РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2474/15.12.2021г.
гр. Пловдив,15.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурораДаниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД №2803 по описа на съда за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от В.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
депозирана чрез адвокат А., против Решение № 260611 от 20.08.2021г. на Пловдивския
районен съд, постановено по АНД №7707/2020г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-1030-007796 от 10.08.2020г. на Началник група към ОДМВР
Пловдив Сектор „Пътна полиция“, с което на В.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на
чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Касационният жалбоподател посочва, че
решението на районния съд е необосновано и неправилно като излага подробни
съображения. Претендира се отмяната на решението на районния съд, респективно
отмяната на Наказателно постановление. Излагат се съображения относно прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не изразява становище по
касационните оплаквания.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната
фактическа обстановка: С акт за установяване на административно нарушение от
03.08.2020г.г. При извършена проверка на
03.08.2020г., около 18:05ч., на територията на Община Марица, на път
Автомагистрала №А-1, като водач на л.а. Тойота Рав 4„ с рег .№******, в района
на същата магистрала километър 114,7, в платното за гр. София, В.Р.Д. е
управлявала посочения автомобил, собственост на Г.Ц.К., отказала е да й бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство ДРЕГЕР
DRUG TEST с фабричен номер ARKJ – 0023. Издаден е талон за изследване с
№ 0055397. Тези констатации са обективирани в съставения АУАН С № 147743 от 03.08.2020г. В същия е посочено,
че водачът е видимо неадекватен, със забавени движения и действия, говори
несвързано.
Като нарушени са посочени разпоредбите
на чл. 174,ал.3, пр.2 от Закона за движение по пътищата.
В.Р.Д. е отказала да подпише
съставения АУАН, който отказ е бил удостоверен от свидетеля по акта Иван
Григоров.
В тридневния срок не са постъпили
писмени възражения от В.Р.Д.. Последвало е издаването на Наказателно
постановление № 20-1030-007796 от 10.08.2020г. на Началник група към ОДМВР
Пловдив Сектор „Пътна полиция“, с което на В.Р.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв. както и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на разпоредбата на
чл. 174, ал.3, пр.2 ЗДвП.
Районният съд е кредитирал събраните гласни доказателства и е приел, че не са налице ангажирани от Д. доказателства, оборващи направените в АУАН констатации. Приел е, че залегналите в АУАН и преповторени в атакуваното НП нарушения са доказани по един безспорен и категоричен начин, поради което атакуваното НП е правилно, обосновано и законосъобразно като не са били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон.
Изводите
на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни:
Касационният състав намира, че вмененото на В.Р.Д.
административно нарушение е доказано по
несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните
свидетели в производство пред районния
съд, които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си,
така и със съдържанието на издадения АУАН и НП.
Налице е доказан отказ да се подпише от Д. АУАН,
в Талон за изследване под № 0055397 с дата 03.08.2020г. 18:30ч. Д. е
отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство като с този талон й
е било указано , че следва да се яви в УМБАЛ „Св.Георги“ – Пловдив до 120
минути след указания в талона час.
Разликата
във времето на извършване на ПТП, посочено във Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и това в АУАН се дължи на 3-4 километричното задръстване,
поради обстоятелството, че автомобилът на Д. се е намирал в насрещното движение
и е причинено ПТП и необходимостта да се изтеглят автомобилите, което се
установява от събраните гласни доказателства в хода на съдебното производство
пред районния съд.
Не може да се вмени във вина на
полицейските служители, че не е извършена проба за установяване на наличието на
наркотични вещества или техните аналози в кръвта й, тъй като издаденият Талон
за изследване не е подписан от Д..
Към
момента на съставяне на АУАН касационната жалбоподателка е имала качеството на
водач, тъй като от събраните данни по делото става ясно, че с автомобила,
управляван от нея е извършено ПТП и във връзка със същото е извършена проба за
алкохол и отказ за извършване на проверка с тест за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
По силата на въведената в чл. 189, ал.
2 от ЗДвП презумпция, съставеният АУАН се ползва с формална доказателствена
сила в административнонаказателното производство до доказване на противното,
като в конкретния случай констатациите в акта не са опровергани в хода на съдебното производство.
Безспорно елемент от правото на защита
е възможността нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря, като в
тази връзка значими са и реквизитите на АУАН и НП съответно по чл. 42, т. 5 от ЗАНН. В конкретния случай както в акта, така и в постановлението нарушението е
в достатъчна степен индивидуализирано чрез словесното описание на признаците от
неговия състав по начин, че да няма съмнение какъв е той. Поради това не може
да се приеме, че правото на защита на касационния жалбоподател е нарушено, тъй
като посредством текстовото описание, достатъчно конкретно е доведено до
знанието му в какво точно се изразява нарушението.
Извършеното от касационния жалбоподател
деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно
нарушение, изразяващо се в отказ от извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, посредством техническо средство или
медицинско изследване. Нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
осъществява фактическият състав на визираната в диспозитива на наказателното
постановление законова норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и представлява основание
за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в
същата законова разпоредба. Не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен
на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид. Наказващият орган е извършил правилна квалификация на
деянието и е наложил съответните за извършеното нарушение наказания, които са
определени от закона в абсолютен размер.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Не са претендирани своевременно
разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260611 от
20.08.2021г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №7707/2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.