№ 1424
гр. С. , 30.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110136156 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 93, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на Й. В. Н. в качеството му на вещо лице, с която
на основание чл. 93, ал. 2 от ГПК се обжалва наложената на жалбоподателя с
постановление от 28.05.2021г. по изпълнително дело № 20209240401119 по
описа на ЧСИ Г.К., глоба в размер на 200 лева за това, че не е изпълнил
разпореждане на помощник ЧСИ по изпълнителното дело, като не е
депозирал изготвени повторни техническо-експертни оценки на конкретни
недвижими имоти в определения за това едноседмичен срок.
В жалбата се сочи, че атакуваното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че жалбоподателят е получил на
07.03.2021г. акутно заболяване – „Исхемичен мозъчен инсулт“, в резултат на
което е бил хоспитализиран незабавно за период около един месец.
Подчертава се, че здравословното състояние на вещото лице Н. рязко се е
влошило, което е било и причината същият да не може изпълнява работните
си задължение, в това число и да изготви заключение по поставените му
задачи. Изтъква се, че жалбоподателят е уведомил съдебния изпълнител с
изрична молба от 11.05.2021г. за влошеното си здравословно състояние и
временна неработоспособност. С оглед изложеното се счита, че неправилно е
било прието в обжалваното постановление за налагане на глоба, че е налице
„недобросъвестно процесуално поведение“, тъй като за него е била налице
уважителна причина за неизготвяне на оценките. В допълнение се сочи, че
дори и да са били налице основания за налагане на глоба, то размерът на
наложената от ЧСИ К. глоба е в завишен размер и следва да бъде намалена до
минимума, предвиден в закона.
1
От съдебния изпълнител е изложено становище, че депозираната жалба
е допустима, но неоснователна. Твърди се, че с разпореждане от 12.03.2021г.
ЧСИ К. на основание чл. 485, ал. 2 от ГПК е възложил на вещото лице Н.
изготвянето на повторни техническо-експертни оценки на имоти, обекти на
принудително изпълнение. Поддържа, че в разпореждането е било определен
едноседмичен срок за изготвяне на оценките, считано от уведомяването на
вещото лице. Излагат се твърдения, че при опит да бъде уведомено вещото
лице за поставените му задачи е констатирано, че същият не живее по
сведения на домоуправителя на входа на посочения му адрес, а същият не е
отговорил на обаждания на посочения за връзка с него телефонен номер.
Сочи се, че след като вещото лице не е било открито, е било залепено
уведомление по чл. 47 от ГПК на 05.04.2021г., съгласно което вещото лице е
следвало да се яви в кантората на ЧСИ К. в двуседмичен срок. Подчертава се,
че на 19.04.2021г. жалбоподателят Н. се е явил лично в кантората на ЧСИ К.
заедно с придружител и е уведомил съдебния изпълнител, че се възстановява
от инсулт, като е представил документи удостоверяващи престоя му в
болница в периода от 25.03.2021г. до 02.042021г. Именно на 19.04.2021г.
било връчено и съобщението за възложените задачи на вещото лице, с което
му е указано, че следва в едноседмичен срок да изготви оценките. Поддържа
се, че в определеният срок от жалбоподателя не е депозирана нито молба за
продължаване на срока за изготвяне на оценките, нито са представени
изготвени самите оценки, като едва на 11.05.2021г. Н. е подал молба, с която
уведомява ЧСИ К., че поради влошеното си здравословно състояние е във
временна неработоспособност, без обаче да отправя искане за удължаване на
срока. В молбата било посочено и че ще изготви оценките в разумен срок,
съобразявайки техния обем и здравословното си състояние. С оглед
изложеното съдебния изпълнител сочи, че е била подадена и изрична молба
от взискателя за налагане на глоба на вещото лице, тъй като същото
неоснователно забавяло производството. В становището се изтъква и че
размерът на наложената глоба е определен в законоустановените рамки.
Съдът, след като взе предвид аргументите на жалбоподателя и на
съдебния изпълнител и като се съобрази с представените по делото
доказателства, приема от фактическа страна следното:
По делото е представено разпореждане от 12.03.2021г. на помощник-
2
частен съдебен изпълнител при ЧСИ К., с което на основани е чл. 485, ал. 2 от
ГПК е възложено на вещото лице Н. да извърши повторна техническо-
експертна оценка за имоти, обект на принудително изпълнение по изп.д.№
20209240401119, като е определен едноседмичен срок от съобщението за
изготвяне на оценките. Определено е и възнаграждение за вещото лице в
размер на 1250 лева.
Във връзка с така постановеното разпореждане е изготвено съобщение
до вещото лице Н., в което са описани обектите, предмет на оценка – пет
самостоятелни обекта в сграда, а вещото лице е предупредено, че при
неизготвяне на заключението в срок, ще му бъде наложена глоба.
Съобщението е било връчено на вещото лице Н., видно от
представената разписка, на 19.04.2021г. лично в кантората на ЧСИ К..
На 19.04.2021г. от името на вещото лице изрично е депозирана молба за
изпращане по имейл на необходимите документи за изготвяне на оценките, в
отговор на което на 20.04.2021г. изисканите нотариални актове са били
предоставени на жалбоподателя.
От вещото лице са били представени на ЧСИ К. епикризи, от които е
видно, че Н. е бил приет в болница на 07.03.2021г. с диагноза „Мозъчен
инфаркт, причинен от неуточнена оклузия. Исхемичен мозъчен инсулт“, и
изписан на 12.03.2021г., а в последствие е бил приеман два пъти в периода от
18.03.2021. до 02.04.2021г. в лечебно заведение във връзка с провеждане на
рехабилитационно лечение.
След изтичане на срока за изготвяне на оценките от жалбоподателя в
качеството му на вещо лице е депозирана молба от 11.05.2021г, с която
уведомява съдебния изпълнител, че е започнал работа по поставените му
задачи веднага след представянето на необходимите му документи, но че се
касае за изготвяне на оценка на няколко имота, което изисква сериозен анализ
на пазара на недвижимите имоти, сериозни усилия и достатъчно време.
Посочва обаче, че се възстановява от тежко заболяване и на 05.05.2021г. е бил
проведе контролен преглед, при който е продължен срокът на временната му
неработоспособност. Изрично обаче, вещото лице е посочило, че ще довърши
възложените му експертизи в разумен срок, при съобразяване на техния обем
и здравословното си състояние.
По делото е била депозирана молба на 21.05.2021г. от взискателя с
3
искане да бъде наложена глоба на вещото лице, тъй като не са изготвени
своевременно оценки по поставените му задачи. Именно във връзка с тази
молба от помощник-частен съдебен изпълнител Койчев при ЧСИ К. е
постановено и обжалваното постановление за налагане на глоба от
28.05.2021г., с което на вещото лице Н. е наложена глоба в размер на 200
лева.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Съгласно чл. 93, ал. 2 от ГПК постановлението, с което съдебният
изпълнител налага глоба, може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
съобщението пред районния съд. В конкретния случай обжалваното
постановление е връчено на жалбоподателя на 03.06.2021г., поради което
депозираната на 09.06.2021г. жалба се явява подадена в срок от легитимирано
да обжалва акта на съдебния изпълнител лице. Ето защо жалбата се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 93, ал.1, т. 1 от ГПК съдебният изпълнител може да
наложи глоба в размерите предвидени в чл. 91 от ГПК при нарушения по чл.
85-88 от ГПК. В чл.86 от ГПК е уредена хипотезата, при което на вещо лице,
може да бъде наложена глоба, а именно – при неявяване, при отказ да даден
заключени или когато не представи заключение в срок, без да е налице
уважителна причина за това. Следователно за да се установи дали
конкретната глобата е наложена законосъобразно, следва да се извърши
преценка относно това дали вещото лице е изготвило експертиза по
поставената му задача в срок или дали в случай че същата не е своевременно
депозирана, са били налице уважителни причини за това.
В настоящата хипотеза безспорно по делото от събраните доказателства
се установява, че вещото лице Н. не е представил в срок заключение по
поставената му задача, поради което следва да се извърши преценка дали са
били налице уважителни причини за това.
Безспорно наличието на влошено здравословно състояние по своята
същност би представлявало уважителна причина, поради която вещото лице
не би успяло да изготви заключение по поставените му задачи, но само когато
това състояние е настъпило внезапно в периода, в който е започнал да тече
срока за изготвяне на заключението. В конкретния случай обаче влошаването
4
на здравословното състояние на вещото лице е предхождало момента, в който
същото е узнало за поставените му задачи. Н. е бил приет в болнично
заведение и изписан в последствие на 02.04.2021г, т.е преди да бъде уведомен
за възложените му експертизи. След тази дата не са ангажирани
доказателства в периода от 19.04.2021г. до 26.04.2021г. да са настъпили нови
обстоятелства, довели до допълнително влошаване на неговото здраве, които
да са му попречили да изготви заключението. Нещо повече, към датата на
връчване на съобщението за възложените му оценки за вещото лице са били
известни обстоятелствата около здравословното му състояние, както и какъв е
обемът на поставените му задачи, доколкото обектите, подлежащи на оценка,
са били надлежно описани във връченото му съобщение. В допълнение на
20.04.2021г. вещото лице се е запознал и с предоставените му документи,
необходими за изготвяне на заключението и е имал възможност да уведоми
ЧСИ К., че определеният срок за изготвяне на експертизата е недостатъчен с
оглед физическото му състояние. Ето защо съдът намира, че за
жалбоподателя Н. е било налице задължение по аргумент от чл. 197, ал. 2,
изр. 2 от ГПК да уведоми съдебния-изпълнител, че не може да изготви
заключението в определения срок, поради здравословното си състояние и
поради обема на задачите, и да посочи какъв срок му е необходим. Това
задължение обаче не е било изпълнено, като едва на 11.05.2021г., т.е 15 дни
след изтичане на предоставения срок за изготвяне на експертните оценки,
вещото лице е уведомило съдебния изпълнител, че не е успял да изготви
заключенията по поставените му задачи, без дори да посочи какъв е
допълнителният срок, който му е необходим за това. Представеният лист за
платен преглед от 05.05.2021г. доказва единствено, че е изразено становище
от надлежните медицински органи за продължаване на временната му
неработоспособност, която е била налице по отношение на жалбоподателя и
към датата, на която му е връчено съобщението за възложените му задачи.
Следователно това не представлява възникнала в срока за изготвяне на
заключенията неработоспособност, което същият не е могъл да съобрази при
съобщаване на поставените му задачи и да уведоми своевременно съдебния
изпълнител, че му е необходим допълнителен срок за изготвяне на
заключението. Съдът съобрази и обстоятелството, че дори към 09.06.2021г.,
когато е подадена жалбата, от вещото лице Н. не са ангажирани доказателства
все пак да е изготвил заключение по поставените му задачи.
5
Ето защо Софийски районен съд приема, че са били налице основания
за налагането на глоба на вещото лице Н..
По отношение на размера обаче настоящият състав приема, че е
следвало наложената глоба да е в минималния предвиден от закона размер –
50 лева, доколкото все пак вещото лице е започнало работа по поставените му
задача и е положило усилия да уведоми, макар и несвоевременно, съдебния
изпълнител за това, че му е необходимо допълнително време за изготвяне на
оценките. Предвид това съдът намира, че наложената глоба следва да бъде
намалена от 200 лева на 50 лева.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАМАЛЯВА по подадена жалба с вх.№ 04586/09.06.2021г. размера на
наложената на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ГПК на Й. В. Н., ЕГН
**********, с адрес в гр.С., **********, в качеството му на вещо лице с
постановление за налагане на глоба от 28.05.2021г. по изпълнително дело №
20209240401119 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924 на КЧСИ, глоба от 200 лева
на 50 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на съдебния
изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6