МОТИВИ към присъда по НОХД № 35/2017 год. на Районен съд
– гр. Луковит
Районна
прокуратура – гр. Луковит е внесла обвинителен акт срещу Ш.Ч.О., ЕГН **********,***,
по обвинение за това, че в периода юли 2014 год. - септември 2015
год., в с. Торос, обл. Ловеч, след като била осъдена по силата на съдебно
решение по гр.д. № 330/2014 год. на РС-Луковит, влязло в сила на 07.05.2014
год., да издържа свои низходящи - А.М.А. ЕГН ********** и Т.М.А. ЕГН **********
***, чрез техния баща и законен представител М.А. ***, съзнателно не изпълнила
задълженията си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 14 месечни
вноски по 120.00 лв. за А. и по 100.00 лв. за Т., на обща стойност 3080.00лв. –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Представителят на Районна прокуратура-гр.
Луковит в съдебно заседание поддържа обвинението и счита, че същото е доказано
по несъмнен начин от приобщения доказателствен материал по делото. Предлага
подсъдимата да бъде призната за виновна за престъплението по обвинителния акт,
като на основание чл. 183, ал. 3 от НК да не бъде наказвана.
Съдебното производство се разви в отсъствие на подсъдимата при условията и
предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НК. Тъй като на досъдебното
производство подсъдимата О. е посочила адрес в чужбина /Германия/, съдът е
изпратил молба за правна помощ с оглед призоваването й на посочения адрес в
Германия. С писмо германските власти са уведомили съда, че подсъдимата не е
намерена на посочения адрес. Многократно подсъдимата е търсена, но не е
намерена и на известните й в страната адреси в с. Торос и в гр. Русе.
Многократно са правени неуспешни опити за свързване с подсъдимата и по телефон .
Съдът като съобрази, на първо място, че
обвинението не е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и
присъствието на подсъдимата в съдебното заседание не е задължително, и на второ
място, че отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото, прие, че са налице предпоставките за провеждане
на задочно производство по отношение на подсъдимата Ш.О..
Служебният защитник адв. Р.Л. пледира за прилагане на
привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като до постановяване
на присъдата задължението е изпълнено.
Съдът, като взе под внимание събраните и приобщени по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Ш.Ч.О. е родена на *** ***,
постоянен адрес ***, български гражданин, помакиня, начално образование,
неомъжена - живее на съпружески начала, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
До 2012 г. подсъдимата
живеела в с. Торос , обл. Ловеч на семейни начала с М.А.И. От
съвместното им съжителство се родили две
деца - А.М.А., роден на ***г. и Т. М.А., роден на ***г.
В началото на лятото на 2012г. подсъдимата напуснала
семейството си и се установила да живее извън страната - в Германия с друг мъж.
Там работела като шивачка. Отглеждането и възпитанието на децата
подсъдимата оставила на бащата – св. И.
и неговата майка – св. Т.М.М.. На последната оставила и пълномощно да
представлява децата.
С Решение № 33/17.04.2014год. по гр. д. № 330/2014год. по
описа на Районен съд Луковит, влязло в сила на 07.05.2014год., Ш.О. била
осъдена да заплаща на малолетните си деца чрез техния баща и законен
представител - М.А.И. месечна издръжка, както следва: на А.М. в размер на
120.00лв., а на Т.М. в размер на 100 лв.
От момента на осъждането й с влязлото в сила решение до м. 09.2015 г. подсъдимата О. не
изпълнявала задължението си за заплащане на дължимата издръжка на малолетните
деца с изключение на три парични превода чрез системата на международни преводи
на ФК „ Кеш Експрес сървис„ ЕООД - офис в гр.Луковит
на ЕТ „Ш.К.В.Т.„ както следва: на
27.10.14г. подсъдимата превела на св.М. сумата от 100 евро, на 09.12.2014г. -
сумата от 100 евро и на 17.10.2015г. отново същата сума, т.е. левова
равностойност 586.75лв.общо. Паричните суми били преведени на св. Т.М.М. – баба
на децата по бащина линия. По този начин О. изпълнила задължението си за
плащане на издръжка и на двете деца само за м.05.2014г. и м.06.2014г. - за
двете деца.
От информация на ДСП - Луковит
е видно, че подсъдимата не е подпомагана по реда на ЗСП, както и че не е регистрирана в Д„Бюро по труда“
Луковит като безработна. На двете малолетни деца не била изплащана издръжка от
Община Луковит по реда на Наредбата за присъдена издръжка от Държавата.
От показанията на св. Т.М. се установява, че след
инкриминирания период от края на 2016 г. подсъдимата е започнала да превежда
ежемесечно различни суми за издръжката на децата.
От изисканата справка от ФК „ Кеш Експрес сървис„
ЕООД /Уестърн юнион/ е
видно, че в периода от 10.12.2016 г. до 15.06.2019 г. подсъдимата е превела на
св. М. парични суми за издръжката на децата в общ размер на 2370 евро, които са
на левова равностойност 4635,32 лева.
Задължението за издръжка е еднородно задължение, поради което за него важат правилата
на чл.76, ал.1 от ЗЗД, т.е. този, който има
към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви
кое от тях
погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото. В случая е налице
последната хипотеза, тъй като подсъдимата не е посочила за кой месец внася
съответните суми или с платената сума са погасени най-старите задължения – тези
за инкриминирания период юли
2014 год. - септември 2015 год. в общ размер на 3080 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно
следствие – показанията на св. Т.М. и св. М.И., както и от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства от
досъдебното и съдебно производство.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подсъдимата Ш.О. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал.1 от НК.
От обективна страна всички
елементи на престъпния състав са налице. На първо място безспорно е установено
по делото, че спрямо подсъдимата Ш.О.
има влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 330/2014 год. на РС-Луковит
по описа на РС Луковит , с което е била
осъдена да заплаща месечна издръжка на малолетните си деца А.М.А. и Т.М.А.
чрез техния баща и законен представител М.А.И. в размер на 120.00 лева на
детето А. и в размер на 100 лева на детето Т.. Тъй като решението е влязло в
законна сила, то е породило общозадължителното си действие и подсъдимата О. е била длъжна да изпълнява вмененото й с
решението задължение да заплаща ежемесечните вноски по издръжката. Същата обаче
съзнателно е бездействала, като не е изпълнявала задължението в размер на
повече от две месечни вноски, с което е осъществила изпълнителното деяние.
Впоследствие преди постановяване на присъдата
подсъдимата О. е изпълнила изцяло задължението си за заплащане на
дължимата издръжка за посочения в обвинението период.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния
му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е
желаела настъпването им. Подсъдимата е
съзнавала, че е била осъдена по силата на съдебно решение, което е влязло в
сила, да заплаща издръжка на децата си, но умишлено не го е сторила.
Като взе предвид, че преди
постановяване на присъдата в първата инстанция подсъдимата е изпълнила изцяло
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите, съдът
постанови присъда, с която я призна за виновна в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1
от НК и приложи разпоредбата на
чл. 183, ал. 3 от НК, като не й наложи наказание. Няма данни подсъдимата да се
е възползвала друг път от привилегията
по посочената разпоредба.
Воден от изложеното по горе, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: