№ 96
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. К.
Секретар:Петранка А. Паскалева
Прокурор:Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20203000600263 по описа за 2020 година
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №13/20.07.2020г.
по нохд №164/2020г. на Шуменски окръжен съд, с която подсъдимият В. Х.
И. е бил признат за виновен в това, че през периода 10.09.2016г. - 01.04.2019г.
в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си
на представляващ и управляващ „КАР 2016" ЕООД - гр. Шумен с ЕИК по
БУЛСТАТ *********, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗКПО в големи размери - 7668лв. , като не подал в ТД на
НАП-Варна, офис Шумен, годишна данъчна декларация съгласно чл.92 ЗКПО
за финансовите 2016, 2017 и 2018 години за осъществена търговска дейност и
продажби на МПС, не издавал фактури и други счетоводни документи и по
този начин не начислил и съответно не декларирал дължим корпоративен
данък за 2016г. – 722лв., за 2017г. – 4831лв., и за 2018г. – 2115лв., поради
което и на основание чл.255 ал.1, т.1 и 3, вр.чл.26, ал.1 от НК и чл.58а от НК
му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, както и глоба в размер на
500лв. На основание чл.59, ал.1 от НК било зачетено времето, през което
подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
1
„Домашен арест“ до влизане на присъдата в сила. С присъдата била
ангажирана и гражданската отговорност на подс.В.И. – бил осъден да заплати
на Министъра на финансите, като представляващ Държавата, сумата от 7668
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от дата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата. В тежест на
подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски както и
държавната такса върху уважения граждански иск.
Подадена е срещу така постановената присъда въззивна жалба от
адв.Михаил Робев в качеството му на защитник на подс.В.И., в която
единственото възражение е за явна несправедливост на наложеното на
подс.И. наказание лишаване от свобода. Иска се неговото намаляване.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от подсъдимия и
неговите защитници – желае се намаляване на наказанието до размера на
изтърпяното след приспадане на времето, през което подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, което е
около 10 месеца към 10.12.2020г.
Представителят на Апелативна прокуратура намира присъдата за
правилна и законосъобразна, и настоява за нейното потвърждаване. Т.е. счита
жалбата за неоснователна.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид
подадената жалба, както и становищата на страните, констатира:
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Подсъдимият В. Х. И. е роден в Република Полша, с постоянен и
настоящ адрес в гр. Русе. На 06.07.2016 година той регистрирал търговско
дружество „КАР 2016“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление - гр.
Шумен, ул. „Цар Иван Александър" № 60, на което бил управител и
2
едноличен собственик, като всички документи били подадени по електронен
път. Основния предмет на дейност била търговия на едро и дребно с
автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт, търговско и
друго представителство и агентство на местни и чуждестранни фирми,
маркетинг и реклама на стоки и услуги, строителни услуги, търговия на едро
и дребно с растителна и животинска продукция, внос и износ на хранителни
селскостопански стоки и продукция, производство, изкупуване, преработка и
реализация на промишлена продукция и всякакви други дейности разрешени
от закона. Заявлението за вписване в търговския регистър на фирмата било с
№ 20160706121438 и съдържащите се в него документи били подписани от
В.И.. Всички документи били подадени по електронен път, като заявлението
било подписано с електронен подпис с титуляр В. Х. И.. Сертификатът и
договорът за предоставяне на електронен подпис били подписани също от
В.И.. В Учредителния акт на търговското дружество “КАР 2016'' ЕООД от
28.06.2016 г. за адрес и седалище на фирмата бил посочен адрес в гр. Шумен,
ул. „Цар Иван Александър" № 60. Собствениците на имота на този адрес
нямат сключван договор за каквито и да било взаимоотношения с „КАР 2016"
ЕООД и съответно не са давали съгласието си адресът на техния имот да бъде
посочван за седалище и адрес на управление на търговското дружество.
През периода 07.07.2016 г. – 03.10.2016 г. дружеството придобило и
регистрирало на територията на РБългария в сектор “КАТ“ при ОД МВР -
Шумен 118 (сто и осемнадесет) броя леки и лекотоварни МПС. Подсъдимият
И. искал да регистрира част от тези автомобили в сектор „КАТ“ при ОД МВР
Шумен. За целта в качеството си на управляващ и представляващ „КАР 2016“
ЕООД гр. Шумен с пълномощно упълномощил свидетеля П. И. М. да
регистрира моторни превозни средства в сектор „КАТ“ при ОД МВР
гр.Шумен, на името на търговското дружество. В пълномощното било
предвидено и правомощие - да отдава за управление на различни граждани
тези автомобили, предимно от Република Румъния, както и да упълномощава
трети лица с тази дейност само във връзка с тяхната регистрация в гр. Шумен.
След регистрацията им в КАТ, 17 броя от тези автомобили били продадени на
физически лица от различни държави в Европа, като подсъдимият като
управител на дружеството продавач не издавал фактура за всяка продажба. От
съответните държави започнали да пристигат документи и въз основа на тях,
3
регистрацията на тези 17 автомобила била прекратена в КАТ Шумен. От
приложените договори за покупко-продажба става ясно, че автомобилите са
употребявани и са закупени от физически лица от Румъния, Германия,
Великобритания, Белгия, Италия, Австрия, Латвия, Швеция, Франция и
Ирландия. От така регистрираните автомобили в гр.Шумен,
17(седемнадесет) били продадени на територията на ЕС, след което въз
основа на телеграми ГД „НП“ тяхната регистрация била прекратена.
За получените доходи от продажбата на тези автомобили подсъдимият
И. не подал годишни данъчни декларации по ЗКПО и не платил дължимия от
него корпоративен данък. Не издавал и счетоводни документи за
осчетоводяване на всяка продажба на автомобил, съобразно изискванията на
Закона за счетоводството.
Със заповед за възлагане на ревизия № Р-03002718006700-020-
001/06.11.2018г. изменена със Заповед за изменение на ревизия № Р-
03002718006700-020-002/27.03.2019г. била възложена ревизия на ЕООД „КАР
2016“ ЕИК ********* с обхват корпоративен данък за периода 07.07.2016 г.-
31.12.2017 г. и срок на изпълнение 27.05.2019 г. Възложената на дружеството
ревизия била приключена с издаване на Ревизионен акт с № Р-
03002718006700-091-001 от 28.08.2019г. и Ревизионен доклад № Р-
03002718006700-092-001 от 06.06.2019г. Ревизионният акт бил връчен лично
на управителя на дружеството В.И. и не бил обжалван от него. В двата акта
било установено, че за 2016, 2017 и 2018 година не били подавани годишни
данъчни декларации за корпоративен данък и такъв не бил плащан от „КАР
2016“ ЕООД. Установено било също, че дружеството не било регистрирано
по Закона за данък за добавената стойност и за периода 2016 г., 2017г. и 2018
г. не били подавани справки-декларации по ЗДДС, нямало и съставени
дневници за покупки и продажби. За периода 16.08.2016г. до 31.12.2017г. от
дружеството не били подавани годишни данъчни и осигурителни декларации
и Уведомления по чл. 62 от Кодекса на труда.
В хода на разследването била назначена комплексна автотехническа и
съдебносчетоводна експертиза, която установила размера на печалбата на
„КАР 2016“ ЕООД от всеки продаден автомобил, както и размера на
дължимия корпоративен данък върху тази печалба, който е 722лв. за 2016г.,
4
4831лв. за 2017г. , и 2115лв. за 2018г. Т.е. общо за времето от 10.09.2016 г. до
01.04.2019 г. дължимият корпоративен данък от дружеството възлиза на 7668
лева.
Това са фактите по делото и те са установени по категоричен начин в
производство по реда на чл.371 т.2 НПК, вкл. и чрез самопризнанията на
подсъдимия. Това диференцирано производство на свой ред очертава и
рамките на въззивната проверка. Както и касационната инстанция е посочила
в Тълкувателно решение № 1/6.04. 2009 г. на ОСНК, въззивният съд не
разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да
приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти – ако
разбира се процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при
съблюдаване нормативната уредба на посоченото диференцирано
производство. Несъмнено в случая е така – налице са предпоставките за
прилагане на особената процедура. На първо място налично е действително
направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК от подсъдимия в
присъствието на защитника му, който от своя страна е потвърдил желанието
на своя подзащитен. На второ място – законосъобразна се явява и
доказателствената преценка на съда, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Те са установени чрез гласни и писмени доказателствени средства : - гласни -
обясненията на обвиняемия, показанията на посочените във фактическото
изложение свидетели И. Д. И., В. А. Д., М. Й. Ц., Н. К. И., И. А. А., Т.С.А., П.
И. М.; - писмени – кореспонденция с ТД на НАП гр. Варна, справки относно
придобити и отчуждени МПС от ОД на МВР Шумен, сектор „ПП“, заверени
копия от регистрация на МПС, договори за покупко-продажба на МПС,
свидетелства на автомобили, декларации на излязъл от експлоатация
автомобил, Преписки по Заявления за регистрация на МПС в сектор „Пътна
полиция“ в ОД на МВР – Шумен, снети от отчет, справки от Интегрирана
информационна система за кадастър и имотен регистър на АВ към МП,
заверени копия от нотариални актове, писма и отговори от ТД на НАП
Варна, сектор „Ревизии“, отговор от банка „Борика Банксервиз“ АД,
пълномощни, отговор от Кмета на Община Русе, характеристични справки,
5
писма и отговори от ОДМВР Шумен и ОДМВР Русе, ЕЗА и кореспонденция
с Министерство на правосъдието Унгария, телеграми от ГД“НП“ послужили
за снемане от отчет на МПС собственост на „КАР 2016“ ЕООД – два тома,
преписки по заявления за регистрация на МПС, заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002718006700-020-001/06.11.2018г. изменена със Заповед за
изменение на ревизия № Р-03002718006700-020-002/27.03.2019г., Ревизионен
акт с № Р-03002718006700-091-001 от 28.08.2019г. и Ревизионен доклад № Р-
03002718006700-092-001 от 06.06.2019г. ведно с приложени към него копия
от съпътстващи документи, свидетелство за съдимост, декларация за семейно
и имотно състояние.
Следва да се посочи и изготвената комплексна автотехническа и съдебно-
счетоводна експертиза – като вид способ за доказване, установяващ
определени факти, а именно : дължимия корпоративен данък от дружеството
на подсъдимото лице.
Макар и да не се спори по приложението на закона, следва да се
отбележи, че и правната оценка на съда е издържана – като ответна на
фактите от една страна, и на материалното право-от друга. Очевидно е, че с
действията си /бездействията си подсъдимият не издавайки счетоводни
документи за осъществената от управляваното от него „КАР 2016“ЕООД
търговска дейност, и не подавайки годишни данъчни декларации по ЗКПО за
2016, 2017 и 2018 година, е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗКПО в големи размери, т.е. осъществил е от обективна и
субективна страна престъплението, визирано в текста на чл.255 ал.1 т.1 и 3
НК вр. чл.26 НК.
При тъй изложената фактология и възприета правна квалификация
оспорва се от защитата на подсъдимия единствено размера на наложеното
наказание. В този си вид изготвена въззивната жалба се вмества в пределите
на възможната защита на подсъдимия, допустима в производство по чл.371
т.2 НПК, които са рамкирани от ВКС на РБ в т.8.1 от посоченото
тълкувателно решение. Спомена се вече, че единственото възражение в тази
жалба е за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание,
в която връзка и се иска неговото намаляне. В съдебно заседание се и
конкретизира - намаляне до размера на вече изтърпяното след приспадане на
6
времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ и „Домашен арест“. Съобразно правилата на чл.59 НК, към
днешна дата - 10.12.2020г. това съставлява около 10 месеца. Този довод - за
явна несправедливост на наказанието с последващото го искане за неговото
намаляне, настоящият съд намира за напълно неоснователен.
Като смекчаващи вината обстоятелства първостепенният съд е приел
младата възраст на подсъдимия /на 25 години към момента/, процесуалното
му поведение, материалното и семейното му състояние – женен с наскоро
родило се дете. Като отегчаващи са отчетени предходните осъждания на И.,
прието е и че деянието е със сравнително невисока степен на обществена
опасност – предвид размера на щетата, който превишава два пъти критерия за
„големи размери“, установен от разпоредбата на чл.93 т.14 НК. При
изложените обстоятелства съдът е констатирал, че е налице превес на
смекчаващи над отегчаващи, което логично и закономерно е довело до
определяне на наказание малко над законовия минимум – нормата на чл. 255,
ал.1, т.1 и т.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години и глоба до 2 000 лева, а съдът е определил наказания на
подсъдимото лице една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в
размер на 500лв. Така индивидуализирани наказанията в своята съвкупност са
в състояние да отговорят на целите на закона по чл.36 НК – съобразно
изискванията на разпоредбата на чл.57 ал.2 НК, явяват се напълно адекватни
на обществената опасност на деянието и дееца. Не се налага тяхното
намаляне – все пак са налични и отегчаващи отговорността на дееца
обстоятелства, а наказание на самия минимум би следвало да се определи при
пълната им липса. Няма как да не бъде споделено и виждането на
първостепенния съд за липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, които да доведат до приложението на
чл.55 НК. Подсъдимият е и осъждан – по отношение на него са постановени
общо седем присъди, като наказанията по четири от тях са групирани - т.е. в
крайна сметка осъжданията му са четири на брой. Но това не променя факта,
че в периода 2009-2015г. И. е извършил общо седем престъпления, което го
очертава като личност със сравнително висока степен на обществена опасност
/на този етап от живота му/. Не могат да бъдат споделени и доводите на
защитата, че И. след като търпи от значително време мерки за неотклонение
7
/задържане под стража първоначално, а после домашен арест/ се бил вече
превъзпитал. Първо мерките за неотклонение не са вид наказание щото да
постигнат такъв ефект, второ – очевидно И. не е толкова стриктен при
изпълнение на мярката за неотклонение „Домашен арест“, което наложи
настоящият съд да вземе мерки по чл.268 ЗИНСЗ за осигуряване на
електронно наблюдение над лицето. С оглед изложеното въззивната
инстанция счита, че не се налага корекция на определените наказания – всяко
намаляне на което и да е от двете определени на подсъдимия наказания би
било проява на неоправдана от законова гледна точка снизходителност. В
този смисъл и жалбата се явява неоснователна, и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
В гражданската си част присъдата също е правилна и законосъобразна -
като съобразена с обвързващото съдилищата становище на ВКС на РБ,
залегнало в т.1 на Тълкувателно решение № 4/12.03.2016 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2015 г., ОСНК. Т.е. логично е била ангажирана и гражданската
отговорност на подсъдимия, тъй като извършеното от него съставлява и
деликт и води до имуществени вреди за държавата.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №13/20.07.2020г. по нохд №164/2020г. на
Шуменски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок , считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9