ПРОТОКОЛ
№ 942
гр. Варна, 11.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Иваничка Д. Славкова
Жулиета Г. Шопова
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
и прокурора Дияна Иванова Иванова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213100600924 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ-ПОДСЪДИМ Л. С. ИСМ. – редовно призован, явява се лично.
За него адв.А.А., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото поради
което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Светлозар
Георгиев.
Страните заявиха, че нямат доказателствени искания.
1
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни съдии, аз моля да оставите жалбата без
уважение. Считам, че присъдата на РС-Девня е правилна и законосъобразна и напълно
споделям мотивите. Моля да я потвърдите.
АДВ.А.: Г-н Председател, уважаеми окръжни съдии, може би традиционно е
становището на държавното обвинение и становището на защита да не съвпадат, тъй като и
днешния случая е такъв. Ще ми се обаче да заявя, че все пак РС, който постанови тази
осъдителна присъда, не е обсъдил аналитично, задълбочено всички събрани по делото
доказателства. Аз лично съм присъствал на всяко едно процесуално-следствено действие от
началото на наказателното производство до приключването му, с тази осъдителна присъда.
Събраните по делото доказателства не дават основания да считам, че тази присъда, с този
доказателствен материал изпълнява указанията на разпоредбата на чл.303 или чл.301 от
НПК, където законодателят категорично е заявил, че осъдителна присъда може да бъде
постановена само и единствено ако няма съмнения в това деянието да е извършено от
конкретното лице. Аз мисля, че в настоящия случай е именно такъв. Самият състав на
престъплението предполага определено изпълнително деяние. Някой все пак трябваше да
каже или отнякъде трябваше да е видно, че именно моят подзащитен е този който е запалил
и осъществил това деянието. Събраните по делото доказателства бяха две групи. Едната в
косвен вариант подкрепяща изразеното от държавното становище, че именно моят
подзащитен е извършител на деянието и другата група доказателства са в обратната посока.
И пак опираме и този път за кой ли пореден път, аз не твърдя, че практиката ми е толкова
голяма и толкова наситела с отделни казуси, но все пак практиката, която имам ме кара да
считам, че е порочно съдът да оправдава позицията си с така наречената защитна теза.
Избрали сме определено поведение, което поведение в доказателствения материал се
потвърждава. И нашето поведение в целия процес е едно и също и неизменимо и се
потвърждава от доказателствата. Защо обаче съдът приеме, че това в което ние заявяваме се
явява наша защитна теза, а нима със същата сила не можем да твърдим обратното, че
другото е обвинителната теза на прокуратурата, като орган на обвинението. Трябваше поне
да бъдат изложени от уважаемия първоинстанционния съд, сносни, съществени аргументи,
защо съдът не кредитира определени показания. Даже в събрания доказателствен материал
съществува като данни самопризнанията на лицето, извършило изпълнителното деяние. Да,
на много по-късен етап, да, при определени обстоятелства, на всичко да, да, с всичко сме
съгласни, но това беше заявено пред съда. Каквито и предположения да имаме, няма
основание едно такова и другото около него, от групата на подкрепящите позицията на
подзащитният ми да бъдат игнорирани, като защитна теза. Аз считам, че и съдебната
практика, нейната огромна част е противоречива по повод на елементите в изпълнително
деяние на това престъпление. Ако практиката е противоречива вероятно има и нюанси,
които да дават основание за противоречива позиция на съда. Но съдът е съд, дали той е във
Варна или Велико Търново, съдът е съд и единицата, която гради тази практика и за да бъде
2
тя изградена следва да има обосновани мотиви, категорични, задълбочени, че именно това
лице е извършело деянието, за което му е повдигнато обвинение. Аз какво бих помолим
уважаемия съд, от позицията си на защитник на подсъдимия.
Уважаеми Окръжни Съдии, моля да прецените това мое становище, макар и то да не
се приема добре в повечето случаи или да се приема като становище на защитника на
подсъдимия. Съжалявам, но не ме вкарвайте в кръга на позицията на всички защитници,
като цяло, като обща маса. Аз пред вас излагам моето лично становище, като човек който е
присъствал на всяко процесуално действия от началото до края. Имал съм и откровени
разговори с моят подзащитен. Повярвайте ми аз съм убеден, че изпълнителното деяние не е
извършено от този човек. Не мога са съглася с мотивите на съда, не мога да се съглася и с
присъдата, за това при една задълбочена преценка на мотивите, разбира се и на събрания
доказателствен материал, ще ви моля да отмените присъдата, постановена от РС-Девня и да
постановите оправдателна присъда.
За да бъда изчерпателен в позицията си, като защитник ще направя едно евентуално
искане. Все пак ако прецените, че моята позиция не е в това съответствие, в каквото аз
преценявам със събрания доказателствен материал, да прецените дали е възможно да бъде
коригиран размера на наложената санкция, като разбира се решението ви да бъде в полза на
моя подзащитен, това което предвижда закона. В тази насока ще помоля ВОС да се
произнесе.
ПОДС.И.: Искам съдът да ме оправдае.
Съдът дава последна дума на подсъдимия:
Подс.И.: Искам оправдателна присъда.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3