Решение по дело №81/2011 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ  №

14.04.2011  г., гр. Пазарджик

Пазарджишкият районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на първи април две хиляди и десета година в следния състав:

СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА

СЕКРЕТАР: М.К.                           

разгледа докладваното от районен съдия Мирчева гражданско дело № 81 по описа на съда за 2011 година.

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, предявени от С.А.Т. *** срещу „Адрия дизайн” ЕООД със седалище в гр. П. за присъждане на сумата 376,74 лв., представляваща обез­щетение за неспазено предиз­вестие при прекратяването на трудовото му правоотношение, 376,74 лв. обезщетение за оставане без работа в продължение на един месец, и 17,98 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск, всички суми – заедно със законната лихва на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от прекратяването на трудовото правоотношение.

Ответникът не представя отговор и не взема становище.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

От 02.02.2009 г. до 01.12.2009 г. ищецът е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника на длъжност фрезист. Брутното му трудово възнаграж­дение, уговорено при постъпването му на работа, е в размер 375,68 лв. месечно.

На 01.12.2009 г. му е връчена заповед за прекратяването на трудовото му правоотношение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ – поради закриване на предприятието – без спазване на срока на предизвестието, считано от същия ден. В заповедта е отбеля­зано, че му се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер 376,74 лв. и по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер 17,98 лв.

Към датата на устните състезания (01.04.2011 г.) ищецът не е бил започнал работа.

Няма данни обезщетенията, предмет на делото, да са били платени.

Горните факти се установяват от писмените доказателства. В трудовата книжка на ищеца работодателят е отбелязал, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ му е изплатено, но това писмено изявление е само на работодателя и след като се отнася до факт в негова полза, не следва да се кредитира. Щом за изплащането на обезщетението няма ведомост, разписка или друг подписан от работника документ, или документ за банков превод, и работникът отрича да е получил сумата, следва да се приеме, че тя не е платена.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:

Самият работодател в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е признал извънсъдебно, че дължи на работника обезщетение в размер 376,74 лв. и отделно 17,98 лв. съответно по чл. 220 и 224 от КТ. Наистина обезщетението за неспазване на едномесечното предизвестие, отразено в заповедта, би следвало да е равно на трудовото възнаграждение на работника за м. ноември 2009 г., а от предста­вените доказателства се установява, че трудовото възнаграждение на ищеца е било в постоянен размер от 375,68 лв. месечно (или поне не се установява и не се твърди нищо друго), но след като самият работодател е изчислил размера на дължимото обез­щетение на ищеца в размер, който е дори по-благоприятен за ищеца, и не е оспорил по делото точността на този изчислен размер, би следвало да се приеме, че това е обезще­тението, което се дължи за неспазеното предизвестие от един месец.

Ако това е дължимото обезщетение за неспазено предизвестие, следва, че това е и брутното възнаграждение на ищеца за м. ноември и в същия размер му се дължи обезщетение и за оставането без работа в продължение на един месец на осн. чл. 220, ал. 1 от КТ – основанието за уволнението му попада сред изброените там случаи.

Ищецът не е посочил като абсолютна сума претендирания от него размер на законната лихва до датата на предявяването на иска. Това обаче не би трябвало да е нередовност на исковата молба, тъй като сумата е определяема по размер, държавна такса при предявяването на иска не се дължи, а при евентуално уважаване на такъв иск размерът на дължимата към момента на предявяване на иска лихва би могъл да бъде уточнен и с решението.

В случая искът за мораторна лихва за периода до завеждането на исковата молба е неоснователен.

Задължението за заплащане на обезщетение за оставане без работа е изискуемо без срок и исковата молба изпълнява функцията на покана.

Същото би трябвало да важи и за другите две задължения (по чл. 220 и по чл. 224 от КТ) – макар те да стават изискуеми още в момента на прекратяване на трудовото правоотношение, без да е необходимо работникът да представя никакви допълнителни доказателства, няма норма, от която да следва изрично, че това са задължения с определен падеж, със самото настъпване на който работодателят дължи лихва за забава и без покана. Затова искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава за времето преди предявяването на иска следва да се отхвърли.

Ищецът не е претендирал и не е доказал разноски.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Осъжда „Адрия дизайн” ЕООД – гр. П., Булстат ……….., да заплати на С.А.Т., ЕГН **********,***, сумата 376,74 лв., пред­ставляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяването на трудовото му правоотношение на 01.12.2009 г., заедно със законната лихва от 11.01.2011 г., като отхвърля иска за законната лихва за времето от 01.12.2009 г. до 10.01.2011 г.

Осъжда „Адрия дизайн” ЕООД да заплати на С.А.Т. сумата 376,74 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на уволне­ние поради закриване на предприятието, заедно със законната лихва, считано от 11.01.2011 г., като отхвърля иска за законната лихва за времето от 01.12.2009 г. до 10.01.2011 г.

Осъжда „Адрия дизайн” ЕООД да заплати на С.А.Т. сумата 17,98 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск, заедно със законната лихва, считано от 11.01.2011 г., като отхвърля иска за законната лихва за времето от 01.12.2009 г. до 10.01.2011 г.

Осъжда „Адрия дизайн” ЕООД да заплати по сметката на П. районен съд държавна такса в размер 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседми­чен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: