решение по КНАХД №1601/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на зам.-директора на ТД на НАП [населено място], чрез Р. Г. – ст. юрк., със служебен адрес за призоваване: [населено място] [улица]против Решение № 677/ 05.06.2025 г., постановено по АНД 3438/2024 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено НП № 784094-[рег. номер]/ 14.08.2024 г. на зам.-директора на ТД на НАП – Варна, с което за 8 бр. нарушения на чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на „ЧАСТНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ „КОНТО ТРЕЙД“ ЕООД е наложено предупреждение от съда, че при извършване на друго адм. нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в 1-годишния срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че ответникът по касация е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, който не е изпълнил задължението си да подаде декларация „Данни за осигуреното лице“ / Обр. № 1/ по Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на МФ за 8 осигурени лица. Декларациите не са били подадени за д.п. м.06.2023 г. в законово установения срок – до 25-то число на месеца, следващ месеца на осигуряването, т.е. до 25.07.2023 г., като декларациите са били подадени на 06.06.2024 г. С това е налице безспорна съставомерност на бездействието на осигурителя, за което е била ангажирана неговата адм.-наказателна отговорност за извършване на нарушения по чл. 4, ал. 1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/ 17.12.2019 г. на МФ във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – „ЧАСТНА ТЪРГОВСКА ГИМНАЗИЯ „КОНТО ТРЕЙД“ ЕООД, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 06.06.2024 г. дружеството "Частна търговска гимназия Конто трейд" ЕООД, с [ЕИК] подало заявление с вх. № 28966 за подаване на декларация Обр. № 1 "Данни за осигуреното лице“ от „Частна търговска гимназия Конто трейд" ЕООД, в качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО за месец юни 2023 г. във връзка с неподадени декларации обр. № 1 за лицата А. Т. М. [ЕГН], В. Ю. К. –М. [ЕГН], Е. Х. Р. [ЕГН], Д. М. Д. [ЕГН]; И. Н. П. [ЕГН]; Л. [населено място] [ЕГН], Н. Т. П. [ЕГН]; С. В. П. [ЕГН] за месеца и съгласно изискването за едновременна обработка, на основание чл. 2, ал. 4 от Наредба Н – 13/17.12.2019 г. на Министерството на финансите. На 25.06.2024 г. св. Т. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Варна извършила проверка на подаденото заявление, като констатирала, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – гр. Варна декларация обр. № 1 по смисъла на Наредба Н – 13/17.12.2019 г. на МФ за месец юни 2023 г. в срока за подаване– до 25то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните, а именно до месец юли 2023 г., като декларация обр. № 1 на дружеството за месец юни 2023 г. е обработена на 25.06.2024 г. с Протокол вх. № 033582405201405/25.06.2024 г.

Въз основа на горното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, с който дружеството е било санкционирано за нарушение на посочената нормативна разпоредба. В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което е било разгледано от административно – наказващия орган /АНО/ и преценено от него за неоснователно, въз основа на което издал процесното НП, с което на основание разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО наложил на въззивното дружество адм.наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, б.А от Наредба Н 13/17.12.2019 г. на Министерството на финансите във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО .

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я е счел за основателна.

Дружеството не оспорва факта, че в качеството си на осигурител, не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП – гр. Варна декларация обр. № 1 по смисъла на Наредба Н – 13/17.12.2019 г. на МФ за месец юни 2023 г. в срока за подаване на декларация до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се отнасят данните. Тези факти се извличат, както от материалите, събрани в хода на административно – наказателното производство, така и от показанията на св. Т., които съдът е кредитирал като последователни, логични и подкрепени от събраните писмени доказателства. В случая възраженията на дружеството срещу законосъобразността на НП са изцяло от правно естество. Първото възражение на дружеството за нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, доколкото липсва точна правна квалификация на нарушението, според съда е неоснователно. Нарушението е описано с всички свои съставомерни признаци, дадена му е пълна и съвсем конкретна правна квалификация, поради което съдът не е видял някакъв порок в съдържанието на АУАН и издаденото НП.

Анализирайки всички установени и изброени по – горе обстоятелства, съдът е намерил, че процесното адм.нарушение, за което е наказано дружеството – жалбоподател, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици. Според чл. 93, т. 9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, АНО е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено адм.наказание. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но АНО не го е приложил, това е основание за отмяна на НП.

Поради гореизложените съображения, съдът е намерил, че НП № 784094 – [рег. номер] от 14.08.2024 г., издадено от Зам.- Директора на ТД на НАП гр. Варна, следва да бъде отменено, като същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде предупреден жалбоподателя, че при извършване на друго адм.нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в 1-годишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по отмяна на процесното НП.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Изложената фактическа обстановка е установена правилно и безпротиворечиво от Районен съд Варна, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление, срещу установените факти не са наведени възражения и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция.

Действително в ЗАНН не е предвиден законов критерий за преценката и квалифицирането като „маловажен случай“ на дадено адм.нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. От доказателствата по делото се установява, че в случая дружеството само и по своя собствена инициатива е отстранило нарушението, като макар и със закъснение е подало заявление за подаване на декларация обр. 1, и от самото нарушение не са произтекли никакви вредни последици, както за осигурените лица, така и за държавния бюджет. В НП изрично е посочено, че нарушението е извършено за първи път от дружеството, като също така в самата административно – наказателна преписка не се съдържат данни за някакви други констатирани адм.нарушения на данъчното, осигурителното и финансовото законодателство, извършени от ответника по касация.

Съдът счита, че следва да отбележи, че необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция по смисъла на чл. 63в от ЗАНН, който препраща в АПК само за реда за разглеждане на делата пред адм. съдилища, като основанията са по НПК.

Поради тези съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон не се установи неговото нарушение.

При изложеното оспорения въззивен акт следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 677/05.06.2025 г., постановено по АНД № 3438/2024 г. по описа на РС – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.