Р Е Ш Е Н И Е
№ 53/06.02.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 40 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/.
Делото е образувано по жалба от Д.П.С. ***, против заповед № ЗСП/Д- М/6051 от 15.11.2022 г. на директора на дирекция“Социално подпомагане“/ДСП/ Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06-0040 от 20.12.2022 г. на директора на регионална дирекция“Социално подпомагане“/РДСП/ Монтана, с правно основание чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2022/2023 г.
В жалбата се излагат доводи, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби – чл.146, т.4 АПК. Твърди се, че изводите на административния орган са неправилни, т.к. извършеното дарение е на ½ идеална част от посочения недвижим имот, а административният орган механично събрал сумите по двете данъчни оценки. Също така се твърди, че макар непредставена бележка от арендатора на земята, която отдала под аренда, това е формален повод, т.к. е представила договора за аренда от 2014 г. и от договора е видно, че и се дължи и е изплатена рента 6.376 дка х40 лв. на дка за 2022 г., което не оспорва. В писмено становище излага същите доводи и твърди, че дареното имущество и получената рента са под гарантирания доход, за което има право на помощ за отопление на твърдо гориво за 2022 г.. Иска от съда да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед, като бъде върната преписката за произнасяне по същество и отпускане на исканата помощ.
Ответникът по делото, директор на ДСП Монтана, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Със заявление - декларация вх. № ЗСП/ Д-М/6051/28.10.2022 г. Д.П.С. е поискала отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво/в пари/ за отоплителен сезон 2022/ 2023 г. Декларирала е относими обстоятелства, като в заявлението не е посочила наем, рента и аренда/раздел V, т.5 от заявлението/, нито да е извършила прехвърляне чрез договор за дарение на жилищен, вилен или селскостопански или горски имат и/или идеални части от тях през последните 5 години/раздел Х от заявлението/.
По повод подаденото заявление - декларация е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад на 11.11.2022 г. от социален работник, съгласуван от гл.социален работник на 15.11.2022 г., с мотивирано предложение да се откаже отпускането на помощта, тъй като“ Не отговаря на условията на чл.2 от Наредба РД-07-5/2008 г., във връзка с чл.10 ал.1, т.6а от ППЗСП и чл. 10, ал.12, т,2 от ППЗСП, да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години, чиято стойност да не надвишава 60 кратния размер на ГМД - 4500 лв., г-жа С. е извършила дарение с материален интерес 5323.00лв. Не отговаря на условията на чл.2 от Наредба РД-07-5/2008 г., съгласно §1 от ДР на Наредба РД- 07-5/2008 г., във връзка с §1, ал.1, т 9, буква д от ДР на ППЗСП и чл.26, ал.4, т.1 буква в от ППЗСП, не представя данни за получена рента от арендатор Георги Стефанов Георгиев. Не може да се установи средномесечният доход за предходните 6 месеца. Предлагам да се откаже целева помощ за отопление за 2022/23 г…“
Със заповед № ЗСП/Д-М/6051/15.11.2022 г., и.д.директор на ДСП Монтана е отказал отпускането на исканата целева помощ, по посочените по-горе съображения, а именно, че при служебна проверка е установено, че г-жа С. е извършила дарение на 30.11.2020 г., като съгласно справка от Агенция по вписванията, служба по вписванията Козлодуй, материалният интерес на дарението на недвижим имот е в размер на 5328 лв./гърба на л.19 от делото/. Както и, че съгласно договор за аренда на земеделска земя, вписан на 30.01.2014 г. в служба по вписвания Козлодуй, същата е отдала под аренда нива от 6.376 дка за 10 стопански години, с посочен размер на арендното плащана по 40 лв. на декар/л.47- 48 от делото/. В заповедта за отказ като правни основания са посочени: Не отговаря на условията по чл.2 от Наредба РД07-5/2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6а и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП.
Заповедта е получена на 26.11.2022 г., видно от известие за доставка/гърба на л.14 от делото/. След което на 02.12.2022 г. С. е подала жалба до директора на РДСП Монтана, с искане да се отмени заповедта като незаконосъобразна и неправилна, с твърдение, че неправилно е определен материалният интерес на дарението/ л.13 от делото/. Жалбата е регистрирана с вх. № 1204 - 94Д- 00 – 2169/02.12.2022 г. С решение № 12 – РД06 – 0040/20.12.2022 г., директорът на РДСП Монтана е потвърдил заповедта на и.д.директор на ДСП Монтана, като е посочил, че за лицето не са налице условията за отпускане на целевата помощ за отопление, поради изложените в оспореното решение основания, които съвпадат с посочените в заповедта на директора на ДСП Монтана.
Тази фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат неблагоприятни последици за адресата. Същата е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.
Помощите за отопление са една от целевите социални помощи съгласно чл.12, ал.1, т.2 от ЗСП, които се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословно състояние, възраст и други констатирани обстоятелства /чл.12, ал.2, т.1-7 от ЗСП/. Министерският съвет на основание чл.12, ал.3 от ЗСП определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определянето им. Условията и редът за отпускане на тази помощ са уредени с Наредба № РД-07-05 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/Наредбата/. Тези помощи, както и останалите по чл.12, ал.1 от закона се отпускат въз основа на заявление - декларация, подадена от нуждаещия се или упълномощено от него лице съгласно чл.13, ал.1 от ЗСП, като с ал.1 на чл.4 от Наредбата е въведено изискването тя да се подаде в дирекцията „Социално подпомагане“ по постоянен адрес на лицето. Директорът на тази дирекция или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ да се отпусне исканата помощ след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета /арг. чл.13, ал.2 от ЗСП/, която съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата се извършва в 20 - дневен срок от подаването на молбата от социален работник, който изготвя социален доклад по чл.27 от ППЗСП; с него се прави мотивирано предложение за отпускане или отказ на целевата помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отпускане или отказ на помощта; изричното и задължително изискване на разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗСП е отказът да се мотивира. Заповедта се връчва на адресата й, като може да се обжалва в 14-дневен срок пред директора на РДСП по реда на АПК /арг. чл.13, ал.5 от ЗСП, респ. чл.4, ал 5 от Наредбата/. Този горестоящ административен орган в случая, потвърждавайки заповедта, фактически е отхвърлил жалбата срещу нея, при което положение и на основание чл.98, ал.2, изр.2 от АПК на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, т. е. заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Монтана.
Отказът да бъде отпусната исканата целева помощ за отопление на Д.П.С. засяга по неблагоприятен начин правото й да поиска и да получи такава помощ, което определя правния й интерес след изчерпване на административния ред да я оспорва пред съда и да защити претендираното от нея право.
Издаването и от компетентен орган и в съответствие с предвидените му от закона правомощия, определя заповедта като действителна и издадена при спазване на предвидената писмена форма и със съдържание, което отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, респ. чл.13, ал.3 от ЗСП за мотивиране. Поради това по отношение на нея не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Директорът или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която отпуска или отказва отпускането на исканата целева помощ. Нему принадлежи не само материалната, но и териториална компетентност. Жалбоподателката С. има постоянен адрес в населено място, което е в териториалния обхват на дейност на тази дирекция, подала е молбата - декларация пред тази дирекция, поради което директорът й е бил компетентен да се произнесе по нея. Спазването на това изискване определя действителността да издадената заповед и нейната правна годност да породи предвидените в закона правни последици.
Административното производство по издаването й, както се посочи вече, е започнало по повод подаденото заявление - декларация от С., която е изпълнила изискването за представяне на писмени декларации за относимите към прилагането на закона обстоятелства, а административният орган е направил служебни справки за тяхната проверка и за установяване на други обстоятелства; извършена е и предвидената в чл.4, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. социална анкета, като социалният работник е изготвил социален доклад. Заповедта е издадена въз основа на социалния доклад, като издателят й е възприел предложението за отказ, ведно със съображенията на длъжностното лице, изготвило този доклад. Същият е мотивиран с оглед на обстоятелството, че жалбоподателката е извършила дарение на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години, чиято стойност да надвишава 60 кратния размер на ГМД - 4500 лв., а именно съгласно справката от Агенция по вписванията, служба по вписванията Козлодуй 5328 лв., както и, че не е представила бележка за получена рента от арендатора, за отдадена под аренда нива от 6.376 дка.
Право на такава помощ съгласно
чл.2, ал.1 от Наредбата имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението - декларация е
по-нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление
и отговарят на условията по чл.10
и 11
от ППЗСП; основа на определянето на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход,
определен с акт на министерския съвет /чл.2, ал.3 от Наредбата/, а
индивидуалният диференциран минимален доход за отопление
се определя по начина, посочен в ал.4. От представените от административния
орган писмени доказателства се установява, че за 6 месеца преди датата на
подаване на заявлението 28.10.2022 г., доходът на С. от пенсия е в размер на
3833.46 лева/л.34 от делото – социален доклад/, същата е дарила
недвижими имоти през 2020 г., като съгласно справката от служба по
вписвания Козлодуй е посочен материален интерес 5328 лв., което кореспондира и
с представения с жалбата нотариален акт за дарение, където също е посочен
материален интерес на дарението 5328 лв./л.7
от делото/, т.е. твърдението в жалбата, че дарението е за ½ идеална част и неправилно е определен и материалният интерес, не
кореспондира със събраните писмени доказателства, вкл. представения от
жалбоподателката нотариален акт за дарение. В случая не е важно, че е дарена
½ идеална част, а релевентен е посоченият материален интерес на дарението.
От друга страна, макар да не се спори,
че е сключен договор за аренда през 2014
г., т.к. не е представена бележка от
арендатора, а в договора изрично е записано, че арендното плащане може да се
променя/ гърба на л.5 от делото/, то правилно административният орган посочил,
че не може да се установи средномесечният доход на заявителката за предходните
6 месеца.
За пълното следва да се посочи, че при така
безспорно установени писмени доказателства и съгласно чл.2, ал.5, т.17 от Наредбата
„Диференцираният доход за отопление се определя, както следва: за лице на възраст над 75 години, живеещо само – 1,85 от БДО/т.е в случая
1.85х150=277.50 лв./. Г-жа С. има доход от пенсии за предходните 6 месеца в
размер на 3833.46 лв., който е корегиран с коефициент 2.552, съгласно заповед
на министъра на труда и социалната политика № РД-01-228/19.07.2022 г./л.53 от
делото/, т.е. 3833.46:2.552 = 1502.14 лв .: 6 м.= 250.36 лв. за месец, което
действително е по-малко от определения диференциран доход, но предвид
направеното дарение и предвид непредставена бележка за арендно плащане, което
не се оспорва, като същото дори да е в размер на посочените в договора 40 лв.
на декар, за 6.376 дка х 40 лв. = 255.04 лв. Фактически дори само с това
арендно плащане, доходът за предходните
6 месеца става 1502.14 +255.04 = 1757.18 лв.: 6м.= 292.86 лв., който вече става по – голям от определения
диференциран доход в размер на 277.50 лв., т.е. само това е достатъчно
основание за отказ.
При така събраните
писмени доказателства, съдът намира, че административният орган
законосъобразно е приложил материалния закон.
За да възникне правото на социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да отговоря на условията по чл.2 от Наредбата. Това изискване е императивно и неговото наличие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление.
И настоящият състав намира, че жалбоподателката не отговаря на условието на чл.10, ал.1, т.6а и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В чл.2, ал.1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл.11 от ППЗСП. В т.6а, ал.1 на чл.10 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, „да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години;“, а в чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП изрично регламентирано“ общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период.“
По делото фактите са безспорно установени, макар да се твърди, че неправилно е определен материалният интерес на дарението, съдът намира, че предвид представените писмени доказателства, изложеното в жалбата, че т.к. дарението е за ½ идеална част от недвижими имоти, то неправилно е определен материалният интерес не отговоря на посочения такъв в самия нотариален акт за дарение, както и в справката на службата по вписвания Козлодуй, ако там е допусната грешка, то административният орган не може да коригира същата, още повече, че при заявлението от жалбоподателката въобще не се сочи да е извършено дарение.
Изискванията на чл.10, ал.1, т.6а и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В ал.3 на чл.2 от Закона за социално подпомагане е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл.140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по чл.10, ал.1, т.6а и чл.10, ал.12, т.2 от ППЗСП за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Наличието на дори само едно от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания, е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че административният орган е постановил един законосъобразен административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби, административнопроизводствените правила и с целта на закона, поради което жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
При така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.П.С. ***, против заповед № ЗСП/Д- М/6051 от 15.11.2022 г. на и.д.директор на дирекция“Социално подпомагане“/ДСП/ Монтана, потвърдена с решение № 12-РД06-0040 от 20.12.2022 г. на директора на регионална дирекция“Социално подпомагане“/РДСП/ Монтана, с която на същата е отказано отпускането на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2022/ 2023 г.
Решението е окончателно, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.7 от ЗСП.
Административен съдия: