МОТИВИ към
присъда №35/04.06.2020 г. по НОХД №593/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу
подсъдимия С.И.Д. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 343,
ал.3, пр. последно, б.Б, пр.1 вр. ал.1, б.В, пр.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК - за това, че на 16.06.2019 г. в град
Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. № ***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.21 ал.1, чл.116, чл.119, ал.1 и чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП
и чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, и
по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.И., ЕГН **********,
като деянието е извършено на пешеходна пътека.
В хода на съдебното
производство не са предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес
граждански искове.
Наследниците
на пострадалия В.И. – бащата И.И., майката Д.И. и
сестрата В.И. – са конституирани като частни обвинители.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със
същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Счита, че от подсъдимия са допуснати описаните нарушения на
правилата за движение, които са в пряка причинно – следствена връзка с
настъпилия резултат. Налице е и съпричиняване на съставомерния резултат от
страна на пострадалия. Излага съображения, че наказанието следва да се определи
при условията на чл.54 от НК – в размер на четири години и шест месеца лишаване
от свобода, да се намали с 1/3, като изтърпяването да се отложи по реда на
чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години. Да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за по – дълъг период.
Вещественото доказателство автомобил да се върне на собственика, останалите
веществени доказателства да се унищожат, а подсъдимият да заплати направените
по делото разноски.
Повереникът
на частния обвинител И. адв. Б.поддържа, че обвинението е доказано, подсъдимият
е осъществил състава на вмененото му престъпление, нарушавайки правилата за
движение, и по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.. Предлага да се
наложи наказание към законния максимум.
Частният
обвинител И.И. поддържа изложеното от повереника си.
Частните
обвинители Д.И. и В.И. не се явиха и не изразиха становище.
Защитникът адв. М., без да
оспорва фактическата обстановка, правната квалификация и авторството на
деянието, излага съображения, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия. Счита, че наказание под минимума, с приложение разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, ще съдейства за осъществяване целите на наказанието. Установените
нарушения на правилата за движение от контролните органи, отразени в справката
за нарушител, не са тежки. Разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а
превозното средство да се върне на собственика.
Подсъдимият Д. поддържа
изложеното от защитника си, моли за справедливо наказание и съжалява за
извършеното.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено със становищата на страните, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.Д. е роден на *** *** и живее в
същия град. Той е Б., български гражданин. Завършил е средно образование, разведен
е и не е осъждан. Понастоящем е безработен. ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категория В, от 09.05.1985
г. През периода 2003 - 2018 г. е многократно наказван по административен ред за
извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.
С решение по НАХД
№152/1994 г. на Районен съд Габрово е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343А б.А пр.2 вр.чл.343 ал.1 б. Б вр.чл.342 ал.1 от НК,
като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На 16.06.2019 г. около 23:20 - 23:23 часа подс. Д.
управлявал лек автомобил „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг. № ***, собственост на М.Б.Й., като се движел по бул.
Руски в гр. Пловдив, в посока от север на юг. В автомобила пътували Ц.Й., с
която подсъдимият живее на семейни начала, и тяхната малолетна дъщеря. Лекият
автомобил „Ситроен“, движейки се със скорост около 67 км/ч. по западното платно на бул. Руски, приближил кръстовището с бул. Шести
септември. Било тъмно, но на кръстовището светело уличното осветление, а
асфалтовата настилка на бул. Руски била суха и без неравности. В 23:23 часа на
16.06.2019 г. автомобилът „Ситроен“, управляван от подс. Д., пресякъл северната
граница на платното за движение на бул. Шести септември и навлязъл в кръстовището
на двата булеварда, като продължил движението си напред, въпреки че за него
светел червен сигнал на светофара.
По същото време пострадалият пешеходец В.И.И. /34 годишен/ бил на разделителния остров на бул. Руски,
южно от бул. Шести септември, с намерение да пресече западното платно на бул.
Руски. През това време сигналът на светофара за него също бил червен.
В момента, когато лекия автомобил „Ситроен“, управляван
от подс. Д., се намирал на около 41-42 метра от него, пострадалият И. предприел
пресичане на западното платно за движение на бул. Руски по пешеходната пътека в
посока от изток на запад, от ляво на дясно пред автомобила, на червен сигнал на
светофара.
Докато пешеходецът И. се намирал в западното платно за
движение на бул. Руски и го пресичал, превозното средство пресякло
кръстовището, също на червен за него сигнал на светофара, достигнало пресичащия
пешеходец на пешеходната пътека и с предната си лява част го ударило. От силата
на удара пострадалият бил подхвърлен нагоре, след което тялото му било
отхвърлено напред и паднало в лявата лента на пътното платно. Подсъдимият С.Д.
задействал спирачната система и успял да спре автомобила в дясната лента на
пътното платно, на около 36 метра след мястото на удара. После излязъл от
автомобила и отишъл до тялото на пострадалия, което било неподвижно на асфалта.
На местопроизшествието по това време бил и св. Г.Н., който видял станалото ПТП
и се обадил за инцидента на тел. 112. При удара от лекия автомобил „Ситроен“ на пострадалия В.И. били причинени множество
тежки травматични увреждания, в резултат на което починал на
местопроизшествието. На мястото пристигнал екип на „Спешна помощ“, който само
констатирал смъртта на И..
Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска
експертиза, при огледа и аутопсията на трупа на В.И.И.
са установени наличие на 1,600 л кръв в гръдната кухина, 1000 мл кръв в
коремната кухина, разкъсване на аортата, контузия на левия бял дроб, разкъсване
на черния дроб и слезката, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, оток на
мозъка, кръвонасядане на средостението, счупвания на множество ребра вдясно,
кръвонасядане на меките черепни покривки, разкъсно-контузна рана по лицето,
охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните и долните
крайници, слабо изразени, бледи послесмъртни петна.
Причината за смъртта на В.И.И. е острата кръвозагуба, настъпила в следствения на
разкъсване на аортата, черния дроб и слезката. Установените травматични увреждания
по трупа са причинени по механизма от удар с или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие и е възможно да са получени така, както се
съобщава в предварителните сведения, а именно при ПТП.
Налице е причинно-следствена връзка както между
травматичните увреждания по тялото и настъпилото на 16.06.2019 г. ПТП, така и между травматичните
увреждания и смъртта.
От изготвената съдебна химикотоксикологична
експертиза /л.89-90/ е видно, че от извършените изследвания на представените
биологични проби от подс. С.Д. не се установява наличие на наркотични/упойващи
вещества и/или техни аналози.
Изготвена е и съдебна химикотоксикологична
експертиза, изследвала взети от трупа на пострадалия И. биологични проби, от заключението на която е видно, че не са установени наличие на алкохол, наркотични или
упойващи вещества и/или техни аналози /л.92-93/.
От изготвената по делото тройна
автотехническа експертиза се установява, че скоростта на лекия автомобил
„Ситроен Ксара Пикасо“ преди произшествието и в момента на удара е била около
67 км/ч. В анализираната пътна ситуация, от момента, в който пешеходецът В.И. е
навлязъл на платното за движение, водачът на превозното средство, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в
опасната зона на автомобила. Той би имал техническа възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране при своевременна реакция от негова страна в
момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и при движение на
автомобила със скорост, по-малка от 60 км/ч.
В анализираната пътна ситуация, от момента, в
който сигнала на светофара за автомобила е станал жълт, водачът на лекия
автомобил, при своевременна реакция и задействане на спирачната система, е имал
техническа възможност да установи автомобила преди да навлезе в кръстовището.
Водачът е имал техническа възможност да направи това и с т. нар „служебно
спиране“, при което спирачното закъснение не надхвърля 4,00 m/s2.
Според вещите лица основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че пешеходецът В.И. е
предприел пресичане на западното платно за движение на бул. Руски на червен
сигнал на пешеходния светофар, без да се съобрази с приближаващия автомобил.
Другата причина за произшествието според експертите е, че водачът на лекия
автомобил „Ситроен “ С.Д. не е предприел спиране при смяната на сигнала от
зелен на жълт, навлязъл е в кръстовището на червен сигнал и се е движел със
скорост 67 км/ч., поради което е нямал техническа възможност да избегне удара,
тъй като при движение със скорост 60 км/ч. (включително и 50 км/ч.) той би имал
възможност да спре преди мястото на удара при своевременна реакция в момента на
навлизане на пешеходеца на платното.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично от
обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите Н., С., С., А., Т., Ж., Д.,
И., Б., Д.И. и В.И., от писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум, протокол за оглед
на веществени доказателства, протоколи за доброволно предаване, справки - за
съдимост, характеристична, за нарушител от региона, от РЦ 112, от НИМХ; циклограма;
копия от лична карта, свидетелство за управление на МПС и контролен талон,
документи за налична застраховка на МПС и регистрацията му, както и за
технически преглед, удостоверение за наследници, от заключенията на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, химическите и тройната
автотехническа експертизи.
Не се даде вяра на
изложеното от подсъдимия, че инцидента е станал около 23 часа, доколкото са
налице обективни данни, установяващи кога точно е настъпило ПТП. Това обаче не
се дължи на недобросъвестност, а на изминалия период от време, още повече, че
се касае за относително кратък период.
Не се даде вяра и на какъв
сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището, тъй като и в този случай са
налице обективни данни, че това е станало на червен сигнал, а не – както твърди
– на зелен.
Несъответствие има и относно
скоростта, с която се е движело превозното средство, но то не е съществено, още
повече, че подсъдимият излага и неблагоприятен за себе си факт - признава, че
се е движел със забранена скорост.
Не се даде вяра и на обясненията
в частта, че не е знаел за наличието на пешеходна пътека. Касае се за централно
кръстовище в Пловдив, а според подсъдимия той често посещава града.
В останалата част
обясненията на подсъдимия се подкрепят или не се опровергават от други
доказателствени източници или способи на доказване, поради което им се даде
вяра.
Показанията на св. И., Б., В.И.
и Д.И. не допринасят за изясняване на правнорелевантни факти – свързани с
предмета на доказване по делото. Същите допринасят за установяване
характеристични данни за пострадалия и отношенията в семейството.
Св. А. и Т. не са възприели самото ПТП и
спрял на платното автомобил, но са се намирали на разстояние, а и са били
съсредоточени върху пострадалия и намиращите се на пътното платно хора.
Св. Ж. и Д. също не са
очевидци, като спомагат за изясняване на
последващи факти.
Съдът се довери на
свидетелските показания, като прие, че те са еднопосочни, логични,
кореспондиращи и взаимно допълващи се. Не се установи някой от свидетелите да е
заинтересован от изхода на делото, като се прие, че показанията им са обективни
и се възприеха изцяло. Очевидците допринасят за изясняване сигналите на
светофарите, действията на участниците в ПТП и пътните условия.
Съдът възприе заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебномедицинска, химически и тройна
автотехническа експертизи като изготвени обстойно, с необходимите професионални
знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Заключенията са
обосновани и мотивирани, като съдът ги възприе изцяло.
Според настоящия състав при настъпилото транспортно произшествие на 16.06.2019
г. подс. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а
именно чл.21 ал.1 от ЗДвП - При избиране скоростта
на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: за превозно средство, категория „В“ е
забранено да превишава 50 км/ч. в населено място“. Независимо от тази разпоредба, на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал превозното средство със скорост
от 67 км/ч, която е забранена. При тази скорост сам се
е поставил в невъзможност за своевременно установяване на автомобила преди
пресичащия пешеходец и избягване на ПТП. Нещо повече – според заключението на
автотехническата експертиза, ако се е движел с разрешена, а дори и със забранена скорост, но по – ниска –
60 км/ч., произшествието би могло да се избегне при своевременна реакция на
водача.
Допуснато е и нарушение по чл.116 от ЗДвП -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора“. Независимо от това задължение, не
е следил внимателно пътната обстановка за наличие на пешеходци. Ако бе изпълнил задължението си и бе предприел
съответните действия, произшествието би могло да се избегне.
Налице е и нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП
- „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“. Вече се изложиха съображения
защо не се даде вяра на подсъдимия, че не е знаел, че там, на конкретното място, има пешеходна пътека. Касае се за голямо кръстовище, образувано от
пресичането на два основни булеварда, като, дори и да не е запознат с
движението в града, което не се и твърди, е логично да се очаква предвидена възможност
пешеходците да ги пресичат. Нещо повече – преди навлизането си в кръстовището
подсъдимият е възприел наличие на пешеходна пътека в северната част на бул.
Шести септември, като е могъл да възприеме с оглед добрата осветеност на пресечните площи на двата булеварда и наличната в южната част, на която е настъпило ПТП.
Относно разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1 от
Закона за движение по пътищата - „Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на
пътно превозно средство е длъжен: при подаване на сигнал, който забранява
преминаването - да спре пред пешеходната пътека“. И в този случай е допуснато
нарушение, тъй като подсъдимият е могъл да възприеме пресичащия пешеходец и да
спре преди пешеходната пътека, за да го пропусне да премине, като по този начин
да предотврати настъпването на ПТП, но не го е направил. Нещо повече – това задължение – за спиране - за него
е възникнало в един по – ранен момент – преди да навлезе в кръстовището, когато
е бил длъжен да спре преди намиращата се там пешеходна пътека от северната
страна на бул. Шести септември.
Най – съществено обаче е нарушението на
разпоредбата на чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП - „Светлинните сигнали имат
следното значение: червена светлина - означава "Преминаването е
забранено". Водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават
"стоп-линията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която
е поставен светофара. Когато светофарът е поставен в средата на кръстовището,
водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека“.
Независимо, че сигналът на светофара е бил с червена светлина, която е
забранявала навлизането в кръстовището, подсъдимият не се е съобразил, като, в разрез с вменените му задължения, именно на
червен сигнал на светофара е предприел навлизане в кръстовището.
Тези нарушения са в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия И..
Безспорно установен по
делото е и друг факт – че пешеходецът също не се е съобразил с последната
визирана норма, като, независимо от червения сигнал на светофара /важащ за
него/, забраняващ му да предприеме пресичане на платното за движение, е
навлязъл в него, за да премине на западния тротоар на бул. Руски. Това
неправомерно действие също е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото
ПТП, респективно – със съставомерния резултат.
Произшествието би могло да
бъде избегнато, ако както подсъдимият, така и пострадалият, бяха изпълнили
задълженията си да се съобразят със светлинния сигнал на светофара, важащ за
тяхното направление за движението, и не бяха предприели навлизане в
кръстовището, респективно – предприемане пресичане на платното за движение.
Нещо
повече – правилата за движение по пътищата важат както за водачите на
превозните средства, така и за пешеходците, които също са длъжни да спазват
определени правила. Независимо от факта, че пострадалият е предприел пресичане
на пешеходна пътека, това действие не е било правомерно, а в конкретния момент
е било забранено от светлинен сигнал на светофара, което е нарушение на чл.113,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗДвП. Ето защо в съответствие с ТР № 2 от
22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК /т.6, б.Б/, което е задължително
за съдилищата, е налице съпричиняване на съставомерния резултат.
При
така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. С.Д. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. Б,
пр. 1, вр. ал. 1, б. В, пр. 1, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК – за това, че на 16.06.2019
г. в град Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с peг.
№ ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ал.1, чл.116,
чл.119, ал.1 и чл.120, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.И.И., ЕГН **********, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действия -
чрез тях подсъдимият е нарушил посочените разпоредби от ЗДвП, а именно тези на чл.21 ал.1, чл.116, чл.119,
ал.1 и чл.120, ал.1, т.1, всички от ЗДвП, и чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДвП, като се посочи и по какъв начин е станало това.
Налице
са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно -
противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, тези нарушения са в пряка причинна връзка с
ПТП и увреждането на пострадалия, който е починал в резултат на тежките травми,
които е получил при удара. Елемент от правната квалификация е и мястото, на
което е настъпило ПТП – на пешеходна пътека, което обуславя и по – тежка
наказуемост за такива деяния. Мястото на удара се установява и от заключението
на автотехническата експертиза, не се и оспорва от подсъдимия.
Престъплението
е резултатно – причинена е смъртта на И., като е налице пряка причинно –
следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия резултат,
установена и от заключението на съдебно – медицинската експертиза.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия по непредпазливост, под формата на небрежност
/несъзнавана непредпазливост/ – същият не е предвиждал настъпването на
обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Относно наказанието:
Предвиденото в чл.
343, ал.3, б.Б от НК наказание е лишаване от свобода
от три до петнадесет години.
При
определяне на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Отчете
се и съпричиняването от пострадалия за настъпване на
деянието, за което се изложиха и съображения.
Деянието според настоящия
състав е с висока степен на обществена опасност с оглед прекомерното
разпространение /като брой на произшествия и брой на загинали/ на този вид
общоопасни престъпления за съдебния район и цялата страна, които са резултат
именно от управлението на МПС в нарушение на изискванията на ЗДвП и Правилника
за неговото приложение. Касае се за деяние, при което е причинена смъртта на
човек.
Самият подсъдим е личност с ниска
степен на обществена опасност – не е осъждан, няма данни за криминални прояви,
добри характеристични данни, социално интегриран, които съдът отчете и като смекчаващи вината му обстоятелства. Като такова
обстоятелство следва да се приеме конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя и по – леко наказание в сравнение с непредпазливите деяния,
извършени при самонадеяност.
Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се отчетат множеството нарушения на правилата за
движение, отразени в справката за нарушител от региона, както и факта, че
подсъдимият е бил санкциониран за настъпило ПТП, при което е увредено здравето
на трето лице, макар и да е изминал продължителен период от време от
констатациите. Този инцидент би следвало да стимулира подсъдимия към по –
внимателно управление на МПС, при по – стриктно спазване на правилата за
движение, което обаче не е направено. В справката за нарушител са отразени
множество нарушения на правилата за движение по пътищата до 2010 г., но след този
момент е констатирано само едно нарушение – през 2018 г. Всички наложени глоби
на подсъдимия са платени.
Отново
в съответствие с цитираното ТР № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016
г., ОСНК, но т.1, поведението на пострадалия от пътно-транспортно произшествие
пешеходец, когато той е допринесъл за вредоносния резултат, следва да се отчита
при индивидуализацията на наказанието на извършителя на престъпление по чл. 343
от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство.
В конкретния
случай, съобразявайки обществената опасност на деянието и дееца и всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не може да се приеме, че и най –
лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, като не са налице
предпоставките за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК,
респективно – в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК.
Според настоящия
състав, най – справедливо е наказанието да се определи в размер на четири години
и шест месеца лишаване от свобода. Същото е съобразено с високата обществена
опасност на деянието, но ниската такава на дееца, съпричиняването
от пострадалия, както и с изразеното съжаление за извършеното. С оглед
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК така определеното наказание се намали с 1/3,
като на подсъдимия Д. бе наложено наказание от три години лишаване от свобода.
На
основание чл. 343г във връзка с чл. 343, ал.3, б.Б, вр. ал.1, б.В, вр.чл.342, ал.1, във вр.
с чл. 37, ал.1, т.7 от НК подс. Д. бе лишен от право да управлява МПС за срок
от четири години и шест месеца. За да определи този размер на кумулативното
наказание, съдът отчете, че това наказание се налага заедно с наказание
лишаване от свобода, като не може да бъде в по – нисък размер от него съгласно
нормата на чл. 49, ал.2 от НК и трайно установената съдебна практика. Същевременно
за него намира приложение нормата на чл.58а, ал.5 НК,
като не следва да се извършва редукция. По – дългия срок също ще
съдейства за осъществяване на целите на наказанието, като в бъдеще ще стимулира
подсъдимия да спазва правилата за движение по пътищата.
При
изпълнение на наказанието лишаване от права на
основание чл.59, ал.4 от НК се приспадна времето, през което Д. е бил лишен от
упражняване на това право по реда на чл.69а от НПК – с постановление на ОП
Пловдив, считано от 04.07.2019 г. – датата, на която е предал свидетелството си
за управление въз основа на посочения акт, до влизане на присъдата в сила.
По отношение
начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия Д. наказание лишаване от
свобода: съгласно цитираното ТР, съпричиняването на
резултата от пострадалия при пътно-транспортно произшествие не е сред
предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването на наказанието по чл.
66, ал. 1 от НК, но има косвено значение при преценката на възможността за
постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане.
Съдът
взе предвид, че се касае за лице, което е социално интегрирано, с добри
характеристични данни, касае се за инцидентно поведение /за последните години/,
което обаче е довело до един изключително тежък резултат. Според настоящия
състав за осъществяване целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – да се
въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно – не е необходимо
подсъдимият да изтърпи реално наложеното му наказание. Освен това са налице и
кумулативно предвидените предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66
ал.1 от НК - липсата на предишни осъждания на подсъдимия, както и това, че
наложеното наказание е в допустим от тази норма размер. По тези съображения изпълнението на наложеното на
подсъдимия Д. наказание от три години лишаване от свобода се отложи с
изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство – лек
автомобил „Ситроен”, модел „Ксара Пикасо” с регистрационен № ***, намиращ се на
съхранение в сектор „Пътна полиция” ОДМВР Пловдив, собственост на М.Б.Й.,
следва да ѝ се върне след влизане на присъдата в сила.
Веществените доказателства – спортна
обувка с бели връзки и пластмасово парче, намиращи се на съхранение при
домакина на отдел „Криминална полиция”
при ОДМВР Пловдив, следва да се унищожат като вещи без стойност след влизане на
присъдата в сила.
С оглед постановената осъдителна присъда
и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР Пловдив сумата от 1624.20 лева разноски по делото, направени в
хода на досъдебното производство.
Разноски не са поискани от частните
обвинители, а се дължат при поискване съобразно нормата на чл.189, ал.3 от НПК,
поради което и не се присъдиха.
Причините за извършване на престъпленията са незачитане на
законовите разпоредби и установения в страната правов ред, в частност -
правилата за движение по пътищата.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: