№ 333
гр. Варна, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900089 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Мелон България“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Мария Луиза“ №100,
ет.3, представлявано от Б.Г.А., действащо чрез юрисконсулт С.Д., с електронен адрес за
кореспонденцията: ********************, против “Станя“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Димчо Дебелянов“, бл.19, ет.4, ап.11,
представлявано от С.Д.К. и против КР. Й. ЕФТ., с ЕГН **********, с адрес:
******************************* със съдебен адрес: *********************, чрез
адв.Х.Б., с която e предявен иск с правно основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 30000лв., представляваща непогасена главница по Договор за
банков кредит №*************г. сключен между ответниците и “Българска пощенска
банка“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца от “Юробанк България“ АД, като
правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД с Договор за цесия от 21.06.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от дата на подаване на исковата молба-
16.02.2022г. до окончателното й изплащане. Претендират се деловодни разноски. Сочи се
банкова сметка, по която могат да се заплатят претендираните суми, а именно: ****
******************.
С исковата молба се твърди, че на 21.06.2017г. между “Юробанк България“ АД, като
правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД и ищецът е сключен Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, с който банката е прехвърлила вземането си по Договор за
банков кредит №*************г., заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции
1
и другите им принадлежности. Сочи се, че прехвърленото вземане фигурира в представената
извадка от Приложение №1, неразделна част от договора за цесия, като номер на сделка е
“693009“. Прави изявление, че настоящата искова молба следва да се счита за уведомление
до длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне от страна на
“Юробанк България“ АД в полза на ищеца на вземането по Договор за банков кредит №
*************г. Твърди се, че между ответниците и “Българска пощенска банка“ АД, чиито
универсален правоприемник се явява “Юробанк България“ АД, е сключен Договор за банков
кредит №*************г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
“Станя“ ЕООД кредит в размер на 30000лв. за посрещане на бизнес нужди, с крайна
падежна дата-01.03.2017г. Сочи се, че на основание чл.4 от договора годишната лихва по
предоставеният кредит включва сбора от действащия базов лихвен процент малки фирми
(БЛПМФ) за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 4.5 пункта.
Към датата на подписване на договора обявеният от банката БЛПМФ с в размер на 10
процента. Дължимата лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки
месец след месеца на откриване на заемната сметка. На основание чл.5 от договора при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.4.1 се увеличава автоматично с
наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Поддържа се, че съгласно договора за кредит и по-конкретно според чл.8б от него ЕТ
“Краси-К.Е.“, с БУЛСТАТ *********, встъпва в дълга при условията на чл.101 от ЗЗД като
съдлъжник в задълженията на кредитополучателя. Сочи се, че според вписванията в
Търговски ЕТ “Краси-К.Е.“, е заличен търговец, поради което физическото лице, на което е
било придадено търговско качество, отговаря за задълженията, възникнали в резултат на
упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. На
следващо място се, твърди, че длъжниците не са обслужвали кредита в срокове и по начини
уговорени в него, поради което и на основание чл.430, ал.1 от ТЗ с изтичане на срока по
кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва. Сочи се, че кредитната линия е пределният размер на кредита, който клиент на
банката може да изтегли в рамките на определен времеви период, като при този вид
контракт кредитополучателят може многократно да изтегля средства и да ги изплаща в
рамките на периода, в който договорът между него и финансовата институция е валиден.
Сочи се още, че по силата на договора за кредит овърдрафтът банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока, като не съществува изградена програма за плащане. Поддържа се, че предвид
настъпилия на 01.03.2017г. падеж на задължението по договора за кредит и наличието на
непогасени задължения на ответниците, за ищеца е налице правен интерес от настоящата
претенция за събиране на цедираното вземане по съдебен ред.
С отговора на исковата молба подаден от ответницата Е., се поддържа становище за
неоснователност на претенцията, като се поддържа, че процесния договор за цесия не е
породил ефект по отношение на длъжника, защото не е спазено изискването на чл.99, ал.3 от
2
ЗЗД, съгласно който предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Сочи се, че е възможно цедентът да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като
това упълномощаване не противоречи на целта на горецитираната разпоредба. Поддържа се,
че в случая приложеното към исковата молба нотариално заверено пълномощно от
04.12.2019г. с което “Юробанк България“ АД е упълномощило ищеца да извърши
необходимите фактически и правни действия с оглед надлежното уведомяване на
длъжниците, е със срок на валидност от 12 месеца от датата на издаването му. Твърди се, че
тъй като ИМ е постъпила в съда на 16.02.2022г., то ищцовото дружество не е могло да
извърши валидно уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, поради липса на
представителна власт. На следващо се поддържа, че според чл.2, ал.2 от договора за
прехвърляне на вземания, цесионерът приема вземанията да му бъдат прехвърлени срещу
покупна цена, която е следвало да бъде определена в чл.4 от договора. Твърди се, че цената
на договора за продажба на вземания, е съществен елемент за придобиването на права по
него, поради което непосочването на тази цена в договора, е основание за недействителност
на същия. Твърди се, че е налице пълна нееквивалентност на насрещните престации, което
води до висока степен на накърняване на добрите нрави, съответно до нищожност на
договора за цесия на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Сочи се, че след като е налице
нищожност на договора за прехвърляне на вземания, то ищецът не е придобил права по
отношение на ответницата. На последно място се прави възражение за изтекла погасителна
давност, като се сочи, че съгласно чл.24 от договора за банков кредит, банката има право да
обяви за изискуемо, преди срока цялото задължение, когато кредитополучателят е станал
неплатежоспособен или са настъпили други предвидени в договора условия. Твърди се, че
вземането за главница в размер на 30000лв. по процесния договор е било обявено за
предсрочно изискуемо от страна на банката и към момента на подаването на исковата
молба, предвидената по закон пет годишна давност е била изтекла. Сочи се, че от
представената с исковата молба Справка ”Дълг” на ”Станя” ЕООД към 03.08.2017г., е видно,
че като времеви момент за изпадане в просрочие на процесното вземане за главница, е
посочена датата 21.08.2008г. Поддържа се, че с оглед неоснователността на главния дълг, на
основание чл.119 от ЗЗД неоснователна е и претенцията за лихви.
С постъпилата допълнителна молба, се оспорват възраженията на ответницата
неспазване на изискванията за уведомяване на длъжника за извършената цесия и за
погасяване на вземането по давност. По отношение на оспорването на факта на
уведомяването на ответницата по реда чл.99, ал.3 от ЗЗД, се поддържа, че ищецът разполага
с надлежно пълномощно от цедента, нотариално заверено с рег.№3165/04.11.2020г., от
нотариус с рег.№444 на НК, което го легитимира да уведоми длъжника-в случая с връчване
на исковата молба. По отношение на възражението за погасителна давност, се сочи, че при
договорите за банков кредит, който се погасява на вноски е налице разсрочване на
задължението на кредитополучателя по волята на страните, което разсрочване не може да
промени погасителната давност от общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД на
3
краткият тригодишен такъв приложим за периодични плащания. Сочи се, че досежно
началния момент на давността, следва да се съобрази текста на чл.430, ал.1 от ТЗ, съгласно
който с изтичане на срока по кредита, кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума,
ведно с уговорената договорна лихва. Ето защо ако не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок и от
този момент започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Поддържа се, че овърдрафта е
пределният размер на кредита, който клиент на банката може да изтегли в рамките на
определен времеви период като в рамките на периода, в който договорът между
кредитополучателят и финансовата институция, е валиден, първия може многократно може
да тегли средства и да ги изплаща. Поддържа се още, че върху усвоената главница,
задължително се дължи месечна лихва, но главницата следва да се погаси на падежа или в
срока даден от кредитора, при обявена предсрочна изискуемост. Ето защо давността започва
да тече от крайната дата за погасяване на дълга. Относно оплакванията за нищожност на
договора за цесия, се поддържа, че независимо от разнообразието на основанията, на които
цесията се извършва /продажба, дарение, даване вместо изпълнение и др./, определеността,
респективно определяемостта, на съдържанието на престацията е изискване за
действителност на всяко едно от тях. Твърди се, че процесният договор е действителен,
защото е сключен в писмена форма, подписан е от представляващите дружествата-цедент и
цесионер, уговорена е цена, съобразно представеното Приложение 1. Освен това са налице
доказателства, че цесията е потвърдена по надлежния ред от цедента. Твърди се, че
цесионерът е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на вземането по
договора, а цедентът е изпълнил задължението си да прехвърли вземането и да предаде на
цесионера документите, на основание на които се легитимира като кредитор. Поддържа се,
че фактът на заличаване на цесионната цена в представения по делото препис от договор за
цесия е направено с оглед запазване на търговската тайна между страните и не може да се
тълкува като липса на реквизит, респективно не представлява основание за отхвърлянето му
като доказателство. Наред с това в потвърдителното писмо за цесия, се упоменава, че
цедентът потвърждава настъпване на прехвърлителното действие, което обстоятелство не би
било възможно, ако не е платена пълната цена на цедираните вземания.
С постъпилият отговор на допълнителната молба подаден от ответницата, се
поддържат изцяло доводите и възраженията изложени в отговора на ИМ и се оспорват
направените с допълнителната искова молба възражения. В частност се поддържа
възражението за погасяване на вземането по давност като се сочи, че вземането по
процесния договор, представляващо главница в размер на 30000лв. е било обявено
предсрочно за изискуемо от страна на банката на 21.08.2008г. и към момента на подаването
на исковата молба, предвидената по закон пет годишна давност е била изтекла.
В съдебно заседание ищецът, чрез подадена писмена защита от процесуалният му
представител, поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска, ведно с присъждане на
деловодни разноски.
Ответницата Кр.Е., чрез пълномощникът си, поддържа становището си за
4
неоснователност на претенциите и моли за тяхното отхвърляне ведно с присъждане на
разноски.
Ответникът “Станя“ ЕООД не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между “Българска пощенска банка“ АД, чиито универсален правоприемник се явява
“Юробанк България“ АД от една страна и от друга “Станя“ ЕООД и КР. Й. ЕФТ., е сключен
Договор за банков кредит №*************г., по силата на който банката е предоставила на
дружеството, кредит овърдрафт в размер на 30000лв. за посрещане на бизнес нужди, с
крайна падежна дата-01.03.2017г.
Видно е от съдържанието на приетия по делото препис от горецитирания договор, че
ответникът “Станя“ ЕООД има качеството на кредитополучател, а ответницата КР. Й.
ЕФТ., действайки в търговското си качество като едноличен търговец с наименование
“Краси-К.Е.“, е встъпила в дълга като съдлъжник при условията на чл.101 от ЗЗД, т.е. носи
солидарна отговорност за задълженията на кредитополучателя. Видно е още, че ползваният
продукт е от типа “Бизнес револвираща кредитна линия“, т.е. опусната сума, следва да се
ползва за краткосрочни оборотни нужди, като кредитополучателя може да тегли /ползва/ и
връща неограничен брои пъти, суми до достигане на пределният размер на кредитната линия
от 30000лв. в рамките на определеният период от 120 месеца, при заплащане на съответните
лихви и комисионни.
Установява се от представените преписи от Договор за прехвърляне на вземане от
21.06.2017г., Приложение №1 към него и Потвърждение за цесия, че кредитора е прехвърлил
правата си по процесният договор в полза на ищцовото дружество, срещу което последното
дължи заплащането на предвидена в чл.4 от договора продажна цена, чиито конкретен
размер е заличен в документа представен по делото.
По делото са приети Пълномощни с нот.заверка на подписите от 04.12.2019г. и от
04.11.2020г., които имат идентично съдържание и с които цедента “Юробанк България“ АД
упълномощава цесионера “Мелон България“ АД да уведомява длъжниците, чиито
задължения са предмет на горепосочения договор за цесия, за извършеното прехвърляне на
вземанията на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, като упълномощаването е със срок на действие
от 04.12.2019г. до 31.12.2022г.
Според заключението по проведената в настоящото производство ССч.Е, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните, отпусната по
процесният договор за кредит сума от общо 30000лв. е усвоена чрез множество на брой
тегления на различни суми през периода 01.03.2007г.-27.08.2008г. Общо извършените
плащания за погасяване на част от задължението за възнаградителна лихва в периода от
21.04.2007г. до 29.01.2008г., са в размер на 7825.66лв. Плащания на дължима главница не са
5
извършвани, като няма данни кредитора или неговия частен правоприемник, да са обявявали
предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, в разглежданият казус ищецът, следва да установи възникването
и дължимостта на спорното вземане и по конкретно сключването на договор за заем
/кредит/, с твърдените параметри /страни, размер, срок, падеж, неустойка, лихви и т.н./ и
реално предаване на длъжника на сумата предмет на договора. Следва да установи още, че е
носител на процесното вземане в резултат от настъпило частно правоприемство по силата на
договор за цесия, сключването на който е доведено до знанието на длъжника. На последно
място ищецът, следва да установи размера на претенции си. От своя страна ответницата,
следва да установи правоизключващите си възражения за недействителност на договора за
цесия, или правоизключващите си възражение, в това число, че договора за цесия не е
породил ефект или че е налице погасяване на задължението по давност.
Сключването на процесният договор за кредит и усвояването на сумата предмет на
същия, не е спорно по делото, а и се установява от горекоментираното заключение на
ССч.Е, като спора се концентрира около въпроса породил ли е транслативен ефект
процесния договор за цесия.
Неоснователно е възражението на ответницата, че е налице нищожност на договора
за цесия, тъй като уговорените насрещни престации между цесионера и цедента, са
неравностойни и водят до накърняване на добрите нрави и защото и липсва предмет на
договора, с оглед непосочването на цена за прехвърляне на вземането. В случая видно от
съдържанието на документа, който обективира сключването на договора за цесия, цената по
същия е заличена като търговска тайна, а не е отсъстваща. Дори обаче да липсваше
определена межди страните /цедент и цесионер/ цена за прехвърляне на вземането, това
нямаше да доведе до опорочаване на договора до степен на нищожност. Безспорно е в
доктрината и практиката, че договора за цесия, е възможно да бъде възмезден или
безвъзмезден, поради което от автономията на волята на страните по него, зависи какъв ще е
размера на продажната цена на прехвърляното вземане и дали такава ще бъде определена
изобщо. Още повече, че по дефиниция на търговците е позволено сключването на
спекулативни сделки в преследване на най-добър общ финансов резултат от търговската им
дейност, а не от конкретната сделка.
Неоснователно е и оплакването, че въпросният договор за цесия е непротивопоставим
на ответница, защото не е завършен фактическия състав по прехвърляне на вземането от
стария на новия кредитор, тъй като липсва уведомление за извършената цесия. На първо
място следва да се има в предвид, че длъжникът може да възразява успешно за
непротивопоставимост на договора за цесия, поради липса на уведомяване, само ако твърди,
че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /така в Определение
№987/18.07.2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, IV г.о./, като такива трънения не са
6
изложени в настоящия процес. На следващо място, следва да се има предвид, че съобразно
избраният процесуален ред за предявяване на претенциите, приложение намира нормата на
чл.235, ал.3 от ГПК, респективно следва да бъдат съобразени фактите, настъпили до
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес. В този смисъл с
обективираното исковата молба волеизявление, както и с прилагането към същата на
договора за цесия и пълномощните от стария към новия кредитор за уведомяване по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, които са достигнали до ответницата с връчване на преписите по реда на
чл.367 от ГПК, се е осъществил фактическият състав на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Тук е мястото да се посочи, че оплакванията на ответницата за липса на
представителната власт за ищеца да извърши уведомяване за цесията, поради изтичане на
срока на пълномощното дадено от стария кредитор, се опровергават от представеното с
допълнителната искова молба нотариално заверено пълномощно с рег.№3165/04.11.2020г.
на нотариус с рег.№444 на НК, със срок на валидност до 31.12.2022г.
В заключение съдът намира, че договорът за цесия от 21.06.2017г. е валиден,
респективно че е породил транслативен ефект, по силата на който ищецът е придобил
вземане в размер на 30000лв., погасяването на което е дължимо солидарно от ответниците
на основание Договор за банков кредит №*************г., сключен с “Българска пощенска
банка“ АД, чиито универсален правоприемник е “Юробанк България“ АД.
За пълнота следва да се има в предвид, че според вписванията в Търговският
регистър ЕТ “Краси-К.Е.“, е заличен търговец, поради което ответницата в качеството на
физическото лице, на което е било придадено търговско качество, отговаря за задълженията,
възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност.
Съдът не споделя възражението на ответницата, че е налице погасяване на вземането
по давност, защото дългът за главница в размер на 30000лв. по процесния договор на
основание чл.24 от договора за банков кредит, е бил обявена за предсрочно изискуем от
страна на банката и към момента на подаването на исковата молба предвидената по закон
пет годишна давност е била изтекла. Според възприетото в ТР от 21.01.2022г. по т.д.
№5/2019г. на ОСГТК на ВКС, разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно /връщане на заем/, съответно при уговорка плащането да се
извършва на вноски с различни падежи, не са налице периодични плащания по смисъла на
чл.111, б.“в” ЗЗД. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е
разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. В разглежданият казус
определянето на размера на отделните погасителните вноски и момента на тяхното
плащане, в общия срок от 120 месеца, е предоставено в полза на кредитополучателя, като по
делото не се доказа кредитора да е предприел действия за предсрочно събиране на дълга.
Ето защо момента, от който започва да тече приложимият в случая общ петгодишен
давностен срок, е окончателният падеж на задължението-01.03.2022г. Към датата на
7
подаване на исковата молба-16.02.2022г. този срок не е бил изтекъл, в резултат от което
възражението на ответницата се явява неоснователно.
В заключение съдът намира, че иска за заплащане на главица в размер от 30000лв. се
явява основателен, като на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответниците дължат и законна
лихва върху тази сума, считано от предявяване на претенцията.
При този изход на делото и по правилото на чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на
ищецът се дължат разноски, според ангажираните доказателства за направени такива в
размер на 1500лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., или общо 1800лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Станя“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Димчо Дебелянов“, бл.19, ет.4, ап.11,
представлявано от С.Д.К. и КР. Й. ЕФТ. , с ЕГН **********, с адрес:
******************************* да заплатят солидарно на “Мелон
България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Мария Луиза“ №100, ет.3, представлявано от Б.Г.А., сумата
от 30000лв., представляваща главница по Договор за банков кредит
№*************г., сключен между ответниците и “Българска пощенска
банка“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца от “Юробанк България“
АД, като правоприемник на “Българска пощенска банка“ АД с Договор за
цесия от 21.06.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от дата на подаване на исковата молба- 16.02.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 1800лв., представляваща
деловодни разноски
Горепосочените суми могат да се заплатят доброволно по банкова
сметка с **** ******************.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна
в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8