№ 305
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503240 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3862 от 01.07.2020г., постановено по гр.дело № 5234/2017г. на
Софийския градски съд, ГО, 16 състав е отхвърлен искът на А. С. П., предявен против
Д. С. П. с правно основание чл. 40 ЗЗД, за обявяване недействителността по отношение
на ищеца на договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№ 43, том I, рег.№1775, дело
№ 38/11.09.2012г. на нотариус Д. Н. с рег.№ *** на НК, вписан в Службата по
вписванията с акт №194, том 90, с номер по описната книга 18846, имотна партида №
233458, с който ответникът е придобил апартамент с идентификатор
№68134.405.60.1.5, в гр. ***, район „***“, в масивната жилищна сграда на ул. „***” №
**, до размер на 1/2 ид. част от правото на собственост върху апартамента и е
прекратено производството по иска по чл. 40 ЗЗД в размер над 1/2 ид.част от правото
на собственост върху апартамента, като недопустимо; отхвърлен е искът на А. С. П.,
предявен против Д. С. П. с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за обявяване
нищожността поради противоречие с добрите нрави на договор за покупко-продажба,
оформен с н.а. № 43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на нотариус Д. Н. с рег.
№ *** на НК, с който ответникът е придобил апартамент с идентификатор
№68134.405.60.1.5, в гр. ***, район „***“, в масивната жилищна сграда на ул. „***” №
** до размер на 1/2 ид. част от правото на собственост върху апартамента и е
прекратено производството по този иск, като недопустимо за 1/2 ид.част от правото на
собственост върху апартамента.
С решението на СГС са отхвърлени и исковете на А. С. П. предявени против Д.
С. П. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, за обявяване
нищожността на описания договор за покупко-продажба, оформен с н.а. № 43, том I,
рег.№1775, дело № 38/11.09.2012 г. на нотариус Д.Н., с който ответникът е придобил
1
апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5 в гр. ***, район „***“, в масивната
жилищна сграда на ул. „***” № **, поради неговата привидност и обявяване на този
договор за действителен като договор за дарение, до размер на 1/2 ид. част от правото
на собственост върху апартамента и е прекратено производството по тези искове над
1/2 ид.част от правото на собственост върху апартамента, като недопустимо; на
основание чл. 78, ал.3 ГПК А.П. е осъден да плати на Д. П. разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1800 лева.
Въззивна жалба е подадена от А. С. П., чрез пълномощника адв. В.Б., против
решението на СГС в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 40 ЗЗД, по чл. 26,
ал.1, предл.3 ЗЗД и по чл. 26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД за ½ идеална част от
правото на собственост върху процесния имот. Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител сочи, че съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и без да изложи мотиви е отхвърлил иска по чл.
40 ЗЗД. Поддържа, че съдът не е съобразил конкретните условия, при които е сключен
процесния договор, а именно: че даденото на името на ответника пълномощно е
подписано от бащата на страните с палец, няколко дни след като упълномощителят е
излязъл от болница; че в процесния договор е уговорено отсрочено плащане на
продажната цена; че за да плати продажната цена ответникът 18 пъти е внасял и теглил
по сметката на упълномощителя една и съща сума, като след последното теглене
сметката на продавача е била изпразнена и закрита. Смята, че именно от тези действия
на ответника, действащ като пълномощник на бащата на страните, е очевидно
намерението му да увреди представляваното лице. Поддържа, че съдът не е съобразил
трайната практика на ВКС, според която в производството по иск за прогласяване
недействителността на увреждащата упълномощителя сделка преценката за
намерението за увреждане на пълномощника и третото лице следва да се извърши въз
основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът,
като това може да бъде установено и с косвени доказателства, които ценени в
съвкупност водят до извод за сговаряне за увреждане. Твърди, че съдът не е отчел, че
уговорената в процесния договор продажна цена е в пъти по-ниска от данъчната
оценка на имота, към датата на сделката и в пъти по-ниска от пазарната му стойност.
По отношение на иска по чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД жалбоподателят оспорва извода на
съда, че неплащането на продажната цена не води до нищожност на сделката поради
противоречие с добрите нрави и сочи, че след като единствената цел на ответника е
била да лиши своя брат-ищеца от бъдещото наследство на баща им, то е налице
противоречие с добрите нрави. Поддържа, че в случая е установена нееквивалентност
на престациите по процесната сделка, че ответникът не е оправдал доверието на
упълномощителя, с което е нарушил добрите нрави. Сочи, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, като е отказал да установи какво е действителното състояние
на имота към датата на процесната продажба. Във въззивната жалба се излагат
съображения и за неправилност на решението в частта, с която са отхвърлени и
исковете по чл. 26, ал.2, предл.5 ЗЗД и чл. 17, ал.1 ЗЗД. Смята се, че извод, че с
процесната сделка за покупко-продажба се прикрива дарение може да се направи от
установения факт, че уговорената в договора продажна цена е два пъти по-ниска от
действителната пазарна стойност на имота. Поддържа се, че събраните по делото
доказателства водят до категоричния извод, че ответникът не е имал намерение
действително да купи имота, а единствено да лиши брат си от наследство, тъй като
последният имал дългове. Предвид изложеното, жалбоподателят смята, че съдът
неправилно не е разгледал предявения евентуален иск по чл. 30 ЗН. Жалбоподателят
иска да бъде отменено решението в обжалваните части и да бъдат уважени
предявените от него искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
2
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник Д. С. П. е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.
Изложени са подробни съображения за правилонст и обоснованост на решението на
СГС в атакуваните части.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон
срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение,
подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е бил сезиран от А. С. П. с искова молба, с която
против Д. С. П. са предявени искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД и евентуален
иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД да се прогласи недействителността, евентуално
нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с н.а.№ 43, том I, рег.№1775,
дело № 38/11.09.2012г. на нотариус Д.Н. с рег.№ *** на НК, с който ответникът е
придобил апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5 в гр. ***, район „***“, в
масивната жилищна сграда на ул. „***” № ** на втори етаж, над приземието на
сградата, заедно с прилежащите му таванско и зимнично помещение, заедно със 60/500
ид. части от общите части на сградата и ведно с толкова идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ VI от квартал №510 по
плана на гр.София, цялото е площ 311,92 кв.м, като сключен във вреда на
представлявания С. Ж. П. и за прогласяването му като нищожен, поради противоречие
с добрите нрави. Предявени са и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 2,
предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-
продажба, поради неговата симулативност, като прикриващ договор за дарение и за
обявяване за действителен на договора за дарение, по силата на който С. П. е дарил на
Д.П. апартамент с идентификатор №68134.405.60.1.5. Ищецът моли, в случай, че искът
с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 и по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, да се намали така
извършеното дарение до размера на запазената му част, на основание чл. 30, ал. 1 от
ЗН.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът са братя и наследници по
закон на баща си С. Ж. П., който на 08.11.2012г. починал. Твърди се, че на
13.09.2012г. ответникът Д.П., действащ като пълномощник на С. П., продал сам на себе
си притежавания от С. П. негов недвижим имот, намиращ се в гр.*** на ул. *** № **,
на втория етаж с площ 74 кв.м, заедно със зимнично и таванско помещение и заедно с
60/500 идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което тя е
построена, като имотът бил с идентификатор №68134.405.60.1.5. Сочи се, че
пълномощното, с което е осъществена сделката е извършено извън канцелария на
нотариуса и вместо подпис е положен отпечатък от палеца на упълномощителя С. П..
Според ищеца договорът за покупко-продажба е недействителен, тъй като
пълномощникът е действал във вреда на представлявания, договаряйки продажна цена
в размер 70 000 лева, която е многократно по-ниска от действителната пазарна
стойност на имота, както и по-ниска от данъчната оценка на същия към датата на
сделката. Сочи, че и условията, при които е сключен договорът – цената да се плати до
30.12.2012г., са във вреда на представлявания, защото е уговорено отстрочено
плащане. Поддържа, че цената не е платена в указания в договора срок, нито след това.
Твърди, че сделката е извършена и в период, в който бащата на страните е бил в
3
изключително тежко здравословно състояние-бил изписан от болница на 27.07.2012г.,
а пълномощното е подписано с палец на 21.08.2017г. в дома му, с отбелязване, че това
се прави поради неговото заболяване. Твърди, че на ответника му било известно, че
баща им скоро ще почине и поради тази причина в договора е уговорил отсроченото
плащане, без да е имал нито финансовата възможност да плати уговорената цена, нито
намерението да извърши плащането. Сочи, цената не е платена на уговорената в
договора дата, както и не е платена и до момента, нито ищецът е получил полагаемата
му се 1/2 ид. част от цената. Ищецът смята, че поради изложените съображения
процесният договор за прокупко-продажба е нищожен и тъй като накърнява добрите
нрави, още повече, че единствената цел на ответника при сключването му била да го
лиши от наследството на баща им. Сочи, че Д.П. е имал право да избере да прехвърли
имота чрез дарение, замяна или продажба, но избирайки да осъществи прехвърлянето
чрез продажба, единствената му цел е била да лиши брат си от наследството, оставено
от баща им, като по този начин е нарушил добрите нрави.
При условията на евентуалност ищецът твърди, че упълномощителната сделка,
материализирана в пълномощно рег.№11909, рег. 11910, заверено от нотариус Ц. С. с
рег. № *** на НК, както и сключеният въз основа на нея договор за продажба са
нищожни като симулативни, тъй като прикриват упълномощаване за дарение,
съответно прикриват договор за дарение. Сочи, че упълномощителят С. П. никога не е
искал да продаде този имот, особено в края на живота си, тъй като апартаментът бил
единственият му имот и живеел в него. Твърди, че желанието на баща им било имотът
да остане за двамата братя. Ищецът сочи, че през 2012г. не е имал желание да
придобива този имот, тъй като синът му живеел в него и се грижел за дядо си. Смята,
че през 2012г. поради влошеното си здраве, баща им е дал пълномощно на Д.П. за да
дари имота на двамата си сина, като е дал свобода на пълномощника да избере вида на
сделката, включително и прехвърлянето да се осъществи чрез дарение. Сочи, че
намерението на упълномощителя също е било да получи имота безвъзмездно, но
въпреки, че е имал право по силата на даденото пълномощно да дари имота сам на себе
си, той е прикрил това дарение, чрез симулативна покупко-продажба. Твърди, че
липсата на разменяни суми и наличието на отложено плащане, което дори не е било
осъществено, също водят до извод за симулативност на продажбата, прикриваща
дарение. Сочи, че в подкрепа на твърдяната симулация е и посочената в нотариалния
акт продажна цена, която не съответства нито на реалната стойност на апартамента,
нито на данъчната му оценка. Поддържа, че към датата на сделката брат му не е
разполагал с парични средства да купи имота и е действал със съзнанието, че не следва
и няма да заплати продажната цена.
Ищецът иска, в случай, че исковете за разкриване на симулацията и обявяване
нищожността на симулативната сделка за покупко-продажба, прикриваща дарение,
бъдат уважени, да бъде уважен и искът му с правно основание чл.30 от ЗН, като бъде
намалено направеното дарение на жилището до размера на запазената му част,
равняваща се на 1/3, съобразно чл.29, ал.1 от ЗН, поради това, че цялото наследство
техния наследодател се изчерпва с този недвижим имот.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Д. С. П. оспорва предявените
искове. Сочи, че договорът за покупко-продажба е валидно сключен и че е
действителен, както и че не са налице пороци, водещи до неговата нищожност. Твърди,
че договорът е сключен в съответствие с волята на упълномощителя и че с този
договор не се прикрива дарение, тъй като уговорената продажна цена е платена по
банков път. Сочи, че на бащата на страните е било известно, че ищецът има натрупани
задължения и се страхувал, че след смъртта му имотът ще бъде продаден за
4
удовлетворяване на кредиторите на ищеца и в тази връзка оспорва твърденията в
исковата молба, че С. П. е имал намерение да дари процесния имот на двамата си
синове. Оспорва твърдението, че наследствената маса се изчерпва с процесния имот и
твърди, че ищецът е получил изцяло дела си от наследството на баща си.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 21.08.2012г. С. Ж. П. е упълномощил Д. С. П. да
продаде на когото намери за добре, включително и сам на себе си, при цена и условия,
каквито договори, от името на упълномощителя и за негова сметка, както и да получи
сумата в брой лично или по банков път; да дари или замени, включително и сам на себе
си и при условия каквито договори и да се разпорежда, както прецени със следния
недвижим имот-апартамент № 5, в гр.*** на ул. *** № **, на втори етаж, с площ 74
кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и антре, заедно с с
таванско и зимнично помещение и заедно със 60/500 ид. части от общите части на
сградата и ведно с толкова идеални части от дворното място, върху което е построена
сградата, съставляващо УПИ VI от квартал №510 по плана на гр.София, цялото с площ
311,92 кв.м. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа и на съдържанието с
рег. № 11909 и рег. № 11010, том 3, акт № 65 от 21.08.2012г. на нотариус Ц. С. с рег. №
*** на Нотариалната камара. Установява се, че вместо подпис на упълномощителя е
положен отпечатък от палец и е направена забележка, че поради заболяване на
упълномощителя е положен отпечатък от палеца на дясната му ръка.
На 21.08.2012г. С. Ж. П. е упълномощил Д. С. П. да получава полагащата му се
месечна пенсия, да го представлялва пред данъчни органи, общинска администрация,
МВР, пощенски клонове, търговски дружества и др.; да го представлява пред търговски
банки, като открива и закрива банкови сметки от името на упълномощителя, тегли и
внася суми в неограничен размер и др. Върху пълномощното е положен отпечатък от
палец на упълномощителя. Същото е с нотариална заверка с рег. № 11913 от
21.08.2012г. на нотариус Ц. С. с рег. № *** на Нотариалната камара, като е направена
забележка, че поради заболяване на упълномощителя е положен отпечатък от палеца
на дясната му ръка.
На 11.09.2012г. с нотариален акт № 43, том I, рег.№1775, дело № 38/11.09.2012
г. на нотариус Д.Н. с рег.№ *** на НК и с район на действие СРС С. Ж. П., чрез
пълномощника си Д. С. П. е продал на Д. С. П. апартамент с идентификатор
№68134.405.60.1.5 в гр. ***, район „***“, в масивната жилищна сграда на ул. „***”
№**, на втори етаж(над приземието на сградата), заедно с прилежащите му таванско и
зимнично помещение и заедно със 60/500 ид. ч. от общите части на сградата и заедно с
толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ VI от квартал №510 по плана на гр.София, цялото с площ 311,92
кв.м, за сумата 70 000 лева, която сума според т.1 от нотариалния акт пълномощникът
на продавача заяви, че продавачът е съгласен да получи от купувача по банков път,
най-късно до 31.12.2012 г. В т.2 от нотариалния акт е посочено, че С. Ж. П., чрез
пълномощника си Д. С. П., заявил, че си запазва правото на ползване върху жилището
пожизнено и безвъзмездно. Според нотариалния акт данъчната оценка на имота,
съгласно удостоверение от 23.08.2012г. на СО, Дирекция ПАМДТ, отдел МДТ-
Оборище е 111 440,90 лева.
Представена по делото е епикриза от Първа „МБАЛ - София“ ЕАД, от която се
установява, че за периода от 24.07.2012г. до 27.07.2012г., С. П. е бил на лечение в
5
болницата и е изписан в средно увредено общо състояние, адекватен и контактен с
окончателна диагноза „ОХЗСН IV ФК. ХИБС; Артериална хипертония IIст.,
Хипертонично сърце и предсърдно мъждене; състояние след имплантиран
пейсмейкър“ и с придружаващи заболявания варици на подбедриците; постфлебитен
синдром; ХОББ смесена форма; ХДН I степендесностранен; преврален излив; аденом
на простатната жлеза.
На 08.11.2012г. С. Ж. П. е починал и е оставил за свои наследници по закон
синовете си А. С. П. и Д. С. П. (удостоверение за наследници с изх. № ЕС УН - 1522 от
17.07.2013 г. на Столична община, район „Възраждане“).
В първоинстанциното производство от ответника са представени 14 броя
вносни бележки от „Прокредит банк България”ЕАД и въз основа на тях по искане на
ищеца е допусната ССчЕ, изготвена от вещото лице П. Д.. Според експертизата на
11.09.2012г. в „Прокредит Банк (България)“ЕАД е открита разплащателна сметка с
титуляр С. Ж. П., която е закрита на 21.09.2012г. Вещото лице е установило, че за
периода от 11.09.2012г. до 21.09.2012г. по тази сметка да извършени следните
операции по внасяне и теглене на суми: на 13.09.2012г. Д.П., като пълномощник е
внесъл сумата 5000 лева на основание: „покупка имот – ул. *** **; на същата дата
сумата 5000 лева е изтеглена от пълномощника Д.П.. По сметката е останала нулева
парична наличност. На 14.09.2012г. операции по внасяне на 5000 лева и последващо
теглене на 5000 лева е извършена от пълномощника Д.П. четири пъти и по сметката е
останала нулева парична наличност. На 21.09.2012г. са извършени девет пъти
операции по внасяне на 5000 лева и последващо теглене на 5000 лева, като по сметката
е останала нулева парична наличност, като след извършване на транзакцията за деня
сметката е закрита.
В първоинстанционното производство е допусната и приета съдебно техническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. М.. Според експерта пазарната стойност
на процесния апартамент към 11.09.2012г.(датата на оспорваната покупко-продажба),
е 116 650 лева. За да определи пазарната стойност на жилището към посочения
момент, инж. М. е използвала метода на пазарните аналози, като е изръшила сравнение
на база информация за реално осъществени сделки и/или реални оферти за продажба
на имоти, сходни с процесния по местонахождение-централната част на София в
близост до бул. Дондуков и до храм.паметник „Александър Невски”; характеристики-
масивна конструкция на жилищната сграда с тухлени стени и стоманобетонна
конструкция; година на построяване на сградата-40те години на миналия век; площ на
апартамент-74 кв.м; разположението му във височина-на трети етаж; светлата
височина; изложението му-изток-запад и състоянието му към датата на оценката.
Вещото лице е посочило, че към момента на огледа жилището е преустроено и основно
ремонтирано, но от данните по делото може да се направи извод, че към процесната
дата е било с тъмен вестибюл, преходен към две стаи, посредством дървени портали с
остъклени врати; че две от стаите са били с дюшеме по пода и с латекс по стените и
таваните, а вестибюлъът и третата стая са били с паркет по подовете и с латекс по
стените и таваните; вратите са били стари масивни дървени, дограмата по прозорците е
била дървена; апартаментът е бил с малък балкон към кухнята; банята и тоалетната са
били с мозайка по подовете и с фаянс по стените.
В откритото съдебно заседание инж. М. е уточнила, че тъмният вестибюл е бил
преходен към двете стаи, но едната от стаите е била с врата и към вътрешно антре, така
че евентуално би могла да се обособи като самостоятелна. Посочила е, че към момента
на огледа вратата на тази стая към вестибюла е била зазидана и стаята е самостоятелна.
6
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят П. Н. П.-баща на съпругата на ищеца твърди, че познава С. П. от 1991г.,
когато синът му се оженил за дъщерята на свидетеля и от тогава станали приятели и
били неразделни. Сочи, че през 2012г., преди да почине, П. имал здравословни
проблеми - усложнения със сърцето, бъбреците, краката му се подували и имал рак на
простатата. Твърди, че П. живеел сам на ул. *** **; че и внукът на С.(син на ищеца)
също живеел там и помагал на дядо си. Свидетелят твърди, че той направил ремонт на
едната стая и А. и синът му живеели там, тъй като банката им била взела тяхното
жилище. Сочи, че С. П. имал наследствена къща на ул. „Странджа“, която заедно със
синовете си продали и раздели парите, като Д. вложил парите в имоти, а А. купил
имот, който после ипотекирал и банката „му го взела“. Твърди, че С. П. бил грамотен
човек и бил „с акъла“ си, само не е можел да става. Сочи, че разговаряли със С. какво
ще прави с апартамента, а той отговарял „след мен да правят каквото искат”.
Свидетелят твърди, че не му е било известно, че Д. е купил апартамента на баща си, а
това се разбрало случайно, когато сметките започнали да пристигат на името на Д..
Сочи, че Д. правел ремонт на апартамента, но казвал на брат си, че имотът е делим и
или ще се раздели или ще се продаде. Според свидетеля С. П. не е променил
отношението си към А. за това че си изгубил парите и че е банкрутирал, дори
напротив-приел го да живее заедно с внука на С. в жилището.
Свидетелят Г. И. Д. – приятел на С. П. твърди, че го видял три месеца преди да
почине. Сочи, че не били разговаряли за имотни работи, но С. споделял за синовете си.
Твърди, че С. изказвал недоволство от брата на Д.. Сочи, че споделял, че Д. плащал
сметките за ВиК и парно; че и на двамата си сина дал крупна сума пари, но единият я
изхарчил, а другият направил сполучлива инвестиция. Уточнява, че последно видял С.
преди той да постъпи в болница и от него узнал, че на Д. брат му живее при него, но си
спомня, че коментарът не бил положителен.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
За да се произнесе по исковете с правно основание чл. 40 ЗЗД и чл. 26, ал. 1,
предл.3 ЗЗД въззивният съд съобрази разясненията, дадени в решение №
241/05.01.2021г. по гр.дело № 3796/2019г. на IV ГО на ВКС, според които във всички
случаи, когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по
двустранен възмезден договор като основание за недействителност на договора, е
сключил този договор чрез представител (по закон или по пълномощие), правното
основание (правната квалификация) на иска е по чл. 40 от ЗЗД. Този извод ясно следва
от имащите задължителен характер, разяснения, дадени в мотивите към т. 1 и т. 3 от ТР
№ 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, а именно:
Представителят, макар да действа от името на представлявания в рамките на
представителната власт (учредена му от закона или чрез упълномощаване), изразява
своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие,
като именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на
целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на
представлявания. Именно представителят уговоря с насрещната страна по договора
престациите по същия, като формира и изявява воля от името на представлявания
(последният изобщо не формира и не изявява воля в случаите на представителство по
закон; респ. – упълномощителят формира и изявява воля единствено за
упълномощаването, но това негово волеизявление е от значение само за очертаването
на обема на представителната власт на пълномощника). Уговаряйки с насрещната
7
страна по договора нееквивалентни престации – в случаите, когато престацията на
представляваната страна по договора е на по-висока стойност от насрещната престация
и неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната страна по
договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от
ЗЗД, ако действат недобросъвестно (в този смисъл са и разясненията в пункт 2 и пункт
5 от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение). Фактическият състав на
недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите
нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната
страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната
страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат
представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на
представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на
насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във
всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на
договора, като тежестта за доказване е за представлявания (в този смисъл – също
разясненията в пункт 2 от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение).
По иска с правно основание чл. 40 ЗЗД.
Ищецът, наследник на представлявания С. П., твърди, че процесният договор за
покупко-продажба от 11.09.2012г. е сключен във вреда на представлявания, тъй като
уговорената продажна цена е многократно по-ниска от данъчната оценка на имота и от
действителната му пазарна стойност; тъй като е уговорено отложено плащане, защото
ответникът-пълномощник е знаел за влошеното здравословно състояние на
упълномощителя и тъй като цената не е платена.
От цитираните разяснения, дадени в задължително за съдилищата ТР №
5/12.12.2016г. по тълк.дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС е видно, че фактическият
състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента:
обективен елемент - договорът, сключен от представителя и насрещната страна по
него е във вреда (уврежда) на представлявания, като увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми и субективен елемент -
„споразумяване” между представителя и насрещната страна по договора за
увреждането на представлявания и се свежда до недобросъвестност на представителя и
насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания.
Увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на
насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД, и
тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на
представителната власт (учредена с пълномощно или от закона).
В случая от обсъдените доказателства се установи, че въз основа на даденото от
С. П. в полза на сина му Д.П. пълномощно, включително и да се разпорежда сам със
себе си-да продава, дарява, заменя при условия, каквито договори, ответникът е продал
на 11.09.2012г. сам на себе си процесния недвижим имот, при запазване на вещото
право на ползване на продавача С. П., за сумата 70 000 лева, платима до 30.12.2012г.
Не се спори, че посочената в договора продажна цена е по-ниска от данъчната оценка
на имота към 11.09.2012г. (111 440,90 лева) и от пазарната стойност на жилището,
посочена от СТЕ-116 650 лева, към същия момент. Обективираната воля на
упълномощителя в случая „да продаде сам на себе си и при условия каквито уговори,
както и да получи продажната цена на имота (без изрично посочване на размера), сочи
на овластяване, в рамките на което е действал ответникът Д.П., като пълномощник на
баща си, продавайки имота на себе си. Изричното овластяване по смисъла чл. 38, ал. 1
8
ЗЗД за договаряне със себе си не изключва приложното поле на иска по чл. 40 ЗЗД
(решение № 615/15.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС). След като в
случая пълномощникът е овластен да определи при условия каквито уговори цената, с
право да договаря със себе си от значение за интереса на упълномощителя ще е
еквивалентността на престациите при възмездната сделка, интересът и изгодата от нея
за последния, както и всички други обстоятелства, изяснени в практиката на ВКС
относно фактическия състав на „споразумяване във вреда на представлявания” по
смисъла на чл. 40 ЗЗД (ТР № 5/12.12.2016 г. ОСГТК) и свързаната с този институт
недействителност, включително в случаите на увреждане от недобросъвестни действия
на пълномощника при договаряне със себе си и установяването им.
Въззивният съд приема, че не е налице увреждане на упълномощителя С. П. към
датата на сключване на процесния договор и споразумяване в негова вреда.
Уговорената продажна цена дори да е по-ниска от данъчната оценка и от пазарната
цена (съгласно заключението на вещото лице, което не е отчело учреденото в полза на
продавача по сделката пожизнено право на ползване на имота) не обуславя извод за
увреждане на представлявания. ВКС в практиката си приема, че не всяка
нееквивалентност на престациите води до увреждане на представлявания и е основание
за недействителност, а само значителната и явна такава, при която едната от
насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. В
случая такава нееквивалентност не е установена.
Следва да бъде съобразено, че упълномощителят и пълномощникът са в близка
родствена връзка-баща и син, като са налице данни(събраните гласни доказателства),
че отношенията им са добри и че синът Д.П. е полагал грижи за баща си. Следва да
бъде съобразено също, че с процесната покупко-продажба С. П. е запазил пожизненото
си право на ползване. Продажбата на недвижим имот, върху който е запазено право на
ползване на праводателя не може да стане на пазарната стойност на този имот поради
това, че новият собственик ще бъде лишен от две от трите си правомощия - да ползва
имота лично, или чрез други го и да го владее. При установената близка родствена
връзка между пълномощника и упълномощителя и при уговорено в процесната
продажба запазено ограничено вещно право на ползване върху имота не може да се
приеме, че липсва еквивалентност на насрещните престации.
След като представителят на С. П. е договарял сам със себе си в процесната
сделка, субективният елемент от състава на чл. 40 ЗЗД намира израз и се проявява
единствено във волята и намеренията на пълномощника Д.П.. По делото не се
установява наличието на този субективен елемент-недобросъвестност от страна на
пълномощника. Не се установи по делото с надлежни доказателствени средства, че към
датата на упълномощаването и към датата на процесния договор за продажба С. П. е
страдал от такова заболяване и е бил с толкова влошено здравословно състояние,
предвещаващо близката му кончина, че да се приеме, че синът му – ответникът Д.П. се
е възползвал от състоянието му и е сключил процесната продажба в негова вреда.
Относно твърдението на ищеца, че договорът за покупко-продажба от
11.09.2012г. е недействителен, като увреждащ представлявания, тъй като нито
прехвърлителят по него - С. П., нито правоприемникът му - А.П. са получили
продажната цена, следва да бъде отбелязано, че неплащането на уговорена в договор за
покупко-продажба цена не обосновава извод за неговата недействителност и не
представлява основание за прогласяване недействителността по отношение на
представлявания. Неплащането на цената е неизпълнение на договорно задължение и е
основание за реализиране на договорната отговорност на купувача по чл. 79, ал.1 ЗЗД и
9
чл. 87, ал.3 ЗЗД.
При така наведените от ищеца твърдения за недействителност на договора, като
сключен във вреда на представлявания и след съвкупен анализ на доказателствата,
относими към иска по чл. 40 ЗЗД-при липса на увреждане, при съобразяване с
обстоятелството, че страните по сделката са в близки родствени отношения (баща и
син) и тъй като не се установи намерение пълномощникът да увреди представителя,
САС намира, че сделката не е сключена от представителя във вреда на
представлявания продавач, поради което предявеният иск по чл. 40 ЗЗД за обявяване
на недействителност на договора за продажба следва да се отхвърли, като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че процесната покупко-продажба е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, тъй като цената не е платена на продавача и
ответникът се е възползвал от влошеното здравословно състояние на продавача-
упълномощител, уговаряйки разсрочено плащане, с ясното съзнание за близката
кончина на баща си и с ясното намерение да не плати; тъй като единствената цел на
ответника Д.П. е да лиши ищеца от наследството на баща му.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.6.2010г. по тълк.дело № 1/2009 г. на
ОСГК на ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено-етични правила на
морала. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл.3 ЗЗД е
налице винаги, когато се нарушава правен принцип-принципа на справедливостта и на
добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден
правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай.
От съвкупния анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства и като
съобрази цитираната задължителна съдебна практика на ВКС въззивният съд намира,
че не може да се обоснове извод за злепоставяне на интересите на ищеца. Решението на
наследодателя на страните да упълномощи единия си син - Д.П. да се разпореди с
имота, включително и сам със себе си не противоречи на морала и добрите нрави. Това
решение на С. П. не е нито необичайно, нито лекомислено, с оглед данните по делото,
нито основано на някакво въздействие от страна на ответника. Атакуваната сделка не
противоречи на морала, поради това, че прехвърлителят, упражнявайки свободно
волята си, е предпочел да продаде недвижимия си имот на единия си син, а не на
другия още повече, че безспорно се установи от представената справка от СВп на
името на С. П., както и от непротиворечивите показания на свидетелите П. и Д., че С.
П. и синовете му са продали няколко недвижими имота за крупна сума, че Д.П. е
инвестирал полагащата му се част в недвижими имоти, а А.П. си купил голям
апартамент, но поради задлъжнялост към банка останал без жилище и заради това
живеел при баща си заедно със сина си. Предвид изложеното твърдяната злоумишлена,
т.е. безнравствена (неморална) цел на сключване на сделката с увреждащ интереса на
ищеца ефект, е недоказана.
Следва да бъде посочено, че да се уговори в договор за покупко-продажба на
недвижим имот отсрочено/разсрочено плащане на продажната цена не е неморално
10
и/или необичайно. Според обсъденото пълномощно за разпореждане-продажба на
конкретния недвижим имот упълномощителят е направил изрично изявление
пълномощникът да продаде при цена и условия, каквито договори, както и да получи
сумата в брой лично или по банков път. Обсъди се вече, че по делото не бе установено,
С. П. да е бил в такова тежко здравословно състояние или да е страдал от такова
заболяване, което да е предполагало настъпване на смъртта му или да е изпаднал в
такова състояние, което да не му е позволявало да ръководи действията и постъпките
си, за да се приеме, че уговореното от пълномощника в договора отстрочено плащане
на цената, противоречи на добрите нрави.
С решение № 31 от 01.3.2018г. по гр. дело № 1532/2017г. на II ГО на ВКС,
решение № 6 от 31.01.2013г. по гр. дело № 470/2012г. на III ГО на ВКС и решение №
884 от 02.12.2009г. по гр. дело № 2799/2008г. на ВКС и други е прието, че фактът, че
приобретателят по сделката не е заплатил на продавача продажната цена не води до
нищожността й, поради противоречие с добрите нрави, а е облигационно вземане,
което е основание за реализиране на договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
87, ал. 3 ЗЗД. Действително продавачът сключва договора, за да получи цената на
вещта, която прехвърля и във всички случаи договорът има основание, когато такава
цена е уговорена. Самото плащане на цената на вещта обаче е извън фактическия
състав на продажбата. Договорът се сключва в момента на постигане на съгласие от
двете страни по всички негови съществени елементи, а изпълнението на поетите
задължения по него, съответно - неизпълнението, не рефлектира върху валидността му
и не води до нищожност, поради противоречие с добрите нрави. Предвид това
процесната сделка не е нищожна и поради това, че продажната цена не е платена от
купувача на продавач.
По иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и по чл. 17, ал.1 ЗЗД.
Симулацията при сключване на договор е налице при опорочаване на
волеизявленията на страните по него. Когато волята на страните е само да създадат
привидни правни последици на обвързаност, настъпването на които не желаят,
симулацията е абсолютна. Когато страните искат да бъдат обвързани по начин,
различен от посочения в сключения договор, симулацията е относителна. И в двата
случая привидния договор е нищожен, съгласно чл.26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, като във
втория случай, според чл.17, ал.1 ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, само ако са
изпълнени изискванията за неговата валидност.
В конкретния случай съдът е сезиран с иск по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и с иск
по чл. 17, ал.1 ЗЗД, с които се иска да бъде прогласена нищожността на процесния
договор за покупко-продажба, като се твърди, че той е привиден, защото с него са
прикрива договор за дарение и обявяване на този договор за действителен като такъв за
дарение.
За да бъде уважен първият иск и да бъде прогласена нищожността на
атакувания договор за продажба, прикриващ договор за дарение, ищецът следва да
установи, че действителната воля на страните по договора за продажба е сключването
и настъпването на правните последици на безвъзмездния договор за дарение. Ищецът
А.П. е наследник по закон на С. П. и има право на запазена част, поради което за него
не важи ограничението за доказване на симулативността по чл. 165, ал. 2, изр. 1 от
ГПК. Съставът на САС намира, че ищецът не ангажира никакви доказателства за
твърдяната привидност на договора за продажба, сключен между баща му и неговия
брат. Твърденията му, че сделката е оформена като продажба, за да бъде лишен ищецът
от възможността да атакува дарението, с претенции за запазена част останаха
11
недоказани в процеса. Ирелевантно за преценката на привидността на продажбата е
твърдението на ищеца, че брат му не е разполагал с достатъчно средства, за да плати
посочената в договора продажна цена и че се е възползвал от влошеното здравословно
състояние на баща им, като е уговорил отсрочено плащане. От показанията на
свидетеля П. П. не може да се направи извод, че действителната воля на бащата на
страните по спора е да дари имота си. Обсъденото по делото пълномощно с нотариална
заверка на подписа и на съдържанието управомощава ответника, както да продаде, така
и да дари имота, тоест по своя преценка да сключи разпоредителна сделка. Тъй като
ищецът не доказа в процеса твърдяната относителна симулативност на договора за
продажба от 04.07.2007г., искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД и този по
чл. 17, ал.1 ЗЗД, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Поради отхвърляне на тези искове, следва да бъде отхвърлен и евентуалния иск
по чл. 30 ЗН.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на първоинстанционния
съд, поради което решението на СГС в атакуваните части следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия ответник сумата 1 800 лева за заплатено адвокатско възанграждение в
производството пред САС. Неоснователно е направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адвоката на въззиваемата страна. С оглед материалния интерес на
спора, броя на предявените искове, процесуалните действия извършени от защитата на
Д.П. в производството пред САС съдът намира, че уговореното и платено адвокатско
възнаграждение на адв.Н.С. в размер 1 800 лева за защита по въззивната жалба на А.П.,
не е прекомерно. САС смята, че този размер съответства на действителната фактическа
и правна сложност на делото, на усилията положени от защитата на въззиваемата
страна при упражняването на процесуални права и на минималния размер, посочен в
чл.7, ал.2 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3862 от 01.07.2020г., постановено по гр.дело №
5234/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав.
ОСЪЖДА А. С. П. да плати на Д. С. П. сумата 1 800 лева – разноски, сторени
във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД, при предпоставките на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13