№ 473
гр. Бургас, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д....
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120201701 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. Т. срещу Електронен фиш за налагане на глоба №
**********, издаден от АПИ, с който за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП, на
основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 300 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. К.
Д...., която моли за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.02.2021 г., в 09:49 ч., в общ. Бургас, на път А-1, км 357+949, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e установено
нарушение, като за товарен автомобил Т...... с рег. № У ......., собственост на жалбоподателя,
не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
Фактическата обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство
е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима
според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето
1
лице.
Неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл.
179, ал. 3 от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, водач, който
управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се
наказва с глоба в размер 300 лв. А съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Посочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите, на
пътни превозни средства да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение
на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение
може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани със заплащане
на пътните такси. По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е
жалбоподателя. Нарушението е установено по безспорен начин въз основа на събраните по
делото писмени и веществени доказателства.
В случая обаче съдът намира, че електронният фиш следва да бъде отменен по
следните съображения. По отношение на въпроса дали предвидените в българското
законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното
нарушение, както и предвидената компенсаторна такса, са в съответствие със
законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е било постановено
Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024 г. във връзка с отправено преюдициално
запитване от Административен съд - Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член
9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г.,
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или
имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност
чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно относимата в
настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в противоречие с
принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В
тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното
запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по
обжалване на електронния фиш няма право да изменя размера на санкциите, предвидени в
член 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, в зависимост от характера или тежестта на нарушението. По
тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да
извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните
характеристики на конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена
изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали
деянието е извършено при условията на умисъл, или при непредпазливост.
След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на националното
законодателство на общностното право, се налага извод, че посочената санкционна норма не
следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието,
предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.
Издаденият електронен фиш е незаконосъобразен предвид приложението на
2
санкционна норма, която е в противоречие с правото на ЕС. В случая не е налице
нормативно установен механизъм в българското законодателство, за изменение на фиша от
съда в санкционната му част в производството по неговото обжалване. Както се установи
по-горе в изложението при определена санкция във фиксиран размер, съдът е лишен от
възможността да извърши преценка дали наказанието е съразмерно на тежестта на
извършеното нарушение във всеки конкретен случай.
По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото са представени писмени доказателства (л. 27 - 28), съгласно които
заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв. По делото е направено
възражение от процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, предвижда, че за защита по дела с интерес до 1000 лв.,
минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. Заплатеният хонорар е към минимума,
поради което и АНО следва да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба № **********, издаден от АПИ, с
който за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, вр.
чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя М. М. Т. е наложена глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. М. Т., ЕГН
**********, сумата в размер на 500 лв., представляваща сторени в производството разноски
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3